То нешето стана като изповед и пазърлък
Добре щом искаш ясни факти-значи най- много те обичам затова че се правиш на оплетена. Покажи ми някоя друга тук така да го може като теб. И докато се правиш на оплетена ме оплиташ, все едно малко съм уплетен.
Второто нещо за което те обичам още по много е това, че и ти като мен си играеш с ума и думите, все едно съм кръстословица без неизвестни.
И двете неща в представите ми са дефекти, но ние им се радваме като върховни качества. Ей ги голите факти, трябваше да ти ги покажа, въпреки че ме е срам от теб. До сега ме беше страх сега вече и срам ми дойде.
Хубаво да се видиш какво представляваш и как си играеш с мен слабохарактерния и мекушав.
Така работим ние ясновидците, също като късогледите и при нас има ако.
Онова за което питаш не е яйце и не съм го снесъл аз, образно е една река от която аз пия водица, в случая информация. Колумб ги е открил тези неща, не знаеш ли.
Само те моля да не коментираш факта че те обичам защото той е неподвластен на логика, разбиране и обяснения. Той не се нуждае и от приемане, а най малко от отхвърляне. Имам отговор, но не мога да формулирам въпросите.
Искаш ли да ми помогнеш, де се осъзная и заживея в настоящето?
Питам те дали и можеш, че преди бях забравил, а това не ти хареса.
Не се вързват някак си нещата да те обичам , а да правя неща които не ти харесват. Май се формулира някакъв въпрос, то пък нямам отговор за него.
Приеми сърдечните ми поздрави и най- добри пожелания и не ми възразявай че те обичам, че много ме ядосваш?

тъй както много си се ядосваш направо ме изкушаваш да се усъмня изкусителю, хубаво, че аз поне съмнения си нямам (освен когато ги имам, но тук е инак) и на мене си вярвам пък и на тебе като си говорим за Обич - ти що бе, Илия се съмняваш? пущина ти и вяра като шарена водна топка:)))) играеш си с нея като с балон и хич не те еня че си край реката или край морето ... наопаки казано, че инак ще ми се ядосаш пак и пак ...за протокола значи - по твоя воля на кометирам оня факт, но съм длъжна да откоментирам повода за ядовете ти
всичките ти въпроси все до тоя отговор накрая опират, мили ми Илия - каквото и да си кажем - Вярата ни като е болна ... как да стане?

не беше преди забравил ... ами ми нямаше Вяра, нито на мене, нито на оня в тебе дето ти казваше ... болен си бил - та не си ме чул или видял ... сега вече не си:) - и пак пита и разпитва, че какво правим и двамата с тебе тук - ами помагаме си ... да живеем.
Ако ще ти помогне ... следя си ти хороскопа и не си приказвам на вятъра, мълча си като не е за казване онова дето ми идва ... само един път се насилих - зимата ... имах нужда от помощ ... и много много бавно те разбрах ... Срам викаш - да ти кажа ... бий му шута, колкото повече си гевезиш резилите толкоз повече ти се качват на главата - поне с мен беше тъй

Не се вързват някак си нещата да те обичам , а да правя неща които не ти харесват

Че за какво инак да те обичам ако сме си като мен ... от това по-хубав възел - здраве му кажи! ...

и кога ще почнеш да правиш разлика между Обич и ЦалуФка - а?!?
тез реплики са нормално на Хари ... обаче и той на пътНИК се обърна - ти ли го отнесе, хубостнико, да гони Михаля?!? разкажи ми за него моля те

Желаеш ли да подредим нещата?
Едно по едно, че ги омешахме.


“ Любовта е дълготърпелива пълна с благост, любовта не завижда, любовта се непревъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява”

Така може да се каже с думи, но това е състояние, вътрешно състояние.
Думите, които си казваме, често нямат общо със състоянието ни.
Думите са различни за всеки конкретен случай и не е задължително да изразяват вътрешното ни състояние. Едното е илюзия и лъжа, другото е истината.
Действията пък са трето нещо, но и те са извън истината.
Ако искаш да ме разбираш, това е основата за разбиране.
Вече си разбрала, че мога да обичам и с думи и без думи и с действия или бездействия?
А до каква степен го мога, ще трябва да усетиш, защото думите и действията не са цялата истина.
Аз съм пълен с грешки, а ти ако имаш от онова написаното горе, можеш да ми простиш, ако нямаш достатъчно си намираш логични обяснения и постъпваш по собствените си правила, но знай че резултата от постъпките ти не се интересува от твоята логика, а от собствените си закони и за да ни е по- лесно те са написани там горе. Който гледа на написаното като думи, думи вижда, който гледа на тях като състояние, разбира.
Нищо не ми пречи да се грижа за вътрешното състояние, дори и неразбирането от околните.
Мина ми вече и не съм ядосан
Защо си тъжна, какво не ти достига да обичаш всичко и всеки?
А си толкова силна, за какво използваш силата си?
Вярата е сложна тема и аз я свързвам само с Твореца. За мен друга вяра няма!
Вярвам ти и те обичам защото виждам Твореца в теб, а не защото ...не зная какво си мислиш.
Изразих желание да ме разбереш?
Мога ли вече да продължа от отвъдното?

сега откровено ме съмнявашподреден спретнат ПЪТник ... надявам се Сърч да се позабрави на плажа
че и неядосан ... тоова как ли е истина?!
кажи?!? как?!?
хииитрец ... значи казваш имам нужда от основа за разбиране иното насам другото натам третото хич не го е всичко със размах и финес на майстор баничар ...ама що ми иде да се скрия зад ореха докато хвърчат яйца и черупки и тенекии и брашно и масло .... извинявай! - казах ли ти че срам си нямам ... е то и без очила се вижда

дообре! сега опитвам и сериозно ... ама не - погледни се!!! виж се само!!! е сета вече и грях си слагам на душата ама първо ще се от сърце насмея ... дано се сбера по някое време

окпочти се усериознявам ... мне - първо една грамадна целувка на челото и с двете ръце ти прасвам(хем и да видиш колко е хубаво като ти налитат ей тъй), че да ме разбереш мдааа

как сега да отклоня любезно основата разбрана дето ми предлагаш така надалеч от истината ... виж, разбери ме - имам си основа, седя си хубаво на нея, и виждам и чувам и разбирам(туй всичкото малко тъй звучи ама не е много лъжа) ... и най-хубавото и е дето ми е хубаво така, пък и околните не се оплакват(не много де) ... кааак си ги наредил строил обич,вяра,истина,Творец,сила ... няма да е лесна и твойтаразбирам те някак, дори и да съчувствам мога (ама туй с моженето още не сме го подредили май) ... ама кому ли е нужно?!

не тъгувам ... отдавна ... спокойна съм(да не е от там силата), освен като не съм весела или пък ядосана ... ааама ей. тъй. съвсем. ясно!!!

с тежък труд си се наел - да ги редиш и пренареждаш всичките онези, че и кой знае още колко като тях и кой знае още какво около или във тях
нямам си аз грижи такива ... с думи да се меря - ми те думите или ме изразяват или ... нещо друго ме правят ... ама срещу тях да заставаааам - виж това е сериозно и си иска можене ... има думи и съдържания и състояния такива едниии ... грамадни!масивни!колосални! ... и като се случи да ми се случат насреща, не си развалям рахатлъка с позорно бягане ... мнее те не се много начините за разминаване с тях май ... примерно 1. фронтално!челно!сещаш ли се ... има го, ама то е за други възрасти 2. значи едно компромисно разминаване ляво/дясно - то си е чисто теоретично и емпирично, не ни интересува щот го няма в природата ... компромисното ако го има е рядкост, всеки друг случай ни вади от улея - значи не ни е било там мястото, или не ни е на място някой чарк 3. прескачаме го! ама много добри акробати трябва да сме и във чудесна форма ... мдааа - ти имаш данни та нищо чудно да се изкушаваш ...ама пак отхвърчаме надалеко(високо) ... и как ще се приземиииим - аз си признавам, не се наемам ... хич! и не помислям даже- ми не е за мен 4. има един хипотетичен вариант да натрупаме маса, поне колкото тях и пак фронтално - мъжката! ... тук просто не знам, не е за мен, ама наивно ми се вижда или пък жестоко (във всеки случай е прекалено - разбирам неестествено) ... знам ли и аз, но. за мен не е 5. разсейваме масата и пак съвсем внимателно като прегръщайки го преминаваме през ... там каквото се случи ... то и това опасно изглежда, но ми се струва разумно

разбира се, че можеш ... където и както си искаш и си ти харесва протестирах аз само срещу онова отвъдно/горе ... такива движения разбалансирани ме вадят от равновесие (е малко послъгвам - ама много малко, не ми идват думи да ти кажа как ме дразни това скрибуцане из времената състоянията и пространствата ... нищо сериозно, просто непривично)... туй то - и помолих за ясна концепция ... задай поне азимут, че да не те мислим

не съм силна ... пак ме объркваш - слаба съм ... ако имам сила - тая е

Цунки, цуууунннн...
Появи се възможност да си развалим играта, не е страшно това вече се е случвало. Доуточнявам това което се правиш, че не си разбрала: Предложих ти основа на която да се опрем и ДВАМАТА! За да се разбираме един друг и да се приемем такива каквито сме.
Ти казваш, че е моята основа, дори се криеш някъде от разхвърчалите се яйца и черупки и тенекии и брашно и масло ...
Крий се не ми пречиш и дистанцията която се получава не ми пречи.
Ако това че ти не ми пречиш ти пречи, скрий се още по- далеч.
Ако ти не желаеш да разбереш и приемаш моето и аз твоето е най добре да си играем на цигани, отвъдно и каламбури.
Сега е редно да изчакам мнението ти за да продължа избраното от теб така че да запазя твоята и моята свобода.
Като казвам думата свобода, се опитай да я разбереш! Предполагам, че не е онова за което ти си мислиш?
Затова ще се опитам да поставя допълнителна основа за общото ни разбиране и приемане.
Знаеш ли, че аз не съм единствения вършител на действията си?
Знаеш ли, че и ти не си единствения вършител на действията си?
Ако знаеш това, знаеш ли вече какво зависи от нас и какво не зависи от нас?
Ако знаеш и това, мен ли, нас ли упрекваш /обясняваш/ за това което вършим?
Ако и това знаеш, кажи какво предлагаш да направим?
Ако не знаеш всичко това, нека да ти кажа, че и аз не зная и заради това приемам всичко такова каквото си е и го смятам за съвършено.
Теб също смятам за съвършена, не ми е необходимо да те разбирам напълно, достатъчно ми е да виждам така в теб.
Ако има нещо друго, което не съм видял у теб, моля да ми го покажеш?
Всичко каквото решиш да ми покажеш съм го описал горе.
Сега си поплачи защото ще ти кажа, че ние с теб сме съвършено нищо!
От нищо като мен можеш да получиш само онова, което ти казах че имам и то ти изглежда нищо защото действително за теб е нищо , но за мен е всичко.
От това по ясна концепция нямам...не, имам...баща ми навремето ми каза, че ще бъда най- големия глупак ако се опитвам някога да докажа на жена нещо по логичен път!
Цунки, не плачи, тук при мен в отвъдното сълзите са децата ни, много е интересно, макар че казваш че е тежко и трудно. Моето любопитство ще ме свърши, цунки...

Редактирано от ПЪTниk на 17.08.02 11:34.

разбирам или пък не съвсем ... съгласна съм тъй е - така някак ама не толкоз изпънато и от при мене изглеждаправи си!
виж баща ти не е:))))
що пък аз да плача ... правила съм го изнам какво са сълзите ... ама ти не знаеш май щом тъй вярваш на баща си ... за тях щях да разказвам в началото ... ама ти пак хукна:))) виж и Дунава придойде ... това са сълзи ... неправилно, неподходящо употребени ... не си го мисля ... рядко мисля ...знам си го някак ... и основата ми за всичко останало така някак подобна, удобна, устойна ... не е за подпиране основата - нали пак не ми скърцаш по пространствената сетивност ... друго нещо е основата не е бастун

Редактирано от omeg@ на 17.08.02 11:50.

грешно те прочетох, но пък не е случайно ... с децата така не бива - в прав текст казано ... и сега вече ще има скандал - оправяй се !
на логика хич не разчитай - тъй ще ти го кажа, че да ме разбереш ... ако искаш ми вярвай

Добър ден, само ти показвам, че те виждам от отвъдното.
Бъди здрава, ще се радвам когато се усмихваш, дори и да не ми вярваш!

Безвернико!
как ти хрумна, че трябва да ми го покзаваш ... мислиш не го знам?

Усмихвам се дори когато без особена радост се заприказваш с мен