"Падналия няма приятели освен Бога"....но ако действително е паднал.
Защото има същества, които се правят на "паднали"...а във всъщност не са.
"Падналия"...кой е паднал и къде е п-АД-нал?
Този който е паднал....истински падналия е на дъното...та е в ада.
Ето това е падане....а не някое измислено падане.....детско падане.
Да паднеш в Ада...и да станеш...да оцелееш...това е падане.
В "ада" се пада сам.
Защото ада не е конкретно място...това е състояние на душата....при което става изчистване ...просветлявате...събличане на кармата.
"Падналия няма....."....всъщност НИКОЙ НЯМА НИЩО, но не го знае.
И никога не е имал нещо....но не го е осъзнавал.
Всеки си мисли че "има нещо"...но това е заблуда.
Само когато паднеш...а в ада се отива сам...без придружители...тогава разбираш че никога не си имал нищо...ЧЕ ВСИЧКО Е НА БОГА...или на тази сила, която хората наричат Бог.
Всъщност...никой няма приятели....това , което хората наричат "приятели" е "отражение" ... на АЗА в безброй много "криви" огледала...които така променят първоизточника,образа,... че той става неузнаваем.
Но това не се разбира лесно...това трябва да се изпита ...да се изживее.
Гледаш "себе си"...през отраженията на кривите огледала...и в едни отражения, виждаш нещо приятно....а в други...нещо отблъскващо.
Едните..отражения...с които ти е "приятно"...наричаш "приятели"...а другите- неприятели.
Но и едните и другите ...ги няма ...не съществуват.Те са отражения. Тоест лъжа.
Да погледнеш "себе си"...е страшно.
Защото се сблъскваш с отражения .....от различни времена, .....от различни състояния,....някои от които много грозни и неприятни.
Много грозни и много неприятни гледки срещаш,...защото "еволюцията" е предхождана от "инволюция"...от падане....
Някога си бил Богоподобен....после си паднал до най низкото си ниво.... за да докажеш Богоподобността си...да докажеш на себе си...че богоподобността е истинска ....а не менте.
"......освен Бога."
Освен Бога...няма нищо друго.
Само Бога...само цялото...което включва всичко...и няма нищо друго.
Никога не е имало..никога няма да има.....
Така е било ...така е...така ще бъде.....
Как смятате ...че се чувствува златото...когато го проверяват в солната киселина?
Как смятате , че се чувсвува житото...когато го мелят и пекат във фурната, за да проверят вкуса му?
Как смятате че се чувствува ябълката, между зъбите на една млада мома?
Така...както се чувствуваш и ти.
Защото в теб се срещат всички твои предишни релизации....и на ябълката и на житото...и на земята ...и на дървото.
Не можаш да срешнеш нещо, което ...не си бил.
Всичко това, което срещаш...което осъзнаваш...което приемаш или отхвърляш...това си ТИ.
И единствения ти приятел...това е ОГЛЕДАЛОТО в което се оглеждаш, което те отразява във всяко едно твое състояние....това е Бога.
Бога е най истинското и най добро огледало...което никога не изкривява.
"Огледалце огледалце...я кажи ми ти сега...."
Но огледалцето е счупено.
Бог се е "надробил" на толкова много образи и образчета...защото ТИ не осъзнаваш твоята цялостност....твоя произход.
Не че Бог се е надробил...ти самия си се разделил и надробил...а Бога само те отразява.
"В пътя сам ще си помагаш...няма да търсиш помощ от никого"- Учителят.
Сам ще си помагаш...защото "друг" няма кой...НЯМА.
"Друг"...това означава и "приятел"...който не съществува.
Няма да търсиш помощ...от НИКОГО.
А ако търсиш, ако разчиташ....значи не си разбрал "урока"...ще бъдеш скъсан, ще бъдеш върнат обратно...като повтаряч.
"Уроката" ...тоест "урочасан си"...да изживееш урока на самотата.
Това е урока на Бога...ТОЙ Е САМ и цялостен.
Няма жена...няма деца...няма.
Сам!
Учителят...е минал по този път.
Не се става "учител"... лесно.
Всъщност Бог е единствения учител.
"Живота" това е името Бога...той-живота е истинския Учител.
Иисус и Учителя...не са се наричали "учители".
Така са ги наричали хората около тях.
А хората са лъжци.
Не им вярвайте....не си вярвайте....
Ако се приемате на сериозно...ако си вярвате...то жално ви се усмихвам... със състраданието .....на очите на едното Муле......

Кажи нещо повече за това :(част от твоето изказване)

"Всъщност...никой няма приятели....това , което хората наричат "приятели" е
"отражение" ... на АЗА в безброй много "криви" огледала...които така променят
първоизточника,образа,... че той става неузнаваем. "

Заинтригува ме !

Света е едно огледало.
Огледалото отразява образа на обекта, който е "субект".
Субекта , тоест ТИ, изучаваш своето отражение, върху огледалото-света.
Но огледалото...е нечисто- то е смес от материя и антиматерия.
Материята се констатира...но антематерията не се констатира....не може да бъде констатирана.
Нечисто е и твоето съоръжение-УМА с който изучаваш отражението си.
Ума е материален и той констатира материалните неща...но не може да констатира антиратериалните неща.
За антиматериалните неща, е необходим анти -ум, какъвто няма.
Анти -ума всъщност е липса на ум.
Но липсата не може да бъде констатирана...защото тя е липса на "нищо".
И "нищото" не може да бъде констатирано,дори и дефинирано.
Истинския "АЗ"- тоест "НЕАЗА"...нематериалния аз, е това, което хората наричат ДУХ.
Той "НЕАЗА",съществува едновременно с неистинския аз, който хората наричат "АЗ" или "личност".Когато трябва да познаеш нещо, което не може да бъде "засечено", но съществува, се търсят неговите отражения върху това, което може да бъде "засечено"...и документирано.
Налице са аномалии...които говорят за съществуванието на нещото, което всъщтост е "нищото"...което реално съществуава.
Вече е доказано , че материята е балансирана от така наречената антиматерия.
И че винаги, навсякъде и във всеки момент...равновесието е налице.
Истинското приятелство, може да бъде изживяно само вътрешно.
Това е "хармонията" межзу материя и антиматерия....във вътрешен план.
Мъдреците не са имали приятели...не са имали нужда от приятели.
Тяхното общение е вътрешно...и знай...двама мъдреци на едно място не е имало.
Няма нужда от двама мъдреци на едно място.
Медитацията на мъдреците , е общение и единство на вътрешните азове.
Такова общение при хората не може да съществува.
Затова хората се стремят към заместители.
Приятелите са заместитело на вътрешната хармония.
Рано или късно...ментето...заместителя излиза извън строя.Той вече не удовлетворява очаквнията от него...всъщност, той е просто една временна тояжка или патерица.
Ако се научиш да ходиш, тояга или патерица вече не ти трябват.
Нали?
Отраженията...тоягите, патериците ...рано или късно биват отхвърляни.
Кривите огледала...биват изоставяни.
Те не с необходими.
Те вече не са необходими.
Но това става не даром.
Това се плаща със разочарования и болки.
Това става оперативно...от "онзи свят"...от които ти парщат патериците и после си ги прибират..../смея се/
Операцията се нарича "живот на отражението"...който е пълен с отражения" със сенки.
Сянката винаги следва този, който я оставя.
Тъмнината е сянка на светлината.
Най тъмната тъмнина...се нарича "материя"
Първоизточника е станал неузнаваем...той се е материализирал, без да е материален.
Ето това са хората......

Когато чета твоите размисли и съждения , сякаш всичко е нормално , но когато се опитам да ги осмисля и .... нещо не е както трябва !
Има нещо подсъзнателно , което ме тревожи !
Каква идея влагаш в написаното ?
Каква е целта с която го пишеш ?
Може и в мен да е проблема , но все пак .....

то на Му.. може само ника му да е такъв.
чел ли си дзен - звук от удара на една ръка...

Правилно е да си притеснен.../смея се/.
Защото с чететено и медитирането , върху такива текстове,, руши фундамента върху който си "построен".
Прочети още веднаж написаното...но не го осъждай с УМА си...то не е написано за ума....то е за "отвъд"...ума.
"Каква е целта , с която го пишеш?"- питаш ти или някой друг?
Ти ли питаш или някой друг?
Според мен, всеки въпрос идва от ума... а това е някой "друг", защото ума- не си ти.
Не ти си притеснен, "ума" ти е притеснен,защото остава без фундамент.
И има защо...така че...внимавай, не чети Мулето...това е "опасно за живота".
И проблема не е в теб...той е в ума ти...в ума с малки букви....

Не е необходимо да четеш , за звука от "удара с една ръка"....ха ха ха ха
Просто замахни но силно и се плесни по тъпата си тиква...и ако се удариш както трябва по ухото...не само че ще чуеш звука, но и ще ти излязат свитки посред бял ден.
Защото си глупак....а е толкова просто...да чуеш звука от удара с една ръка.
Дзен...или ЗЕН...удара в десятката...в ЗЕНицата...на окото ти.
Всеки удар е ДАР- господен...дори и да заболи....
Просто престани да бъзеш ГЛУПАК....ха ха ха ха