Още един маршрут: / Спорт / Велосипедизъм

София/Боровец/Семково/хижа “Чакър Войвода”/ хижа “Заврачица”/ хижа “Грънчар”/село Якоруда/ хижа Юндола/ гр. Велинград

С XTR решихме да се пораздвижим:

Ден Първи:

Тръгване от автограта "Юг" (пред “Интерпред” в кв. “Дървеница”)
За съжеление хванахме рейса чак от 10ч.
Пристигане в Боровец около 11ч., точно изпуснахме рейса към “Боровец”. В 12ч. Хванахме следващия. Пристигане в “Боровец” 12:30ч.
НУЛИРАНЕ на километража.
Хванахме лифта към “Семково” горе бяхме към 13ч.

ОТТУК вече започва карането.
Катерене като цяло, пътеката в камениста и има доста корени на дървета. Скоро се излиза на път по който спокойно може да се движи джип или Зил.
До “Чакър Войвода” е такъв, може да се кара, но има повечко бутане. Настилката е леко камениста. За около 1ч. се стига до хижа “Чакър Войвода”.
Тук изоставихме широкия път (или той нас изостави, не помня) и влязохме в гората.
Започва готиното, какво да кажа, мноооооогооооо красиво, дано са станали снимките!
Тук повече се кара, по-малко се бута.
Поседния участък до хижа “Заврачица” е пак път проходим от камьон или джип, силно каменист, по него само се бута.
На хижа “Заврачица” бяхме към 17ч.
Около 1ч. загубихме за снимки, ядене и лигавене.
Настаняване и разплуване...
Километри до тук 14.
Надморска височина (цитирам по памет) 2130м.
Зверски студ след залез слънце. Особено емоционално е измиването на краката на една чешма отвън в 22ч. Недоумявах как течеше тази вода при условие, че според мен беше -17 градуса.
Препоръчвам го на всеки.
На другия ден разбрахме, че през ноща на връх “Мусала” е било 1 градус.

Ден Втори:

Първи етап: От хижа “Заврачица” до хижа “Грънчар”. Тръгнахме в 9ч. Има едно катерене на било (бутане) за около 1,5ч., страхотна гледка се разкрива надолу в долината. След като се превали, започва едно яко каране по т.н. “Кайзеров път”. Наклона не е много голям, като цяло е спускане. Пътеката е доста камениста, при това доста едър камънак, около 1 крачка широка като отляво има доста стръмен склон към дере дълбоко около 200-300 метра. Като цяло пътеката се определя като технична. Тук там неприятни клекове през които се минава трудно както и борове, които за израснали точно на пътеката и брутално те бутат към дерето, ако решиш да не се съобразиш с тях.
През 100метра вадички или малки поточета.
Пристигнахме на хижа “Грънчар” в 12ч. Надморска височина (пак по памет) 2180м.
Почивка 30мин.

Втори етап: Мега яко спускане към “Якоруда” 25км.
Денивелация, от 2180м. до 800м.
В началто пътя е едър камънак, надолу става чакъл, последните 10км асвалт. Е тук се кара с 50км/ч. Максимална, по асвалта 64, като, можеше и повече, но за съжеление има завои, а и макар и много рядко, коли.
Пристигнахме в Якоруда към 13:30ч.

Трети етап: “Якоруда” – “Юндола”. Най - гадния според нас. Нарекохме го “Кур дьо Юндола”.
26км. от 800м трябваше да се качим на 1350м. Тръгнахме в 14ч. Пътува се по асвалт през т.н. “Проход Юндола” На места асвалта е в ужасно състояние, дори и за колело.
Само по асвалт. Нямало път през планината.
Първите 6км. почти не се усещат, онова което следва е 20км. постоянно катерене! Дори да има леко спускане, после следва още го-голямо катерене.
Взехме го за около 4ч. с доста почивки.

Хижа “Юндола” 1350м е на 100м от центъра на “Юндола”. Чакахме 1ч. докато се появи хижаря.
Тук и приключи и карането.
След поредица от скокчета около хижата от около 120 см височина, след като реши да тръгне по-рязко, чу се едно "трак" и кормилото на XTR му остана в ръцета....
Стержена на вилката му се счупи на нивото на първата чашка!!! Не исках и да си помисля, това ако беше станло преди 5мин при някой от скоковете...., ау, грозна картина....
Горе в планината, също.....

Ех, Юндола......
Ами какво да ви кажа, нищо особено, два магазина на кръст. Забравете свинското, (даже не питайте, да не ви разберат погрешно и да пламне някой между етнически конфликт...) менюто в една кебапчийница беше: пилишки шишчета, овча пържола!!!, или телешки кюфтета.
Прежалихме се, нали имаше един лаф: като няма риба и рака в риба...

Ден Трети:

Хванахме в 9ч. автобуса до гр. “Велинград”.
След като обиколихме 3-те магазина за велосипеди, убедихме се, че тези хора там на са и чували за oversize, отхвърлихме предложения от типа, мен братовчед ми е заварчик, обявихме деня за Ден за релкс.

От 10ч. сутринта се забихме на пейките около площада и така до 18ч. Имаше само малки поместваня колкото да се обядва или да се купи храна.
По някое време бяхме станали част от площада...
Направихме шоуто на местни и туристи, имаше приятни места за trail....
Вечерта дойде да ни вземе кола, натоврихме се и газ към София.

_______________________________________

Епилог:

Голям фън, навсякъде бяхме голяма атракция, в Рила особено, много ни се радваха хижарите, а и туристите много ни се кефеха, не е като на Алеко....
Хората навсякъде бяха много доброжелателни.
Единственото тъпо беше, че почти всеки те пита “Абе колко струва токова колело?” и се почват едни сравнения......

TheSaint & XTR

Join the freeride everybody!