Здравейте,
Опитах се, напразно, в "Космонавтика" да получа някаква по-подробна информация за "Орион" и относно предаването "външно" на импулс за задвижване на космически кораби
Под същия ник съм и там,бихте ли "надникнали" ( казаха ми че тук са специалистите) и ако можете да ме насочите към по-подробна информация.
Предварително благодаря!

Не намери ли Св.Скромни ?
Рапана съм.

Работя по въпроса ако всичко е наред ще ти пратя линк по въпроса към края на другата седмица в клуб "Космонавтика".

Не знам това дали има нещо общо - не разбрах точно какво имаш предвид, като казваш "предаването "външно" на импулс за задвижване на космически кораби".
Но предполагам, че ще ти е интересно, макар и старичко - е, и е на английски:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах време.

Старичко е, но е готино.Имам всичките статии на Крамър от "Аналог".
Нещо подобно е, имам предвид точно системи с външен енергиен източник и външен източник на реактивна маса.
Виж www.iase.cc на Forrest Bishop , в раздела за статии. Има и обширна библиография на по-стари подобни "не-фотонни" и "не-йонни" идеи, но мен силно ме заинтригува описания метод за ускорение с умни мезо-частици и търся повече информация.
Коментари?

пишеш project Orion nuclear spaceship
v google i si svirkash.

_____________________________
Inertia makes the world go round

ako napravish direne v arhiva na klub fantastika- predi kym 6-10 meseca imashe tema koqto raziskvashe tochno Orion i drugi nemu podobni.
(zaedno i s chisla i tn.)

i links imashe

_____________________________
Inertia makes the world go round

Редактирано от koroviev на 19.05.03 10:58.

...го порових яко,барабар с архивите на дискусионните групи по всякакви критерии за търсене- от един момент нататък всички започват да въртят на едно място. започвам да си мисля ,че нищо ново няма да изровя след миниОриона, Медузата на Солъм, новата американска програма Гавриил, за "Външно Импулсно Плазмено Задвижване"....Регистрирах се и в Nuclear space discussion board, където им изпозададох някои въпроси на американчетата, но общо взето в тази група те се делят на суперпро- и суперконтра-Орион и обективната нова информация бързо се изчерпи.

Благодаря за насочването към "фантастика" - ще го видя обезателно.

Между другото-след този "сизифов" труд, странно е че не намерих дори и намек и слух за разработвонето на подобна (ядрено-експлозивна импулсна) схема при братята руснаци.

Някои чувал ли е нещо? Линкове? Или линкове към техни коментари относно американския модел?

rusnacite mai samo s NERVA tip dvigateli sa se zanimavali, no ne sym 100% siguren.

inuche zavisi kakvo tochno tyrsish za oriona, v smisyl che ot nauchna gledna tochka e elementaren (toest osnovni parametri za deistvie, kraini skorosti i tn sam mojesh da si izvedesh).

v diskusiqta vyv fantaskq bqh pisal razni formuli (order of magitude izchisleniq) no veche ne pomnq chisla.

i ne zabravqi che neta ne vinagi e obetiven ili nauchen (toest ima i mnogo bull) - v smisyl v linkovete za orion koito togava bqh namerir bqh prochel slednoto kato opisanie na minusite na cqlata sistema:
"ne e qsno kak shte se predpaci koraba ot shrapnela na bombite"

otgovora e qsen - shrapnel nqma poneje bombata sama sebe si se izparqva :)
i tn.

_____________________________
Inertia makes the world go round

Да , действително, много глупости пишат из нета, даже някой беше предвидил, че системата ще се задръсти и срине от събственото си боклучно съдържание още преди Милениума, но тя се оказа доста тъпоустойчива.
Все пак, на мен ми се струва, че мога да отбера истината всред множеството публикации.Жалко, че не можеш да ме насочиш съм нищо ново...
По-конкретно:
Според теб какви са минусите на схемата, "малки" минуси и такива които могат да я направят невъзможна за изпълнение?
Знаеш ли линкове към "Медузата" на Джондейл Солъм - оня обърнат полиетиленов вариант на Ориона - сещаш се...?
К`во ще коментираш за "лъча от мезочастици" - www.iase.cc - тъй както описва нещата Бишъп и другите?
Тоя въпрос ще го пусна като тема във клуба и той е във връзка с полагането на горивно-реактивна маса по пътя на космически кораб с химичен двигател ( примерно бипропелентна ракета) , но ти какво мислиш - каква най-много може да бъде плътността на въздушна среда за да може да функционира правопоточен химически двигател при скорости от по няколко десетки километра в секунда?

Не защитавам цитираната справка. Но ядрените заряди, които ще бъдат ползвани за двигателни пулсове, се нуждаят от части - които НЕ е гарантирано, че ще се изпарят. И значи има възможност, макар и малка, да се превърнат на шрапнел.

Освен това шрапнел може да се получи от раздробяване на бутащия диск.

Изобщо доста опасна работа, най-вече при изстрелване към паркираща земна орбита...

За добра обща справка, прочети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, материалът ми е известен.Стоманените топки, чиито графитни обвивки са били само нащърбени от ядрения взрив, са били провесени на доста метри от епицентъра. Наистина ли има сведения за оцеляване на "шрапнели" от самата бомба (като сбор от части в радиус да речем от 1 м.) в твърдо състояние при тези милиони градуси температура и плътност на енергията в огнената топка? Гледах някакви супермоментни снимки на ядрени експлозии - милионни части от секундата, и сякаш плазмената форма беше флуидно гладка. Изсрелването на стоманените топки, както и съмненията, че при един от първите опити за "затваряне" на ядрени взривове в бетонна шахта покрита с деветстотинкилограмов капак през, доколкото помня, първата половина на 1957, този капак е постигнал минимум два пъти скоростта на избягване - ми се струва че по-скоро подкрепят възможността твърди тела (стоманени бутащи плочи) да понесат стотиците хиляди градуси на плазмата на десетки метри от килотонен взрив, но не и възможността плочата да бъде обсипана от "картеч".

Относно изнасяне на бомбите в орбита, с химически ракети, което имаш предвид ми се струва, не е нужно, ако Орион се възнесе сам от повърхността.
Дори да не успее да се ускори достатъчно и, да речем, се сгромоляса на няколко хиляди километра от стартовата площадка с няколко хиляди хирошими на борда-шанса за неконтролирано детониране на ядрен заряд (взривателите са отделно от пулсовите единици)е минимален, дори ако няма предвидени специални спасителни устройства(балони, парашути...), които са лесно преносими при тази тяговъоръженост. Четох, че из останките на катастрофиралата совалка са намерили живи червеи от някакъв експеримент, масивни като спускаема капсула пулсови единици могат да запазят радиоактивните елементи в себе си при едно даже по-нежно падане.

Така, че май-няма смисъл да строим Орион в космоса.За построяването му там е нужно извеждането на хиляди тонове материал или преработването им от няколкохиляди тонна инфраструктура на място - за изпълнението и на двата варианта по-подходяща би била целта- Орион, а наличието им го обезсмисля.

Той ни е нужен за само няколко наземни старта/кацания (от Кергелен, да речем) + пътувания до няколко стратегически места в Системата (Луната, Марс, астероиди, Троянските точки на Юпитер...), за да може да имплантира на място индустриална база от по няколко десетки хиляди тона товари. След това можем да го (и един върши работа с няколко старта) паркираме на висока мултихилядолетна орбита и да го ползваме само при остра необходимост за бутане на астероиди и пр.

Относно плазменото разреждане на въздуха, чувал съм, че руснаците (а и не само те) разработват подобни машинарии, че те имат приложение като вид противоракетно и ПВО оръжие (ако разредим дистанционно въздуха неравномерно около тяло движещо се със скорост по-висока от тази на звука, това щяло да му подейства като насочен взрив откъм по-плътните страни... в руските пропагандно - клюкарски средства за масова дезинформация, се намират такива слухове за, "Елиптон" ако не се лъжа, индуцираната чрез който плазма чупи ракети и атакуващи самолети като клечки за зъби... )... и не става въпрос за разреждане на атмосферата пред апарата за да се подобри товароносимостта му, а всъщност за въпроса ми за правопоточните двигатели "карани" чрез "насилствено хранене" да оперират в открития космос.
Имам предвид следното:
Ако, грубо казано, един самолет с (например) правопоточен реактивен двигател лети във вакуум и микроскопични(нано)-танкерчета полагат горивовъздушна смес пред заборниците му, в контролирана плътност и количества, все едно лети в тунел от изкуствена атмосфера от гориво и окислител, какви може да са ограниченията такъв апарат да се ускори до няколко десетки километра в секунда и после да децелерира в друг тунел (от по-инертен газ), като че прави ненатоварващ особено (в продължение на десетки хиляди километри?) аеробрейкинг в планетна атмосфера и така една проста и надеждна химическа система да надмине надеждите за ядрените пулсатори? Разбира се за да се изведе масата на заводите първначално, които да произвеждат и доставят чрез "planar array slingshot mass drivers" - www.iase.cc - безчетните нано-танкери-за-еднокпратна-употреба, заредени с миниатюрни количества водород, съответно кислород под 1000 бара налягане, разполагащи с миниатюрни соларни платна и центрове за комуникация и направление, за да се задържат във или насочват към поръчаните местоположения за да захранват с гориво-окислител и аеробрейкинг-маса мисите по мярка, ще ни е нужен поне един "Орион", който да изтласка в космоса нужната машинария която да рови астероидите за вода и да я пакетира в Н2 и О2 поотделно... Естествено, говоря не за спорадични или уникални изследователски мисии, а за средство за едромащабен пътнически превоз, като съвременните хиляди авиолайнери - ако има кого къде да возим, ако открием начин микрогравитацията да не убива и т.н.

Но, без Орион сме за никъде- като щангист, който изкарва спринтьорите от ямата и после го пенсионират... дори за изнасяне на въжето на орбитален елеватор.

toi butashtiq disk ako se razdrobi - pishi go koraba otpisan така или инъче

та - единственото което му трябва на един тактически нюк е голф топка уран обвита в пластичен експлозив + електроника на точно взривяване за да има имплозия. тоест освен ако не се ползват някакви много специални заряди - няма техническа причина да има здрави части (които да са неразтопими или неизпарими).

в оригиналния проект орион са мислили за някакви насочени заряди, които вече може и да имат (щом ще са насочени остава маса да се разлита паралелно на посоката на движение за запазване на импулса (тоест газовете да летят напред и назад, а спец шрапнел настрани)) но не е задължително сега да се ползва атомна технология от 50те.
(мисля че още е засектеретено точно какво са измислили по въпроса)

за паркиращата орбита - забрави - ясно че ще се сглобява в орбита.
ето ми изисленията от клуб фантастика (но пън интендед):

стартова маса = краина маса по 'е' на степен (краина скорост/(Спец.имп по g))

тоест за да стигнат 50 тона краина маса до скорост 1 000 000 м/с (колкото да се обиколи слънчевата система), при спец. имп = 60000сек трябва стартовата маса да е 264 тона - тоест 214 тона бомби.

(а 214 тона бомби са една голяма стая пълна с бомби - тоест проблема с горивото е нулев стига щатите да се лишат от тактческите си ядрени глави)

за 10 000 000 м/с обаче нещата загрубяват - 865 по 10 на 9та килограма :)))
(тоест до алфа кентавър няма да се ходи с орион явно)

специалния импулс не помня от къде го изрових, не е оригиналния де, а рефлектира сегашните мини нюкс квото могат.
(наи вероятно да съм умножил спец импулса от 50те години по десет)

_____________________________
Inertia makes the world go round

Редактирано от koroviev на 20.05.03 15:49.

идеи много и всякакви (не съм запознат - сори :), но тези които ми хващат моето око лично са тези където кораба не е повече от 100-150 тона (съизмерим с интернатионал спеис станцията, тоест може и сега да се изведе на орбита ако се дадат пари) и тези които ползват тествани технологии (които само трябва да се съберат на куп).

тоест единствено орион се доближава до този мм идеал :)

_____________________________
Inertia makes the world go round

Възможно е тук да намерите нещо, което Ви интересува :
http://evg-ars.narod.ru/

Възможно е тук да намерите нещо, което Ви интересува :
http://evg-ars.narod.ru/

Има наистина вариант на Орион ,с десет метрова тласкателна плоча, за да се побира в Сатурн-5, и спец.импулса му пак е около 2000-3000 за субкилотонови "микро"-нюкове (тъй като класическите критични и имплозивни ядрени бомби имат практическа и туеоретическа граница на диаметъра на огнената топка от взрива и колкото по-малка е плочата толкова по-малка част от плазмата лови, което намялява ефективността...)
Съществуват още планове за "Морски дракон", който да се изстрелва от самостоятелно(безплатформено) плаващо състояние, след като бъде провлачен на буксир като празна барджа и зареден с на място произведен Н2 + О2 с ел. от ядрен самолетоносач, който "Дракон" може да изтласка 500 тона на ниска земна орбита. Което позволява да наместим също отвъд атмосферата малко по-ефективен "Орион"...От друга страна - достатъчно е да се напусне основната част от атмосферата за да се избегне замърсяването и от радиоактивния отпадък(стратосферата и дори само тропосферата), т.е. може да се използва Сатурн-5, Енергия, "Дракон" или друга голяма химическа ракета, като първа степен, която да изведе "Орион" от няколко хиляди тона и плоча над 20 м. диаметър, само на 10-50 км. височина за да се задейства безвредно ядрената "картечница"... но при всички подобни химически асистирани системи, за да спечелим екологично (сякаш през шейсетте не са взривени няколко хиляди мегатона мръсни, примитивни ядрени бомби - едни хиляда "Чернобила") , губим използването на ГИГАНТСКАТА мощ на "Орион", за това което става най-добре - да вади хилядотонни товари от кладенеца и да ги разнася и доставя отведнъж в която и да било точка в Системата, в здравословни за екипажа (ако има такъв) граници на времетраене на мисията.
Колкото по-голям е "Орион", толкова е той по-ефикасен.Всъщност, той би се построил като сграда, а не като превозно средство.Теоретичните му горни граници на масата и респективно товара (30-40%) е от милиони тонове за земен старт - естествено това означава използване на няколко стотин мегатонни заряда в атмосферата , т.е. малка ядрена война -но, спокойно със старата и преизползвана и преТЕСТВАНА технология на 50-60 (+ естествено безспорните постижения оттогава досега), можем да изградим няколко или само един, дори, десетки-хилядотонен кораб, който с няколко мисии да засее Системата с цялата техника, която би ни била нужна.(даже с него би могло от раз да се спуснат на нужните места Орбитални елеватори, които да го обезсмислят за по-нататъшна употреба...)

Наистина "единствено орион се доближава до този мм идеал" ...

Мда, доколкото знам са постигнати известни успехи в насочването...Например, сферичния микро-нюк от имплозивен тип се поставя на цилиндър със същия диаметър от някаква пластмаса(защото се състои обикновено от СНО№ - материя рчиито атоми са леки и развиват от взрива по-високи скорости, т.е. по ефективно се предавал импулса), която се плазмира и служи за реактивна маса. Взривът става асиметричен, като към тласкателната плоча се устремява с няколко хиляди км/сек. няколко килограма плазма, а в неизползваемите посоки "възрядка" плазма от тежки елементи на самата бомбичка и "само отблясък". За насочване на самия ядрен взрив, а не за просто канализиране на импуса, както в горния пример, се говори, че в термоядрените заряди като концентратор и канал на рентгеновите лъчи от взрива на плутониева бомба за постигане на критична плътност и температура в мишената за синтез от най-често литиев деутерид ("сухи" бомби) се използва също така стиропор или нещо подобно. Така, че наистина ядрените оръжия от ІІІ поколение могат да бъдат с насочен взрив, а зет-пинчовете могат да инициират ядрен разпад в микромаси от делим материал - миниатюризирайки термоядрените "запалки" - или дори да ни отърват от нуждата от делими материали, като "палят" директно мишените от леки елементи в чисто-термоядрените (и не-мръсни ядрени ) оръжия от ІV поколение.
ПРи насочен взрив, наистина, част от плазмата лети назад за да се запази импулса, и в резултат имаме не "огнена топка" а "огнена пура" на взрива - така "Орионът" може да впрегне в механична работа към 50% от енергията на ядрените реакции - което безспорно би го направило НАЙ-ЕФИКАСНАТА система.
Съгласен съм, че орион е междупланетна система - но, и то каква междупланетна система!
За междузвездни приложения обаче също става, като еднопосочни пътувания с до 30% скоростта на светлината с непилотирани сонди, както и за генерационни мултигигатонни ноеви ковчези, както предлага Дайсън. Или ако изкопаем и павираме в по-корав астероид да речем тунел дълбок няколко километра и широк няколкостотин метра, т.е. при по-яка тръба можем да постигтнем почти пълно използване на плазмата...
До Алфа Кентавър може да се отиде с "Медуза" - каката на "Орион"... в рамкте на човешки живот, не че някой в бъдещето ще е глупав да носи човешки ТЕЛА между звездите...

...ме по-конкретно в материала, свободно чета руски, но по диагоналната система не открих нищо, което да е свързано с въпроса ми.

Руския проект беше Аякс. Имаше даже и слухове, че е летял. Ама това все пак си е проект за суборбитален хиперзвуков ЛА.

veni, vermini, vomini

Давайки тази връзка исках да обърна внимание на въпросът, на който неминуемо следва да се отговори: Дали т.н. вихров "двигател" не е онова нещо , което търсите. И съответно , че всички други позовавания на ядрена енергия да са дезинформация

obshtestvenoto mnenie ne vinagi e nauchno - shtom za depleted uranium se pravi vypros, kakvo ostava za orion.
taka che edva li nqkoga shte se stigne do nazemen start.

shto se otnasq do elevatora - zabravi - za elevator trqbva material sys zdravina koqto oshte ne syshtestvyva (toest otnoshenie zdravina/plytnost). edinstvenoto koeto se doblijava (toest e dostatychno) sa carbon nanotubes - no maksimalnata im duljina e 4 milimetra, taka che shte ima da pochakame dokato stanat 200 km :)

_____________________________
Inertia makes the world go round

Редактирано от koroviev на 21.05.03 16:03.

ako zet pincha probachka (ciklichno, poddyrjavaemo) za kakvo da hodim kydeto i da e - hei ti go deuteriq v okeana - hei ti go sinteza :)
mojem i tuk da si sedim , vsichki materiali sa recikliruemi stiga da ima bezplatna energiq.

_____________________________
Inertia makes the world go round

Общественото мнение е въпрос на PR, реклама, манипулация... Винаги решения по такива стратегически планетарно въпроси се взимат "отгоре", после нещата се замазват и пр., въпреки реакцията на слабото вресливо "мнозинство". Една по-мащабна "Орионска" програма има и положителната страна, че би могла да отърве света от запасите от няколко стотин тона (?) weapon grade ядрени материали, вместо по-сложната и по-скъпа и по-рискована програма на Дж.Буш за национални хранилища и т.н. Освен това, дори да не се вземе височайше решение на глобално ниво за реализиране на "орион", твърди режими като САЩ, Китай, Индия,Русия, никого няма да питат, ако решат, че си заслужава да изтърпят международната шумотевица и малко вероятните със слаб реален ефект международни санкции, срещу възможността да излязат от порочния кръг на външно политическо ресурсно детерминиране на гео(!)политиката, като могат да станат почти независими в поне енергийно отношение.
Всичко това, са само добре облечени :-) хипотези, разбира се, които , както и твоето мнение, показват, само, че дали ще има или няма да има "Орион" зависи изцяло от общата "антропологическа" конюнктура.
Затова въпросите и "твърденията" ми са насочени изцяло към техническата осъществимост...

Колкото до елеватора, ето няколко линка, които може би познаваш, вече:

http://www.highliftsystems.com/

www.isr.com

www.liftport.com

http://spacetethers.com/

,където са заложени малко по-оптимистични очаквания за въглеродните нано"туби", идеи за композити от тях - за изолиране от окисляването/запалването им и възможност да се използват точно малки неколкомилиметрови "косъмчета"...Интересното, за мен е че вече се тръгва към един търговско-правен способ на организация, подкрепен от щатските федерални ресорни институции.В случая се предвижда товарът на макарата и носителя и да са с маса десетки тонове и да се изстрелят в ниска орбита посредством налични и многократно тествани химически возила, но забележи, че точно поради това се предвижда срок от едни около 15 год.(брой ги 30, което е равно на отказване от проекта поради фалит и/или непоследователност на държавната намеса
), за да се изгради елеватора до степен да качва товар от 1 млн. килограма, а ако е икономически изгодно (с "Орион" да речем) могат да бъдат вдигнати в геосинхронна наведнъж няколко хиляди тона въглеродна жица - за да бъде провесена и на околните бързовъртящи се и с удобни либрации тела, свързвайки ги в единна "ЖП" мрежа за с цели порядъци пъти по-кратко време... Марс, Луна, Земя, големите астероиди...
Пак повтарям, че тук става въпрос за техническа осъществимост, иначе историята показва, че има ли, намират се и пари, при наличие на желание...
Съгласен съм, че политическия аспект минимизира шансовете...

Абе, той пинча ще пробачка тъй или иначе, и даже да не успеят да го направят такъв, че да оцелява след "конвулсията" си - 4-ген нюковете ще заизбухват (което автоматично прави простия деутерий нелегален и наблюдаван от ядрените власти на Силите, и снема основното подозрение за теракт средство от лесно забележимите уран, плутоний и др.), което отваря технически вратите за локални премерени ядрени войни и за "чист" наземен Орион с почти произволен размер на отражателния диск. Преди седмица-две излезе в "спейс.ком-а" материал за някакви физичета ,които спечелили щатски проект с идеята да използват пинча за суперкритична компресия на ДЕЛИМ материал, постигайки такива плътности, че и микро-маси елемент претърпяват верижната реакция...и в двата случая на 4-ген пулсове, и чисти и мръсни става изгодно да се строят малки (100-150 тонни) импулсноядрени корабчета с оптималния "орионски" специфичен импулс (10 000 - 1000 000...), поради малките огнени топки и насочваемостта на струята.

А, пък, за ходенето някъде и седенето тук - винаги има люде дето искат да напуснат или просто да се поразходят... и такива дето искат да вземат парите на първите и да ги разнасят.

Не.

Какво, Аякс е руски хиперзвуков самолет захранван в полет с гориво и окислител, посредством създаване на тунел от гориво-въздушна смес пред него от безчет миниатюрни умни литящи танкерчета за еднократна употреба?
Онуфриий, моля уточни се.Струва ми се, това няма общо с въпроса за попътното снабдяване със гориво, нито със външната пропулсия както при Орион.
Ето пак, относно попътното захранване, става въпрос за:
Представи си апарат, проектиран изцяло да се движи само в атмосфера, който не носи никакво гориво и окислител със себе си.Масата му се определя изцяло от конструкцията+двигателя и товара (товара в такъв случай може да съставлява един "дебел" % от всичко).Апаратът си се намира в планетна орбита, но по курса му, всред вакуума, поток от микроскопични самонаправляващи се (използвайки налягането на слънчевото лъчение + началната скорост предадена от механични устройства изстрелващи ги с милиарди от определени астероиди, където са произведени) резервоари, които по мярка и необходимост застават в определени количества пред апарата, и се "пукат" - като по този начин създават само по отношение на заборниците на машината водородно/кислородна среда с определени параметри.С ускоряването на кораба по МЕЖДУПЛАНЕТЕН курс, положените умни таблекти за горивна доставка и управление, съобразяват количеството на подаването, съответно локалното насрешно налягане на бипропелента, със скоростта на кораба, така че напр. един правопоточен двигател да може да действа през цялото време в константни оптимални параметри. С доближа- ването на целта (Марс-да речем...), друг облак/поток активни самонасочващи се таблетки-танкерчета, създава друг, аеробрейкинг тунел от предполагам по-добре по-нереагентен газ,който тунел има много по-ниска плътност (стотици и хиляди пъти?) от планетна атмосфера и хиляди пъти по-голяма "дълбочина" - (десетки хиляди километри?), за да осигури по-плавно и по-хладно забавяне, а евентуално и запасяване с малко гориво за по-сложни маневри в атмосферата на целта...
Какво делта-V може да постигне такъв кораб? Какво ще е налягането достатъчно да "пали" тръбата при да речем 100 км/с? Колко дълъг да е аеробрейкинг тунела за да осигури децелерация при 1 же и поносими температурни(т.е. и за маса и за неаблатавност) изисквания за "вятърния" щит.
Каква е теоретичната максимална скорост при условие за неограничено снабдяване с гориво/окислител?

Не - Аякс е друго нещо. просто явно не съм се изразил правилно. Ставаше въпрос за плазмения поток пред ЛА. В Аякс е приложена комбинирана силова схема между правопоточен ВРД и електромагнитен двигател. Мощен енергиен източник от ЛА довежда насрещния въздушен поток до състояни на плазма, което намалява съпротивлението, а електромагнитния двигател `изтласква` елементарните частици от плазмения поток назад, премествайки машината напред. Имаше слухове, че е бил засечен в края на 80-те в полет над цяла Русия със скорост от порядъка на М=17. Истината е някъде там !

veni, vermini, vomini

А като имаш всичките статии на Cramer в "Аналог", да не би да имаш и самото списание?

Боян

Струва ми се, че ако съществува и ако е работещар подобна правопоточно-електромагнитна схема, би била много подходяща за апарата захранван в междупланетен полет от изкуствен временно положен тунел от гориво-окислителна смес. Ако апаратът "плазмира" сместа, би могъл да я загребва в по-широка (километри?) фуния-както в първичната концепция на Бюсар за (термоядрен) правопоточен двигател работещ с естествения междузвезден водород.
Ще може да използва "силови криле" ! Както и да регулира плътността на гориво-окислителната среда.

Ако например плътността на атмосферата е няколкостотин пъти по-ниска от плътността на земната при морско равнище, тогава няма пречки един такъв правопоточно-електромагнитен междупланетен апарад с попътно захранване, да развие скорост от НЯКОЛКОСТОТИН километра в секунда и съответно делта-V от порядъка поне на стотици км/с, А?

Защо усложняваш нещата? Защо трябва междупланетният правопоточен двигател да е химически? Ако сме стигнали до такова ниво на технологията, че да можем да поставим горивото и окислителя на пътя на кораба, защо изобщо да бъдат гориво и окислител? Не е ли много по-лесно да е я уран, я плутоний за ядрен двигател, както и лед за работно тяло (вода), или пък ако владеем термоядрения синтез, само лед?
Освен това, как го поставяме това гориво там? С електромагнитни оръдия, ако правилно си спомням твое предишно мнение. Ако можем да изстрелваме дребни самоуправляващи се ракетки (за да могат да застанат на подходящата орбита) с електромагнитно оръдие, не е ли по-лесно те да носят полезен товар, от който после да се самосглоби орбитална станция? Как, по дяволите, спират изстреляните порции гориво? Не че трябва да спрат, но със сигурност траекторията им след изстрелването няма да съвпада с желаната траектория на кораба, така че ще се налага корекция на орбитата. А гориво за тая цел откъде?
Харесва ми, че мислиш нестандартно, ама ми се струва, че тръгваш по доста сложни пътища.
Естествено, това си е мое мнение - то нали затова са форуми, да си казваме мнението.

Боян
--
What are you afraid of?

Не е чак толкова голямо усложняване. Вероятно аз не мога да се изразя добре.
Значи: Двигателят е химически, защото и сега умеем да правим добри химически двигатели с голяма тяговъоръженост.По принцип ще свърши работа и някой съвременен модел. Схемата за която така усърдно разпитвам става, естествено само за масови, пътнически приложения, ако-въобще някога тръгнем да носим хора напред-назад из Системата. Тя би ни позволила делта-Вета от порядъка на ядрените кораби, без да се налага да ги изплозваме за не6то друго и за повече от няколко пъти - колкото да положат в Космоса необходимата индустриална база за създаване на такива горивни тунели и за хиляди други неща.
Горивото го поставяме чрез "кинетични прожектори" представляващи комплекси от хиляди ротационни прашки, разположени на водосъдържащи астероиди. Микро-танкерчетата изсттеляни от тях ще се задвижват и насочват от слънчевата радиация... По-добре виж Бишъп от линка който съм дал - доста е подробен... Струва ми се че такъв апарат - атмосферен самолет, движещ се в среда по "мярка" при микрогравитация може да притежава безброй предимства. Аз лично бих го оприличил на космически влак по огромната инфраструктура която изисква. И може лесно да се изчисли колко гориво ще изкосумира, за едно пътуване - далеч повече отколкото може да носи една химическа система, която не представлява само товар+двигател+конструкция... Но моля те виж Bishop = www.iase.cc

Mesoparticle beam, etc...

Ами не знам - АЯКС е правен все пак за атмосферни полети. На теория може и да е възможен междупланетен вариант, но помисли за практическите трудности които би срещнал - като се започне от полагането на тунела, и стигнем до абсорбирането на междузвездния водород.

veni, vermini, vomini

Ами това пак е атмосферен полет-при идеални условия при това.Представи си самолет, който лети в коридор от гориво/въздушна смес - с оптималните характеристики (плътност, налягане, пропорция...) по отношение на скоростта на "самолета". Той няма нужда от криле защото при 0 же, микрогавитация, няма нужда от подемна сила! Може да се насочва от минимално променлив вектор на тягата. При целта се забавя от изкуствен re-entry coridor с дължина от хиляди или милиони километри (!) с ниска плътност на инертния газ, а не от десетки или стотици километри плътна и реагентна земна атмосфера.При ускорение по избор, а не 4-7 же.
Микро-танкерчетата полагащи тунела с гориво/окислител ( т.е. работната маса + енергията, което е главното удобство на химическите системи) се реят и насочват като микроскопични соларни платна, но ако използваме комбинирана правопоточно-електромагнитна система, както тази за която говориш при АЯКС, йонизиращият насочен напред лъч, захранван с енергия от топлината на химическата функция на двигателя, може в близка дистанция да си организира параметрите на тунела... ...При незначителна плътност на коридора и снабдяването с работно вещество/гориво апаратът може (и трябва!) да се движи със стотици километри в секунда. Според цитирания Бишъп, с подобна междупланетна система на попътно снабдяване, крайно ниския специфичен импулс на химическия двигател престава да бъде ограничаващ фактор, поради неограниченото снабдяване с гориво, и са възможни междупланетни пътувания във времевия порядък на седмици,и дори, на дни.
Полагането на тунела, и поддържането му,не е невъзможно ако приемем, че "танкерчетата" се насочват и задържат (като статити) активно и самостоятелно в ключови зони и осъществяват обратна връзка с обслужваните превозни средства.
Така може да се свърже ("асфалтира") цялата Слънчева система и същевременно да се осъществява контрол (чрез оставяне "насухо" на кораби) и таксуване на пътуванията....

Но, имам предвид само междуПЛАНЕТНИ пътувания.

Колкото до междузвездни пътувания - има много идеи за външно захранване с енергия и / или работна маса, във всякакви комбинации. Например да се регулират, както казваш, характеристиките на междузвездния водород за да го ползва Бюсаров термоядрен правопоточен двигател. Но - ядрен синтез на протони е извън възможностите ни засега...а, пък използването на химически двигател, дори и външно захранван с гориво е просто безумие, за междузвездни цели (той ще трябва да изгори планетни маси!!!), пък и полагането на тунел ще трае по дълго от мисията

Така както говориш звучи много просто, но погледни практическата страна на нещата - как ще поставиш този тунел, дълъг милиони км.!?! А и предполагам технологията има много да се усъвършенства преди да достигне етап на използване в Космоса!

veni, vermini, vomini

Полагаш горивото+окислителя по пътя на кораба, чрез микро-танкерчета, задвижвани от миниатюрни соларни платна, така че да остават на едно място или да се носят към друго за доставка. Чак когато корабът наближи, танкерчетата освобождават горивото като се пукат, като преди това необходимия брой съответстващ на скоростта се преместват по пътя на кораба, а други "отстъпват". Същото е с аеробрейкинг-коридорите при доближаване на целта. Например, свръхстудените - няколко миликелвина капки имат такъв балистичен коефициент, че струята от тях щяла да бъде, права като лазерен лъч с милиони километри. Дори при изчаквателния вариант
танкерчетата може да се групират според нуждите от спиране. Създаването на изкуствени атмосферни коридори може много добре да служи и за управление на планетоиди. Движението във "въздух" би го забавило например и астероидът се деорбитира или отклонява - доста по добро решение отколкото с мултимегатонова термоядрена бобма да го пръснем на парчета и да си осигурим сто хиляди Хирошими за един ден... :-)

Както казах тези "микро-танкери" могат да се изсрелват от ротационни прашки (въртящи се с много обороти сантиметрови тръбички със съответния калибър, сипещи от двата си края със до НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ км/с. огромно количество пакетиран Н2/О2 из Системата), които прашки наредени със стотици хиляди и милиони във Mass Driver Projection Arrays. Гориво/окислителя може да се носи под гигантско, в сравнения с големите компресионни газовпревозни системи, налягане-т.е. количество. Момчетата от Zyvex Corporation занимаващи с проектиране на наномедицинска техника, предвиждат съхранение на кислород под 1000 бара (!) в нанобот, който ще копира дейността на еритроцит в човешката кръвоносна система. така, че сходни параметри на компактифициране на горивото в "танкерчетата" не е изключено. Всяко от тях, след механичното изстрелване от Масов Проектор, построен върху водосъдържащ близкоземен астероид, разгъва напр. крилцата на хелиожир и се отправя към подходяща орбита или ко-орбита или се установява в статитно положение, така, че да бъде в оптимално състояние да достави Н2/О2 , чрез избухване пред соплото на Междупланетен Реактивен Химически Двигател...
По подобие на Utility fog, най-обхожданите вървища на Системата ще бъдат посяти с умните "капки" формиращи изкуствена атмосфера със всичките необходими милиарди тонове. При една голяма умност на компонентите, разхищението ще бъде минимално, дозировката оптимална. :-)


Повтарям, че говоря постоянно за химически двигател, щото ние тях много добре си ги знаеме. Естествено, ако постигнем ядрен синтез на "гол" водород ще пускаме захранка от него, а за еднопосочни междузвездни пътешествия на сонди можем да полагаме дълги стотици милиарди киллометри "шанци" от гориво или само работно вещество извън системата в посока на целта...