Богомилите и какво знаем за учението им?

Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг!
Една красива страница от българската история – една от най-светлите страници на досегашната ни история!
Гонени, преследвани, очернявани, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди в мировата история.
Напълно преданни на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепват пред никаква опастност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!
Откъде идва в тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, откъде иде огънят на словото им, светлината в очите им?
Възникнало в България, то бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров, във Византия, Сърбия, Босна, Далмация и по-далече в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и т.н. В различните страни богомилите са били известни с различни названия:богомили,катари(т.е. чисти), патарени, българи, бугри и т.н.
"Нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение?"
Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкова ги е изпреварило, че даже и до сега далече не е приложено онова, което богомилите са възвестили през най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е тънела в голям мрак и невежество.
Днес 1000 години от раждането им през 10 век нито една социална система не е успяла още да постигне тези социални реформи, които те са постигнали още тогава.
Раждането на това първо и почти единствено по рода си славянско духовно движение показва, че в славянството съществуват такива предразположения към възвишен идеен живот и дълбоки мистични заложби.
Дали не е време да се вгледаме по-добре в себе си и да потърсим основата на едно по-добро съществуване сега като се уповаваме единствено на положителните учения от нашето по-далечно или по-близко минало, вместо да вземаме за модел неусъвършенствани и студени западни системи?
Или мислите както богомилите някога и ние днес бихме могли сега в една добре подредена западна система да внесем така желаният от нас плам за едно по-обичащо за всички ни (а не само за единици) социално общество?!

Благодаря предварително на всеки от вас, който ще вземе участие в общото развитие на тази тема!

Артур Гирдам:
Европейският корен на катарството се намира в богомилството. Тази вяра се е породила в България, Македония и Далмация, тъй да се каже региони под опеката на Гръцката църква. Те са били дуалисти. Дуализмът е религия или по-точно религиозно отношение, съществувало от незапомнени времена. В същността си е опит да се обясни падението на човека и проблема със злото. Ортодоксалната християнска вълна оставя в по-голямата си част необяснен агностичния въпрос, защо ако Господ е едновременно всемогъщ и всеопрощаващ, се случват такива угасни неща на хората и най-вече на невинните сред тях? Дуализмът отхвърля мисълта, че тези неща са ни пратени като изпитание, че Господ желае да подсили душите ни и че страданието ни се праща от Него, защото е добро за нас. Дуалистите настояват, че поне доколкото става въпрос за нашия свят, доброто и злото са първични противопологни енергии, съществува несигурно равновесие между тях и в повечето слъчаи побеждава злото.
от това произтича, според степента на изразения дуализъм, идеята, че или светут ни е бил създаден от Сатаната или, ако не е така, че той (Сатаната) е владетел в нашият свят.
....Обикновеният християнин приема, че плътта е храм на Духа. За дуалиста обачепо-скоро... Духът е окован в плът! По тази причина катарите не приемали, че Христос действително се е инкарнирал. Вярвали, че е Син на Бога и четели Неговите думи по-прилежно отколкото католиците, макар да ги интерпретирали съвсем различно. За тях Христос не е съществувал в човешко, а в духовно тяло.
Инквизицията погрешно превела това в смисъл, че за катарите Христос е нещо като призрак...

Усеща се възторга ти от Богомилството.И аз го споделям.

Има прекрасна книга по Беинса за тях.Сигурно си я чел.
Богомилството,накратко казано е ЧИСТОТО Християнско учение.Така както Исус го е поднесъл.
Но...според Беинса,грешката на богомилите е била,че са се опитали да водят борба с злото.


Аз преди доста време бях писала тука една тема за Боян Магът- основоположника на Богомилството,ама...модератора като нахлу,я изтри барабар с останалото.


(Няма да ти напомням,че именно Беинса ни проповядва това,което е вложил в основата на учението си Боян Магът.)

Смятам, че възторгът ти, който личи от написаното, е пресилен и издава слаба опитност по окултните неща. Каквито и да са били богомилите, провалът им е очевиден и той не се различава особено от провала на комунистите да речем. Днешните времена съвсем нямат общо с това учение и с тази традиция. Освен това мистерията около т.н. тайни общества и школи само издава прикрита манипулация от заинтересовани спрямо салаги като тебе и писалата коментар след тебе. Богомилството, както и всяко едно християнство е било мъртво преди да се роди. Такава впрочем е съдбата на всички религии, дори и да са черпели вдъхновение от "чистите извори на славянството". Така че, време е да посмекчиш възторга си, да излезеш от средновековието и да направиш нещо ама наистина за себе си...

Извини ме Приятелю, не те познавам лично, но явно е, че и на теб много неща не са ти ясни, впрочем те не са ясни на мнозина, ако не и на всички, защото истинските корени, на богомилството са отдавна заличени от "заинтерисуваните страни"...
Първо това не е било никакво тайно общество след като самите те са имали такава обширна територия...нито са били разновидност на християнството...

Пишеш:
"Каквито и да са били богомилите, провалът им е очевиден и той не се различава особено от провала на комунистите да речем."

"Истинските комунисти" никога не са били на власт...на власт бяха "партийците или нагаждачите"...които след промяната чевръсто се пребоядисаха и с милионите на кредит (пак народни пари) и сега ни управляват като известни и снизходително усмихващи се към народа... "бизнесмени"... (нещо, което с милионите на кредит и първият срещнат циганин може да направи) така че "манипулацията" за която говориш винаги си е била приоритет на същата тази прослойка т.е. на "господарите", тези, които се считат призвани да ни "учат" на модели на поведение/оцеляване... по начина, по който и ти ни учиш сега...

Разкарай се от тук бе мухъл!

E, сега ни е по-ясно, защо си Богунемил !

...........
Но...според Беинса,грешката на богомилите е била,че са се опитали да водят борба с злото.
-------------
Да, сигурно е така, но може би под влияние на тогавашното време и стремежът им да ускорят процеса... са поизнасилили естественият ход на осъзнаване...както това става в наши дни и даже в този клуб, но какво друго можем да направим освен да се приемем такива каквито сме, в крайна сметка ние сме само малки частици от онова изначално съзнание, което беше внедрено чрез "Адам" на Земята, което е и у "Ева" след разделянието му с Адам, което е и във всеки един от нас сега...и понеже е толкова многократно разделено, нормално е да е толкова микроскопично даже, поради което ние сме загубили почти всички способности на някогашния Адам... но все пак макар и в смъртни тела сега... пред нас има надежда... пред всеки един от нас и само от нас зависи... и до голяма степен и от нашето колективно съзнание.
----------------------------------------

Аз преди доста време бях писала тука една тема за Боян Магът- основоположника на Богомилството,ама...модератора като нахлу,я изтри барабар с останалото.
-----------------------------------
...та по тази причина мисля да не се сърдим на никого, защото несъгласията и са плод на неосъзнаването на другите, т.е. пак на самите нас, защото както и по-рано писах тук...всеки от нас тук отвън... живее във всеки от нас отвътре... и само, ако работим усилено вътре в себе си за собственото ни изчистване бихме могли да подпомогнем издигането на осъзнаването на всички ни....

Иначе...от явленията досега в този клуб...ясно видяхме докъде води "борбата" за стимулиране на осъзнаването ни отвън...

Естествено докато все още не сме засветили със собствена светлина (т.е. не сме станали малки слънца...) винаги ще имаме нужди за зареждане с енергия отвън както и от морална подкрепа тук и навсякъде, но истинското даване е само както даването на плодното дърво, а не като силов маркетинг...

Pogledni v spiralata. Tova, koeto e tam e dostata4no trudno sa smilane, taka, 4e 6te moge6 da si misli6 po temata godind nared bez da se povtarjat mislite ti. I zabravi, 4e bili izprevalili vremeto si. Nito tova, 4e sa bulgari gi pravi po - veliki. Ne podzenjavaj tezi predi tjah i sled tjah. Ako moge6 nameri edna malka kniga - "Bojan Maga" ot Niels van Saane. 6te se ubedi6 4e ni6to ne e zabraveno.

Ako moge6 nameri edna malka kniga - "Bojan Maga" ot Niels van Saane. 6te se ubedi6 4e ni6to ne e zabraveno.
----------------------------
Blagodarq ti, priqtelu!
Mogesh li da ni dadesh po-podrobna iformaciq za tazi kniga...ako moge dage izvadi ni nqkoj pasagi...mislq che osven na men tq da bude interesna i na drugi tuk...Blagodarq ti predvaritelno !

Б о г о м и л ъ


Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петъръ (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншнит Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, и знаейки, че насажданото тогава християнство в България е дело на Византия с цел да се убие борческия български дух(на българина), от когото християнството искало подчинение, взел страната на селянит. Той дори застанал на чело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомилъ се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се отъ две части:
Ч а с т I-ва : Mировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Ч а с т II-ра : Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и намhтнал червено-кървавата тога, намятвана в България тогава на всеки роб, осъден на смърт. По такъвъ начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време вски възстанал против господарит в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителни сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му за да се разпространи по после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: Поп Иеремия, също писател и пояснител на Богомиловото учение; поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнен (1082 - 1118); след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140-та година, независимо от ред други учени и философи като Mагове (епископи), проповедници на Богомиловото учение из разните страни на Европа.
Презвитер К о з м а пише за Богомила и за богомилите следното: "Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговит последователи учат народа да не се подчинява на господарит си, хулят богатите, укоряватъ болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар".
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която ученит: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорватъ като действителна и я смесват с поп Иеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила презъ 1211-та година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Mакедония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Mаг който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала "богомилско поле", отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомилъ и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.
начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение.

Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер К о з м а казва, че поп Богомил се явил с някaкво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедницит на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към центарлна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и в Франция.
По-късно т добили в различнит страни различни имена. В Босна и в северна Италия напр. се наричали патарени, а във Франция - катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилит, т са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се простре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в реултат на което се явява французката община, а следъ нея - образецътъ на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори до лютеранството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клони и неговите цветов. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степень богомилската ерес е успяла да се разрасте през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилит за Франция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския , с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
*** В 1167, в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи облстит на всички епископи. В същото време обаче той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилит са проповядвали.
Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Б о г о м и л


Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петъръ (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншнит Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, и знаейки, че насажданото тогава християнство в България е дело на Византия с цел да се убие борческия български дух(на българина), от когото християнството искало подчинение, взел страната на селянит. Той дори застанал на чело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомилъ се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се отъ две части:
Ч а с т I-ва : Mировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Ч а с т II-ра : Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и намhтнал червено-кървавата тога, намятвана в България тогава на всеки роб, осъден на смърт. По такъвъ начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време вски възстанал против господарит в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителни сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му за да се разпространи по после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: Поп Иеремия, също писател и пояснител на Богомиловото учение; поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнен (1082 - 1118); след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140-та година, независимо от ред други учени и философи като Mагове (епископи), проповедници на Богомиловото учение из разните страни на Европа.
Презвитер К о з м а пише за Богомила и за богомилите следното: "Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговит последователи учат народа да не се подчинява на господарит си, хулят богатите, укоряватъ болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар".
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която ученит: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорватъ като действителна и я смесват с поп Иеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила презъ 1211-та година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Mакедония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Mаг който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала "богомилско поле", отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомилъ и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.
начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение.

Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер К о з м а казва, че поп Богомил се явил с някaкво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедницит на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към центарлна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и в Франция.
По-късно т добили в различнит страни различни имена. В Босна и в северна Италия напр. се наричали патарени, а във Франция - катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилит, т са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се простре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в реултат на което се явява французката община, а следъ нея - образецътъ на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори до лютеранството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клони и неговите цветов. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степень богомилската ерес е успяла да се разрасте през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилит за Франция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския , с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
*** В 1167, в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи облстит на всички епископи. В същото време обаче той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилит са проповядвали.
Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Knigata "Bojan Maga" e hudojestvena. Stava duma za edin holandec, kojto popada v Balgaria voden ot vatre6nia si glas i se otpravja na pate6estvie v tarsene na sebe si. Knigata e napisana alegori4no, no e avtobiografi4na. Mislja, 4e sigurno 6te ja ima samo na slavejkov.

Християнството е било мъртво преди да се роди?

Ами че благодарение на християнството ти си личност, а не природен екземпляр.

Понятията "личност", ", любов" "свобода" щяха да останат празни звуци без християнството. Нито едно друго учение не е преобразило така наличния свят, както то.

И какви са тези смешки за чистите извори на славянството? Какво общо има християнството като приозход със славянството?

Богомилството са едно с нищо не-интересна секта, която проповядва метафизически дуализъм. Нищо оригинално няма в идеите им, почти всичко в тях е манихейство и павликянство. Всъщност станали са известни именно защото те пренасят късни варианти на манихейството в западна Европа.

Дуалъзмът се изразява в това, че признават две начала - абсолютното зло и абсолютното добро. Сатаната и Бог, като глупостта им достига до там че твърдят, че всичко видимо включително човешкото тяло и държавното тяло са творения на Сатаната. Един подобен възглед издава страхливост, неудовлетвореност, психически комплекси и хронична омраза към света и всичко живо.

Богомилството изобщо не е схванало великата идея на християнството за тъждеството на злото и греха, и за произхода на греха от свободата. Изобщо не са могли да проумеят, че Бог е един, че той е Абсолютното Благо.

Това, че богомилите са били българи, би трябвало да е източник на срам, а не на гордост.

Боя се, че информацията ти е много бедна и живееш с фантазията, че православната или католическата църкви се ходатай за теб пред бог. Каква оригиналност търсиш в Истината? В какво вярваш - в бог или в църквата? Тя е само за тези, които не допускат Бог в себе си от страх или срам. И все пак той е в теб, знае всичко за теб, и те приема такъв какъвто си и какъвто църквата не би те приела. Погледни света около себе си. Прочети "Богомилските легенди" на Николай Райнов. Бог не очаква от хората състезание по оригиналност и избраните не са заслужилите в очите на хората.

Вероятно се затруднявате да четете и да мислите по същество. Никъде не съм споменал думата "църква".

Изказах няколко исторически и богословски верни тези. По тях нямате коментар.
Чета също и художествена литература, но се старая да е нещо по-качествено от Богомил Райнов.

По отношение на мисълта, че Бог е в мен, това е само една от страната на нещата. Бог е и безкрайно далеч от всеки един от нас, доколкото всеки от нас е грешен, а Бог е пълната противоположност на греха.
Препоръчвам ви "Изповеди" на Августин Блажени, едно наистино отрадно четиво, формирало европейската културна мисъл повече от 15 века подред. Там вероятно ще можете да проумеете тезата, че Бог е най-Близкият, но и най-Далечният. И да си формирате една по-смислена и последователна представа за това що е Църква.

Такива смешки отдавна не бях чел.

Богомилството не само не само че не е "чистото християнско учение", но и няма дори далечна аналогия с него.

Христос казва (перифразирам): "Преди да сочиш сламката в чуждото око, виж първо гредата в своето". Смисълът е в това, че пътят към доброто не е в това да съдим другите, а първо да осъзнаем собствения си грях.

Богомилите не само не виждат причината за злото в света в "собствения" грях на хората, а обвиняват за злото самия Творец на този свят.
А както е известно Исус (като Син Божи - "роден и несътворен") сам се отъждествява с Твореца на всичко видимо и невидимо: "Аз и Отца сме едно".

Евангелие на Йоана: "В началото бе Словото, и Словото бе у Бога и Бог бе Словото. И всичко ЧРЕЗ НЕГО СТАНА и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
И светлината в мрака свети и мракът я не обзе.
И словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина". (1; 1-14)

Словото за което става дума тук и което Слово само е самият Бог, въплътеното Слово е Христос. ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СТАНА, а не както си мислят богомилите чрез един зъл творец.

Просто богомилите не само са страхливи и злобни (тъй като виждат причината за злото не в самите себе си, а я екстериоризират в един зъл творец), но и са и забележително глупави, защото не могат да схванат Бог като Абсолютен, ами ограничават моща Му като Му противопоставят сатаната.

Честно казано им се възхищавам на богомилите. Обаче си мисля следното: Те са били гонени и избивани!
Хората не са се променили в днешно време. Не мисля че са станали по-отворени към истината. Така че - НЕ ХВЪРЛЯЙ БИСЕРИТЕ СРЕД СВИНЕТЕ ЗА ДА НЕ СЕ ОБЪРНАТ И ДА ТЕ СТЪПЧАТ!

LOOK AT YOURSELF

Интересно на кой точно елемент от учението на богомилите се възхищаваш? Или и ти си баеш на ум, подобно на някои пенсионирани инженери и архитекти, които изведнъж се излюпиха най-големите историци и филолози, без да знаят нито един чужд език и без да са прочели нито една научна книга по хуманитаристика.

Посочи поне един богомилски бисер, та всички да се възрадваме.

Като се замисля - уж много неща зная за богомилите, а в действителност - почти нищичко. Това което пишеш определено ми е интересно и има какво да науча. Ще ти бъда благодарен ако посочиш и някой добър сайт по въпроса.

С поздрав

Produlgenie ot "Б о г о м и л"
-----------------------------------------

Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Богомилският календар

Според т.1 част II oт богомилското учение годината се състояла от десет месеца.
Всеки месец е ималъ по 36 дни, а всяка седмица шест дни.
Наименованието на месеците е било: яр, фиар, мар, рар, юар, аврар, севар, окар, ноар и декар.
Според етап 36-и на част първа от мировозрението за сътворението на света, тези десет месеца и съответните им божества, са се назовали и с други имена, както следва: ар(земята), шо(водата), му(слънцето), ко(зеленината), йо(трудът), хо(топлината) цо(плодът), ри(беритдбата), со(пазарит), за(веселието). Тия названия на месеците са били изхвърлени от богомилите, като чужди на славяно-българския език, усвоен от тях.
Богомилите са били изхвърлили имената и на двете главни божества: "ра" (творческата сила, бог на доброто) и "зо"(разрушителната сила, бог на злото, демонът).
Последните две имена, дадени на двете главни богомилски божества, както и ония на десетте божества, споменати по-горе, са били от произход съвсем чужд за богомилите, поради което в глава I-ва т.1 на богомилското учение изрично се забранява споменаването им, като се е разчитало, че така ще бъдат забравени.
След изтичането на десетте месеца по богомилския календар, прибавят се за обикновената година пет мъртви дни, без име, празници, посветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още един мъртъв ден, посветен на силата на разрушението.
Тия пет или шест мъртви дни в края на годината и сега се тачат от населението по някои места у нас и те пак се наричат мъртви дни, а някъде мръсни дни. Шестте седмици в месеца са имали по шест дни, които са се назовавали: понделник, вторник, сряду, четвъртък, петък и неделяй. всеки шести ден е бил праздник. Празнуването през работните пет дни в седмицата е било забранено. Наименованието на дните през календарната година с човешки имена е било също забранено.
Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите празници, установени от християните, което показва, че богомилският календар е бил действително такъв, какъвто го описахме. За него в всеки случай други данни не притежаваме.
Летоброенето на богомилите е почнало, според етап 33 от тяхното мировъззрение, от рождението на човековдъхновителя, т.е. отъ Рождество Христово.
Главните божества на богомилите са били "силата на сътворението" и "силата на разрушението", които не са носили никакви други имена.

Богомилските храмове

Според т.4 на част II от Богомилското учение храмовете на богомилите по вид и по устройство са били като тия на християните, но без икони и без украшения. Храмовите служби, които са били в същност главно проповеди на Богомилското учение, са се извършвали от свещенослужителите само в праздничните дни.
Сещенослужителите са били монаси, на които е било забранено да се женят. За свещенослужители са се допускали и жени девици, които са били длъжни да останат девствени през целия си живот.
На посетителите на храмовете е било забранено да стоят прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Където богомилите не са имали храмове, те са извършвали своето богослужение в къщата на някой предан съмишленик, а където по планините са намирали пещери, обявявали са ги за свои светилища и там са проповядвали учението си, както са го проповядвали във всеки същински храм.
Проповядването на богомилското учение съвсем на открито е било забранено. Насядали по земята или на скамейки, посетителите на храмовете са слушали проповедите на свещенослужителя, застанал пред дверите на олтара. Никой никакво възражение не е можел да прави на проповедника.
Богомилските свещенослужители са носили червено облекло, за разлика от християнските свещенослужители, които са носили черно облекло.
В казанлъшко в подножието на Стара планина има едно селище, което до неотдавна носеше името "червените попове", наречено така, понеже някога там е имало голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за северна и южна България. То е разположено край "Иванкова пътека", която и сега съществува и по която е минал Иванко от южна България на път за Търново. По съображения, които ни са неизвестни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, преди известно време, по нареждане от властта древното име на това селище беше заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.
За Богомилските храмове и за Богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следеното: "Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете; те, следователно, не го целуват и не му се кланят; богомилите отричат иконите, на които се кланят християните; богомилите отричат причастието; богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и се молят, те не се кръстят".
Че богомилите са имали и проповеднички (жени), вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела "изповед" той казва: "Богомилите си прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което заслужава поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената нито да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)".
Трябва да се има пред вид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.

Десетте заповеди на маговете богомили
до всички първосвещеници ипроповедници на богомилското учение

(според златната книга на богомилските магове)

"В името на нашата догма":
Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само:
силата на сътворението
и силата на разрушението

В името на нашата всевдъхновителка, силата на сътворението, като свръхтворческа сила, на която ние служим и която сътвори :
и слънцето,
и месеца,
и звездите,
и земята,
и всички красоти на земята до человека, но не и человека-звяр, ние наставляваме:

1. Съгласно началното учение на нашия всечеловековдъхновител Богомил, да не се допуска при проповедите да се назовава силата на разрушението с думата Сатанаил или дявол, защото тя изразява злото, само според както го разбират павликите (павликените и манихеите), а не както е изразено то в нашето собствено общиарско учение.
2. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил (Дявола), комуто се приписва разпъването на человеко-вдъхновителя Христос, почитан от нас, но отречен като всечеловеко-вдъхновител поради проповедите му към робите да бъдат послушни, и поради това, че той признава кесаря (господаря).
3. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил, който възстана срещу Бога-Отца, за да разруши света. За нас Бог-Отец е свръхтворческа сила, която няма нито име, нито пол, а за проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, този Бог-Отец е само мъж, който на земята се явява под формата на цар или на господар, т.е. под формата на разрушителната сила, Сатанаил, Дявола.
4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола). В същност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са сътворени от "силата на сътворението", на която не придаваме никакъв человечески или животински образ, в каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото възкресение представляват своите богове или своите противобогове.
5. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на земния рай от (Сатанаил, Дявола). В същност ние знаем и учим, че земният рай е дело на силата на сътворението, а силата на разрушението се яви, за да разруши този земен рай чрез человеко-мъжа звяр (Сатанаил, Дявола).
6. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали
сътворяването от (Сатанаил, Дявола) на първите человеци на земята, Адама и Ева, защото ние знаем и учим, че първочеловекът на земята е жената в невинност и че тя е дело на силата на сътворението, а мъжът като человек звяр, е творение на силата на разрушението, ( Сатанаил, Дявола).
7. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали рождението на първочеловеците Каин и Каломена от бракосъчетанието на Сатанаил във вид на змия с Ева. В същност ние знаем и учим, че от бракосъчетанието на първомъжа звяр, дело на силата на разрушението с първожената в невинност, дело на силата на сътворението, се създаде не человческият, а человекозверският свят.
8. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на двуличния Сатанаил, който най-напред откри на Mойсея десетте Божи заповеди, а после чрез него разпъна человеко-вдъхновителя Й е-Ш о, водокръстен отъ Й о-Х а н , когато ние работим главно за унищожението на този двуличен получовек, на този человек звяр.
9. Да се отбива при всяка проповед учението за небесния "ад" и за небесния "рай", за които говорят проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, защото ние знаем и учим, че Раят и Адът са само на Земята и за человека; Адът, това е человечеството при господари и роби, а Раят, това е всечеловеческото общиарство, основано на равенство и братство.
10. Да се отбива при всяка проповед учението за "грешната и безгрешна человеческа душа". В същност ние знаем и учим, че душата на человека е една, единна, вечна, безгрешна, че тя се изразява само в творческата мирова сила на силата на сътворението, че се вселява само в человеците общиарци, творци на правдата, на мира, на любовта и на равенството, а не в человеците зверове господари, които са въплащение на силата на разрушението и са само за неправди, за неравенство и кръвопролитни насищания на техните бесове.


Емблемата на Богомилите

Върху китката на дясната ръка маговете Богомили татуирали един знак, който представлява две елипси пресечени взаимно под прав ъгъл - едната по продължение на ръката, а другата - напречно.
Този знакъ е белегът (емблемата) на Богомилите. Едната елипса, по продължение на ръката, символизира творческата сила, а другата, напречната - силата на разрушението.
Така татуирани обаче, с този знак-емблема са могли да бъдат само посветените Богомили, т.е. маговете. Да не се забравя, че Богомилите са се делили на две категории :
едните - съвършенни, посветени, магове, а другите - обикновени последователи.

Ч А С Т I.
Мировъзрение
(сътворението на света)
Глава I.
началото и завършекът на първата част от мировото сътворение

Етап 0.
М ъ р т в а т о ч к а

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Разкъсване на мъртвата точка.

Силата на сътворението и силата на разрушението са били затворени дълго време така в тази мъртва точка, от която нищо не се е почвало и в която нищо не се е свършвало.
Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от силата на разрушението.
Тласкана от съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза в борба със силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка, за да се премине от небитие към битие, т.е. да се почне мировото сътворение, сътворението на света.

Етап 1.
Първото сътворение: тяло

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и първото единственно осезание, върху което тя се спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе : тяло.
От него започва Битието.
Силата на разрушението беше обаче против битието и поради това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата на Битието. По - нататък силата на сътворението сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.

Етап 2.
Сътворението на Земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

Силата на сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено от нея. В началото то беше малко, но после тя в своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го направи най-сетне толкова голямо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. В този си нов замисъл тя го пусна в пространството и каза:
- Върви и да имаш могществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание по-нататък да се трупа върху теб, за да станеш най-голямата сила, която наистина вече от нищо да не може да бъде разрушена.
Победената сила на разрушението пък се свиваше някъде в тъмнотите на пространството, гледайки как върху това тяло, най-напред малко, се трупа диханието на силата на сътворението и как по тоя начин то наистина се превърна в едно голямо тяло, от което се създаде Земята.

Етап 3.

Сътворението на Слънцето

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

Силата на сътворението дълго още движи земята в своето дихание, за да я направи колкото се може по-голяма, но после като видя ,че земята е само в мрак, в който силата на разрушението може да се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: светлината, с която да се осветлява земята.
Тогава вече силата на сътворението спря да диша за земята и с по-нататъшното дихание създаде второто свое творение Слънцето, в което вложи:
всичкия огън на вдъхновението си,
всичкия огън на творчеството си,
всичкия огън на свръхсилата си,
който огън никога да не загасне и да дава светлина на Земята во веки.

Етап 4.

Сътворението на месеца (Луната)

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

Голяма беше радостта на "силата на сътворението" като видя да блести Слънцето в всемира и върху земята, но "силата на разрушението" търсеше още тъмнотите, в които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно със слънцето стана основа на един мир, дето силата на разрушението трябваше да бъде окончателно погубена.
"Силата на сътворението" схвана опасността от мрака, в който остава земята от другата страна, гдето не я осветлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветенета част на земята от първото слънце.
Tака силата на сътворението събра пак всичкото си дихание, за да добие първото си вдъхновение за сътворението на новото слънце.
Силата на разрушението, обаче като видя, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили, останали още в нея и се нахвърли с всичката си ярост върху силата на сътворението.
В тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вместо второ слънце, силата на сътворението сътвори едно малко тяло, пак в светлина, но не като тази на слънцето, което бе месецът (луната).

Етап 5.

Сътворението на звездите

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

След като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по-нататък опитите си да сътвори второ слънце. Понеже всеки неин опит бе попречван от силата на разрушението, тя успяваше да създава само все по-малки и по-малки светлинни тела, които недовършени така в борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откъсваха и оставаха разхвърлени из пространството. По тоя начин се създадоха за всемира и звездите.

Етап 6.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Празненство:

След сътворението на месеца и звездите от силата на сътворението, земята, макаръ слабо осветявана от месеца и звездите от към страната, гдето слънцето не можеше да я огрее, все пак не беше вече в мрак. Силата на сътворението остана прочее доволна и се оттегли на почивка, т.е. в праздненство.
Силата на разрушението пък, като видя, че на земята и във всемира няма вече мрак, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.
Така се завърши първата част на мировото сътворение на земята, на слънцето, на месеца и на звездите.

Глава II

Земята във всемира и началото на сътворението върху земята

Eтап 7.
Създаването реда в всемира.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Равновесие:
След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:
-Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира, и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго, според силата, която съм им дал.
По този начин силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения във всемира, а за център на всемира, тя опрдели да бъдe слънцето, нейното най-могъщо творение, около което да се движат всички други тела във всемира. Така се създаде кръговъртежът във вселената, т.е. земята да се движи около слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около земята, а останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно около друго, според силата, която им бе предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на всемира, слънцето.
Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала най-голямата част от нейната творческа сила, и то носеше:
и топлина,
и виделина
и най - силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха със слаба светлина.
Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази за винаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник във всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.

Етап 8.
Създаването на водата върху земата.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
Като видя установения ред във всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.
И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал никога небивала.
Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.

Етап 9.
Създаването на въздуха около земята.

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да я прости, заявявайки, че за винаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.
Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, да предлага дружба, я прие за другарка.
Така помирени двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.
Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това сменяване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.

Етап 10.
Създаването на зеленините и на дървесата по земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението - слънцето, месецът и звездите - тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радост в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.
Така силата на сътворението, с всяко по нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зелинини, които след като ги благослови да растят и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.

Етап 11.
Появяването на първият звяр на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След създаването на въздуха и на зеленените по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:
- Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. Какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?
Тогава, за да изпълни желанието на своята другарка, силата на сътворението взе една част от земната твърд, подхвърли я и й рече:
- Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зелинини, дето да черпиш радост оставена от мен чрез тях на земята.
То бе наистина яко като земната твърд, за да не може да бъде лесно побеждавано, ала то беше и най-злото животно на земята, защото беше сътворено не вече от замисъла на силата на сътворението, а от подсещането на силата на разрушението. Това бе първият звяр на земята.


Етап 12.
Създаването на птиците по земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да силата на един живот в движение върху нея. Защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издържливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.
Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението рече й:
- О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца и звездите, и земята и въздуха за земята, и водата , и зеленините, и дървесата, а най-после и живота в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти се харесва?
Понеже силата на сътворението нищо не отговори, силата на разрушението продължи:
- Наистина, всичко във всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг след нас ще може да обикаля земята и да се наслаждава от чудесата на твоите творения? Защо тогава да няма такъв живот в движение и из въздуха около земята, и из водата по цялата земя? Какво ще е земята само с едно първо животно, като един единствен живот в движение на нея.
Силата на разрушението говорhше така, защото мислеше, че с един живот в движение, разпространен навред - из въздуха, по водите, по земята, - ще се наруши както равновесието на земята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото се може повече живот в движение на земята и във въздуха около земята.
Силата на сътворението, обаче, като размисли и вид, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините духна върху тях и им рече:
- О, листа на моит радости! Както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.
По този начин се създадоха и птиците.


Г л а в а I I I

Създаването на пълния живот във движение на земята: рибите във водата,
първия пол, жената и нейния противопол мъжа.

Eтап 13.
Създаването на рибите във водата на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След създаването на птиците от силата на сътворението,тя отиде да си почине на един бряг до водата, добита от нейните първи сълзи, но като видя, че тези нейни първи сълзи не са така кристални, както бяха изтекли от нейните очи, пожела да създаде един живот в движение и в водата, който да я избистря и да я съживява, както птиците съживиха въздуха около земята.
В този свой замисъл силата на сътворението взе късове от най-сребристите корени на дървесата, хвърли ги в една близка рекичка, която течеше и се вливаше в големите води, и им рече:
- Както плувате сега по тази рекичка, за да влезете в моретата, образувани от моите сълзи, които пролях, за да спася навеки земята от силата на разрушението, така да плувате по всички водни ширини, които да пречиствате и да оживлявате също навеки.
По тоя начин се създадоха и рибите в водата.



Eтап 14.
Създаването на другите животни на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След като се създаде и животът в движение на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърчи да създаде повече животни, като сили в движение на земята. Тогава силата на сътворението, вземайки още много части от земната твърд, търкаляйки ги и благославяйки ги както при създаването на първото животно в движение на земята, създаде безброй други големи и малки животни в движение на земята, като по тоя начин изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пълен живот в движение на земята.
Попълзяха тогава по всички посоки тези големи и малки животни, захвърчаха птиците над земята, заплуваха рибите по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна към силата на сътворението с думите:
- Видиш ли как наистина се съживи всичко на земята, о, моя сила на сътворението и как слънцето е обърнало лъчите си към всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:
-Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършеното от всички мои творения след слънцето.

Етап 15
Появяването на беса в животните на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Смущение:
Силата на сътворението дълго се радва на пълния живот в движение на земята сътворен от нея, но после като тръгна със силата на разрушението между животните, и като видя, че те всички са обхванати от толкова страшен бяс, щото сухоземните животни, където минат, изпомачкват всички зеленини и изпокършват всички дървеса, птиците в яростта си сякаш искат да разбият въздуха, а рибите се мятат в страшно плискане из водите, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и поставяйки силата на разрушението между побеснелите животни, се предаде на плач като говореше сама на себе си:
- Слаби са вече моите сили да преодолявам натиска на силата на разрушението, за да унищожа всичко вече създадено трябва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже аз съм сила на сътворението.
После, като и дойде ново вдъхновение, тя продължи в плача си:
- Не. Аз ще създам още едно последно животно на земята със силата на движение, и ще му предам всичките мои съвършенства, за да може да укротява всякога бяса на животните създадени до сега. То ще бъде моето най-съвършено творение на земята.

Етап 16.
Създаването на първия пол на земята - жената.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадени до тогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяне да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.
Така биде създаден първият пол на земята - жената.
По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:
- О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване поиска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителната победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз капя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17.
Първият рай на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята най-съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна за винаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко, каквото бе сътворила на земята, зедно с живота в движение, пол-жена.
Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде, но когато силата пол-жена после се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена за винаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена нито между животните, създадени по нейно подсещане.
От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живит твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно.
Така чрез тази промяна земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпиха мир и щастие.
В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплощение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.
Защото първичният живот в движение създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.
При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бяс, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността като създания на силата на сътворението да се пресъздават. Силата пол-жена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.
В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и на щастието, всред които живееха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени в същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.
При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женският пол, който пък предизвика противопола т.е. мжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата пол-жена.
Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението, бяхa също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина - зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършенният рай на земята, който получи вид на най-съвършеното творение в красота.
Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.
Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.
Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни - първичният звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бъдни радости от творчества, които може да имъ даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.
Силата пол-жена. дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостъпна и непозната.
При тази мъка на силата пол-жена.и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замр целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.


Етап 18.
Сътворението на мъжа на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че и се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.
Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.
С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в бяс, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго - беса, който дреме в него, от трето - най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма каквото имаше силата пол-жена.
Така сглобено новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха до него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бяха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кое, където види.
Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвршени животни, дело на силата на разрушението се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.



Глава VI.
Началото на человеческия род на земята във вид
на мъж и жена и във вид на майка и дете.

Eтап 19.
Първата проляна кръв на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Падение:
Когато новосъздаденото животно человекомъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато обаче то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го вид и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.
След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си и буйна коса, и се яви пред животното человекомъж, което, гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.
При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я вид къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.
Силата пол-жена наблюдава това животно человекомъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде та седна до само него.
Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше от неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание въ нея властно заговори женският пол.
Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.
Разбудено по тоя внезапен начин, животното человекомъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и с жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.
От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человекомъж.

Eтап 20.
Първият мъж и първата жена на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Преход:
След като животното человекомъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.
Oт тук започва историята за сътворението на по-сетнешния человек на земята в вид на мъж и жена.



Eтап 21
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на
человеческата трагедия на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Разкаяние:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человекомъж, което бе също окървавено. Макар тя да не се смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тая мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человекомъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да я простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновоено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Mного време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена небесните сили, като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първият дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена, за едно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първият земен рай от радост се превърна в всеземна и в всемирова скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техният упадък, като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините, силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги обкръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.


Етап 22:
Първата майка и първото дете на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Изкупление:
След като силата пол-жена и животното человеко-мъж се приютиха в едно каменно скривалище, силата пол-жена падна на легло, защото нейният пръв грях й отне предишната сила. Страданията и мъките на силата пол-жена продължиха докато земята се обърна спрямо слънцето триста и тридесет и три пъти. Гледайки как страда неговата жертва, животното человеко-мъж започна да изпитва някакво угризение на съвестта. И той бдеше денонощно над силата пол-жена, докато най-после след триста тридесет и три обръщания на земята към слънцето, силата пол-жена отдели от себе си едно малко създание, по форма прилично на двамата. От тогава започва историята на человеческия род и така се свършиха изкупителните мъки на силата пол-жена, първата майка на человека на земята.


Етап 23.
Първите полумъже, полужени, полусили на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Пресътворение:
При вида на първото дете на земята, създадено от силата пол-жена, человко-мъжът изпадна в изумление и незнаейки да се радва или да скърби,той заплака над това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките, които току що бе преживяла.
Mежду това слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и чрез изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята, защото видя, че с раждането от силата пол-жена на малкото, силата на разрушението е победена за последен път и че вместо чрез человеко-мъжа да бъде унищожена силата на сътворението в лицето на силата пол-жена, работите стигнаха до ново творчество.
Слънцето събуди нов живот в зеленините и в цветята на земята още и затова, защото желанието му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот в движението на земята във вид на дете, което после израстна и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина колкото бе нужно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и на человеко-мъжа, дето заставаше в неподвижност дълго време. Това спиране на слънцето привличаше към каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото в ръцете на человко-мъжа и обаяни от него, с особени звуци изразяваха някакви желания. Когато детето радостно посегнеше към тях, за да ги погали, т му се оставяха и така от тия погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на сществуването и на другите земни животни в раждане и прераждане.
След земните животни, при новороденото почнаха да идват и птиците, които чуруликаха и пееха песни от радост пред него. Силата пол-жена, вече майка, пригласяше на тези птичи песни. Своето дете тя продължи и понататък да отглежда с песни, преизпълнена с доволство от съзнанието, че тъкмо с това раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, силата на сътворението.
Така с песни растеше това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околните поля, дето първият земен рай вече бе се напълно подновил.
Растеше то в този земен рай в игра с цветята и с зеленината, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава почва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили, но не вече като сили в първичност, а като полусили (полу-мъже и полу-жени), с каквито само се насели по-после земята.

Етап 24.
Първият человек смъртник на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Кръговръщение:

С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж чрез тяхната рожба, те бидоха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях, от който почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен род. Това непрекъснато грхопадение хвърли силата пол-жена на легло, където тя една вечер, заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа, склопи завинаги очи, т.е. умря.
От тогава води началото си смъртта за человка, която като неопределима сила и като сила на разрушението срещу творческите земни и надземни сили остана вечност в света. Така человекът стигна до първата мъртва точка от преди всемира. В нея се прелива,
както битието, така и небитието на человека, който макар смъртен, чрез вечно к-------ръговръщение е предопределен за все по-нови и по-нови раждания и прераждания.

ГЛАВА V

Първата вяра в безсмъртието и първите земни идоли на човека

Eтап 25.
Първата вяра в задгробния живот на човека.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Утеха:
След смъртьта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди, но тя не само не се събуждаше, но сякаш сълзите, от които бе сътворена от силата на сътворението се бяха изпарили, а от бялата пръст, от която тя б изваяна, една заран беше намрена само следа.
През това изчезване на силата пол-жена, децата и человекомъжът почнаха горчиво да плачат. Все пак, человеко-мъжътъ, мислейки, че тя може би още живее някъде около тях, започна да утешава малките. Това е началото на вярата в съществуването на человеческия живот след смъртта, която вяра премина в всички по-нататъшни человеко-мъже и человеко-жени, изобщо у всички животни и человеци.

Етап 26.
Първото самопожелание на смъртта от человека.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Отчаяние:
Първиятъ человеко-мъж, в любовта си към своята изчезнала другарка, силата пол-жена, почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. така у него се породи желанието да иде при нея също чрезъ изпарение и разпадане, с други думи чрезъ същата смърт, зад която той допускаше, че неговата възлюблена може би съществува под някаква друга невидима форма.
Така първиятъ человеко-мъж, в своето отчаяние и в своята скръб заради страшната загуба, падна също на легло, гдето след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка, силата пол-жена.
По този начин се завърши историята на първия человеко-мъж. Така, благодарение силата на разрушението се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да бе създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.

Етап 27.
Създаването на вечния человек на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Смъртта на человко-мъжа и на силата пол-жена не попречи за размножаването на человеческия род, защото зародишът на живота, като вечност, вложен от силата на сътворението в всяко същество на земята и във всемира, бе даден и на силата пол-жена. Mакар тя да не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол, человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человекът от лицето на земята, което бе и желанието на силата на сътворението. Вместо единичен и вечен обаче, той се раздели на две: смъртен человек-мъж и смъртен человек-жена, които чрез раждане и прераждане образуваха безсмъртие под името человечество.

Етап 28.
Появяването на идолопоклоничеството за человека.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето бе умряла и неговата другарка - силата пол-жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго, по-светло в някое по-красиво място на земята - което и сториха.
След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е съживил неговият баща, но не намирайки нищо от него освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието на человека продължи да владее човешкия дух. Върху това именно човешко и мирово безсмъртие человекът почна после да размишлява, незнаейки нищо нито за своето произхождение, нито за произхождението и за сътворението на всемира.
Съзнанието, обаче, на първочеловека, че неговото съществувание зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По тоя начин се появи идолопоклонството, което най-ярко се проявяваше в почитта към силата на сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили, на които человекът се кланяше и на които се молеше.

Етап 29.
Началото на всеземния человечески род.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Децата на първата сила пол-жена и на първия человеко-мъж, като пораснаха и като се развиха в два различни рода, се групираха в двойки от человеко-мъж и человеко-жена. Тия двойки се пръснаха по цялата земя и от тях чрез раждане и прераждане се създаде всеземният человечески род.
Така се създаде человекът, предопределен за раждания и прераждания през всичките векове, за да се осуети замисъла на силата на разрушението, за която този вечен человек с творческа сила беше най-могъщата първосила на земята и когото тя искаше да унищожи.

Етап 30.
Създаването на человека като месоядец.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Вродената кръвожадност у человеко-мъжете и человеко-жените не само не се изкорени с изчезването на първата жена и на първия мъж, но напротив, постоянно се увеличаваше като почна да се проявява и спрямо другит животни, които биваха изтребвани, било просто, за да се върши делото на силата на разрушението, било за да се уталожи с плътта кръвожадният человечески бяс.
Така се създаде с человека месоядството, което по-после за зверовете человеко-мъж и человеко-жена се разви до такава степен, щото в беса си за месоядство те почнаха да убиват и да изяждат дори собствените си рожби.

Глава VI


Създаването на племената и на народите, на господарите и на робите и появяването на всечеловеко-вдъхновителя Богомил, най-великиятъ учител
на человеците на земята


Етап 31.
Създаването на племената и на народите и началото на войните между тях на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Человеко-мъжете и человеко-жените пръснати по земята се навъдиха много, ала вместо да образуват една обща сила за творчество, както искаше силата на сътворението, те се разделиха на племена, а после на народи, за да се вмъкне между тях пак силата на разрушението и да ги направи врагове едни на други било поради разноезичие, било само поради бесовска стръв, придадена тям от силата на разрушението.
Така тези племена или народи влязоха въ взаимни изтребителни войни, които бяха най-демонското дело на силата на разрушението на земята.
При тези войни силата на разрушението се представяше ту като чест, ту като слава, ту като победа, за да може да въвлича в безкрайни кръвопролития человеческия род. За да ги оправдаят, отделни личности проповядваха на народите, че с тия войни народите пишат своята история, която не е нищо друго, освен възхвала на силата на разрушението, доволна, че по този начин се осуетяват усилията за единното всеземно человеческо творчество на земята.

Етап 32.
Първите бесове на вери и суеверия между человеците на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
На силата на разрушението не стигна това, дето народите се изтребваха едни други. Тя искаше в самите народи да проникне несъгласието, да поникнат различия, за да стане невъзможно никакво единно человеческо творчество. И ней се удаде да постигне целта си чрез един нов бяс, бяс на вери и суеверия. Така различните человеко-мъже и человеко -жени почнаха да вярват в различни неща и да се кланят на различни същества: Едни да се кланят на животни по-силни от тях, други взеха да вярват в съществуващи и несъществуващи бесовски сили, и т.н. с този нов бяс на вери и суеверия, на смътни понятия и на хаос от понятия, силата на разрушението раздроби напълно человеческия род, като свръхсила и като творческа сила на земята.
Понеже от друга страна силата на сътворението вече не съществуваше за человека и нямаше кой да извади человеческия род от този хаос на все нови и нови бесове създавани от силата на разрушението, человеците си останаха с тях.


Етап 33.
Първият человековдъхновител на животночеловеците на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человчество:
Дълго време животните человеко-може и человеко-жени живяха така в пълно незнание за себе си и в непознаване историята на своето произхождение. Тя се знаеше само от силата на разрушението, която на никого нищо не съобщаваше, за да не бъде победена за сетен път.
После един от человеко-мъжете, кръстен във вода (ЙЕ-ШО), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител, поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо произхождение и да я предаде на человеците, но тогава хаосът от вери, неверия и разноезичия, дето владееше силата на разрушенията, толкова се разяри, щото всички племена, близки до ЙЕ-ШО се нахвърлиха върху самия него с хули и с камъни, до като най-после го убиха.
По-късно някои последователи на человеко-вдъхновителя съчиниха за него разни лъжеистини, които проникнаха между человеците и така се увеличи още повече хаосът от понятия за мировото и человеческо сътворение, за да победи и този път силата на разрушението, държейки человечеството още в бесове.

Етап 34.
Господарката на человечеството - смъртта.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
След человеко-вдхновителя, убит с камъни, се опитаха и други человеко-мъже да открият първоистината върху человеческото и мирово произхождение, но всякога, когато те се доближаваха до първоистината, силата на разрушението се явяваше било във формата на животночеловеци, които да убиятъ първит, било в друга някоя форма, за да ги унищожат и така тази първоистина и тази история за сътворението на света оставаха известни само на силата на разрушението.
С течение на вековете животните человеци почнаха да съзнават, макар смътно, тази сила на разрушението, но лишени от ясна представа за нея, те я нарекоха: Смърт. Смъртта, прочее, не беше нищо друго, освен въплъщение на силата на разрушението, и тя стана за человеците най-голямото страшилище.
От тогава силата на разрушението, под името смърт, остана господарка на человеците на земята след силата на сътворението, и человекът не можеше да се освободи от хаоса на рзноверия по същността на тази смърт.

Етап 35.
Разделянето на человеците на земята на господари и роби.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на съотворението и
силата на разрушението

Человечество:
След като вкара человека в хаоса от бесове, отъ разноверия и разнопонятия за мировото и человеческо сътворение, силата на разрушението замисли още по-голямо раздробление на человеческия род във всички племена и народи на земята.
В този си замисъл тя поласка самолюбието на животнит человеко-мъже и человеко-жени, и внушавайки им мисълта за също такова господство над подобните тям, каквото господство имаше смъртта над тях, раздели человеците в всяко селище на господари и роби, като господарите бъдат покровителствани от смъртта, дори сами те понякога да вършат делото на смъртта спрямо человеците, а робите да бъдат винаги и под страха от господарите и от смъртта, която господарите могат да им причинят. Така се създаде хаосът и в едноверците человеци и в человеческото еднодържавие. Така, с други думи биде завършена картината на всечеловеческия хаос като възстанаха господари срещу роби, сити срещу гладни, боси и голи срещу обути и облечени, имотни срещу безимотни.
Така в общочеловеческия хаос от разноверия и разноезичия завилняха бесове за господство, които докараха пълното озверяване на человека.

Pishesh:
"Христос казва (перифразирам): "Преди да сочиш сламката в чуждото око, виж първо гредата в своето". Смисълът е в това, че пътят към доброто не е в това да съдим другите, а първо да осъзнаем собствения си грях."

A samiqt ti...spazvash li go ?

Putqt kum "DOBROTO" e da vigdame samo Dobroto v tqh...a kak e pri teb?

" Kojto zapazi givotut si, shte go zagubi...!"

A i kakva stojnost ima edin takuv givot, prekaran v postoqnen strah, che mogesh da zagubish neshto ili da go izgubish izcqlo...sled kato edinstveniqt izhod ot tozi givot e...prez vratata na groba...

Pishesh:
"Интересно на кой точно елемент от учението на богомилите се възхищаваш? Или и ти си баеш на ум, подобно на някои пенсионирани инженери и архитекти, които изведнъж се излюпиха най-големите историци и филолози, без да знаят нито един чужд език и без да са прочели нито една научна книга по хуманитаристика.

Посочи поне един богомилски бисер, та всички да се възрадваме."
-----------------
A ti samiqt kolko chugdi ezika vladeesh? 1;2;3...kolko?

A zabelqzal li si faktut, che vupreki che bulgarskiqt, kojto na vsichki nas tuk e e "materen"...kakto vqrvam i na teb...i vupreki tova...ti ne namirash obsht ezik s nas... togava nqma li da e sushtoto, ako si govorim na frenski, anglijski i vsichki drugi zemni ezici ???

"Посочи поне един богомилски бисер, та всички да се възрадваме."

Iskash da ti posochim Bogomilski biser...ta da go prochetesh... za teb shte e izlishno...samo shte si zagubish vremeto !


Obiknoveno knigi pishat samo teoreticite, tezi koito ne im stiska da prilogat Uchenieto na praktika...dokato Bogomilite sa go prilogili v...
GIVOTA SI !
I s radost sa se kachvali na kladite, kudeto sa priemali smurtta, opredelena im ot Inkviziciqta na "Svetatacrkvata curkva", koqto naricha sebe si Hristiqnska !
A tam purvata Bogiq zapoved beshe :
"NE UBIVAJ !"

Ako priemem tvoite dumi za verni, che "bogomilite bili sram za Bulgariq" tova oznachava li, che ti si na stranata na "Svetata Inkviziciq"?
Ili si po skoro na stranata na Bulgarskata administraciq, koqto predstavlqva Bulgariq, no nikoga ne e bila proqva na "Glas naroden - glas Bogi !"
Bulgarskata administraciq vinagi e izrazqvala "glasut na gospodarite" na tozi narod, kojto tepurva se nadqvame da progledne
Dori imeto "Gospod" ne e li pak proizvodno na "gospodar"...a i Isus ne beshe, nito se gotveshe da bude takuv (s koeto mnogo razocharova uchenicite si )...toj na vsichki ni pokaza kak trqbva da giveem tuk...bez "gospodari"...

Защо не вземеш да попрочетеш малко история? Можеш да почнеш с най-елементарната енциклопедия за деца. В православието никога не е имало инквизиция. Понимаеш?
Вероятно не можеш да правиш разлика между катари и богомили?

В живота си богомилите нищо друго не са приложили освен глупостта си. Единствено човек, който понятие си няма от това, какво е Бог и който е перманентно неудовлетворен от съществуването си, само той може да стане последовател на учение, което твърди, че Сатаната е сътворил света.

Колкото до езици, със сигурност знам поне три или четири пъти повече отколкото ти знаеш.

Колкото до филологическата ти препратка, може би ти е трудно да си го представиш (нищо, понапрегни се!), но думата господар произлиза от Господ, а не обратното (!!!).

Редактирано от Hammill на 14.12.04 01:57.

Като гледам, май нищо не знаем!
Ще прощавате за прямотата, ама не виждам с какво богомилството изпреварва Европа, след като тя отдавна има монотеистична култура (друг е въпросът доколко я е усвоила), докато богомилите връщат дуализма. Материята - зло, сатана??!! Ами тя не е ли част от човека, както е и душата, както и духът? Защо да я отричаме - не можем ли да я еволюираме, да я одухотворим? Разделянето на добро и лошо божество е анахронизъм, богомилството е едно ретроградно учение още тогава, при наличието на християнството. А какво остава да го приемаме сега, когато е вече е казано: "Няма зло, има нееволюирало добро!" Мисля, че Ваклуш достатъчно ясно го е обявил в списанието си, та всеки, който наистина се интересува от тия неща, да знае.

"Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг!"

Абе чове4е - ти е ред ли си?

"Една красива страница от българската история – една от най-светлите страници на досегашната ни история"

Всеки има право на вкус.

"Гонени, преследвани, очернявани, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди в мировата история.
Напълно преданни на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепват пред никаква опастност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение! "

Ти явно си върл богомил. Това не е моя работа и няма да те коря за нея, Всеки прави своя избор. Радвам се на ентусиязма ти, но се страхувам за теб- ще останеш разочарован много. Да това е похвално. Смели са. Но не ги превъзнасяй чак толкова. Имало е и други много смели хора. Ако толкова искаш да превъзнасяш някого- е - Левски, Ботев, Раковски- толкова много и все смели хора- а ти си тръгнал да се възхищаваш на някакво си старо, отмряло, еретическо течение.Не се сърди на думите ми- днес отново съм в онова особено настроение.

"Откъде идва в тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, откъде иде огънят на словото им, светлината в очите им?
Възникнало в България, то бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров, във Византия, Сърбия, Босна, Далмация и по-далече в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и т.н. В различните страни богомилите са били известни с различни названия:богомили,катари(т.е. чисти), патарени, българи, бугри и т.н. "

Моля те- живей днес. Утре може и да няма. Били са такива. А сега- сега сигурно са същите- съшити с лъжливи думи отци, които би могъл да срещнеш навсякъде. Е, и? Имало е такива във всяка религия. Да не са само те!

""Нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение?" "

тцъ-тцъ ..... окованият човешки дух..... ...борба за освобождение........


"Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкова ги е изпреварило, че даже и до сега далече не е приложено онова, което богомилите са възвестили през най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е тънела в голям мрак и невежество. "

Та, те вярват, че човешкото тяло е било създадено от дявола, бе човек. Да вярваш в Бога поне има нещо чисто и красиво. 'ма те са нещо като хем-боговярващи, хем-сатанисти. И после- Европа била невежа, а те-не.


"
Днес 1000 години от раждането им през 10 век нито една социална система не е успяла още да постигне тези социални реформи, които те са постигнали още тогава"

Наистина нямам много информация за това, но ако наистина са успели- браво на тях.


"Раждането на това първо и почти единствено по рода си славянско духовно движение показва, че в славянството съществуват такива предразположения към възвишен идеен живот и дълбоки мистични заложби. "

Това ще го оставя без коментар засега.


"Дали не е време да се вгледаме по-добре в себе си и да потърсим основата на едно по-добро съществуване сега като се уповаваме единствено на положителните учения от нашето по-далечно или по-близко минало, вместо да вземаме за модел неусъвършенствани и студени западни системи?"

Да, време е да се вгледаме по-добре в себе си. Положителни учения? Дали. Аз не съм особено запозната с тях, но съм запозната с православното християнство. То е нашето минало от девети век, и като изключим някои изкуфелщини от Стар завет на евреите- си има доста добри положителни учения. Или поне- кара ни да бъдем по-добри един към друг. Какво толкова си се вдъхновил по това богомилство?


"Или мислите както богомилите някога и ние днес бихме могли сега в една добре подредена западна система да внесем така желаният от нас плам за едно по-обичащо за всички ни (а не само за единици) социално общество?! "

Не, наистина не мисля, че бихме могли.


Виж- нямам нищо против богомилите и съжалявам , че са ги измъчвали за това, в което са вярвали. В това отношение те наистина са се държали много геройски. Чела съм някои техни поверия. Интересни са наистина. Но в тях... незнам .. има нещо, което ми отнема, а не ми вдъхва надеждата. Затова и никога не бих се наела да вярвам в тях. Ти вече си направил своя избор, аз също го сторих за себе си. Едва ли някой би могъл да промени мисленето на другия. Много е хубаво това, че имаш такава пламенна и чиста вяра, но ... моля те- не ги превъзнасяй толкова. Ще се разочароваш. Те са типични хора като всички нас. Да, и сред нас е имало герои. Но е имало и зверове. Затова те моля- не забравяй, че те са били просто хора. И те са вършили много храбрости, но и те са грешали.

Май не внесох особено голямо развитие, но ти благодаря за пожеланията. Весели празници и всичко най-хубаво ти пожелавам, ентусиасте.
Дано никога не се намери човек, който да заглуши твоя ентъсиазъм. Никога. Успех ти пожелавам.

Беше ми интересно да прочета написаното. Някои неща знаех, други не. Във всеки случай благодаря. Имам обаче два въпроса.

1. Как става така, че богомилството става "официална" религия в част от западните Балкани и в практическо независимото Тулузко графство.

2. Защо точно тази част от Балканите се помохамеданчва най безпроблемно, а Тулузкото графство, много скоре след походите на Симон дьо Монфор се протестантизира.

Въпросът е труден, просто ми е интересно мнението на човек по - добре запознат от мен с въпроса. Предварително благодаря.