Икономическата трагедия на Република Македония / Градове / Банско

България и новите предизвикателства на Европейския съюз

Справянето с организираната престъпност изисква политически кураж и лидерство

Дъглас Александър,
министър на Великобритания по европейските въпроси

Великобритания е била и продължава да бъде ревностен поддръжник на присъединяването и започването на преговори с кандидатите за членство. В действителност разширяването съпътства Европейския съюз вече над 30 години. Първото беше през 1973 г. с присъединяването на Великобритания, Ирландия и Дания. Гърция, Португалия и Испания бяха приети през 80-те, а Австрия, Финландия и Швеция - през 90-те. В много отношения разширяването от 2004 г. (петото подред) беше най-голямото, най-сложното и най-символичното. То определено е най-значимото достижение на днешното поколение на Европа. Ние виждаме приемането на България и Румъния като част от това пето разширяване.
Разширяването носи мир, икономически растеж и стабилност на континента, утвърждавайки европейски ценности в постоянно разширяващия се съюз. Днес то поддържа визията за стабилност, благоденствие и демокрация, която Европа исторически се стреми да гарантира за себе си. Това беше импулсът, който след две световни войни даде тласък за създаването на Европейския съюз и трансформира нашия континент.

Разширяването донесе ползи

и за новите, и за старите страни членки. Новите станаха свидетели на растеж на брутния вътрешен продукт с 5% през 2004 г. в сравнение с 3.7% през 2003 г. Стимулиран от перспективите за членство в Европейския съюз, брутният вътрешен продукт на България се повиши с 5% през 2004 г. и продължи да расте със същия темп през първите 9 месеца на 2005 г. Двустранната търговия между Великобритания и България се увеличи с над 25%.

Държави като Словения и България станаха свидетели на значително увеличение на броя на чуждестранните туристи. Броят на британските туристи в България нарасна с 60% през 2004 г. и с допълнителни 37% през първите девет месеца на миналата година, като достигна над 350 000 души. Сега туризмът допринася за почти 9% от брутния вътрешен продукт на България. Чуждестранните инвестиции в страната миналата година достигнаха 1.5 милиарда евро. „Петреко“, британска компания за проучване и експлоатация на газови находища и най-голям британски инвеститор в България, сега задоволява 15% от нуждите на България от газ и се надявам, че скоро ще има възможност да разшири дейността си. През първите 9 месеца на миналата година Великобритания беше третият най-голям чуждестранен инвеститор в България.
Днешна Европа е наследник на 25-вековна интелектуална, културна и политическа история. Идентичността на личностите никога не е била по-сложна и многообразна - или, вероятно, по-силна. Никога преди европейските държави и регионите, които ги съставят, не са били по-процъфтяващи, по-силни и по-уважавани. Нашето наследство е богато и затова днес се изправяме пред бъдеще, богато на възможности. Нека работим заедно, за да ги осъществим.
Като европейци ние често подценяваме постиженията си, а не трябва да е така. Европейският съюз е фар на демокрацията и най-големият единен пазар на света. Той има действителна мощ да влияе върху политическия и икономическия напредък на световната сцена. Ние трябва да насочим нашето внимание навън, за да осъществим тази визия през настоящия век, както го направихме през предишния. Докато правим това, ние трябва да сме наясно с нашите цели и с необходимостта да работим съвместно, за да ги постигнем по истински глобален, последователен начин.

Смятам, че визията за Европа може да бъде постигната най-добре чрез

Три цели

насърчаване на мира, насърчаване на благоденствието и насърчаване на демокрацията. Тези цели са толкова актуални за нас, колкото са били за основателите на Европейския съюз. Но за да ги постигнем, ние се нуждаем от съвършено нови разбирания и подходи.

Причина за това е фактът, че предизвикателствата, пред които се изправя Европа, са се променили. В съседство до нас и на нашите граници има региони на нестабилност. Тероризмът, организираната престъпност, контрабандата на наркотици и трафикът на хора не се съобразяват нито с национални, нито с континентални граници. В днешния свят някои от най-гибелните заплахи пред стабилността вече не са породени от държави, а от други, недържавни фактори.
Също така трябва да признаем, че в други отношения глобализацията променя много от старите дадености. Технологията прави бизнеса глобално мобилен, така че не само работните места, но и цели индустрии могат да се преместват и адаптират много бързо. Свидетелство за това е процъфтяването на големи, бързо растящи икономики, особено в Азия. Техният успех трансформира равновесието на световната икономика. Преди 20 години само 10% от произведените стоки идваха от развиващи се и нововъзникващи икономики. Днес това число е 50%, за което до голяма степен допринася растежът на тези икономики. Честно казано, рискът е, че Азия се учи по-бързо, отколкото ние се адаптираме.

За да отвърнем на това предизвикателство, ние - България, Великобритания и други европейски държави - трябва да станем по-конкурентоспособни. Трябва да се отворим още повече към света и да направляваме глобалната търговия, ако желаем да увеличим и конкурентоспособността, и благоденствието си. Поради това, че се изправяме пред тези нови, колективни предизвикателства, ние

Имаме нужда и ценим България

като европейски партньор. Моето посещение в България следващата седмица е много ясен знак в подкрепа на присъединяването на страната към Европейския съюз. Разбира се, България трябва да бъде готова за членството.

Организираната престъпност и мощните бизнес интереси, които разчитат на изнудване и корупция, продължават да представляват заплаха за функционирането на държавата и правосъдието. Справянето с тези заплахи ще изисква политически кураж, лидерство и решимост. Аз приветствам наскоро предприетите от българското правителство и правоприлагащите органи инициативи и резултатите, постигнати досега. Приветствам назначаването на нов главен прокурор и програмата за реформи. Великобритания е готова да направи всичко, което може, за да помогне.

През следващите няколко месеца България е изправена пред поредица от взискателни партньорски проверки и мониторингови мисии. Ние разбираме политическите и стратегическите доводи за ранното присъединяване на България, но детайлното изпълнение на договореностите също трябва да е налице. Впечатлен съм от усилията, направени през последните 6 месеца. Ние силно се надяваме, че тези усилия ще продължат и че България скоро ще заеме полагащото и се място в разширена и отворена Европа, способна да отговори на днешните глобални предизвикателства.

По-долното е написано точно като за българина със специфични сексуални наклоности "Банската"

Граница на лайното

Мартин Карбовски

Богатите хора са най-прецаканите в тази държава. Живееш в къща с пет души слуги, двама охрана и един градинар, на застроена площ 780 квадратни метра, с двор повече от един декар и живееш добре. Обаче като излезеш на улицата потъваш до кончовите в кал, а на китното дърво пред дебелата ти дворна ограда се вее непоносим като живота найлонов плик. Преминаваш в другия свят и единствената черта е границата на лайното – тази която сам си си начертал и с нея си се отделил от останалите хора у нас.

Богатите си чудят дали утре да не застрелят съседа си, който краде от асфалта на общината, обаче ги е страх, защото те пък са откраднали нещо друго от общината и парите на данъкоплатците. И само псуват – по-лошо от бедните псуват - и това пак от страх.

Скъпите коли са най-глупавата инвестиция у нас. Караш, караш десет хиляди километра и изведнъж – луууум, бръм-бръм, тъкърррр, счупваш си полуоската на изгърбения си мерцедес и излизаш от колата да видиш както става. Става ужасно – такава дупка на пътя няма никъде, само на пролет у нас можеш да видиш.

Пак си минал границата на лайното – това е чертата, лайсната на тежката врата на лимузината. Вътре чисто, мирише на нова кола, аудиосистема, сиди чейнджъри и руса пичка, готова на всичко. Навън, ако не дупка – лайно, истинско лайно кучешко, но все по-често и човешко. Или прах, или кал, или мръсно, което мръсно съдържа в себе си не едно лайно.

Богатите шофьори се питат дали да не застрелят някой циганин дето не си е свършил работата добре и е сложил горещия асфалт м мократа дупка миналата година – обаче ги и страх и само псуват.

Границата на лайното започва там, където започва държавата. Държавата започва всеки ден на излизане от вкъщи. Милиони хора у нас вече имат модерна техника в къщи – хладилник, печка, голям черен телевезиор. В къщите е чисто и мирише на аеробион. Обаче на входа на блока или пред вратата на къщата започва държавата, започва лайното. Ние знаем как да напарвим ремонт на къщите си, но не знаем как да ремонтираме държавата, да изринем мръсното. Още по-страшно – ние смятаме, че държавата – това е в къщи, а навън е турско робство и трябва да се цапа, да е неугледно, за да подчертавам разликата – български дом – чужда турска държава.

В Студентски град под блоковете е мръсно. Студентите са сводобни хора, но според мен винаги ще си останат селяни. А свободни селяни е оксиморон. Излиза една студентка на прозореца си, оглежда се и хвърля боклук навън, на полянката. Аз не знам как да реагирам, защото и аз съм правил това и само викам "Браво, браво" и ръкопляскам. Тя вика – "педерас". Е, защо аз да съм педераст, като няколко пъти накарах силно пиещите си приятели да почистим на онази селска мома под блока, шото това е и под моя блок. Тя вътре в блока, на чисто, а аз и моите приятели събираме лайната – кеф. Викам си - дали да не я застрелям тази студентка, примерно с въздушната си пушка, да й извадя едно око, обаче ме е страх.

Карам си като пич по "Вапцаров" и гледам – задръстване. Често се получава по Вапцаров задръстване, обаче такова задръстване от Семинарията до Хладилника не е имало в тая посока. Бутам си колата бавно и побеснявам, защото имам работа, докато малко преди Кошарите виждам причината за задръстването – обикновено са двама селяни от Монтана – единият военен, другият обикновен селянин – ударили са се на булевард в София, чакат КАТ и задръстват града. Но този път в някаква банкова сграда – коктейл. Тротоарът и едно от платната са заети с лъскави, не много скъпи коли, и една сребриста Тойтота, в която се е излегнал един як селски пич и си говори по телефона. Той беше шофьор, не беше дори мутра. У нас обаче КАТ служи, за да те преебе, не за да оправи движението.

Седи си пичът с костюма, говори по телефона, паркирал наобратно на движението, а зад него – цял един град умира от нерви и язва. Тапатът в коронарната артерия на града. Ей, пич, не виждаш ли какво става зад теб, погледни, че си задръстил целия булевард. Пичът първо помисли, че съм ченге, после си отвори бавно прозореца и като се сети, че не съм ченге, с незабравима усмивка ми каза – ма ти ли т'ва бе, я не ме занимавай с глупости бе, педерас... А аз побеснях апоплектично - Да тиебамайката, свиня, пак са на власт комунистите, пак няма къде да се паркира от мутри... Разменяме си реплики от песни. Той пак заплашително: не ме занимавай с глупости, аз – датиебамайката, свиня! Рецитал. Викам си, дали да не го застрелям, ей така да отпуша пътя с цената на пет години от живота си, но ме е страх.

Това е границата на лайното. Ти си добре, докато си вкъщи, после навън, заради другите, умираш прав. После се сменяме да стоим от двете страни на границата и се разменяме. Освен границата има и нещо друго, прочетох го в едно западно списание. Нарича се “синдром на банализация на доброто”. Като си почиства човек пред къщата, като се опитва да спазва правилата за движение човек у нас не става добър, а по-скоро банален. И банално звучи, така е. Но границата на лайното трябва да се премести – примерно до гетата, циганските, както е в Щатите. Гледаш чисто в е в дома на американеца, чист му е тротоара, чист му е квартала, чисто му е дори метрото. Обаче има едно място където започва черното гето и вече не е толкова чисто. Това се нарича да изместиш границата на лайното. Не може навсякъде да е чисто. Но да е чисто само у нас си е направо мизерия.