... и по скоро за тази, която те измъчва по цели нощи, когато не можеш да спиш, не можеш да учиш или да работиш защото фантазията ти измисля всякакви ужасни сценарии, виждаш сцени, преосмисляш казани думи, ровиш се в миналото за ДОКАЗАТЕЛСТВА... чувството е ужасно!

Още по ужасно е когато знаеш че той е вън и се забавлява в клуб до 5 часа с освободените си приятели... А ти си далече и нищо не можеш да направиш... Ето така се чувствам в момента...

Някой да е попадал в подобна ситуация?

When was the last time you did something for the first time?

ебаси, наистина ли вече никой не влиза в тоя клуб!?

When was the last time you did something for the first time?

Винаги, когато най-съм се самоизяждала се е оказвало, че е било напразно, а когато не съм и подозирала е имало известни признаци за тревога. Имала съм много сходна ситуация на твоята, но и аз нищо немога да направя. Пък може човека просто да си излиза с приятели, щом е далеч има възможност да не ти каже, че си излиза и да го прави тайно, но щом ти казва, мисля, че няма основания за тревога, но много добре разбирам ужасното чувство за несигурност...
Сега наистина тук е малко по-пусто, защото голяма част се премести на форума и ще се радвам да те видя и там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси Русалка... :)

When was the last time you did something for the first time?

Е защо се измъчваш!? Знаеш много добре, че той ако иска и Господ не може да го спре!? Същото се отнася и за теб, и за мен и за всеки! Само се тормозиш излишно, старай се да гледаш положително и да не си навличаш такива мисли. КАто му се забавлява, да се забавлява. А ти защо не си там - с него!? Не преосмисляй, не се питай! Нищо няма да промениш, просто се самонаказваш. Я се стегни, ти скорпионка ли си или .... какво!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идва ти да итръгнеш душата си, само и само, за да не се терзае, защото знаеш, че ако продължиш с тези мисли ще стигнеш някъде твърде далеч, каквото и да значи това...
Но защо??? Аз лично не съм успяла да си дам отговор. Ревността съсипва, дори убива, но не можем да я преборим, защото е нещо много по-силно от нас. Ще ми се да мога да ти помогна... Ще ми се да мога да помогна и на себе си... Но мога само да ти дам предложение: следващия път излез навън с Него и освободените му приятели. Опитай се те да станат и твои приятели(поне мъничко) и му позволи да спечели доверието ти...

Мерси за съвета. Аз приятелите му ги познавам и харесвам и никога не съм си оставала вкъщи а той да излиза когато сме заедно. Проблема е разтоянието обаче... И това ме прави безсилна.. :( Мога само да мрънкам и да се оплаквам на вас...

When was the last time you did something for the first time?

Ако някога свърши въжето а за мене е нужно да има,малко женски коси преплетете ,те издържат и двама и трима

Ако няма куршуми за мене потърсете в женските пазви,там е пълно с олово студено а очите им друго показват

Ако трябва ви остра секира че главата ми грешна да вземе,ревността на жена прекопирайте,реже всичко няма проблеми

Ако трябва в затвора да вляза ме сложете в килия страхотна,ревността на жена да ме пази,а присъдата ще е доживотна

....мъка, мъка....този рамире...

ела ме утеши