Б о г о м и л ъ


Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петъръ (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншнит Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, и знаейки, че насажданото тогава християнство в България е дело на Византия с цел да се убие борческия български дух(на българина), от когото християнството искало подчинение, взел страната на селянит. Той дори застанал на чело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомилъ се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се отъ две части:
Ч а с т I-ва : Mировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Ч а с т II-ра : Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и намhтнал червено-кървавата тога, намятвана в България тогава на всеки роб, осъден на смърт. По такъвъ начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време вски възстанал против господарит в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителни сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му за да се разпространи по после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: Поп Иеремия, също писател и пояснител на Богомиловото учение; поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнен (1082 - 1118); след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140-та година, независимо от ред други учени и философи като Mагове (епископи), проповедници на Богомиловото учение из разните страни на Европа.
Презвитер К о з м а пише за Богомила и за богомилите следното: "Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговит последователи учат народа да не се подчинява на господарит си, хулят богатите, укоряватъ болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар".
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която ученит: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорватъ като действителна и я смесват с поп Иеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила презъ 1211-та година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Mакедония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Mаг който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала "богомилско поле", отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомилъ и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.
начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение.

Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер К о з м а казва, че поп Богомил се явил с някaкво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедницит на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към центарлна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и в Франция.
По-късно т добили в различнит страни различни имена. В Босна и в северна Италия напр. се наричали патарени, а във Франция - катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилит, т са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се простре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в реултат на което се явява французката община, а следъ нея - образецътъ на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори до лютеранството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клони и неговите цветов. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степень богомилската ерес е успяла да се разрасте през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилит за Франция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския , с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
*** В 1167, в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи облстит на всички епископи. В същото време обаче той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилит са проповядвали.
Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Б о г о м и л


Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петъръ (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншнит Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, и знаейки, че насажданото тогава християнство в България е дело на Византия с цел да се убие борческия български дух(на българина), от когото християнството искало подчинение, взел страната на селянит. Той дори застанал на чело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомилъ се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се отъ две части:
Ч а с т I-ва : Mировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Ч а с т II-ра : Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и намhтнал червено-кървавата тога, намятвана в България тогава на всеки роб, осъден на смърт. По такъвъ начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време вски възстанал против господарит в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителни сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му за да се разпространи по после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: Поп Иеремия, също писател и пояснител на Богомиловото учение; поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнен (1082 - 1118); след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140-та година, независимо от ред други учени и философи като Mагове (епископи), проповедници на Богомиловото учение из разните страни на Европа.
Презвитер К о з м а пише за Богомила и за богомилите следното: "Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговит последователи учат народа да не се подчинява на господарит си, хулят богатите, укоряватъ болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар".
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която ученит: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорватъ като действителна и я смесват с поп Иеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила презъ 1211-та година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Mакедония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Mаг който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала "богомилско поле", отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомилъ и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.
начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение.

Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер К о з м а казва, че поп Богомил се явил с някaкво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедницит на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към центарлна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и в Франция.
По-късно т добили в различнит страни различни имена. В Босна и в северна Италия напр. се наричали патарени, а във Франция - катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилит, т са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се простре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в реултат на което се явява французката община, а следъ нея - образецътъ на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори до лютеранството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клони и неговите цветов. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степень богомилската ерес е успяла да се разрасте през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилит за Франция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския , с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
*** В 1167, в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи облстит на всички епископи. В същото време обаче той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилит са проповядвали.
Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Knigata "Bojan Maga" e hudojestvena. Stava duma za edin holandec, kojto popada v Balgaria voden ot vatre6nia si glas i se otpravja na pate6estvie v tarsene na sebe si. Knigata e napisana alegori4no, no e avtobiografi4na. Mislja, 4e sigurno 6te ja ima samo na slavejkov.

Християнството е било мъртво преди да се роди?

Ами че благодарение на християнството ти си личност, а не природен екземпляр.

Понятията "личност", ", любов" "свобода" щяха да останат празни звуци без християнството. Нито едно друго учение не е преобразило така наличния свят, както то.

И какви са тези смешки за чистите извори на славянството? Какво общо има християнството като приозход със славянството?

Богомилството са едно с нищо не-интересна секта, която проповядва метафизически дуализъм. Нищо оригинално няма в идеите им, почти всичко в тях е манихейство и павликянство. Всъщност станали са известни именно защото те пренасят късни варианти на манихейството в западна Европа.

Дуалъзмът се изразява в това, че признават две начала - абсолютното зло и абсолютното добро. Сатаната и Бог, като глупостта им достига до там че твърдят, че всичко видимо включително човешкото тяло и държавното тяло са творения на Сатаната. Един подобен възглед издава страхливост, неудовлетвореност, психически комплекси и хронична омраза към света и всичко живо.

Богомилството изобщо не е схванало великата идея на християнството за тъждеството на злото и греха, и за произхода на греха от свободата. Изобщо не са могли да проумеят, че Бог е един, че той е Абсолютното Благо.

Това, че богомилите са били българи, би трябвало да е източник на срам, а не на гордост.

Боя се, че информацията ти е много бедна и живееш с фантазията, че православната или католическата църкви се ходатай за теб пред бог. Каква оригиналност търсиш в Истината? В какво вярваш - в бог или в църквата? Тя е само за тези, които не допускат Бог в себе си от страх или срам. И все пак той е в теб, знае всичко за теб, и те приема такъв какъвто си и какъвто църквата не би те приела. Погледни света около себе си. Прочети "Богомилските легенди" на Николай Райнов. Бог не очаква от хората състезание по оригиналност и избраните не са заслужилите в очите на хората.

Вероятно се затруднявате да четете и да мислите по същество. Никъде не съм споменал думата "църква".

Изказах няколко исторически и богословски верни тези. По тях нямате коментар.
Чета също и художествена литература, но се старая да е нещо по-качествено от Богомил Райнов.

По отношение на мисълта, че Бог е в мен, това е само една от страната на нещата. Бог е и безкрайно далеч от всеки един от нас, доколкото всеки от нас е грешен, а Бог е пълната противоположност на греха.
Препоръчвам ви "Изповеди" на Августин Блажени, едно наистино отрадно четиво, формирало европейската културна мисъл повече от 15 века подред. Там вероятно ще можете да проумеете тезата, че Бог е най-Близкият, но и най-Далечният. И да си формирате една по-смислена и последователна представа за това що е Църква.

Такива смешки отдавна не бях чел.

Богомилството не само не само че не е "чистото християнско учение", но и няма дори далечна аналогия с него.

Христос казва (перифразирам): "Преди да сочиш сламката в чуждото око, виж първо гредата в своето". Смисълът е в това, че пътят към доброто не е в това да съдим другите, а първо да осъзнаем собствения си грях.

Богомилите не само не виждат причината за злото в света в "собствения" грях на хората, а обвиняват за злото самия Творец на този свят.
А както е известно Исус (като Син Божи - "роден и несътворен") сам се отъждествява с Твореца на всичко видимо и невидимо: "Аз и Отца сме едно".

Евангелие на Йоана: "В началото бе Словото, и Словото бе у Бога и Бог бе Словото. И всичко ЧРЕЗ НЕГО СТАНА и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
И светлината в мрака свети и мракът я не обзе.
И словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина". (1; 1-14)

Словото за което става дума тук и което Слово само е самият Бог, въплътеното Слово е Христос. ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СТАНА, а не както си мислят богомилите чрез един зъл творец.

Просто богомилите не само са страхливи и злобни (тъй като виждат причината за злото не в самите себе си, а я екстериоризират в един зъл творец), но и са и забележително глупави, защото не могат да схванат Бог като Абсолютен, ами ограничават моща Му като Му противопоставят сатаната.

Честно казано им се възхищавам на богомилите. Обаче си мисля следното: Те са били гонени и избивани!
Хората не са се променили в днешно време. Не мисля че са станали по-отворени към истината. Така че - НЕ ХВЪРЛЯЙ БИСЕРИТЕ СРЕД СВИНЕТЕ ЗА ДА НЕ СЕ ОБЪРНАТ И ДА ТЕ СТЪПЧАТ!

LOOK AT YOURSELF

Интересно на кой точно елемент от учението на богомилите се възхищаваш? Или и ти си баеш на ум, подобно на някои пенсионирани инженери и архитекти, които изведнъж се излюпиха най-големите историци и филолози, без да знаят нито един чужд език и без да са прочели нито една научна книга по хуманитаристика.

Посочи поне един богомилски бисер, та всички да се възрадваме.