Предлагам на вашето внимание един нов блог за българска средновековна археология, създаден от д-р Явор Василев, в който досега са включени следните постинги:

Кръстовидната сграда-мавзолей под Голямата базилика в Плиска.

Крепости и крепостно строителство между Дунав и Стара планина през XI – XII в.

Земетресенията с епицентър Вранча и строителната история на църквата “Св. Четиридесет мъченици”.

Адрес:
basileos.blog.bg

Редактирано от тykидид на 07.08.09 21:28.

Благодаря Тукидиде!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз благодаря Копривко, за интереса, както и за така сръчното стъкмяване на линка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дано видим и други текстове по интересни теми.

"...насочват най-вече към предположението, че това е владетелски мавзолей, изграден най-вероятно от някой от хановете в Плиска през първата половина или средата на IX в. (обр. 9). "

До сега (2009г.) не е намерено нито едно реално, със сигурност датирано погребение на езичник в рамките на Плиска, наричана също и "град без мъртви" поради неразкритите места за погребения на жителите му от езическият период. Получава се "малко" несъвпадение.

В липсата на гробове в ранна Плиска няма нищо изненадващо, тъй като през този период е все още жива наследената от античността традиция да не се извършват погребения в чертите на градовете. Тази традиция се проследява ясно и през християнския период - в столичния Преслав - в укрепената площ на който първоначално са били погребвани само по изключение важни особи в зидани гробни камъни до и понякога във църквите - например Дворцовата базилика, църквата на площада с фиалата, както и Кръглата църква. Разпространението на практиката да се погребват масово покойниците около всички градски църкви може да бъде отнесено едва след средата на 10 век, а най-вероятно след 971 г. Изглежда именно така са стояли нещата и в Плиска - преди, а след покръстването - така че е съвсем нормално в укрепената и площ да има единични случай на погребване на най-знатни особи от езическия период. Те и са най-трудни за откриване, защото често се правят в зидани саркофази, оставащи над земята, от които естествено не могат да се очакват запазени ясни следи. Тук за сравнение могат да се посочат останките от гроба-олтар, вероятно на Св. Княз Борис-Михаил, части от който са достигнаки до нас най-вече защото той е бил обект на култ до засипването му със строителни останки след изоставянето на базиликата.