Re: Thor / Техника / Автомобили / Audi

Копирал съм ти малко по-подробна информация на тази тема разглеждана в клуб VW, но тя важи 1:1 и за Audi. Писал я е Косьо, но за мен тя бе особено ценна.

Да започнем с маслата както предложи Vento. Между другото Mugaga е предложил два интересни сайта- “Библия на моторните масла” и “Библия на автомобилните гуми” на английски. Пита дали мога да ги преведа за всички- да но нямам време, пък и това което ще споделя не е по-различно от това, което е написано вътре. Просто ще споделя с Вас приятели и колеги, възможно най-кратко и просто всичко, което съм прочел, научил и изпатил на тема масла.

Какви са изискванията към съвременните моторни масла:
1. Да обезпечава надеждно смазване, намаляйки триенето и износването на двигателя
2. Да уплътнява междините между триещите се повърхности
3. Да охлажда детайлите
4. Да не допуска обрауването на нагар и лакообразни отлагания
5. Да предотвратява корозията на детайлите на двигателя
6. Да предотвратява образуването на утайки
7. Да неутрализира киселините, образуващи се при окисляването на маслото и изгарянето на горивото

За постигането на тези и ред други изисквания в така наречените базови масла се прибавят пакет от присадки./ Между другото без да звучи като реклама, но 60-80% от фирмите произвеждащи моторни масла ползват базови такива от SHELL./ Съществуват четири вида базови масла:
1. Минерални- получени чрез вакуумна обработка на нефта с последващо рафиниране
2. Хидрокрекингови- хидрокрекинг но минерални масла
3. Полусинтетични- смес на минерални и синтетични
4. Синтетични- специален синтез /между другото има и синтетичен бензин/
Основното предимство но минералните масла е цената им- ниска. Но стабилността на техните свойства се влошава право пропорционално на времето на експлоатацията им. Резултатът е шлам /утайки/ и нагар в двигателя.
Именно за избягването на тези последствия са разработени синтетичните масла. Те запазват своите качества през целия срок на експлоатация, но затова пък са доста скъпи.
Компромисен вариант между цена и качество са полусинтетичните /и хидрокрекинговите/ масла. Синтетиката в тях варира от няколко до над 50%.

Какво трябва да гледаме при покупката на масло:
1. Препоръките от завода производител за конкретния тип двигател- по техническото описание /книжката/- разбира се то винаги е много общо, неясно и не е съобразено с нашите климатични условия
2. Вискозитет на маслото по SAE
3. Класификация на маслото по API
4. Класификация на маслото по АСЕА
5. Допуски /препоръки/ на производителите на автомобили

I. Класификация по вискозитет на SAE- Американската Общност на Автомобилните Инженери
По определение вискозитетът е мярка за вътрешното триене между молекулите на всяка течност, или с други думи, това е съпротивлението при изтичане на тази течност при дадена температура.
На сезонните масла има еднозначно обозначение, при което наличието на буква W означава, че те са зимни, а отсъствието- летни. Например SAE-10 W е зимно, а SAE-40 е лятно. По- разпространени са обаче всесезонните масла с двоен индекс, например SAE 5W30. Обикновено свойствата на всесезонните масла се постигат чрез добавяне на присадки “повишаващи индекса на вискозитет”. Тези добавки дават възможност за използване на маслото при ниски температури, когато ще трябва да може да се осъществи превъртане на коляновия вал и да се обезпечи нормална циркулация на маслото, и при високи температури, където вискозитетът на маслото ще трябва да остане достатъчно висок, така че да може да защити двигателя от износване. Условно може да се определи, че колкото е по-малка първата цифра, толкова маслото ще бъде по течливо /гъсто/ през зимата, и колкото е по-голяма втората, толкова маслото ще бъде по-гъсто лятото. Тук е мястото да подчертаем, че стабилността на тези свойства е отново по-голяма при синтетичните и полусинтетичните, за разлика от минералните при един и същ вискозитетен индекс. Важното е да се подчертае: НЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАЙТЕ ЦИФРИТЕ ОТ ВИСКОЗИТЕТНАТА ИНДИКАЦИЯТА С ДОПУСТИМА РАБОТНА ТЕМПЕРАТУРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА! НО АКО КОЛАТА ВИ ГОРИ МАСЛО /РАЗБИРА СЕ НЕ КАТО ЛАМЯ/ СПАСЕНИЕТО Е ДА СЕ ПРЕМИНЕ НА МАСЛО С ПО-ВИСОК ВИСКОЗИТЕТЕН ИНДЕКС!

II. Класификация по API- Американски Институт по Нефта- присвояващ на маслата класове на качество, съгласно проведени тестове.
Със “S” се означават маслата за бензинови двигатели, а с “С”- за дизелови. Вторите букви винаги показват нивото на класификация по азбучен ред на латиницата. Например API-SJ е един от най-високите класове за бензинови масла. Все по-често се срещат маркировки от типа API-SJ/СD, което говори, че маслото е от клас на качество J за бензинови и D за дизелови двигатели, т.е. че става и за двата вида. Тук е мястото да споменем обаче следното. На маслата /най-вече минералните/ за бензиновите двигатели, нормално се слагат присадки непозволяващи разреждането на маслото в процеса на работа от проникващите между цилиндробуталните групи бензинови пари. При дизелите, където пък проникват сажди, които сгъстяват маслото, присадките пък са точно за обратното- да не позволяват прекомерно сгъстяване. Така че никога не бъркайте маслата и не слагайте дизелово на бензинов двигател например, или пък такова, на което спецификацията по API за дизел е поставена преди тази за бензин- API- СD/SJ- това масло е преди всичко дизелово, макар че уж го дават и за бензин. Това според мен са фирмени трикове, но може и да се окаже и лоша шега с по-дълготраен и невидим веднага ефект.

III. Класификация по АСЕА /старото название е ССМС/- Европейска Общност на Автомобилостроителите
АСЕА приема всички тестове на API, но освен тях установява и допълнителни, по-тежки, с европейски тестови двигатели.
С “G” се означават маслата за бензинови, с “D” за товарни дизелови и с “PD” за дизелови пътнически. Числото след съответната буква показва качеството на маслото- колкото е по-голямо, толкова е по качествено.

IV. Одобрения на производителите
Ще говорим само за нормите на VW.
“VW- Norm 500.00” – е одобрение за пестящи енергия масла
“VW- Norm 501.01”, “Norm 502.00”, “Norm 502.02”, “Norm 503.00”, – е одобрение за масла за бензинови двигатели
“VW- Norm 505.00”, “Norm 505.01”, “Norm 506.00”, – е одобрение за масла за дизелови двигатели
И тук е най-важното:
1. Масла отговарящи на нормите “VW- Norm 503.00” и “VW- Norm 506.00” не трябва да се използват при двигатели производство преди 2000г.те са от типа “Longlife- Service” и са за модели след 1999г.
2. Според VW – трябва да се знаят още две важни неща:
- Масла от вискозитетен клас 15W-40/50, 20W-40/50 са за отрицателни температури не по-ниски от минус 150С- за положителните нямат ограничение!
- Масла от вискозитетен клас 5W-30/40, 10W-30/40, които не отговарят на изискванията на “VW- Norm 500.00” , трябва да се употребяват при температури до плюс 150С!
- За всички останали вискозитетни класове няма ограничения нито по положителни, нито по отрицателни температури!
И НАЙ-ВАЖНОТО:
НЕ КУПУВАЙТЕ МАСЛА НЕОДОБРЕНИ ОТ VW!

Да продължим разговора за маслата с малко история от практиката и накрая да кажем и нещо за трансмисионните масла. Не че съм голям разбирач, но приятели, от старите машинки които караме се опитваме да изстискаме втори живот и това не трябва да е на каква да е цена.

КАКВО МАСЛО ДА ИЗПОЛЗВАМЕ

В началото на 80-те години в Европа е имало голямо “изреваване” на тема масла и то е било за сметка на крайния потребител. ЗАЩО?
През този период масово са се използвали минералните масла неотговарящи на изпреварилите ги в технологично и конструктивно отношение двигатели. Говорим за многото клапани, за масовото навлизане на турбопълненето, за повишаване на компресията и оборотите, за масовото навлизане на инжекционните системи, за катализаторите /скопяващи с около 5% моторите/, за компютърните управления водещи след себе си “чип тунинга” и т.н. Въобще за всичко правещо двигателя по-бърз, по-мощен, по-екологичен, по-икономичен и по-надежден. От другата страна обаче са хората- с по-висок стандарт и ангажименти, преодоляващи все по-големи разстояния за по-кротко време и обръщащи все по-малко внимание на подробностите. Така се появява така наречената ЧЕРНА СМЪРТ- разграждане и превръщане на маслото в черна пихтиеста маса, която за броени минути запушва и блокира всичко!. Най-много “изреваване” например е имало от GM- OPEL. И така се стига до опити за изстискване на всичко възможно от минералните и преминаване към синтетичните масла.
Какво се случва обаче, когато един двигател работил с години с минерални масла, премине на синтетика. Синтетиката и полусинтетиката с ниски вискозитетни индекси освен всичко, има и превъзходни миещи свойства. За кратко време тя сваля фините отложения по детайлите останали от минералното масло и най-грубо казано увеличава луфтовете. И тогава питаме “КАКВО СТАВА С ТЕЗИ ПОВДИГАЧИ?” В “Библия за маслата”, посочена от Mugaga например авторът споменава за случаи, при които поизносените легла на сегментите на буталата и самите сегменти така се изчистват, че допуските на сглобката стават вече достатъчно големи за да предизвикат вибрации в сегментите, резонанс и от там дори чупене.
Проблемът при нас, в България се засилва и от друго:
Вносителите на масла вкарват продукти с много тесен /ограничен/ вискозитетен индекс. Например като видим 15W40 и 20W40 ние знаем, че това е задължително минерално; 10W40- полусинтетика; 5W40- синтетика. Рядко можем да направим друг избор. Например ВР и MOTUL пускат тук там 15W50- полусинтетика, а КАСТРОЛ- 10W60- пълна синтетика. На практика всички фирми произвеждат от всеки тип масло доста широка гама от вискозитети. Дори в Русия има изключително разнообразие. Мен винаги ме притеснява ограничението от VW, за което вече казах, масла с вискозитет 15W40/50 и 20W40/50 да се използват до температури минус 15 градуса Целзии! Аз вече имам горчив опит от преди няколко години, когато в града при много силен вятър при около минус 22 градуса, колата ми много трудно запали /трудно превъртя/, а когато запали не можа въобще да вдигне налягане. Трябваше непременно да пътувам /детето ми беше с много висока температура/, бях изключително притеснен и бях готов на всичко. Бутнахме я в гаража на комшията и загряхме картера за малко с бензиновата лампа. Чукнах и тя вдигна налягане. Оправих си детето по докторите, като гледах двигателя да не изстива и при всяко следващо палене треперех дали ще вдигне налягане- беше някъде към 94г., а автомобилът бе Нисан. След всички перипетии изчаках няколко дена да се постопли, запалих я и пак вдигна налягане, и отидох да сменя маслото. Тогава тъкмо се бяха появили тук там първите полусинтетики и по съвет на един майстор да налея по-тънко, налях 10W40, но едната кобилица на клапаните вече се беше разтропала. Други износвания по двигателя сигурно имаше, но поне не блокира на момента и след това продължи да върви. Така и си замина.... Тогава разбира се бях пълен аджамия по маслата и доста време си мислех, че просто съм попаднал на някакъв “боклук”, но думите на майстора “по-тънко” също ме глождеха и ме накараха да чета и ровя всичко на тази тема…
Дано да не е досадно това лирично отклонение, но сега въобще и не си помислям за вискозитет 15W40, особено за планината, където обичам и ходя много често на ски! Но как да си намеря минерално 10W40 с нормите например за стария си VW, като го няма в България!? Ами минах на полусинтетика.
Чета в сайта на Валволин отзивите на доволни клиенти: Еди кой си карал колата си минерално 5W40 много години и бил много доволен защото нямал проблеми и било доста евтино, друг пък карал със синтетика 15W50 и също хвали. Като гледам по картата единият живее доста на север, а другият на юг, но те имат избор, а ние не.

И накрая: как да преминем към синтетика или полусинтетика, ако сме решили. С предварително промиване на мотора, но не с 200мл флакончета, които продават тук, и които трябвало да налеем в старото масло и след 2-3 мин работа да излеем всичко. Трябва да използваме специални миещи масла от типа на 0W40, които са задължително синтетични. Източва се старото и се налива това. След работа на ПРАЗЕН ход 20-30мин всичко се източва, сменя се филтъра и се налива избранота от нас синтетика. Така пишат и “Библията….” на Mugaga.
И накрая, въпреки всичко не е за предпочитане “резачките” дори и да не са многоклапанни да вървят с минералки.

АКО НЕ СЪМ ДОСАДЕН ПРИЯТЕЛИ МОЖЕМ ДА ПРОДЪЛЖИМ И ПО НЕЩО ЗА ТРАНСМИСИОННИТЕ МАСЛА.

ELF е много добър, но той е правен за френските коли предимно, тъй като те искат задължително GL-5, докато VW/Audi не препоръчват GL-5, GL-4. Ето ти малко инфо и за трансмисионните масла:

Да завършим разговора за маслата, като кажем няколко думи и за трансмисионните.

Трансмисионните масла се използват за мазане на зъбни колела в предавателните кутии, главното предаване, диференциалите, кормилните механизми и др. агрегати от трансмисията на автомобилите. При съвременните автомобили с предно предаване обикновено предавателна кутия, главно предаване и диференциал са обединени в един механизъм, който ние наричаме "“коростна кутия". При вариантите “Синхро” и 4Х4 обикновено има допълнително- разделителна кутия и още един диференциал, при които също се използват трансмисионни масла /тук не включвам същинската “Синхро” кутия, която “работи” само при поява на разлика в скоростите на въртене между предни и задни колела, и която се зарежда със специални масла/. Към трансмисионните масла се отнасят и маслата за автоматичните скорости кутии.
Характерна особеност на зъбните предавки от трансмисиите е голямото специфично натоварване на мястото на контакта и големите скорости на преплъзване между триещите се повърхнини.Ще спомена само две интересни стойности: контактните температури са високи- 400- 800 градуса Целзии, а общата температура в агрегата е от порядъка на 120- 150 градуса Целзии. При тези условия на работа, триенето между зъбите може да бъде само гранично.
Функциите, които изпълняват трансмисионните масла са по принцип същите, които изпълняват и моторните масла. За да могат да се използват в широк температурен диапазон, те трябва да имат достатъчно полегата вискозитетно-температурна характеристика и голям вискозитетен индекс /ВИ/. Докато при моторните масла вискозитетът е един от критериите за възникване на течно триене /то бива сухо, гранично и течно триене /, при трансмисионните той е преди всичко критерий за механичните загуби в трансмисията. Намаляването на вискозитета на трансмисионното масло увеличава механичния к.п.д. на предавките и намалява разхода на гориво, но когато се премине към другата крайност, има опасност да се увеличи износването на зъбите. Така че вискозитетно-температурните свойства на трансмисионните масла се оценяват по вискозитетния индекс ВИ: колкото ВИ е по-голям, толкова вискозитетно-температурните свойства на маслата са по-добри.
Второто важно свойство на трансмисионните масла е да имат необходимите смазочни свойства, но с теорията- до тук!
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТРАНСМИСИОННИТЕ МАСЛА
КЛАСИФИКАЦИЯ ПО ВИСКОЗИТЕТЕН КЛАС
Класификация по SAE и MIL
С международно значение са две класификационни системи: на SAE и MIL. Според класификацията SAE J-306 трансмисионните масла се разделят на девет вискозитетни класа: 70W, 75W, 80W, 85W, 80, 85, 90, 140, 250.
Първите четири класа / с индекс W- “зимни” / са масла с малък вискозитет и са предназначени за експлоатация при по-студено време.
Следващите пет класа са за работа при по-топли климатични условия, като за нашата страна най-подходящи са SAE 90.
Класификацията SAE допуска формирането на смесени класове, които за по-лесно можем да наречем и “всесезонни”. За нашата страна най-подходящи са SAE 80W-90 и SAE 75W-90.
Втората спецификация е военната на САЩ MIL-L-2105, която във варианта си MIL-L-2105D, определя и признава само три вискозитетни класа: SAE 75W, SAE 80W-90 и SAE 85W-140.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТРАНСМИСИОННИТЕ МАСЛА ПО ЕКСПЛОАТАЦИОННИ СВОЙСТВА
Класификация по API и MIL
API разделя трансмисионните масла на шест експлоатационни групи:
- GL-1- леко натоварени скоростни кутии
- GL-2- индустриални и червячни предавки
- GL-3- нормално натоварени скоростни кутии
- GL-4- средно натоварени скоростни кутии и хипоидни предавки за леки автомобили- легирани са с противоизносващи и противозадиращи ЕР- добавки
- GL-5- тежко натоварени скоростни кутии и хипоидни предавки за товарни автомобили- легирани са с много добри противоизносващи и противозадиращи ЕР- добавки
- МТ-1- несинхронизирани скоростни кутии за американски автомобили
MIL сертифицира само:
- GL-4- с MIL-L-2105
- GL-5- с MIL-L-2105В, MIL-L-2105С и MIL-L-2105D
- МТ-1- с MIL-PRF-2105E

ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
За Вашите ръчни скоростни кутии на VW използвайте предписаните в книжката масла. Ако нямате такава, маслата трябва задължително да отговарят на GL-4, /при липса на избор, но в краен случай- GL-5/, и да са от вискозитетен клас SAE 90. По-добрият избор е SAE 80W-90, а най-добрият SAE 75W-90- последните обикновено са синтетични. Както при моторните масла, така и при трансмисионните VW има норми за моделите след 1997г. и те са G-50, 51 или 052. За по-старите модели те не са от такова значение.
Е, ТОВА Е СЪВСЕМ НАКРАТКО И ДАНО ДА Е ЯСНО, НО НАЙ ВАЖНОТО ДАНО Е ПОЛЕЗНО!