ЧАСТ ЕДНО

СЪВРЕМЕННАТА НАУКА приема Доктрината на еволюцията, съ¬що както прави това човешкият разум и Тайната Доктрина, и тази ми¬съл се потвърждава от древните легенди и митове, а даже и от самата Библия, ако може да се чете между редовете. Ние виждаме как цветето бавно се развива от пъпката, а пъпката от неговото семе. Но откъде произлиза семето, с цялата му предначертана програма за физическо превръщане и с невидимите му и поради това духовни сили, които пос¬тепенно развиват неговата форма, цвят и мирис? Думата еволюция го¬вори сама за себе си. Зародишът на сегашната човешка раса е трябвало да предсъществува в расата, от която тя е произлязла, така както семе¬то, в което лежи скритото цвете на бъдещото лято, се е развило в чашка¬та на цвета, дал му рождение. Родителят може съвсем малко да се отли¬чава, но въпреки това той е различен от своето бъдещо потомство. До-потопните предци на слона и гущера на нашето време са били може би мамонтьт и плезиозавърът. Защо прародителите на нашата човешка раса не биха могли да бъдат великаните, споменати във Ведите, във Волуспа и в Книгата Битие! И докато е явно нелепо да се мисли, че „превръща¬нето на видовете" е станало в съответствие с някои най-материалистич-ни теории на еволюционистите, много е естествено да си представим, че всеки от видовете, започвайки от мекотелите и завършвайки с чове-ка-маймуна, се е изменил с времето от своята първоначална и опреде¬лена форма. („РАЗБУДЕНАТА ИЗИДА", ,I 152-3.)

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
ЗА АРХАИЧНИТЕ СТАНСИ И ЧЕТИРИТЕ ДОИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИКА
Facies totius universi,quamvis infmitis modis variet,
Маnet tarnen semper eadem.
SPINOZA
Стансите и Коментарите по тях в този том са взети от същите Арха¬ични документи, от които и Стансите за космогонията в първи том. Доколкото е възможно, сме се придържали към дословен превод, но някои Станси са много замъглени, за да бъдат разбрани без обяснения, и затова, като в първия том, те отначало са приведени изцяло, както са, а след това са дадени стих по стих с техните коментари; направен е опит те да се пояснят с допълнения и бележки до пълното им разясне¬ние в Коментарите.
Във връзка с еволюцията на Човечеството Тайната Доктрина изтък¬ва три нови предпоставки, които са в пряко противоречие както по от¬ношение на съвременната наука, така и по отношение на общоприети¬те религиозни догми. Тя учи: (а) за едновременната еволюция на седем човешки групи на седем различни части на нашата планета; (b) за раж¬дането на астралното тяло преди физическото, като при това първото служи за образец на второто, и (с) че в този Кръг човекът е предшествал всички млекопитаещи - включително и антропоидите - в животинско¬то царство.
Тайната Доктрина не е единствената, която твърди, че първобитни¬те хора са родени едновременно на седем места на нашата планета. В Божествения Пемандър на Хермес Трисмегист намираме същите се¬дем първобитни Хора, развили се от Природата и Небесния човек, в събирателния смисъл на тази дума, именно от Духовете-Творци; а във фрагментите от халдейските таблици, събрани от Джордж Смит, къде¬то е записана Вавилонската легенда за Сътворението, в първата колон¬ка на таблицата от Кут се споменават седем човешки същества „с лица на врани", тоест с черен, мургав цвят на кожата, „създадени от (седем) Велики Бога". Или както е обяснено в редовете 16, 17 и 18:
Насред земята те израсли и станат могъщи,
И умножили броя си,
Седем Царя, братя от едно семейство
Това са Царете на Едем, които се споменават в Кабала.. Първата Раса, която е била несъвършена, т.е. е била родена преди установяване¬то на „равновесието" (половете), е била унищожена/
„ Седем Царя, братя, се появили и породили потомство, народът им бич 6000 души. Бог Нергас (смърт) ги унищожил. " „Как ги унищо¬жил? " „Като привел в равновесие тези, които още не са съществували.
Те са били „унищожени" като раса, погълнати от собственото си потомство (чрез отделяне); т.е. безполовата раса се въплътила в (потенциално) двуполова и последната в андрогинна; тя пък отново в раса, разделена на два пола, в по-късната Трета раса. Ако тези таблици не бяха счупени, щеше да се установи, че съдържат буквално същото пре¬дание, което е изложено както в Архаичните Писания, така и в Съчине¬нията на Хермес, поне по отношение на основните факти, ако не на дребните подробности, тъй като Хермес е достатъчно изопачен от не¬точни преводи.
Несъмнено, привидната свръхестественост на тези учения, въпреки че са алегорични, дотолкова е диаметрално противоположна на мърт¬вата буква на библейските твърдения, както и на по-късните хипотези на Науката, че тя ще предизвика яростно опровергаване. Въпреки това окултистите знаят, че традициите на Езотеричната Философия са вер¬ни, просто защото те са най-логични и помиряват при всяка трудност. Освен това имаме египетската Книга на Тот и Книгите на Мъртвите и индуските Пурани с техните Седем Ману, както и халдо-асирийските записи, плочките, които споменават седем първоначални човека или Адама, чийто истински смисъл може да се установи с помощта на Ка-бала. Тези, които знаят нещо за Самотракийските Мистерии, също ще си спомнят, че събирателното име на Кабирите е означавало „Свещени Огньове", които са създали в седем местности островите на Електра или Самотракия. „На Кабира, роден от Св. Лемнос" - остров, посветен на Вулкан, който се приемало, че е техен баща.
Според Пиндар, този Кабир, чието име е било Адамас, по Лемнос-ките предания, е бил тип на първобитен човек, роден от утробата на Земята. По реда на раждането той е бил прототип на първите мъже и един от седемте първобитни предци или прародители на човечеството. Ако към това добавим факта, че Самотракия е била колонизирана от финикийците, а преди тях от тайнствените пеласги, дошли от Изтока, и си припомним също тъждествеността на „Тайните" Богове на фини¬кийците, халдейците и израилтяните, ще е лесно да се открие откъде е дошло до нас и обърканото повествование за Ноевия Потоп. В послед¬но време е станало безспорен факт, че евреите, получили своите първо¬начални представи за Творението от Мойсей, който ги възприел от егип¬тяните, са съставили своята Книга Битие и първите космогенни преда¬ния, преписани от Ездра и други по халдео-акадийски източници. Ето защо е достатъчно да се изследват вавилонските и асирийските клино-образни писмени знаци и други надписи, за да се открият разхвърлени тук и там не само първоначалното значение на името на Адам, Адма или Адама, но също така и създаването на седем Адама или основни хора, физически родени от Майката Земя и духовно или астрално от Божествения Огън на Прародителите. Надали може да се очаква, че асиролозите, незапознати с Езотеричните Учения, биха обърнали по-голямо внимание на тайнственото и постоянно повтарящо се число се¬дем, намирайки го върху вавилонските цилиндри, отколкото когато го срещат в Книгата Битие и въобще в Библията. Въпреки това числата на духовете на предците и на седемте групи на тяхното човешко потом¬ство са отбелязани на цилиндрите и независимо от овехтялото състоя¬ние на фрагментите, те се откриват там така лесно, както и в Пемандър, и в „Книга на Съкровената Тайна" на Кабала. В последната книга Адам Кадмон се явява Дървото на Сефиротите и също „Дърво на Поз¬нанието на Доброто и Злото". И „това Дърво", гласи стих 32, „има око¬ло себе си седем колони" или чертози на седем творящи Ангели, които действат в Сферите на седемте Планети на нашето земно кълбо. Тъй като Адам Кадмон е събирателно име, с това име се явява и човекът Адам. Джордж Смит в своя труд „ Сhaldean Account of Genesis " казва:
„Думата Адам, която в тези предания се дава на първото човешко същество, явно не е собствено име, а се употребява само като термин за обозначение на човечеството. Като собствено име Адам се появява в Книгата Битие, но разбира се, на някои места се употребява само в същия смисъл, както и асирийската дума."
Още повече, нито халдейският, нито библейският Потоп с техните сказания за Ксизуфрус и Пой, не са основани на всемирния Потоп или даже на потопа на Атлантида, запечатан в индуската алегория на Вай-васват Ману. Те са езотерични алегории, основани на Езотеричните Мис¬терии на Самотракия. Ако древните халдеи са знаели Езотеричната Истина, скрита в Пураничните легенди, други народи само са чували за Самотракийската Мистерия и са я изобразявали в алегория. Те са я до¬бавили към своите астрономически и антропологически, или по-скоро фалически понятия. Исторически Самотракия е била известна в древ¬ността от потопа, залял цялата страна и достигнал върховете на най-високите планини; това произшествие е станало преди времената на Аргонавтите. Тя е била потопена внезапно от водите на Евксин, което дотогава се е смятало за езеро. Но освен това, израилтяните са имали и друга легенда, на която са можели да основават своята алегория, леген¬дата за Потопа, преобразил днешната пустиня Гоби в море за последен път преди 10 000 или 12 000 години и прогонил много Ноевци с техни¬те семейства към околните планини. Тъй като вавилонските писания едва сега се възстановяват от стотици хиляди разбити парчета - един хълм от Куюнджик дал при разкопките на Лайард двайсет хиляди фраг¬мента с надписи - приведените тук доказателства са сравнително бед¬ни, но дори и такива, те потвърждават почти всяко от нашите учения, или поне три от тях несъмнено, а именно:
1. Расата, която първа е паднала в зараждане, е била тъмна раса (Zalmat - qaqadi), наричана от тях Раса на Адам или Тъмна, докато Сар-ку, или Светлата Раса, е оставала още чиста в течение на дълго време.
2. В епохата на Падането вавилонците са признавали съществуване¬то на две главни Раси, като Расата на Боговете, Ефирните двойници на Питрите, е предшествала тези двете. Такова е мнението на сър Раулин-сън. Тези Раси са нашите Втора и Трета раса.
3. Тези седем Бога, всеки от които е създал човека или група от хора, били „Богове, затворени или въплътени". Тези Богове са били: Бог Зи; Бог Зи-ку, Благороден Живот, Наставник на Чистотата; Бог Мир-ку, Благороден Венец, „Спасител от смърт на затворените (по-късно) Бо¬гове" и създател „на тъмните раси, сътворени от неговата ръка"; Бог Лизбу, „мъдър сред Боговете"; Бог Ниси; Бог Сухаб и Хеа или Са -техен синтез, Бог на Мъдростта и Бездната, отъждествявай с Оан-Да-гон в епохата на Падане и наричан в събирателен смисъл Демиург или Създател.
Във вавилонските фрагменти има така наречените две „Творения" и понеже Книгата Битие е приела това, ние срещаме в нейните първи две глави споменаването на две творения, отличавани едното като Елохи-ческо, а другото като Йеховическо. Но техният истински ред не е запа¬зен в тези и във всички други екзотерични писания. Сега, според Окул¬тните Учения, тези „Творения" се отнасят съответно към образуването от Прародители, Питри или Елохими на първоначалните седем човека, както и към човешките групи след Падането.
Всичко това, по реда на изложението, ще бъде разгледано в светли¬ната на науката и сравненията, почерпани от писанията на всички древ¬ни народи, включително и от Библията. А засега, преди да пристъпим към Антропогенезиса на доисторическите раси, може би ще е полезно да постигнем съгласие относно имената, давани на Материците, на ко¬ито четирите велики Раси, предшествали нашата Адамическа раса, са се родили, живели и умрели. Техните архаични и езотерични имена са били многобройни и са се изменяли в съответствие с наречието на на¬рода, който ги споменава в своите летописи и писания. Например мате¬рикът, който във Вендидад се среща като Аиряна Веджо където е бил роден първоначалният Зороастьр, се нарича в Пураничната литерату¬ра Швета Двипа, Планината Меру, обител на Вишну и т.н.; в Тайната Доктрина той се нарича просто „Страна на Боговете", управлявана от техните Глави, „Духовете на тази Планета".
Ето защо, поради възможната и даже много вероятна бъркотия, коя¬то може да възникне, смятаме за по-удобно да приемем за всеки от че¬тирите постоянно споменавани Материци по-обичайни за културния читател имена. Предложено е първият Материк, или по-точно първата твърд, на която божествените Прародители са развили Първата Раса, да се нарече:
I. Несъкрушима Свещена Страна.
Причината за такова наименование се съдържа в твърдението, че тази „Несъкрушима Свещена Страна" никога не е споделяла съдбата на останалите материци, тъй като тя е единствената, която пребивава от началото до края на Манвантарата, в течение на всеки Кръг. Това е люлката на първия човек и обител на последния божествен смъртен, изб¬ран, като Шишта, за бъдещото семе на човечеството. За тази тайнстве¬на и свещена Страна може да се каже много малко, освен че по поетич¬ното описание в един от Коментарите, „Полярната Звезда като бдящо око стои над нея от изгрева до края на здрача на Деня на Великото Дихание ".'
II. Хиперборейски.
Това ще бъде наименованието, избрано за втория Материк; страна, която е простряла своите географски носове в южната и западната по¬сока от Северния Полюс, за да приеме Втората Раса и да побере всичко, известно сега като Северна Азия. Такова е било името, дадено от древ¬ните гърци на далечната и тайнствена област, където по тяхното преда¬ние всяка година пътешества Аполон Хиперборейски. Разбира се, аст¬рономически Аполон е Слънцето. Напускайки своите елински свети¬лища, той е обичал всяка година да посещава далечната си страна, къ¬дето, както се говорело, „Слънцето никога не залязва в продължение на половин година". - гласи стих в „Одисея".
Но историческият, или може би по-точно етнографският и геолож¬кият смисъл е друг. Страната на хиперборейците, простираща се зад Борей, Бог на замръзналото слънце, Бог на снеговете и вихрите, оби¬чащ да дреме на планинската верига Рипеус, не е била идеална, въобра¬жаема страна, както се е предполагало от митолозите, не е била и съ¬седна на Скития и Дунав. Това е бил истински континент - страната bone fide , непознаващ зимата в онези ранни дни, а нейните печални останки дори и днес нямат повече от един ден и една нощ в годината. Гърците казвали, че нощните сенки никога не се спускат над нея, тъй като това е „Страна на Боговете", любима обител на Аполон, Бог на Светлината, и нейните жители са най-любимите му свещенослужите¬ли и слуги. Сега това може да се разглежда като опоетизирана измисли¬ца, но тогава е било опоетизирана Истина.
Ш. Лемурия.
Ние предлагаме Третия Материк да бъде наречен Лемурия. Това на¬именование е изобретение или мисъл на Р. Л.Склетер, който между 1850 и 1860 г. на основата на данни от зоологията е твърдял, че в доистори-ческите времена реално е съществувал континент, простиращ се спо¬ред негови доказателства от Мадагаскар до Цейлон и Суматра. Този Материк е включвал някои части на онова, което сега представлява Аф¬рика, но останалите части на гигантския континент, простиращ се от Индийския океан до Австралия, сега изцяло са изчезнали под водите на Тихия океан, като са оставили тук-там няколко върха от своите пла¬нини, образуващи днес острови. Чарлз Гулд пише, че натуралистьт А.Р.Уолъс:
„ Ситуира Австралия на Третичния Период до Нова Гвинея и Соло-моновите острови, и дори даже до Фиджи, и на основанието на тор-бестите видове, срещащи се на нея, прави връзка със северния конти¬нент по времето на Вторичния период. "
Тази тема се обсъжда подробно на друго място.
IV. Атлантида.
Така наричаме четвъртия Материк.Той би бил първата историческа страна, ако на преданията на Древните се обръщаше повече внимание, отколкото това се е правило досега. Знаменитият остров с това име, споменаван от Платон, е бил само остатък от този обширен Материк.
V. Европа.
Петият Материк е бил Америка, но тъй като тя се намира в противо¬положното полукълбо, обикновено почти съвременните й Европа и Азия се имат предвид от индо-арийските окултисти като пети. Ако тяхното учение разглеждаше появата на Материците в геоложкия и географ¬ския им ред, тази класификация би трябвало да се измени. Но тъй като последователността на Материците се разглежда в реда на еволюцията на Расите, от Първа до Пета - нашата Арийска Коренна Раса, Европа трябва да се нарече пети голям Материк. Тайната Доктрина не взема под внимание островите и полуостровите, също така не следва съвре¬менното географско разпределение на сушата и моретата. От времена¬та на най-ранните учения и гибелта на великата Атлантида очертанията на Земята са се изменяли неведнъж. Било е време, когато делтата на Египет и Северна Африка е принадлежала към Европа, преди образу¬ването на Гибралтарския пролив, и по-нататъшното издигане на Мате¬рика никак не е изменило очертанията на картата на Европа. Последно¬то значително изменение е станало преди 12 000 години, след което е потънал малкият остров, споменат от Платон и наречен от него Атлан¬тида - по основния му Материк. В древността географията е била част от Мистериите. Зохар гласи:
„Тези тайни (за сушата и моретата) са се откривали на хората, принадлежащи към тайната наука, а не на географите.''2
Твърдението, че физическият човек първоначално е бил колосален гигант на дотретичния период и че той е съществувал преди 18 000 000 години, разбира се, би трябвало да изглежда нелепо на всички покланя¬щи се на съвременната ученост и вярващи в нея. Целият роssе сотitatus на биолозите би се отвратил от представите за този Титан на Третата раса на Вторичния век, същество приспособено за успешна борба с гигантските чудовища на въздуха, моретата и сушата на онова време; така и неговите прадеди, ефирните прототипи на Атлантите, не са мог¬ли да се страхуват от онова, което не би могло да им навреди. Съвре¬менният антрополог може да се смее, колкото си иска над нашите Тита¬ни, както се смее над библейския Адам и както биолозите се смеят над маймунообразния праотец на първия. Окултистите и техните строги критици могат да се убедят, че в днешно време достатъчно добре са си разчистили взаимно сметките. Във всеки случай окултните науки твърдят по-малко и дават повече, отколкото антропологията на Дарвин или библейската теология.
Също така Езотеричната Хронология не бива да плаши никого, по¬неже относно числата най-великите съвременни авторитети са така не¬постоянни и променливи, както вълните на Средиземно море. Що се отнася до продължителността само на геологическите периоди, всички учени на Кралското общество безнадеждно се намират в открито море и прескачат с необикновена лекота от един милион години на петсто¬тин милиона, както нееднократно ще стане очевидно по време на това сравнение.
Вземете за нашата сегашна цел като пример изчисленията на Крол. Дали 2 500 000 години, според този авторитет, е времето от началото на Третичния век или Еоценския период, както привежда неговите думи един американски геолог или както г-н Крол , допуска 15 милиона от началото на Еоценския период", цитирано от друг английски геолог, не е толкова важно, но и двата реда цифри се покриват с твърденията, направени от Тайната Доктрина. Тъй като, ако отделим, както това прави тя, от четири до пет милиона години между началната и крайната ево¬люция на четвъртата Коренна Раса на Лемуро-Атлантическите Мате¬рици, милион години за Петата или Арийската Раса чак до наши дни и около 850 000 от времето на потъването на последния голям полуост¬ров на великата Атлантида - всичко това е можело лесно да стане в границите на 15 000 000 години, отпуснати от Крол за Третичния век. Но говорейки хронологично, продължителността на периода има вто¬ростепенно значение, въпреки че все пак някои американски учени се връщат към него. Те не са разколебани от факта, че твърденията им са наречени не само съмнителни, но и нелепи, и продължават да твърдят, че човекът вече е съществувал във Вторичния Век. Тези учени са от¬крили отпечатъци от човешки стъпки в скали от онази формация и ос¬вен това Катрефаж не намира съществени научни причини, за да не се приеме съществуването на човек през Вторичния Век.
Говорейки точно, Вековете и Периодите в геологията са чисто ус¬ловни термини, тъй като засега те едва са разграничени; още повече — няма двама геолози или натуралисти, които да са съгласни помежду си относно числата. Така това учено братство предоставя на окултиста ши¬роко поле за избор. Дали да не вземем като потвърждение мнението на Т. Мелард Рид? В брошурата „Варовика като указател на геоложкото време", прочетена от него през 1878 г. в Кралското общество, този учен твърди, че минималното време, което се изисква за образуването на утаечни слоеве и унищожаването на горивната материя, се равнява на кръглото число 600 милиона години. Или дали да не потърсим под¬дръжка за нашата хронология в трудовете на Дарвин, в които според своята теория той определя за органичните образувания от 300 до 500 милиона години? Сър Чарлз Лайел и проф. Хаутьн са се задоволили, отнасяйки съответно началото на Камбрийския век 200 и 240 милиона години назад. Геолозите и зоолозите установяват максимална продъл¬жителност, въпреки че Хъксли едно време е определял началото на об¬разуването на кората на нашата Земя преди един милион години и не е искал да отстъпи и на една хилядна от това число.
Но главната точка за нас не е в съгласието или разминаването на натуралистите относно продължителността на геоложките периоди, а в тяхното съвършено, за учудване, единомислие в един пункт, и при това много важен. Всички те се съгласяват, че по време на Миоценския Век - преди милион или десет милиона години - Гренландия или даже Шпицберген, остатъци от нашия втори, или Хиперборейски Материк, „са притежавали почти тропически климат". Именно гърците от доо-мировските времена са запазили ярко предание за тази „Страна на Веч¬ното Слънце", където всяка година е пътешествал техният Аполон. На¬уката ни казва:
„ Във времената на Миоценския период Гренландия (на 70° северна ширина) развила разкошна растителност, дървета подобни на тис, на червената sequoia, близки на видовете в Калифорния бук, платан, върба, дъб, топола, леска, а също така магнолия и замия. "
Казано накратко, Гренландия е имала южни растения, непознати в северните зони.
Появява се следният естествен въпрос: ако гърците в дните на Омир са знаели за Хиперборейската страна, т.е. за благословената земя извън границите, достъпни за Борей, Бога на зимата и вихрите, за идеалната област, която по-късните елини и писатели напразно са се мъчели да поставят зад границите на Скития, страна, където нощите са били крат¬ки, а дните дълги, а след нея страна, където Слънцето никога не е заляз¬вало и палмите са растели в изобилие - ако те са знаели всичко това, кой им го е казал? В техните дни и даже векове преди тях Гренландия, разбира се, вече е трябвало да бъде покрита с вечни снегове и неразта-пящи се ледове точно както в наше време. Всичко клони към това да се докаже, че земята на кратките нощи и дългите дни е била Норвегия или Скандинавия, зад която се е намирала благословената страна на вечна¬та светлина и лято. За да стане това известно на гърците, преданието трябва да е дошло до тях от друг, по-древен народ, на когото са били известни тези климатични подробности, за които елините сами нищо не са могли да знаят. Даже и в наше време науката предполага, че и зад полярните морета, в самия кръг на Арктическия Полюс съществува море, което никога не замръзва, и вечнозелен материк. За онзи, който разбира техните алегории, древните учения и Пураншпе съдържат съ¬щото твърдение. Затова на нас ни е достатъчна тази убедителна вероятност, че по времето на Миоценския Период на съвременната наука, ко¬гато Гренландия е била почти тропическа страна, в нея е живял народ, неизвестен днес на историята.
Забележка
Молим читателя да има предвид, че следващите раздели не са стро¬го последователни в реда на времето. В.първата част са дадени Станси, изграждащи основата на изложението, а някои важни пунктове са обяс¬нени и коментирани. В следващите раздели на П и Ш част са събрани различни допълнителни подробности и е направен опит нашата тема да бъде по-пълно осветлена.

ЕЛЕНА БЛАВАТСКА

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДВАНАЙСЕТ СТАНСИ ОТ КНИГАТА ДЗИАН
СТАНСА I
1. Лха, въртящ Четвъртото, Слугата Лха на Седемте, тези, които се въртят, устремявайки Колесниците си около своя Властелин, Единното Око на нашия Свят... Неговото Дихание дало живот на Седмината. То дало Живот на Първия.
2. Земята казала: „Властелине на Лика Блестящ, Домът ми е пуст... Изпрати твоите Синове да населят това Колело. Ти изпрати Седем свои синове при Властелина на Премъдростта. Седем пъти по-близо до себе си те вижда той, седем пъти повече те усеща. Ти си забранил на своите Слуги, малките Пръстени, да улавят твоята Светлина и Топлина, да прих¬ващат твоята велика Щедрост по пътя на нейното преминаване. Изпра¬ти ги сега на твоята Слугиня!"
3. Властелина казал на Лика Блестящ: „Аз ще ти изпратя Огън, ко¬гато започне твоята работа. Издигни своя глас до другите Лока; обърни се към своя Отец, Властелина на Лотоса, моли Неговите Синове... Тво¬ят народ ще се управлява от Отците. Твоите Хора ще са смъртни. Хора¬та на Властелина на Премъдростта са безсмъртни, но не Синовете на Сома. Престани да роптаеш, Седемте Покрова са още на тебе... Ти не си готова. Твоите Хора не са готови."
4. След велика работа тя отхвърлила своите Три стари Покрова и се облякла със седем нови, и се появила в своя Първи.

КОМЕНТА КЪМ СТАНСА I

НАЧАЛО НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ
1. Лха или Дух на Земята. 2. Призив на Земята към Слънцето. 3. Какво отговаря Слънцето. 4. Трансформация на Земята.
1. ЛХА (а), ВЪРТЯЩ ЧЕТВЪРТОТО , СЛУГАТА ЛХА НА
СЕДЕМТЕ (b), ТЕЗИ, КОИТО СЕ ВЪРТЯТ, УСТРЕМЯВАЙКИ
КОЛЕСНИЦИТЕ СИ ОКОЛО СВОЯ ВЛАСТЕЛИН, ЕДИННОТО
ОКО НА НАШИЯ СВЯТ... НЕГОВОТО ДИХАНИЕ ДАЛО ЖИВОТ
НА СЕДМИНАТА . ТО ДАЛО ЖИВОТ НА ПЪРВИЯ (с).
„Всички те са древни Дракони на Мъдростта " — допълват Комен¬тарите (а1).
(а) „Лха" е древна дума, обозначаваща в Транс-Хималайските об¬ласти „Дух" или небесно, или свръхчовешко Същество и то покрива цялата серия от небесни Йерархии от Архангела или Дхиана в низхо¬дящ ред до Ангела на тъмнината или земния Дух. (b) Този израз ясно показва, че Духа-Пазител на нашето земно кълбо, което е четвърто във веригата, е подчинен на главния Дух (или Бог) от Седемте Планетни Гении или Духове. Както вече беше обяснено, древните са имали свой Свод на Боговете, Седем главни Съкровени Богове, чиято глава екзоте-рично е било видимото Слънце, или осмият, а езотерично - Вторият Логос, Демиург. Седем - които днес в християнската религия са стана¬ли „Седемте Очи на Господа" - са били Управители на седемте главни планети, но броят им бил друг, а не според броенето, изобретено по-късно от народите, забравили или нямащи достатъчно знания за ис¬тинските Мистерии и нито Слънцето, нито Земята и Луната са били включвани в броя на тези планети. Екзотерически Слънцето е предс¬тавлявало главата на дванайсет велики Богове или съзвездията на Зоди¬ака, но езотерически то е означавало Месия, Христос - същество, „по-мазано" от Великото Дихание на Единния - обкръжен от подвластните му дванадесет сили, на свой ред подчинени на всеки от седемте „Сък¬ровени Богове" на планетите.
„ Седемте Висши карат Седемте Лха да създават света", твърдят Коментарите, което означава, че нашата Земя - оставяйки другите нас¬трана - била „създадена" или оформена (построена) от Земните Духо¬ве; управниците са били просто надзиратели. Това е бил първият заро¬диш на онова, което по-късно израснало като дърво на Астрологията и Астролатрията. Висшите Духове били Космократори, леяри на нашата Слънчева система. Това казват всички древни Космогонии, като Космо-гонията на Хермес или на халдейците, арийците, египтяните и даже на евреите. Знаците на Зодиака - „Свещените животни" или „Небесния пояс" - в такава степен са Б'не-Алхим - Синове на Боговете или Елохи-ми, както и Духовете на Земята, но са преди тях. Сома и Син, Изида и Диана, всички те са лунни Богове и Богини, наричани „Бащи" и „Май¬ки" на нашата Земя, която им е подчинена. Но те пък са подчинени на своите „Бащи" и „Майки" - като последните са се заменяли един с друг и са се различавали у всеки народ - на Боговете и техните Планети, като Юпитер, Сатурн, иначе Брихаспати и Бел и т.н.
(c) „Неговото дихание дало живот на Седмината" се отнася колкото към Слънцето, даващо живот на Планетите, толкова и към „Висшето" Духовно Слънце, даващо живот на целия Космос. Астрономическите и астрологическите ключове, които отварят вратата към тайните на тео-гонията, могат да бъдат намерени само в по-късните тълкувания, съп¬ровождащи Стансите.
В апокалиптичните стихове на Архаичните Писания езикът е също толкова символичен, въпреки че в тях има по-малко баснословност, от¬колкото в Пураните. Без помощта на по-късните Коментари, съставени от цели поколения Адепти, би било невъзможно смисълът да бъде раз¬бран правилно. В древните Космогонии видимите и невидимите свето¬ве са двойни звена на една и съща верига. Както невидимия Логос с неговите Седем Йерархии - при това всяка представена и олицетворе¬на от своя главен Ангел или Управник - образува единна МОЩ, вът¬решна и невидима, така и в света на Формите Слънцето и седемте глав¬ни Планети са видимата и действена сила; като при това последната „Йерархия" представлява, така да се каже, видимият и обективен Логос на Невидимото и - изключвайки низшите степени - вечно субективни¬те Ангели.
И така - отивайки малко напред за пояснение - твърди се, че в своя¬та еволюция всяка Раса се ражда под непосредственото влияние на ед¬на от Планетите; Първата раса, както това ще се види по-нататък, полу¬чила своето дихание на живота от Слънцето; а Третата раса, тези, които са преминали в зараждане или от андрогини са станали отделни особи, едната от мъжки род, другата от женски - както е казано, са се намира¬ли под непосредственото въздействие на Венера, „малко слънце, в кое¬то слънчевото тяло трупа запаса от своята Светлина ".
В заключителната глава на първи том беше разгледан генезисът на Боговете и хората, получили начало от една и в една и съща Точка, която е Единното Вселенско, Неизменно, Вечно и Абсолютно ЕДИНС¬ТВО. В неговия първичен проявен аспект виждаме, че то е станало: 1) в сферата на обективността и физиката ПЪРВОБИТНА СУБСТАНЦИЯ и СИЛА - центростремителна и центробежна, положителна и отрица¬телна, мъжка и женска и т.н.; 2) в света на Метафизиката - ДУХ НА ВСЕЛЕНАТА или Космическата Мисле-основа, наричана от някои ЛО¬ГОС.
Този Логос е върхът на Триъгълника на Питагор. Когато Триъгълни¬кът е завършен, той става Тетрактис (квадрат) или Триъгълник в Квад¬рата и се явява двойнствен символ на четирибуквения Тетраграматон в проявения Космос и неговия основен троен Лъч в непроявения - него¬вия Ноумен.
От гледна точка на метафизиката дадената тук класификация на Кос¬мическите Начала е приета по-скоро заради удобство, а не като отгова¬ряща на абсолютната философска точност. В началото на великата Ман-вантара Парабраман се проявява като Мулапракрити, а след това като Логос. Този Логос е равнозначен на „Безсъзнателния Вселенски Разум" и т.н. на западните пантеисти. Той изгражда основата на субективната страна на проявеното Битие и е източник на всички прояви на индиви¬дуалното съзнание. Мулапракрити или Предвечната Космическа Субс¬танция е основа на обективната страна на нещата, основа на цялата обективна еволюция и целия космогенезис. Следователно Силата не възниква с Първозданната субстанция от Парабраманичната латентност. Това е превръщане в енергия на свръхсъзнателната мисъл на Логоса, вдъхновена, така да се каже, към обективизацията му от потенциалната латентност в Единната Реалност. Оттук възникват изумителните зако¬ни на Материята, оттук е „първичното запечатване", толкова напразно обсъждано от епископ Темпъл. Така Силата не е синхронна с първата обективизация на Мулапракрити. Въпреки това, тъй като извън нея пос¬ледната е съвършено и неизбежно инертна - чиста абстракция, напъл¬но безполезно е да се занимаваме с твърде фините и хитроумни запли-тания, отнасящи се до реда и последователността на Космическите На¬чала. Силата следва Мулапракрити, но Мулапракрити без Сила за всич¬ки практически приложения и цели няма съществуване .
„Небесния човек" или Тетраграматон, който е и Протогонос, Тикун, Първенец на пасивното Божество и първото проявление на Сянката на Това Божество, е Вселенската Форма или Представяне, зараждащо про¬явения Логос; Адам Кадмон или четирибуквения символ на самата Все¬лена в Кабала, наричан също Втори Логос. Вторият излиза от Първия и развива Третия Триъгълник ; от последния от тях (низшите войнства на ангелите) се раждат Хората. Именно с този трети аспект ще се зае¬мем сега.
Читателят трябва да има предвид, че съществува голяма разлика между Логоса и Демиурга, тъй като единият е Дух, а другият Душа; или както казва д-р Уилдър:
„Дианойа и Логос са синоними. Nous като висш и в тясно родство с То , единият - висш, притежаващ понятие, другият - постигнал; единият е поетичен, другият е френетичен."
Още повече, в няколко системи Човекът е бил разглеждан като Тре¬ти Логос. Езотеричният смисъл на думата Логос - Реч или Слово, Ver-bит - е предаване на скрита мисъл чрез обективен израз, както е във фотографията. Логоса е огледало, отразяващо БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ; Вселената е огледало на Логоса, въпреки че той е същност (Еssе) на тази Вселена. Както Логоса отразява всичко във вселенската Плерома, така и човек отразява в себе си всичко, което вижда и намира в своята Вселена, Земята. Това са и Трите Глави на Кабала: „unum intra laterum, еt alterum super alterum '. „Всяка Вселена (Свят или Планета) има своя Логос", твърди Доктрината. Слънцето винаги се е наричало от египтя¬ните „Око на Озирис" и самото е било Логос, Първороден или Светли¬на, проявена за Света, „която е Ум и божествен Разум на скритото". И само чрез седмичния Лъч на тази Светлина ние можем да постигнем Логоса или Демиурга, разглеждайки последния като „Създателя" на на¬шата Планета и всичко отнасящо се до нея, а първия като Сила, насоч¬ваща този „Създател", добър и лош едновременно - като начало на доброто и злото. Този „Създател" не е добър и не е лош реr sе, а негови¬те диференцирани аспекти в Природата го карат да приеме този или онзи характер. Нито един от слънчевите Богове няма отношение към невидимите и непознати Светове, разсеяни в Пространството. Тази ми¬съл много ясно е изразена в Книгите на Хермес и във всички древни народни сказания. Обикновено тя се символизира от Дракона и Змея — Дракон на Доброто и Змей на Злото, представени на Земята от Магията на Дясната и Лявата Ръка. Във финландската епична поема Калевала е представен произходът на Змея на Злото; той се е родил от слюнката на Сюойятер, а Принципа на Злото, Хизи, го дарил с душа. Описва се бор¬бата между двамата - „създанието на Злото", Змея или Магьосника, и Ахти-Дракона или белия Вълшебник Леминкейнен. Вторият е един от седемте сина на Илматар, дева, „дъщеря на въздуха", тази, „която паднала от небето в морето" преди Творението, т.е. Дух, преобразен в мате¬рията на съзнателния живот. Цял свят от значения и окултна мисъл се съдържа в следващите редове, прекрасно предадени от д-р Дж. М. Кра-уфорд от Цинцинати. Героят Леминкейнен:
Руши стени със заклинание,
Сече оградата на части,
Седем пръта негови високи;
Удря змея в стенните отломки.
Предпазливостта презирайки, Изведнъж чудовището се надигнало, С отровата на свойта паст заплашва Главата на Каукомел.
Тук промълвил Леминкейнен
Дума пророческа,
Дума с дълбока древност,
Която от предците той е чул. (d) В Китай хората на Фоха или „Небесния човек" се наричат два¬найсет Тян-Хуан, дванайсет Йерархии Дхиани или Ангели с човешки Ликове и туловища на Дракони. Драконът обозначава Божествената Мъдрост или Дух; и те създали хората, които сами са се въплътили в седем фигури от глина - земя и вода, направени по подобие на тези Тян-Хуан; това е третата алегория . Така постъпват Дванайсетте Азри на скандинавските Еди. В съкровения Катехизис на друзите в Сирия, в легендата, която се повтаря дословно от най-старите племена, населя¬ващи околностите на Ефрат, е посочено, че хората са били създадени от „Синовете на Бога", спуснали се на земята и събирайки там седем Ман-драгори, оживили тези корени, които впоследствие станали хора.
Всички тези алегории показват един и същ произход - на двойнстве¬ната и троична природа на човека; двойнствена като мъж и жена; тро-ична като духовна и психическа същност вътре и материална обвивка отвън.
2. ЗЕМЯТА КАЗАЛА: „ВЛАСТЕЛИНЕ НА ЛИКА БЛЕСТЯЩ ,
ДОМЪТ МИ Е ПУСТ... ИЗПРАТИ ТВОИТЕ СИНОВЕ ДА НАСЕЛЯТ
ТОВА КОЛЕЛО . ТИ ИЗПРАТИ СЕДЕМ СВОИ СИНОВЕ ПРИ
ВЛАСТЕЛИНА НА ПРЕМЪДРОСТТА (а), СЕДЕМ ПЪТИ
ПО-БЛИЗО ДО СЕБЕ СИ ТЕ ВИЖДА ТОЙ, СЕДЕМ ПЪТИ
ПОВЕЧЕ ТЕ УСЕЩА (Ъ). ТИ СИ ЗАБРАНИЛ НА СВОИТЕ СЛУГИ,
МАЛКИТЕ ПРЪСТЕНИ, ДА УЛАВЯТ ТВОЯТА СВЕТЛИНА И
ТОПЛИНА, ДА ПРИХВАЩАТ ТВОЯТА ВЕЛИКА ЩЕДРОСТ ПО
ПЪТЯ НА НЕЙНОТО ПРЕМИНАВАНЕ. ИЗПРАТИ ГИ СЕГА НА
ТВОЯТА СЛУГИНЯ!"
(а) „Властелин на Мъдростта" е Меркурий или Будха.
(b) Съвременните коментари обясняват тези думи като намек за добре известния астрономичен факт, че Меркурий получава седем пъти пове¬че светлина и топлина от Слънцето, отколкото Земята и даже от пре¬красната Венера, получаваща два пъти повече от количеството за наше¬то незначително земно кълбо. Че този факт е бил известен в древност¬та, може да се види от молбата на „Духа на Земята" към Слънцето, която е приведена в текста. Слънцето обаче отказва да насели земното кълбо, тъй като то още не е готово да приеме живота.
Като астрологична планета Меркурий е още по-окултна и тайнстве¬на от Венера. Меркурий е тъждествена с Митра на маздеите, Гений или Бог, и пребивава между Слънцето и Луната като вечен спътник на „Слън¬цето на Мъдростта". Павзаний (Кн. 5) го описва като имащ общ олтар с Юпитер. Той бил снабден с криле, за да се изрази грижата му за Слън¬цето в неговия бяг, и го наричали Nuntius или Слънчев Вълк, „Solaris luminis particeps ". Той бил водещ и призоваващ душите, велик вълшеб¬ник и Йерофант. Вергилий го описва като въоръжаващ се със своя же¬зъл за призоваването от Оркус на хвърлените там души - Тurn virgam capit, hac animals ille evocat Orco .
Той е златоцветният Меркурий, , този когото Йерофантите са забранявали да се назовава. В гръцката митология той е символизирай като едно от пазещите „кучета" (наблюдателност) на не¬бесното паство (Окултната Мъдрост); той е Хермес, Анубис, или Агатодемон. Той е Аргус, пазещ Земята, при което тя го приема за самото Слънце. Именно чрез посредничеството на Меркурий император Юлиан се е обръщал всяка нощ към Окултното Слънце; тъй като, както каз¬ва Восий:
„Всички теолози са съгласни, че Меркурий и Слънцето са единни. Той е бил най-красноречивият и мъдрият сред всички Богове, на което не бива да се учудваме, тъй като Меркурий се намира в такъв тесен допир с Мъдростта и Словото на Бога (Слънцето), че често са го бър¬кали и с двете."
Тук Восий изразява голяма окултна истина и надали сам подозира това. Хермес на гърците има голям допир до Сарама и Сарамея на ин-дусите и до божествения страж, „който пази златните стада на звездите и слънчевите лъчи".
Според по-ясното определение на Коментарите:
„Земното кълбо, устремено от Духа на Земята и неговите шест По¬мощници, получава всичките си жизнени сили, живот и мощ от Духа на Слънцето чрез посредничеството на Планетните Дхиани... те са не¬говите пратеници на Светлината и Живота".
Подобно на това, както всяка от Седемте Области на Земята, всеки от седмината Първородени (Първоначални Човешки Групи) получава своя светлина и живот от свой специален Дхиани - духовно, а от Дворе¬ца (Дома, Планетите) на този Дхиани - физически. Същото става и по отношение на седемте велики Раси, които се раждат на нея. Първата се ражда под Слънцето; Втората под Брихаспати (Юпитер); Третата под Лохитанга (Марс с „Огнено тяло", а също и Венера или Шукра); Чет¬въртата под Сома (Луната, така както и нашата Земя -Четвъртата Сфе¬ра, родена от Луната и намираща се под нейно влияние) и Шани, Сатурн Крура-лочана (притежава лошо око) и Азита (Тъмен); Петата е под въздействието на Будха (Меркурий).

Същото е по отношение на човека и всеки „човек" (всеки принцип) в човека. Всеки човек получава свое специално свойство от своя Глава (Планетарен Дух) и затова всеки човек представлява чрез себе си и сед-мичност (или комбинация от принципи, всеки от които има начало в свойство на определен Дхиани).
Земята получава всяка действена мощ или сила от един от Седемте Властелини. Светлината излиза от Шукра (Венера), която получава трой¬но количество и една трета отдава на Земята. Затова те двете се наричат „Сестри-близначки", но Духа на Земята е подвластен на „Властелина" на Венера. Нашите мъдреци изобразяват тези два глобуса, при което единият се поставя над Двоен Знак, а другият под него (първоначална¬та Свастика, лишена от своите четири ръце, или кръст ).
Както всеки ученик на Окултизма знае, „Двойният Знак" е символ на мъжкия и женския принцип в Природата, положителното и отрица¬телното, тъй като Свастиката или означава именно всичко това и много повече. От самото начало на зараждането на астрономията- пре¬дадена на Четвъртата раса от един от Царете на Божествената Динас¬тия - цялата древност, а също и Астрологията, е изобразявала в своите астрономически таблици Венера като Кълбо, поставено над Кръста, а Земята като Кълбо под Кръста. Езотерически това означава премина¬ване в зараждане на Земята или възпроизвеждане на нейните видове чрез полово съчетаване. Но по-късните западни народи не са пропусна¬ли да дадат на това друго, съвременно тълкуване. Те са обяснявали този знак с помощта на своите мистици - ръководени от светлината на ла¬тинската църква - като означаващ, че нашата Земя и всичко съществу¬ващо на нея е било изкупено от Кръста, докато Венера - иначе казано Луцифер или Сатана - го погазва. Венера е най-окултната, мощна и тайнствена сред всичките Планети, чието влияние и връзка със Земята са особено силни. В екзотеричния браманизъм Венера или Шукра -Мъжко Божество - е син на Бхригу, един от Праджапати и ведически Мъдрец, а също така Даитя-Гуру или свещенослужител и наставник на първобитните гиганти. Цялата история на Шукра в Пураните се отнася към Трета и Четвърта Раса. Както казва Коментара:
„Именно чрез посредничеството на Шукра „двойните" (хермаф¬родитите) на Трета (Коренна Раса) произлезли от първите „Послеродени". Ето защо това се изобразява със символа (кръг и диаметър) по време на Третата (Раса) и по време на Четвъртата. "
Това се нуждае от обяснение. Когато диаметърът се среща като един в кръга, означава женствена Природа; първия идеален Свят, самороден и самозаченат от вселенския всепроникващ Дух на Живота - така това също се отнася до първоначалната Коренна Раса. Той става андрогинен с развитието на Расите и всичко останало на Земята в своите физически форми и символът се превръща в кръг с диаметър, от който върви вер¬тикална линия, изобразяваща мъжкото и женското начало, още нераз¬делени - първото и най-ранно египетско Тау: , след което той става , което означава, че мъжкият и женският пол са се разделили и се е извършило преминаването в зараждане. Венера (Планетата) се симво¬лизира със знака на кълбо над кръста, като чрез това показва, че тя оглавява естественото раждане на човека. Египтяните са символизира¬ли Анкх - „Живота" със знака на кръга над кръста или което е друга форма на Венера (Изида) и езотерически означавало, че човечество¬то и целият животински живот са произлезли от божествения духовен кръг и е станало преминаване във физическото мъжко и женско зараж¬дане. Този знак от края на Третата раса има също и фалическо значе¬ние, както и „Дървото на Живота" в градината Едем. Ануки, форма на Изида, се явява Богиня на Живота; и евреите са заимствали Анкх от египтяните. Задно с много други мистически думи и тази е била въве¬дена в тайния език от Мойсей, посветен в мъдростта на жреците на Египет. В еврейския език думата Анкх с личен суфикс означава „мой живот" - мое битие, - което е „личното местоимение Анохи", от името на египетската богиня Ануки.
В един от най-древните катехизиси на Южна Индия, в Президентс¬твото на Мадрас, Богинята-хермафррдит Ардханари има върху себе си, точно по средата на изображението, египетски кръст, Свастика, „мъ-же-женствен знак", за да се отбележи състоянието на Третата раса пре¬ди разделянето на половете. Вишну, който сега се изобразява с лотос, растящ от пъпа му - или с Вселената на Брама, развиваща се от цент¬ралната точка, Нара - е представен в една от най-древните статуи като двуполов (Вишну и Лакшми), стоящ на лист от лотос, който плава във водата, като при това водата се издига в полукръг и се излива през свас¬тиката - „източник на зараждането" или слизането на човека.
Питагор нарича Шукра-Венера Sol alter, „другото Слънце". От „се¬демте Дворци на Слънцето" дворецът на Луцифер-Венера е трети в християнската и еврейската Кабала. Зохар прави от него обител на Са-маел. Според Окултната доктрина тази Планета е Глава на нашата Земя и неин духовен първообраз. Поради това се казва, че колесницата на Шукра (Венера-Луцифер) се тегли от осем „земнородени коне", докато конете на колесниците на другите планети са различни.
„Всеки извършен на Земята грях се усеща от Уишнас-Шукра. Гуру на даитите еДух-Пазшпел на Земята и Човечеството. Всяка промяна на Шукра се чувства и се отразява на Земята. "
Така Шукра или Венера е представена като наставник на даитите, гиганти на Четвъртата раса, които според индуската алегория веднъж са обсебили властта на цялата Земя и разгромили по-малките богове. Титаните на западните алегории също са тясно свързани с Венера-Лу¬цифер, който е бил отъждествявай от по-късните християни със Сата¬ната. И тъй като Венера, наравно с Изида, е била изобразявана с кра¬вешки рога на главата, като символ на мистичната Природа - символ, означаващ Луната и може да се замени с нея, понеже всички богини са били Лунни Богини - изображението на тази планета се поставя днес от теолозите между рогата на мистичния Луцифер . Именно благодарение на фантастичното тълкуване на древното предание, че Венера се изменя едновременно (геоложки) със Земята и затова каквото и да ста¬не с едната, става с другата, и че техните взаимни изменения са били многобройни и велики, Св. Августин го повтаря, като отнася някои из¬менения в очертанията, цвета и даже в орбитите именно към този тео-логически изтъкан характер на Венера-Луцифер. Той даже отива тол¬кова далеч в своята благочестива фантазия, че свързва последните из¬менения на Планетата с Ноевия и митичен Потоп, който уж е бил 1796 г. пр. Хр.
Тъй като Венера няма спътници, алегорично се твърди, че Аспхуджит (тази „Планета") е осиновила Земята, родена от Луната, „ която е надраснала своята майка и е причинила много грижи " - намек за окул¬тната връзка между тези две тела. Управникът на (Планетата) Шукра толкова заобичал своето осиновено дете, че се въплътил като Ушанас и й дал съвършени закони, които в по-късни векове са били пренебрегва¬ни и даже отхвърлени. Друга алегория в Хариванша казва, че Шукра се отправил към Шива и го помолил да защити неговите ученици даити и асури от войнстващите Богове; и за да преуспее в своята цел, той изпълнил йогийски обред - „поемайки дима на отпадъците, стоейки надолу с главата в продължение на 1000 години". Това се отнася за силния нак¬лон на оста на Венера - достигащ до петдесет градуса - и до вечните облаци, които я обвиват. Но се отнася до физическия строеж на Плане¬тата. Окултният Мистицизъм има отношение само към нейния Управ¬ник, вдъхновяващия я Дхиан-Коган. Алегорията, твърдяща, че Вишну е бил прокълнат от Шукра и затова е трябвало да се въплъти седем пъти на Земята като наказание за убийството на майката на Шукра, е пълна с окултен и философски смисъл. Това не се отнася до Аватарите на Виш¬ну, тъй като те са девет - десетият все още трябва да дойде, - а до Расите на Земята. Венера или Луцифер - Шукра и Ушанас - самата планета е Носител на Светлината на нашата Земя както във философс¬ки, така и в мистичен смисъл. В ранните времена това е било добре известно на християните, тъй като един от първите римски папи, Пон-тиф, е носил името на Луцифер. Всеки свят има своя майка Звезда и сестра Планета. Така Земята е осиновено дете и по-малък брат на Вене¬ра, но нейните обитатели принадлежат на своя род... Всички съзнател¬ни, завършени същества (завършените седмични хора или висшите съ¬щества) получават от самото начало форми и организми в пълна хармо¬ния с природата и състоянието на Сферата, която обитават .
Сферите на Битие или Центровете на живота, явяващи се отделни нуклеи, пораждащи своите хора и животни, са безкрайни; нито една от тях няма прилика със своята сестра-спътница или с някоя друга плане¬та, що се отнася до нейното собствено и специално потомство.
Всички притежават двойнствена природа, физическа и духовна.
Нуклеолите са вечни и постоянни; нуклеите са периодични и край¬ни. Нуклеолите съставят част от Абсолюта. Те са като амбразури в тази черна и непроницаема крепост, завинаги скрита от човешкото или даже Дхианичното зрение. Нуклеите са светлина на вечността, излизаща от нея. Именно тази СВЕТЛИНА, която се кондензира във форми - „Влас¬телини на Битието" - първите и най-високите сред тях представляват колективно ДЖИВАТМА или Пратяг-Атма (която, представено симво¬лично, излиза от Параматма. Това е и Лотоса на гръцките философи, появяващ се в началото на всяка нова Манвантара). От тях в низходящ ред - облечени във вечно уплътняващите се вълни на тази Светлина, която става груба Материя на обективен план - произлизат многоброй¬ните йерархии на творческите сили: някои от тях нямат форма, други притежават определена форма, а трети, най-низшите (Елементалите) нямат принадлежащи им форми, а се обличат в каквато и да е форма, според съществуващите условия.
И така, в духовния смисъл съществува само единно Абсолютно Упадхи (Основа), ,от което и в което се изграждат за манвантарните цели безброй основни центрове, където се извършват световните циклични и индивидуални Еволюции по време на периода на дейност.
Вдъхновяващите Разуми, оживяващи тези различни Центрове на Би¬тие, се наричат Хора, зад границите на Великата Планинска Верига , без каквото и да е подреждане, като Ману, Риши, Питри , Праджапати и т.н., и като Дхиани-Будди, Когани, Мелха (Богове на Огъня), Бодхисатви и друти от тази страна. Истински невежите ги наричат Богове; не¬посветените учени - Единен Бог; Мъдрите, Посветените, почитат в тях само Манвантарните прояви на ТОВА, което нито нашите създатели (Дхиан-Коганите), нито техните твари не само не могат да обсъждат, но даже и нещо да знаят. АБСОЛЮТА не може да бъде определен и нито един смъртен или безсмъртен никога не го е виждал и не го е постигал в течение на периодите на съществуване. Изменящото се не може да знае Неизменящото се, както това, което живее, не може да постигне Абсолютен Живот.
„Затова човек не може да познава по-висши Същества от своите соб¬ствени Прародители." „Също така той няма да им се покланя", но трябва да научи как се е появил на света.
Числото Седем, основното число сред всички в религиозната систе¬ма на всеки народ от Космогонията и до човека, трябва да има своя основна причина. У древните американци се среща толкова често, кол¬кото сред архаичните арийци и египтяни. Този въпрос ще бъде по-пъл¬но разгледан във втората част на настоящия том, а засега тук могат да се изложат няколко факта. Авторът на „ Sacred Mysteries among the Mayas and the Quiches, 11 500 уеаrs аgо 1" казва:
„Явно числото седем е било рar ехсеlleпсе свещено число сред всич¬ки цивилизовани народи от древността. Защо? На този въпрос никога не е бил даден удовлетворителен отговор. Всеки народ е давал различ¬но обяснение, според характерните догми на своята (екзотерична) ре¬лигия. Не може да има съмнение, че за посветените в съкровените Мис¬терии то е било число на числата. Питагор... го нарича „Носител на Живота", съдържащ в себе си тяло и душа, тъй като се състои от четво-рица, т.е. на Мъдростта и Разума; и Троица или действие и материя. В Маtrem и в Оratio император Юлиан се изразява така: „Ако аз се бях докоснал до върха на посвещението в нашите съкровени Мистерии, които халдейците са посветили на Вакх, почитайки бога със седемте лъча, посвещавайки им душата си, аз бих казал неизвестни неща - съ¬вършено неизвестни на тълпата, но добре познати на благословените Теурги".
И кой от познаващите Пураните, Книга на Мъртвите, Зенд Авес-та, асирийските таблички и накрая Библията, от наблюдавалите пос¬тоянното повторение на числото Седем в тези народни записи от най-далечени и от по-близки времена, идващи от несвързани и раздалече-ни от огромни разстояния народи, кой, повтаряме ние, може да разг¬лежда като съвпадение или случайност следващия факт, приведен от същия този изследовател на древните Мистерии? Говорейки за преоб¬ладаването на числото Седем като мистично сред обитателите на „За¬падния Материк" на Америка, той добавя, че това е не по-малко забеле¬жително, тъй като:
„То често се среща в Попол Вух. Освен това го намираме в седемте семейства, които според Сахагун и Клавигеро са съпровождали мис¬тичната личност с име Вотан, прославения основател на великия град Начан, отъждествявай от някои с Паленка. В седем пещери , от чиито дълбини според преданието са излезли предците Нахуалти. В седемте града на Сибола, описани от Коронадо и Низа... в седемте Антилски острова, в седем герои, които, както казват, се спасили от Потопа."
Освен това - и в изобразяването на Героите, чийто брой във всяко предание за Потопа винаги е един и същ - започвайки от седемте Риши, спасени с Вайвасват Ману, чак до Ноевия ковчег, в който са били взети животни и птици и всичките живи твари по „седем" двойки. Така виж¬даме, че 1, 3, 5, 7 са съвършени, понеже са напълно мистични, като числа с преобладаваща роля във всяка Космогония и еволюция на жи¬веещите същества. В Китай, в каноничната „Книга на Смените " - И-Цзин или преобразяване в смисъл на „еволюция" - 1,3,5,7 се наричат „небесни числа".
Това обяснение става очевидно, ако разгледаме древните Символи -всички те са основани и започват от числата, съдържащи се в Древния Манускрипт, представен в предговора на първи том. , Символ на ево¬люцията или преминаването в зараждане или Материята, е запечатан на древни мексикански скулптури или рисунки, както и в кабалистич-ния Сефирот и египетския Тау. Изследвайте мексиканските манускрипти (Аdd. МSS. Британски музей, 9789) и вие ще намерите този символ в дървото, чийто ствол носи десет Плода, готови да бъдат откъснати от мъж и жена, които стоят от двете му страни, а от върха на дървото в хоризонтална посока надясно и наляво се простират два клона, образуващи съвършено (Тау); освен това на краищата на тези два клона виси по един троен грозд, а птицата - птицата на безсмъртието, Атма или божествения Дух — се намира между тези клони, проявявайки по такъв начин числото седем. Чрез това се предава същата мисъл, както и чрез дървото на Сефиротите - десет като цяло, но когато е отделено от горната си триада, то остава седем. Това са небесните плодове, на брой десет или , 10, родени от две невидими семена, мъжко и женско, об¬разуват 12 или Додекаедър на Вселената. Мистичната система съдържа •, централна точка; 3 или ; 5, ; и 7 или ; или отново ; триъгъл¬ник в квадрата и точката на синтеза в два преплетени триъгълника. Та¬ка е положението в Света на Прообразите. Феноменалният свят дости¬га своята кулминация и отражение на всичко съществуващо у ЧОВЕ¬КА. Затова той е мистичен квадрат - в своя метафизичен аспект - Тет-раксис; и става Куб на плана на съзиданието. Неговият символ е разгър¬нат куб и 6 става 7 или , 3 хоризонтални (женско начало) и 4 верти¬кални; и това е човек, кулминация на Божеството на Земята, чието тяло е кръст от плът, в който, чрез който и на който той постоянно разпъва и предава на смърт божествения Логос или своето ВИСШЕ АЗ. Всяка Космогония и Философия твърдят:
„Вселената има Управник (Управници колективно) над себе си, кой¬то се нарича СЛОВО (Логос), Произвеждащия Дух е негова Царица. Двамата проявяват Първичната Мощ след ЕДИННИЯ."
Това са Дух и Природа, образуващи заедно нашата илюзорна Вселе¬на. Тези неразделни двама пребивават във Вселената на Представите дотогава, докато тя продължава, а след това отново се потапят в Пара-браман, Единния, вечно неизменния. „Духа, чиято същност е вечна, единна и самосьщна, проявява чистата ефирна Светлина - двойнствена Светлина, неуловима от елементарните чувства- според Пураните, Биб¬лията, Сефер Йецира, гръцките и латинските Химни, Книгата на Хер-мес, халдейската Книга на Числата, езотеризма на Лао-цзи и всички останали. В Кабала, която обяснява тайния смисъл на Книгата Битие, тази Светлина се явява Двойнствен Човек или андрогинни (по-скоро безполови) Ангели, с родово име Адам Кадмон. Именно те завършват човека, чиято ефирообразна форма е проявена от други божества, но много по-ниски същества, които уплътняват тялото с глина или с „прах на земята" - всъщност това е алегория, но толкова научна, колкото и всяка Дарвинова еволюция, само че по-вярна.
Авторът на „ Source of Measures " казва, че основата на Кабала и всич¬ките й мистични книги почива на десетте Сефироти; че има основна Истина. Той изобразява тези десет Сефироти или 10 числа по следния начин:

„Кръгът е нулата: неговият вертикален диаметър е първият или пър¬воначалният Единен (Слово или Логос), от който произлизат 2, 3 и т.н. до 9, границата на единиците. 10 е първото Божествено Проявление , съдържащо в себе си всяка мощ на точното изразяване на пропорциите - свещеното Jod. Същата тази Кабала ни учи, че Сефиротите са били числа или еманации на небесната Светлина (20612 към 6561); те са де¬сет Думи, ДБРИМ, 41224; светлина, чиято проява са били, и се явил Небесния Човек - Адам - КДМ (144 - 144); Светлината, според Новия завет, (41224) създал Бог; точно така е, както по Вехтия завет, Бог (Ал-хим, 31415) създава Светлината (20612 към 6561) ".
И така, в Окултизма, както и в Кабала, има три вида Светлина: 1) Абстрактна и Абсолютна Светлина, която е Мрак; 2) Светлината на Про-явеното-Непроявеното, наричана от някои Логос; и 3) Светлината на последния, отразена в Дхиан-Коганите, по-малките Логоси - Елохим колективно, които на свой ред го изливат в Обективната Вселена. Но в Кабала - преиздадена и внимателно прегледана от кабалистите на три¬надесети век, за да я съгласуват с християнските догми -трите Светли¬ни са описани така: 1) ясна и проникваща светлина на Йехова; 2) отра¬зена Светлина; и 3) Светлината в Абстрактното.
„Тази Светлина, взета абстрактно (в метафизичен и символичен сми¬съл), е Елхим (Елохим, Бог), докато ясната, проникваща Светлина е Йехова. Светлината на Алхим принадлежи на света въобще, но Светлината на Йехова има отношение към главното създание, човека, когото тя е проникнала и създала."
Авторът на „Source of Measures " правилно насочва вниманието на читателя към съчинението на Инман „Аncient Faiths Embodied in Ancient Names ", II, 648.Там една гравюра изобразява Vesica piscis, Мария и Емблемата на Женското начало, изкопирана от изображение в Псал¬тира, посветен на Благословената Дева Мария, отпечатан във Венеция през 1542.
И поради това, както забелязва Инман, „тази гравюра, притежаваща разрешението на Инквизицията и следователно - ортодоксална", ще покаже на читателя какво именно е разбирала латинската църква под „проникваща мощ на светлината и нейните следствия". Как ужасно са били изопачени от християнските тълкуватели и най-благородните, най-величествените и най-възвишените представи на Източната Филосо¬фия за Божеството, приложили ги в най-грубите антропоморфни пред¬стави!
На Изток окултистите наричат това Светлина на Дайвипракрити, а на Запад Светлина на Христа. Това е Светлина на Логоса, непосред¬ствено отражение на вечно Непознатия на плана на Вселенското прояв¬ление. Привеждаме тълкуването на това, дадено от съвременните хрис¬тияни от Кабала. Както се твърди от току-що споменатия автор:
„Терминът Елохим-Йехова се прилага към съвкупността на света въобще, с неговия главен фактор - човека. В извадки от Зохар, за дока¬зателство, че Кабала изтъква доктрината за Троицата, негово преподо¬бие д-р Касел (кабалист) между другото казва: „Йехова е Елохим (Алхим)"... Посредством три крачки Бог (Алхим) и Йехова стават тъждест¬вени и въпреки че са разделени, поотделно и заедно те произлизат от същия Единен."
Така Вишну става Слънце, видим символ на Безличното Божество. Вишну е описан като „крачещ през Седемте области на Вселената с три крачки " (предвижвания). Но за индусите това представлява екзо-терично описание, външна догма и алегория, докато кабалистите му придават езотеричен и краен смисъл. Но да продължим:
„Както е показано, Светлината е 20612 и 6561, като точен израз на интегралното и числено отношение на диаметъра към окръжността на кръга. Бог (Алхим, т.е. 31415 към Един, изменена форма на казаното по-горе) е съкращение на това. за да се получи Единица - Един, като обща основа за всички изчисления и измервания. Но за създаването на животинския живот и на мерките на времето или лунната година на това въздействие, което предизвиква зараждане в ембрионално разви¬тие, числата на мерките на Йехова (човек е подобен на мярката на Йе¬хова), т.е. 113 към 355 трябва да се разгледат специално. Но последно¬то отношение е само изменена форма на Светлината или 20612 към 6561, като величината бидейки само изменение на този същия (т.е. 20612 към 6561 е 31415 към едно и 355 към 113 е 31415 или Алхим или Бог), и така, за да може едното да влиза и да произлиза от другото - това са 1рите крачки, чрез които Единството и тъждествеността на божес¬твените имена могат да бъдат доказани. Т.е., тези двата са само измене¬ние на същото отношение, именно отношението Целта на това пояс¬нение е да се докаже, че същите символични измерения се употребяват и в Кавала, и в Трите Завета на Библията, и в Масонството, както току-що видяхме.
И така, Сефиротите са описани преди всичко като Светлина, т.е. самите те са нейна функция, в действителност те са същото, което е и манифестацията на Еин-Соф; те са такива по силата на факта, че „ Свет¬лината " представлява отношение на 20612 към 6561, само част от „Ду¬мата" ДБРИМ. 41224 или Думата ДАБАР, 206 (=10 лакти). В Кабала Светлината дотолкова е главен аргумент за обяснението на Сефироти¬те, че най-знаменитата книга на Кабала се нарича Зохар или „ Светли¬на". В нея намираме следния израз: „Безкрайността е била съвършено непозната и не е разпространявала Светлина, докато блестящата точка със сила не пробила видимостта". Когато Той отначало приел форма (Венеца или първата Сефирота), той проявил от нея девет блестящи светилника, които, излъчвайки чрез нея, „разпрострели ярка светлина във всички посоки" - т.е. тези девет с неговата една (която е била нача¬ло като по-високо от деветте), заедно са изграждали 10, т.е. или или свещените Десет (числа или Сефиротите), или Jod— и тези числа били „ Светлина ". Именно така, както и в Евангелието от Св.Йоан, Бог (Алхим 31415 към едно) е бил тази Светлина (20612 към 6561), „чрез която (Светлината) са били сътворени всички неща."
В Книгата Сефер Йецира или „Числото на Творението" целият про¬цес на Еволюцията е показан в цифри. В „32-ата Пътя на Мъдростта" на това съчинение числото 3 се повтаря четири пъти, а числото 4 - пет пъти. Затова Мъдростта на Бога се съдържа в числата (Сефрим или Сефирот), тъй като думата Сефер (или С-ф-р, когато е лишена от глас¬ни) означава „да се пише с тайни знаци". И затова ние срещаме у Пла¬тон твърдението, че „като строи Вселената, Божеството прилага зако¬ните на Геометрията".
Кабалистичната книга Сефер Йецира започва с твърдението за скри¬тата мъдрост на Алхим в Сефрим, т.е. Елохим в Сефиротите.
„В трийсет и два пътя скритата мъдрост утвърдила Jah , IHVH, Тза-бао, Елохим на Израел, Алхим на Живота, Ел на Благодатта и Мило¬сърдието - Висшия, най-висшия Пребиваващ в небесната Висота и Ца¬ря на Вечността и Неговото Име е Свято! в Три Сефрима, а именно: В -S' ph-r, V-S'рh-r, V-Siph-o-r"
Ралстън Скинер продължава:
„Това тълкуване показва „скритата мъдрост" на първоначалния текст чрез същата скрита мъдрост, т.е. чрез употребяване на думи, обоз¬начаващи особен ред от числа и особена фразеология, показващи твър¬де ясна система, която така точно е приложима за еврейската Библия... Развивайки своя план, за да го усили и за да завърши подробното си изложение в общ постулат, а именно, една дума „ Сефрим " (Сефирот), числото на Йецира, авторът пояснява разделянето на тази дума на три производни; игра с обикновената дума с-ф-р (s-рh-r) или число.
Княз Ал-Казари казва на равина: „Аз искам сега да ми съобщиш няколко от най-главните или ръководещи принципа на Естествената Философия, които, както ти казваш, в миналите времена са били изгра¬дени от тях (мъдреците на древността)". На това равинът отговаря: „Към подобни принципи принадлежи Числото на Творението на отеца на на¬шата раса Авраам", т.е. Аврам и Авраам или числото 41224 и 41252. След това той казва, че тази книга на числата разглежда учението на „Алхим-ството и .Един-ството именно чрез (ДБРИМ), числата на дума¬та Пуми". Т. е., тя учи на употребата на отношението 31415 към едно чрез 41224. Последното число в описанието на Заветния Ковчег е било разделено на две части от два каменни скрижала, на които тези ДБРИМ или 41224 били написани или издълбани - или 20612x2. След това той пояснява тези три думи, взети като производни, като добавя по отноше¬ние на едната от тях - „и Алхим (31415 към Един) казал: „Да бъде Свет¬лина (20612 към 6561)". Приведените думи в текста са следните:

И пояснявайки ги, равинът казва: „Те сочат, че Алхим-ството (31415) и Един-ството (диаметър към Алхим) чрез Думи (ДБРИМ = 41224), означават, от една страна, безкраен израз на разнородни творения, а от друга, крайния хармоничен стремеж към Единство", (както всеки знае,това е преподаваната в училище математическа функция рi, която измерва, претегля и изчислява звездите в небесата и все пак ги връща назад към крайното единство на Вселената) посредством думи. Тяхна¬та завършваща съгласуваност се усъвършенства в това Единство, кое¬то ги утвърждава и което се съдържа във

Те. в своето първо тълкуване равинът пропуска jod или i от едната от думите, а след това отново ги възстановява. Ако вземем величините на тези производни думи, ще видим, че те са представени като 340,340 и 346 - заедно съставят 1026 и общата дума се подразделя на тях, за да прояви тези числа, които чрез Т 'мура могат да бъдат изменени по раз¬личен начин за постигането на различни цели."
Молим читателя да се върне към Станса IV от първи том, към Стих 3 и Коментарите , за да намери там, че 3, 4, (7) и три пъти седем или 1065, числото на Йехова, се явява числото 21 на Праджапати, спомена¬ти в Махабхарата или трите сефри (думи в цифри или числа). И това сравнение на Творческите Сили на Древната Философия с антропо-морфния Творец на екзотеричния юдаизъм (тъй като езотеризмът на евреите сочи неговата тъждественост с Тайната Доктрина) ще отведе изучаващия до откритието, че в действителност Йехова е само „Лунен" Бог и Бог на „зараждането". На всеки добросъвестен изследовател на Кабала е добре известен фактът, че колкото по-дълбоко вниква в нея, все повече се убеждава, че ако Кабала - или това, което е останало от нея - не бъде прочетено в светлината на Източната Езотерична Фило¬софия, нейното изучаване, следвайки линиите, начертани от екзотеричния юдаизьм и християнство, ще стигне само до откритието, че моно¬теизмът и на двете не е по-възвишен от древното поколение на звезди¬те, оправдано днес от съвременната астрономия.
Кабалистът не престава да повтаря, че Първоначалният Разум нико¬га не може да бъде разбран. Не само това, а не може да бъде ограничен по място, тъй като той трябва да остане безименен и отрицателен. Но тъй като Еин-Соф - „Неизвестно и НЕНАРЕЧЕНО" - не е могло да бъде проявено, То е било представено като проявяващи Проявени Си¬ли. Следователно човешкият разум може и трябва да има работа само с Неговите Еманации. Християнското Богословие, отхвърляйки доктри¬ната на Еманациите и заменяйки ги с непосредствени и съзнателни Тво¬рения на Ангелите и всичко останало от нищо, сега се намира безна¬деждно между свръхнатурализма или чудото и материализма. Извън-космическия Бог е съдбовен за Философията; интра-космическото Бо¬жество, т.е. Дух и Материя, неделими един от Друг - е философска необходимост. Разделете ги и това, което остава, е грубо суеверие под маската на емоционалността. Но защо да се прилагат „закони на гео¬метрията", по израза на Платон, защо да се представят тези Еманации във вид на безкрайна аритметична таблица? На този въпрос чудесно е отговорил току-що споменатият автор, който казва:
„За да стане физическо познание, умственото познание трябва да има космическия принцип на Светлината; и благодарение на това на¬шият умствен кръг може да стане видим чрез светлината; или за своето пълно проявяване кръгът трябва да стане физически видим или самата Светлина.
Подобни представи, формулирани по този начин, са станали основа за Философията на Божественото (Начало), което се проявява във Все¬лената."
Това е философия. Но съвсем друго е, когато виждаме, че равинът в „A1-Сhazari" казва:
„Под с ф-р трябва да се разбира изчисление и претегляне на създа¬дените тела. Тъй като изчислението, чрез което тялото трябва да бъде построено в хармония или симетрия, чрез което то трябва да бъде пра¬вилно изградено и да съответства на нужната цел, се състои като краен резултата от числа, обем, маса, тегло; координирано съотношение на движенията, след това, хармонията на музиката, трябва да бъдат напъл¬но съгласувани чрез числата, а именно с'ф -р... Под думата Сипор (с'фор) трябва да се разбира думата Алхим (206 - 1 от 31415 към едно), в които замисълът се присъединява или приравнява към скелета или формата на изграждане; например, било е казано - „Да бъде Светлина". Работа¬та е започнала с произнасянето на Думите, т.е. когато числата на рабо¬тата са се проявили."
Това означава да се материализира духовното без всякаква съвест. Но не винаги Кабача е била така добре приспособена към антропо-монотеизтичните представи. Сравнете това с която и да е от шестте школи в Индия. Например, в Санкхя-Философията на Капила - ако, казано алегорично, Пуруша не застане на раменете на Пракрити, втора¬та остава лишена от разум, докато първият остава без нея бездеен. Ето защо Природата (в човека) трябва да стане съединение на Дух и Мате¬рия, преди той да се превърне в това, което е; и Духа, скрит в материята, трябва постепенно да се пробуди за живот и съзнание. Монадата тряб¬ва да премине през своите материални, растителни и животински фор¬ми, преди Светлината на Логоса да се събуди в животинския човек. Поради това дотогава той не може да се нарече „човек", а трябва да се разглежда като Монада, затворена във вечно сменящи се форми. Ево¬люцията, а не Творението чрез Слово, се признава от Философите на Изтока, даже и в екзотеричните писания. Ех oriente 1их. Даже и името на първия човек в Мойсеевата Библия води началото си от Индия, неза¬висимо от отрицанията на проф. Макс Мюлер. Евреите са получили своя Адам от халдейците; и Адам - Адами е съставна дума и поради това многообразен символ, който потвърждава окултните догми.
Тук не е място за филологически изследвания. Но може да се при¬помни на читателя, че думата Ад и Ади означава на санскритски „Пър¬ви"; на арамейски език „Един" (Ад-ад „единен"); на асирийски „Ба¬ща", оттук Ак-ад или „Баща-Създател" . И след като това твърдение се смята за правилно, става доста трудно да се ограничава Адам в терито¬рията само на Мойсеевата Библия и в него да се вижда само еврейско име.
Съществува бъркотия сред атрибутите и генеалогията на Боговете в техните Теогонии, Алфата и Омегата на съчиненията на тези симво¬лични науки, както са предадени на света от полупосветени брамински и библейски писачи. Но подобно объркване не би имало място сред ранните народи, потомци и ученици на Божествените Наставници, тъй като атрибутите и генеалогиите са били неразривно свързани с космо-геническите символи, Боговете са били живот и животворящ „прин-цип-дума" на разнообразните области на Вселената. Никъде и у нито един народ не се позволявало обсъждане, простиращо се зад граници¬те на тези проявени Богове. Безграничното и безкрайно единство оста¬вало у всички народи девствена и охранявана област, където не е про¬никвала човешката мисъл и която не е била докосната от безплодни обсъждания. Единственото споменаване на това е било кратка предста¬ва за нейното диастолично и систолично свойство, нейното периодич¬но разпространение или разширяване и съкращаване. Във Вселената, с всички безброй мириади нейни системи и светове, изчезващи и отново появяващи се във вечността, очовечените сили, или Боговете, техните души, е трябвало да изчезнат от видимост заедно със своите Тела. Как¬то гласи нашият Катехизис:
„Диханието се връща във Вечното лоно, което го издишва и вдиш¬ва. "
Във ведическата, както и във всяка друга Космогония, Идеалната Природа, Абстрактното Пространство, в което тайнствено и невидимо се заражда всичко съществуващо, съдържащо се във Вселената, има същата женствена страна на пораждащата мощ в Природата. Адити е Сефира и София на гностиците, и Изида, девствената майка на Гор. Във всяка Космогония зад „Творящото" Божество и над него пребивава По-висше Божество, Планиращо, Архитект, по отношение на което Тво¬реца е само изпълнител-посредник. И още по-високо, над и около, вът¬ре и отвън се намира Непознаваемото и Неизвестното, Източник и При¬чина на всички тези Еманации. По този начин става лесно да се разбере причината за това, че Адам се среща в халдейските писания, несъмне¬но по-ранни от книгите на Мойсей. На асирийски Ад означава „Баща", а на арамейски Ад е „Един" и Ад-ад „единен", докато Ак на асирийски е „създател". Така Ад-ам-ак-ад-мон станал Адам-Кадмон в Кабала (Зо-хар), означавайки, както е било, „Единен (син) на божествения Баща, или Творец", тъй като думите ам и ом са означавали някога в почти всеки език божествен или божество. По този начин Адам-Кадмон и Адам-Адами са започнали да означават „Първата Еманация на Бащата-Майка или Божествената Природа", или дословно - „Първия Божест¬вен". Лесно е да се разбере, че Ад-Аргат (или Астер'т, сирийската Боги¬ня, съпруга на Ад-он, главния бог на Сирия или еврейския Адонай), както и Венера, Изида, Иштар, Милита, Ева и т.н. са тъждествени с Адити и Вак на индусите. Всички те са „Майки на всичко живо" и „Бо¬гове". От друга страна - погледнато космически и астрономически -всички Богове с мъжко начало отначало са били „Слънчеви Богове", след това - теологически - те станали „Слънца на Праведността" и Логоси, чийто символ било Слънцето . Всички те са Протогоноси -Първородени - и Микропросопоси. При евреите Адам-Кадмон е бил същото, което е и Атамаз, Тамаз или Адонис на гърците - „Единен от Бащата и с Бащата" - като при това „Бащата" станал по време на по-късните раси Хелиос, Слънцето, така както например и Аполон Карне¬йос , който бил „Слънце-роден", Озирис, Ормазд и прочее, всички те са били превърнати по-късно в още по-земни типове; подобни на Проме-тей, прикован на планината Казбек, Херкулес и много други фалически символи. В Зохар се казва:
„Човек бил създаден от Сефиротите (също така и Елохим-Иаве) н те зародили с общи сили земния Адам. "
За това в Книгата Битие Елохимите казват: „Човекът стана подо¬бен на нас". Но в индуската Космогония или „Творение" Брама-Прад-жапати създава Вирадж и Риши духовно; и затова последните опреде¬лено се наричат „От Разума родени Синове на Брама"; и този особен начин на зараждане е изключвал всякакви фалически представи, във всеки случай у ранните народи. Този пример е много показателен и открива съответната духовност и на двете народности.
3. ВЛАСТЕЛИНА КАЗАЛ НА ЛИКА БЛЕСТЯЩ: „АЗ ЩЕ ТИ
ИЗПРАТЯ ОГЪН, КОГАТО ЗАПОЧНЕ ТВОЯТА РАБОТА. ИЗДИГНИ
СВОЯ ГЛАС ДО ДРУГИТЕ ЛОКА; ОБЪРНИ СЕ КЪМ СВОЯ ОТЕЦ,
ВЛАСТЕЛИНА НА ЛОТОСА (а), МОЛИ НЕГОВИТЕ СИНОВЕ...
ТВОЯТ НАРОД ЩЕ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ОТЦИТЕ . ТВОИТЕ ХОРА
ЩЕ СА СМЪРТНИ. ХОРАТА НА ВЛАСТЕЛИНА НА
ПРЕМЪДРОСТТА СА БЕЗСМЪРТНИ, НО НЕ СИНОВЕТЕ НА
СОМА . ПРЕСТАНИ ДА РОПТАЕШ (b). СЕДЕМТЕ ПОКРОВА
СА ОЩЕ НА ТЕБЕ... ТИ НЕ СИ ГОТОВА. ТВОИТЕ ХОРА НЕ СА
ГОТОВИ" (с).
(а) Кумуда-Пати е Луната, родител на Земята, в неговата област Со¬ма-Лока. Въпреки че Питри или Отците са Синове на Боговете, а на друго място са синове на Брама и даже просто Риши, в повечето случаи те са известни като Лунни Предци.
(b) Питри-Пати - Властелин или Цар на Питри, Яма - Бог на Смърт¬та и Съдия на смъртните. Хората на Будха, Меркурий, казано метафо¬рично, са „безсмъртни" благодарение на своята Мъдрост. Такова е об¬щото вярване на тези, които предполагат, че всяка звезда или планета е населена; има учени, сред тях е Фламарион, които горещо вярват в това, както на базата на логични основания, така и на астрономически дан¬ни. Луната е низше тяло даже в сравнение със Земята, а камо ли по отношение на другите планети, затова земните хора, породени от ней¬ните Синове - Лунните Хора или Предци, - от нейната обвивка или тяло, не могат да са безсмъртни. Те не могат да се надяват да станат наистина самосъзнаващи и разумни хора, ако не бъдат така да се каже „завършени" от други създатели. Така в Пураническата легенда синът на Луната (Сома) Будха (Меркурий) е разумен и мъдър, защото е дете на Сома, Управника на невидимата Луна, а не на Инду, физическата Луна. По този начин Меркурий метафорично се явява по-големия брат на Земята - неин заварен брат, така да се каже, дете на Духа - докато тя (Земята) е порождение на тялото. Тези алегории имат по-дълбок и нау¬чен смисъл - астрономически и геологически - отколкото това ще до¬пуснат нашите съвременни физици. Целият Цикъл на първата „Война на Небесата", Тарака-Майа, също е изпълнен както с философски, така и с космогенни и астрономични истини. В него може да се намери раз¬казана историята на техните Богове и Управници, биографиите на всички Планети. Ушанас (Шукра или Венера), сърдечен приятел на Сома и враг на Брихас-пати (Юпитер), „Наставника на Боговете", чиято жена е Тара или Тарака, била похитена от Луната (Сома) - „от което той родил Будха" - взел също дейно участие в тази война против „Боговете", за което бил свален от Демонично (Асура) Божество и такъв останал той до днес.
Тук думата „хора" се отнася към небесните Хора или към онези, които в Индия наричат Питара или Питри, Отци, Прародители на хората. Като имаме предвид съвременните хипотези, това не отстранява при¬видното затруднение в Учението, което сочи тези Прародители или Пред¬ци като създаващи първите човешки Адами от своите хълбоци във вид на астрални сенки. И въпреки че това е напредък в сравнение с Адамо¬вото ребро, все пак ще изтъкнем геоложките и климатични затрудне¬ния. Още повече, такова е Окултното Учение.
(с) Организмът на човека е бил приспособяван във всяка Раса към окръжаващите го условия. Първата Коренна Раса била дотолкова ефир¬на, колкото нашата е материална. Потомството на Седемте Създатели, Проявили Седемте Първоначални Адама, разбира се, не се е нуждаело от изчистване на газовете, за да диша и живее в онази среда. Затова, колкото и силно да настояват поклонниците на съвременната наука за несъстоятелността на това учение, окултистьт твърди, че точно както е казано са били нещата преди еони години, даже преди еволюцията на лемуриеца, първия физически човек; еволюция, която е била преди 18 000 000 години.
Древните писания твърдят, че в началото на всяка местна Калпа или Кръг Земята се ражда отново; предварителната еволюция се описва в една от Книгите Дзиан и в Коментарите със следните думи:
„Както човешката Джива (Монада), влизайки в нова утроба полу¬чава ново тяло, подобно на това и Джива на Земята с всеки Кръг полу¬чава по-съвършена и плътна обвивка, след като отново се прояви от утробата на Пространството в обективността. "
Този процес, разбира се, се съпровожда с мъките на ново раждане, т.е. геоложки конвулсии.
Единственото споменаване на това се съдържа в един стих, в Книга¬та Дзиан.

4. СЛЕД ВЕЛИКАТА РАБОТА ТЯ ОТХВЪРЛИЛА СВОИТЕ
ТРИ СТАРИ ПОКРОВИ И СЕ ОБЛЯКЛА СЪС СЕДЕМ НОВИ,
И СЕ ПОЯВИЛА В СВОЯ ПЪРВИ.
Това се отнася до ръста на Земята, а в Стансата, говореща за Първи кръг, е казано:
„ След като неизменната (Авикара), неизменната Природа (Същ¬ност, Садоикарупа) се пробудила и се изменила (диференцирала се) в (състояние) причинност (Авякта) и от причината (Карана) станало свое собствено разделено следствие (Вякта), тя от невидима стана-' ла видима. Най-малкият от мачките (най-атомният от атомните или аниянсам) станал един и множество (Еканекарупа); и проявявайки Вселената, проявил също и четвъртата Лока (нашата земя) сред гир¬лянда от седем Лотоса. Ачюта станало тогава Чюта. "
Казано е, че Земята отхвърля „своите стари три" обвивки, тъй като това се отнася към трите предишни кръга, които вече е преминала; се¬гашният Кръг е Четвъртият от седем. В началото на всеки нов кръг, след периода на Обскурация, Земята - така както и останалите шест „Земи" - отхвърля, или се предполага, че отхвърля, своите стари Об¬вивки, както прави Змията; затова в Айтарея-Брахмана тя се нарича Сарпа-Раджни, „Царица на Змиите" и „Майка на всичко, което се дви¬жи". „Седем Обвивки", в първата от които тя се е явила сега, се отнася към седемте геоложки промени, които съпровождат и съответстват на еволюцията на Седемте Коренни Раси на човечеството.
Станса П, която говори за този кръг, започва с няколко пояснителни думи относно възрастта на нашата Земя. Хронологията ще бъде дадена на съответното място. В добавените към Стансата Коментари са споме¬нати две личности-Нарада и Асурамая, и подчертано последната. Всич¬ки изчисления са приписани на тази древна знаменитост и казаното по-долу ще запознае читателя, макар и повърхностно, с някои от тях.
ДВАМА АСТРОНОМИ ПРЕДИ ВРЕМЕНАТА НА ПОТОПА
За Източния изследовател на Окултизма две фигури са неразривно свързани с мистичната астрономия, хронология и техните цикли. Две величествени и тайнствени фигури се извисяват като два гиганта в Древ¬ното Минало, застават пред него всеки път, когато той е принуден да се обръща към Югите или Калпите. Кога, в кой доисторически период са живели те, не знае никой, с изключение на няколко души; не знае, или даже би могъл никога да не научи с тази достоверност, която се изисква от точната хронология. Това би могло да е преди 100 000 години, а би могло да е и преди 1 000 000 години - това е всичко, което външният свят някога ще знае. Мистичният Запад и Масонството гръмогласно говорят за Енох и Хермес. Мистичният Изток говори за Нарада, древен ведически Риши, и за Асурамая, Атланта.
Вече е намекваш, че от всички необясними характери в Махабхара-та и Пураните, именно Нарада, син на Брама и Матся Пурана, пото¬мък на Кашяпа и дъщерята на Дакша във Вишну Пурана, е най-тайнст¬вен. Споменавайки за него, Парашара му дава почетната титла Дева-Риши (по-скоро Божествен Риши, отколкото Полу-Бог) и въпреки това той е прокълнат от Дакша и даже от Брама: Той уведомява Канша, че Бхагаван или Вишну в екзотеризма ще се въплъти в осмото дете на Деваки и по този начин стоварва гнева на индуския Ирод върху майката на Кришна; и след това от облака, на който той седи - невидим като истински Манасапутра - възхвалява Кришна с възхищение от подвига на този Аватара, поразил чудовището Кешин. Нарада е тук, там и нав¬сякъде; и въпреки това нито една от Пураните не дава истинска харак¬теристика на този велик враг на физическото пораждане. Каквито и да са тези характеристики в индуския езотеризъм, Нарада- когото в Пред-Хималайския Окултизъм наричат Пеш-Хун, „Вестоносец" или гръцки Ангелос - е единственият довереник и изпълнител на всемирните запо¬веди на Карма и Ади-Будха; това е своеобразен, деен и вечно въплътя-ващ се Логос, който води и насочва човешките дела от самото начало на Калпа до нейния край.
Пеш-Хун е общо достояние, не изключително индуско. Той е тайнс¬твената управляваща разумна мощ, даваща импулс на Циклите, Калпите и световните събития и уравновесяваща тяхното движение. Той е видим приравнител на Карма в световен мащаб и вдъхновител и водач на най-великите герои на тази Манвантара. В екзотеричните трудове той се споменава под някои не съвсем ласкателни имена, такива като: Кали-Карака, Призоваващ споровете, Капи-Вактра, Маймунолик и да¬же Пишуна-Шпион, въпреки че на друго място той се нарича Дева-Брама. Даже сър Уилям Джонс е бил доста заинтригуван от този тайн¬ствен характер по данните, които е събрал за него в своите санскритски изследвания. Той го сравнява с Хермес и Меркурий и го нарича „крас¬норечив посланик на боговете". Всичко това, освен факта, че индусите го разглеждат като велик Риши, „който вечно странства по Земята, да¬вайки добри съвети", е накарало покойния д-р Кинили да познае в него един от своите дванадесег Месии. Може би той не е бил толкова далеч от истината, както мислят някои.
В печата не може да бъде обяснено кой всъщност е Нарада; освен това съвременното поколение на профани не би могло много да почер¬пи от това сведение. Но може да се отбележи, че ако в индуския Панте-он е имало Божество, което да прилича на Йехова, съблазняващ чрез „внушения" на мисли и „вкоравяване" на сърцата на онези, които той би искал да направи свои оръдия и жертви, това е именно Нарада. Само че той не е движен от желание да намери „предлог" да „мъчи" и с това да покаже, че „Аз съм Господ Бог твой". Също така той не действа по силата на някаква честолюбива или користна подбуда, а наистина - за да служи и насочва световния прогрес и еволюция.
Нарада е един от малкото изтъкнати характери, ако изключим някои Богове в Пураните, които посещават така наречените подземни или адови области на Патала. Дали е така или не - че Нарада се е научил на всичко, което е знаел, благодарение на своите сношения с хилядогла-вия Шеша, Змея, който носи Седем Патала и целия Свят като диадема на главите си и е велик учител по Астрономия - не може да се каже, но е несъмнено, че той превъзхожда учителя Гарга в своето познание за циклите. Именно на него е възложен нашият напредък, еволюция, съ¬що така и народните бедствия и благоденствия. Именно той предизвик¬ва войните и им слага край. В древните Станси на Пеш-Хуну се при¬писва изчислението и записа на всички бъдещи астрономически и кос¬мически цикли, а също и наставлението в областта на тази наука към първите съзерцатели на звездния свод. Именно Асурамая, както казват, основал всички свои астрономически трудове върху тези записи и оп¬ределил продължителността на всички минали геоложки и космически периоди и продължителността на всички бъдещи цикли, до края на то¬зи цикъл на живота или края на Седмата Раса.
Сред Съкровените Книги съществува труд, наречен Огледало на Бъ¬дещето, в който са записани всички Калпи вътре в Калпите и Цикли в недрата на Шеша или Безкрайното Време. Този труд се приписва на Пеш-Хуну-Нарада. Съществува и друг древен труд, който се приписва на някои Атланти. Хронологическите изчисления, които ще бъдат при¬ведени тук, са обаче на брамините, както е обяснено по-нататък; но мнозинството от тях също принадлежат към Тайната Доктрина.
Хронологията и изчисленията на посветените брамини са основани на индуските архиви за Зодиака и на трудовете на споменатия по-горе Астроном и Вълшебник - Асурамая. Атлантските писания за Зодиака не могат да са погрешни, тъй като те са били съставени под ръководст¬вото на първите наставници на човечеството, които сред другите неща са му преподавали и астрономия.
Но тук отново съзнателно и смело се срещаме с нова трудност. Ще ни кажат, че нашето твърдение е опровергано от науката в лицето на човек, почитан като велик авторитет (на Запад), що се отнася до всичко, срещано в санскритската литература - а именно проф. Албрехт Вебер от Берлин. За наше голямо съжаление не можем да помогнем за това, но сме готови да настояваме на казаното. Асурамая, когото традициите на епоса сочат като най-ранния астроном в Ариаварта, комуто „Слън¬чевият Бог е предал знанието за звездите" in propria persona, както твърди самият д-р Вебер, отьждествен от него по твърде мистериозен начин с гръцкия „Птолемайос" (Птоломей). Като при това за подобно отьждествяване не се привежда по-разумно основание от следното:
„Последното име (Птолемайос), както виждаме от надписа наПиядаси, се е превърнало в индускня „Турамая ", от което лесно е мо¬жело да произлезе името „Асура-Мая ".
Без съмнение е „могло", но същественият въпрос е в следното: съ¬ществуват ли някакви достоверни доказателства, че то така е произляз¬ло? Единственото приведено доказателство е това, че то трябва да е така:
„Тъй като... този Мая определено се отнася към Ромака-пура на Запад. "'
Майа тук е очевидна, тъй като нито един от санскритолозите сред европейците не може да каже къде се е намирала тази местност Рома¬ка-пура, като се изключи, разбира се, това, че е някъде „на Запад". Във всеки случай, след като нито един член на Азиатското Дружество или изтоковед от Запада никога няма да възприеме и няма да пожелае да се вслуша в учението на брамините, безполезно е да се вземат предвид възраженията на европейските изтоковеди. Ромака-пура, разбира се, била „на Запад", тъй като тя е част от загиналия Материк Атлантида. И също така е вярно, че

нещо за мамалния няма ли да кажеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СТАНСА ВТОРА
5. Колелото се въртяло още триста милиона години. То построило Рупа (формите); меките Камъни, които се втвърдили; твърдите Растения, които станали меки. Видимо от невидимото, Насекомите и малките Животи. Тя ги отхвърляла от гърба си всеки път, когато те побеждавали Майката... След триста милиона години тя станала кръгла. Тя лежала на гръб; на хълбок... Тя не признавала Синовете на Небето, тя не искала да призове Синовете на Мъдростта. Тя създала от Своята Утроба, тя развила Водни Хора, ужасни и злобни.
6. От останките на другите тя сама създала Водни Хора, страшни и злобни. Тя ги образувала от отпадъците, от тинята на своите Първи, Втори и Трети. Дхианите дошли и огледали - Дхиани от светлия Баща-Майка; те дошли от Белите области, от Обителта на Безсмъртните Смъртни.
7. Те останали недоволни. „Тук няма наша Плът. Тези Рупа не са пригодени за нашите Братя на Петата. Няма Обиталище за Животи. Те трябва да пият Чисти Води, не мътни. Да ги изсушим."
8. Дошли Пламъците; Огньове и Искри; Огньове на Нощта и Ог¬ньове на Деня. Те изсушили тъмните мътни Води. Те ги укротили със своя жар. Дошли Лха Отгоре и Лхамаин Отдолу. Те изтребили Форми¬те, двулики и четирилики. Те сразили Хората-Кози и Хората с Кучешки Глави, и Хората с рибешки тела.
9. Водата-Майка, Великото Море, заридала.Тя се издигнала, тя из¬чезнала в Луната, която я вдигнала, която я породила.
10. Когато те били изтребени, Земята-Майка останала опустошена. Тя молела да я изсушат

ТЕМИТЕ В КОМЕНТАРА
Природата, лишена от помощ, претърпява неуспех. Какво е било създадено от въртенето на Земята. Чудовищата на хаоса. Предо¬ставена на самата себе си, физическата природа търпи неуспех. Творението на божествените същества в езотеричните повество¬вания. Телата на Брама. Четири класи създатели. Какво казват гностиците? Какво са пламъците? Божествената воля става Ерос. Хронология на брамините. Расата, която никога не умира. Югите и калпите. Изменчивостта на точните науки. Космогонията -разумен план.

КОМЕНТАР СЪМ ВТОРА СТАНСА
ПРИРОДАТА, ЛИШЕНА ОТ ПОМОЩ, НЕ МОЖЕ ДА ПРЕУСПЕЕ
5. След преминаването на огромни периоди от време Земята
създава чудовища. 6. „Създателите" са недоволни. 7. Те изсушават
Земята. 8. Те унищожават Формите. 9. Първите велики приливи
на водите. 10. Началото на образуване на кората.
5. КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТЯЛО ОЩЕ ТРИСТА МИЛИОНА ГОДИНИ .
ТО ПОСТРОИЛО РУЛА (ФОРМИТЕ) ; МЕКИТЕ КАМЪНИ,
КОИТО СЕ ВТВЪРДИЛИ ; ТВЪРДИТЕ РАСТЕНИЯ, КОИТО
СТАНАЛИ МЕКИ . ВИДИМО ОТ НЕВИДИМОТО,
НАСЕКОМИТЕ И МАЛКИТЕ ЖИВОТИ . ТЯ ГИ ОТХВЪРЛЯЛА
ОТ ГЪРБА СИ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ТЕ ПОБЕЖДАВАЛИ
МАЙКАТА (а) ...СЛЕД ТРИСТА МИЛИОНА ГОДИНИ ТЯ
СТАНАЛА КРЪГЛА. ТЯ ЛЕЖАЛА НА ГРЪБ; НА ХЪЛБОК... ТЯ НЕ
ПРИЗНАВАЛА СИНОВЕТЕ НА НЕБЕТО, ТЯ НЕ ИСКАЛА ДА
ПРИЗОВЕ СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА. ТЯ СЪЗДАЛА ОТ
СВОЯТА УТРОБА, ТЯ РАЗВИЛА ВОДНИ ХОРА, УЖАСНИ И
ЗЛОБНИ (b).
(а) Това се отнася до наклона на оста - били са няколко - до послед¬валите от това потоп и хаос на земята (което обаче няма никакво отно¬шение към Предвечния Хаос), по време на което са били породени чу¬довища, полухора, полуживотни. Ние срещаме споменаване за това в Книгата на Мъртвите, както и в халдейските записи за творението върху табличките от Кут, макар и много повредени.
Това даже не е алегория. Тук имаме факти, които се повтарят в Ле-мандър, както и в халдейските таблички за Творението. Тези стихове почти могат да бъдат сравнени с Космогонията, завещана ни от Бероз, която е била изопачена от Евсевий до пълна неузнаваемост, но все пак могат да се намерят някои части в нейните откъси, оставени ни от древ¬ните гръцки автори като Аполодор, Александър Полихистор и др. „Вод¬ните Хора, ужасни и злобни" - които са били създание само на физи¬ческата Природа, като резултат от „еволюционния импулс" и първи опит да се създаде човека, венеца, целта и завършека на целия животински свят на Земята - са описани в нашите Станси като неуспех. Не срещаме ли същото в Космогонията на Бероз, обявена с такава ярост за кулмина¬ция на езическата нелепост? Въпреки това, кой от еволюционистите може да каже, че в началото нещата не са ставали така, както са описа¬ни? И че, както се твърди в Пураните, в египетските и в халдейските фрагменти и даже в Книгата Битие, не е имало две или дори повече творения преди последното образуване на нашето земно кълбо, което, изменяйки своите геоложки и атмосферни условия, е сменило също и своята флора и фауна, и своите хора? Това твърдение не само се съгла¬сува с всички древни Космогонии, а и със съвременната наука и даже, до известна степен, с теорията на еволюцията и това може да се докаже с няколко думи.
В най-ранните Космогонии на Света не се среща нито „Творение на Мрака", нито „Дракои на Злото", победен от Слънчевия Бог. Даже у акадийците великата Дълбина - Водната Бездна или Пространството -е било родно място и обител на Еа, мъдростта, непознаваемото безгра¬нично божество. Но при семитите и по-късните халдейци бездънната Дълбина на Мъдростта става груба Материя, греховна субстанция, и Еа се превръща в Тиамат, Дракона, сразен от Меродах, или в Сатаната в астралните вълни.
В индуските Пурани Брама-Създателя е показан като започващ от¬ново няколко „Творения" след също толкова неуспехи. Споменават се също и две велики Творения Падма и Бараха - когато Земята е била издигната от Водата от Брама, приел вид на глиган, Вараха-Аватара. Творението е описано като игра, като забава, (Лила) на Бога-Творец. За първородените светове Захар казва, че загивали така бързо, както са и били създавани. Същото е казано и в Мидраш и равинът Абаху опреде¬лено пояснява , че „Светия Единен" последователно е създавал и раз¬рушавал различните Светове, преди да успее с този. Това не се отнася само за други светове в пространството, а и за тайната на нашето собс¬твено земно кълбо, съдържаща се в алегорията за „Царете на Едем". Тъй като думите: „Този ми е угоден", са повторени в Книгата Битие, въпреки че, както винаги - с изопачени термини. Халдейските фраг¬менти на Космогонията в клиновидните надписи, както и в други, сочат две определени творения на животните и хората, първото от които е било унищожено, тъй като е било несполучливо. Космогеничните таб¬лици доказват, че сегашното наше сътворяване е било предшествано от други, както е посочено от автора на „ Тhe Qabbalah "- в Зохар, в Сиф-ра ди-Цениута, в Jovah Rabba, 128а и т.н..; същото се твърди и в Кавала. (b) Оан или Дагон, ,Човека-Риба" на халдейците, разделя своята Кос-могония и Генезис на две части. Първата, бездната на водите и мрака, където са пребивавали най-чудовищни твари - крилати хора, дву- и че-тирикрили, двуглави човешки същества с крака и рога на козли - наши¬те „хора-Козли" , хипоцентаврите, бикове с главата на човек и кучета с рибешки опашки. Казано накратко, комбинации от различни животни и хора, риби, влечуги и други чудовищни животни, заимствали помеж¬ду си формите и облика. Женският елемент, в който те са пребивавали, е олицетворен като Тхалатх - Море или „Вода" - която накрая била победена от Бел, мъжкия принцип. И Полихистор казва:
.„Бел дошъл и нарязал жената; от едната й част създач Земята, от другата - Небесата; и в същото време унищожил животните, намиращи се в нея. "
Както правилно забелязва Исак Майер:
„ При акадшщите всеки обект или сила на Природата са имали своя Зи или Дух. Акадшщите разпределят своите Божества на триади, обик¬новено с мъжко начало (по-скоро безполови ?). Семитите също така са имали троични богове, но те са въвели пола "
- или фализма. У арийците и най-ранните акадийци всичко същест¬вуващо е еманации, проявени чрез посредничество, а не от самия Тво¬рец или Логос. При семитите всичко определено се поражда.
6. ОТ ОСТАНКИТЕ НА ДРУГИТЕ ТЯ САМА СЪЗДАЛА ВОДНИ
ХОРА, СТРАШНИ И ЗЛОБНИ. ТЯ ГИ ОБРАЗУВАЛА ОТ
ОТПАДЪЦИТЕ, ОТ ТИНЯТА НА СВОИТЕ ПЪРВИ, ВТОРИ И
ТРЕТИ . ДХИАНИТЕ ДОШЛИ И ОГЛЕДАЛИ - ДХИАНИ ОТ
СВЕТЛИЯ БАЩА-МАЙКА; ТЕ ДОШЛИ ОТ БЕЛИТЕ ОБЛАСТИ,
ОТ ОБИТЕЛТА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ СМЪРТНИ (а).
(а) Приведените в нашите Станси обяснения са много по-ясни от тези, които би дала легендата върху табличкага от Кут, даже и да беше запазена цяла. Въпреки това, останалото на нея ги потвърждава. Тъй като на табличката„Властелина на Ангелите" унищожава хората в без¬дната и „не останали нито трупове, нито остатъци", след като били умър¬твени. После Великите Богове създават хора с тела на птиците на пус¬тинята, човешки същества, „седем царя, братя от едно семейство" и т.н., което е намек за способността за придвижване на първичните ефир¬ни тела при хората, които са можели както да ходят, така и да летят, но „били унищожени", защото не били „съвършени", те. „те са били без¬полови като Царете на Едем".
Какво ще каже науката за това описание на първоначалното творе¬ние на видовете, когато се очисти от метафорите и алегориите? Тя ще възрази против „Ангелите" и „Духовете", като нямащи към това никак¬во отношение, но ако Природата и физическият закон на еволюцията са творци на всичко съществуващо днес на Земята, защо не би могла да съществува „такава бездна", когато земното кълбо е било покрито с вода, в която са били породени множество чудовищни твари? Не се ли явяват „човешките същества" и двуликите животни с човешки глави предмет на въображението? Но ако човек е само висше животно и се е развиват от груби видове по пътя на безкраен ред от превръщания, за¬що „недостигащите звена" не биха могли да имат човешки глави с жи¬вотински тела или да са били двуглави или с животински глави и vice versa при ранните опити на Природата? Нима не са ни показани по време на геоложките периоди, във вековете на влечугите и млекопитае-щите, гущери с птичи криле и змийски глави на животински тела? Раз¬съждавайки от гледна точка на науката, нима даже и нашата съвремен¬на човешка раса не проявява понякога такива чудовищни екземпляри като двуглави деца, животински тела с глава на човек, деца с кучешки глави и т.н,? С това се доказва, че ако и днес, когато Природата се е установила от векове в последователността на своята еволюционна ра¬бота, можем да наблюдаваме такава игра на Природата, някога са били възможни и чудовища, подобни на описаните от Бероз, били са въз¬можни в началото на нейната програма. Възможност, която някога би могла да съществува даже като закон, преди Природата да е подбрала своите видове и да е започнала системно да се труди над тях. Сега това е доказано съвсем определено от простия факт на „възвръщането" (ре-версията), както науката нарича това.
Ето на какво учи Съкровеното Учение, нещо, което се потвърждава от много доказателства. Но ние няма да чакаме одобрение нито от дог¬матичната теология, нито от материалистичната наука, а ще продъл¬жим да представяме Стансите. Нека те сами говорят за себе си в свет¬лината на коментарите и обясненията им; научният аспект на тези въп¬роси ще се обсъжда по-нататьк.
По този начин е показано, че физическата природа, предоставена на самата себе си при създаването на животното и човека, се е оказала несполучлива. Тя може да произвежда първите две царства, както и царството на низшите животни, но когато идва ред на човека, освен „кожени обвивки" и „дихание на животинския живот", за неговото съз¬даване се изискват духовни, независими и разумни сили. Човешките Монади на предшестващите Кръгове, под страха да останат даже по-ниско от всяко животно на „Франкенщайн", се нуждаят за построяване на личността от нещо по-висше, отколкото са физическите материали.
7. ТЕ ОСТАНАЛИ НЕДОВОЛНИ. „ТУК НЯМА НАША ПЛЪТ .
ТЕЗИ РУПА НЕ СА ПРИГОДЕНИ ЗА НАШИТЕ БРАТЯ НА
ПЕТАТА. НЯМА ОБИТАЛИЩЕ ЗА ЖИВОТИ . ТЕ ТРЯБВА ДА
ПИЯТ ЧИСТИ ВОДИ, НЕ МЪТНИ (а). ДА ГИ ИЗСУШИМ."
(а) В Катехизиса на Коментарите е казано: „Тези, които образуват физическия човек в началото на новата Ман-вантара, слизат от материални светове. Те са низшите Лха (Духове), притежаващи двойно тяло (Астрално вътре с Ефирна Форма). Те са леяри и създатели на нашето тяло на илюзиите...
Във формите, отразени от Лха (Питри), Две Букви (Монада, нари¬чана също „Двоен Дракон"), се спускат от Сферите на Очакването . Но те са като покрив без стени и колони, за да се утвърдят...
На човека са нужни четири Пламъка и три Огъня, за да стане такъв на Земята и му е необходима същността на четирийсет и девет Огъня , за да стане съвършен. Именно тези, които са напуснали Висшите Сфе¬ри, Боговете на Волята, завършват Ману на илюзиите. Тъй като „Дво¬ен Дракон" не може да овладее простата форма. Това прилича на вятъ¬ра там, където няма нито дърво, нито клонка, за го приеме и събере. Той не може да въздейства на формата там, където няма посредник за пре¬даването (Манас, Разум) и формата не го познава.
Във висшите светове тези три са единни ; на Земята (в началото) единният става двама. Те са като двете (странични) линии на триъгъл¬ника, който е загубил своята линия на основата - която е третият Огън."
Това изисква известно обяснение, преди да се отправим по-нататьк. За особена полза на нашите братя индуси арийци, чиито езотерични тълкувания може да се отличават от нашите, ние ще трябва да им обяс¬ним казаното с някои места от собствените им екзотерични книги, а именно от Пураните. В техните алегории Брама, колективната Творя¬ща Сила на Вселената, е описан по следния начин:
„В началото на Югите (циклите)... обзет от желанието и мощта на творчеството и подбуждан от потенциите на това, което тряб¬ва да бъде създадено, в начачото на всяка Калпа той проявява отново и отново подобно творчество. "'
Сега предлагаме да се провери екзотеричното описание във Вишну Пурана и да се убедим доколко то се съгласува или разминава с нашето окултно изложение.
СЪЗДАВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИТЕ СЪЩЕСТВА В ЕКЗОТЕРИЧНИТЕ ИЗЛОЖЕНИЯ
Във Вишну Пурана, която несъмнено е най-ранното от всички писа¬ния с това име, намираме, както и във всички останали, Брама във вид на Бог с мъжко начало, приемащ за целите на творението „ четири Те¬ла, надарени с три качества" . Казано е:
„По този начин Майтрея, Джиотсна (изгрева), Ратри (Нощта), Ахан (Деня) и Сандхя (вечерта — здрача) са четирите тела на Бра¬ма. "
Както обяснява това Парашара, когато Брама желае да твори света отново и да създава чрез своята воля потомство в четворно състояние или Четири Степени Същества, наричани: Богове (Дхиан-Когани), Де¬мони (по-материални Дева), Прородители (Питри) и Хора, „той съсре¬доточава (посредством Йога) своя разум в самия разум" (Yuyuga).
Странно е да се каже, че той започва създаването с Демоните, които по този начин изпреварват Ангелите и Боговете. Тук няма несъответст¬вие и това не е следствие от непоследователност, а както и всичко оста¬нало, има дълбоко езотерично значение, съвършено ясно за онзи, който е освободен от християнските теологически предразсъдъци. Причината за това ще разбере онзи, който има предвид, че принципът Махат или Интелект, „Всемирния разум" (дословно „Велик"), обяснявай от езоте-ричната философия като „Проявено съзнание", е първи продукт на „Прадхана, изначалната материя", както твърди Вишну Пурана, но пър¬вият космически аспект на Парабраман или езотеричния Сат, всемир¬ната Душа, както учи Окултизмът, се намира в основата на САМО-Съзнанието. Така наречените Демони, които езотерично са самоутвър-ждаващ се и разумно-деен принцип, са, може да се каже, положителен полюс на творението, следователно първосъздадени. Такъв е накратко алегорично представеният процес в Пураните:
„ Брача съсредоточил своя Разум в самия Разум и качеството на Мрака се разпространило в приетото от него тяло; Асурите, излезли от неговото Бедро, били създадени първи; след което той оставич това тяло и то бипо превърнато в Нощ ".
В това се съдържат два важни пункта: (а) Първо в Риг-Веда Асурите са показани като духовни, божествени същества; тяхната етимология произлиза от Асу, дихание, „Дихание на Бога" и те имат същото значе¬ние, което и Висшия Дух, или Ахура на зороастрите. Вече по-късно, заради богословските цели и догми, те са показани като родени от Бед¬рото на Брама и тяхното име е започнало да произлиза от а - отрицател¬ната частица, и Сура -Бог, или „А-Сура", „не-Бог"; така те били превър¬нати във врагове на Боговете. (b) Всички древни теогонии без изключе¬ние - от арийската и египетската чак до теогонията на Хезоид - поста¬вят в реда на Космогонната еволюция Нощта по-рано от Деня; даже Книгата Битие, където „мракът лежи над повърхността на бездната преди „първия ден". Причината за това е, че всяка Космогония - като се изключи Съкровеното Учение - тръгва от така нареченото „вторично творение", а именно от Проявената Вселена, чийто генезис трябва да започне с определена диференциация между вечната Светлина на „пър¬вичното Творение", чиято тайна завинаги трябва да остане „Мрак" за нескромната ограничена представа и интелекта на непосветения, и Вто¬ростепенната Еволюция на проявената видима Природа. Риг-Веда съ¬държа пълната философия на това подразделяне, макар че никога не е била правилно обяснена от нашите изтоковеди, тъй като те никога не са я разбирали.
Продължавайки да твори, Брама приема друга форма, аспект на Де¬ня, и създава от своето дихание Боговете, надарени с качествата на доб¬ротата (пасивността). В неговото следващо тяло Качеството на велика¬та Пасивност е било преобладаващо, което също е (отрицателна) доб¬рота и от хълбока на този Облик произлезли Питрите, Прародителите на хората, тъй като, както е обяснено в текста: Брама „помислил за себе си (по време на процеса) като за баща на Света". Това е Крия-шакти -тайнствената йогическа сила, обяснена на друго място. Това тяло на Брама, бидейки отхвърлено, станало Сандхя, вечния здрач, промежду¬тък между Деня и Нощта.
Накрая Брама приел своята последна форма, преизпълнена с качес¬твото на пороците.
„И от това произлезли Хората, в които пороците (или страсти¬те) преобладават."
Това тяло, бидейки отхвърлено, станало Изгрев или утринен Здрач, Здрача на Човечеството. Тук езотерически Брама застъпва на мястото на Питри. Колективно той е Пита, „баща".
Истинският езотеричен смисъл на тази алегория трябва са се обяс¬ни. Тук Брама лично символизира колективните творци на света и хо¬рата - вселената с всичките й безбройни създания и неща, движими и (по вид) недвижими. Колективно той е Праджапати, властелините на битието, и неговите четири тела означават четирите колела на творчес¬ките сили, или Дхиан-Коганите, описани в Коментарите към първи стих в Станса VII на първи том. Цялата философия на така нареченото Тво¬рение на доброто и злото в този свят и целият цикъл на манвантарните следствия от това зависят от правилното разбиране на тези четири тела на Брама.
Сега читателят ще бъде подготвен да разбере истинското езотерич-но значение на това, което следва. Съществува и важен пункт, който трябва да се обясни. Християнското богословие произволно се е съгла¬сило и установило, че сатаната с неговите паднали Ангели е принадле¬жал към най-ранното творение, като при това е бил първосъздаден, най-мъдър и най-прекрасен от всички Архангели. С това приемане Словото на утвърждаването е било произнесено и основната нота е прозвучала. Оттогава всички езически писания са били длъжни да имат същото зна¬чение и са били обявени за дяволски, твърдяло се е, а и сега се твърди, че истината и фактът са започнали само с християнството и принад¬лежат единствено на него. Даже изтоковедите и митолозите, като при това някои въобще не са християни, а „езичници" или хора на науката, са встъпили в теологичния коловоз несъзнателно за самите себе си, прос¬то по силата на асоциациите на идеите и по навик.
Само чисто браминските съображения, основани на алчност, влас¬толюбив и честолюбие, са могли да допуснат масите да останат в не¬знание относно великите истини; и същите тези причини са карали По¬светените от ранните християни да мълчат, докато онези, които никога не са знаели истината, са изопачавали реда на нещата, съдейки за Йе¬рархията на „Ангелите" по техния екзотеричен образец. Така Асурите в народните вярвания са се превърнали във въстанали низши Богове, сражаващи се с Висшите; така високият Ангел, в действителност Ага-тодемон, по-стар и благ Логос, в теологията станал противник на сата¬на. Но нима това се потвърждава от правилното тълкуване на което и да е древно писание? Отговорът е, безусловно не. Както Писанията на маз-деите - Зенд Авеста, Вендидад и други - поправят и показват по-къс¬ните хитроумни подправки на боговете в индуския пантеон и възстано¬вяват Асурите чрез Ахура на законното им място в теогонията, също така и неотдавнашните открития на халдейските таблички оправдават доброто име на първите божествени еманации. Това може лесно да се докаже. Ангелологияда на християните, непосредствено и изключително е взета от фарисеите, донесли своите догми от Вавилон. Садукеите, истинските пазители на Закона на Мойсей, не са знаели за никакви ан¬гели и даже са възразявали против безсмъртието на човешката Душа (не против безсмъртието на безличния Дух). В Библията единствените Ангели, които се срещат, са по същество „Синове на Бога", споменати в Книгата Битие, гл. 6 - и днес разглеждани като Нефилим, паднали ангели - също така няколко ангели в човешки облик, „Вестоносци" на еврейския Бог, чиято лична степен се нуждае от по-близко разглежда¬не, отколкото това досега е правено. Както е казано по-горе, ранните акадийци са наричали Еа Мъдрост, което е било изопачено от по-къс¬ните халдейци и семити в Тиамат, Тисалат и Тхалатх на Бероз, Морския Дракон с женско начало, сега Сатана. Наистина - „Как падна ти (благо¬дарение на човешката ръка), о, Светла Звезда и Син на Утрото!"
А сега, какво ни казват вавилонските записи „за Творението", от¬крити върху парчета от асирийски таблички, същите тези записи, на които фарисеите са изграждали своята ангелология? Сравнете,, Аssyrian Discoveries " на Джордж Смит и неговия „Сhaldean Account of Gene-sis". Табличката с историята на Седем Зли Бога или Духове дава след¬ното описание (ние отпечатваме важните места с друг шрифт):
1. В първите дни - злите Богове.
2. Въстанали Ангели, които са били създадени в низшата част на небесата.
3. Те извършили злия си труд, замисляйки със злобния умисъл на своите глави... и т.н.
Така върху фрагмента, който донякъде се е запазил, за да няма съм¬нение в прочетеното, ни е показано съвършено ясно, че „Въстаналите ангели" са били създадени „в низшата част на небесата", т.е., че те са принадлежали и принадлежат към материалния план на еволюцията, въпреки че това не е планът, който познаваме чрез нашите усещания, затова той остава съвършено невидим за нас и следователно се разг¬лежда като субективен. След всичко цитирано, нима толкова са греше¬ли гностиците, твърдейки, че този невидим свят и особено Земята са били създадени от низшите ангели, низшите елохими, един от които, учат те, е Бога на израилтяните? Тези гностици понякога са били по-близо до историческите документи на Древната Тайна Доктрина и по¬ради това следва да се допусне, че те по-добре са знаели нейното съдър¬жание, отколкото непросветените християни, които сто години по-къс¬но са се заели с подправянето и поправката на казаното. Но да видим какво показва по-нататьк тази табличка.
7. Те били седем (злите Богове).
Следва тяхното описание, при което четвъртият е „змей", фалически символ на Четвъртата раса и човешката еволюция.
15. Седем от тях били вестоносци на Бог Ану, техния цар.
Ану принадлежи на халдейската Троица и в един аспект е тъждест¬вен със Син, „Луната". В еврейската Кабала Луната е Аргха. семе на целия материален живот и е още по-близо свързана кабалистично с Йе¬хова, който е двуполов, както и Ану. И двамата са представени в езоте-ризма и се разглеждат в два аспекта: мъжки, или духовен; женствен, или материален, или Дух и Материя, два антагонистични принципа. Затова вестоносците на Ану, който е Син, „Луна", в ред 28 и 41 са пока¬зани като победени накрая от същия този Син с помощта на Бел - Слън¬цето, и Ищар, Венера. Асиролозите разглеждат това като противоре¬чие, но то е просто метафизика в езотеричното учение.
Съществуват повече от едно тълкуване, тъй като има седем ключа към тайната на „Падението". Освен това в Богословието съществуват две „падения": въстанието на Архангелите и тяхното „Падение" и „Па¬дението на Адам и Ева". По този начин както висшите, така и низшите Йерархии се обвиняват в мнимо престъпление. Думата „мнимо" е вяр¬на и правилна като термин, тъй като и в двата случая то е основано на лъжливи представи. И двата случая се разглеждат в окултизма като кар-мични следствия, и двата принадлежат на закона на еволюцията - умс¬твена и духовна, от една страна, физическа и психическа, от друга. „Па¬дението" е световна алегория. То поставя на единия край на стълбата „въстанието", т.е. действието на разбирането и съзнанието, което се ди¬ференцира на своите различни планове, търсейки съчетание с Матери¬ята; и на другия, низшия край, въстанието на Материята против Духа, или действие срещу духовната инерция. И в това е заложен зародишът на заблудата, имаща толкова пагубни последствия за мисленето на ци¬вилизованите общества в течение на повече от 1800 години. В ориги¬налната алегория именно Материята - следователно по-материалните Ангели - се е разглеждала като победителка над Духа, или Архангели¬те, които „паднали" на този план.
„Те с пламтящ меч (или притежаващи животински страсти) обър¬нали в бягство Духовете на Мрака. "
Впрочем именно последните са се сражавали за първо място в съз¬нателната и божествена духовност на Земята и не са успели, попадайки под властта на Материята. Но в теологичната догма виждаме обратното. Михаил, „който е подобен на Бога", представител на Йехова и Водач на Небесните Войнства - като Луцифер във фантазиите на Милтьн, явяващ му се предводител на Адови пълчища — излиза победител в борбата със сатаната. Наистина, природата на Михаил зависи от приро¬дата на неговия Създател и Властелин. Какъв е последният, може да се разбере, ако се изучава алегорията „война в Небесата" с помощта на астрономически ключ. Както е доказано от Бентли, „войната на Тита¬ните против Боговете" у Хезиод и войната на Асурите или Таракамая срещу Девите в легендата на Пураните са тъждествени във всичко, без наименованията. Положението на звездите — като при това Бентли е взел годината 945 пр. Хр. като най-близко време за това съчетание -показва, че:
„Всички планети, като се изключи Сатурн, са се намирали от съ¬щата страна на небето, от която и Слънцето, и Луната ".
И затова те са били негови противници. Въпреки всичко, именно Сатурн, или еврейският „Лунен Бог", е показан като победител както от Хезиод, така и от Мойсей, но нито единият, нито другият са били раз¬брани. Така истинският смисъл бил изопачен.

СТАНСА II -Продължение.
8. ДОШЛИ ПЛАМЪЦИТЕ. ОГНЬОВЕ И ИСКРИ; ОГНЬОВЕ
НА НОЩТА И ОГНЬОВЕ НА ДЕНЯ (а). ТЕ ИЗСУШИЛИ
ТЪМНИТЕ МЪТНИ ВОДИ. ТЕ ГИ УКРОТИЛИ СЪС СВОЯ ЖАР.
ДОШЛИ ЛХА ОТГОРЕ И ЛХАМАИН ОТДОЛУ (b).
ТЕ ИЗТРЕБИЛИ ФОРМИТЕ, ДВУЛИКИ И ЧЕТИРИЛИКИ.
ТЕ СРАЗИЛИ ХОРАТА-КОЗИ И ХОРАТА С КУЧЕШКИ ГЛАВИ,
И ХОРАТА С РИБЕШКИ ТЕЛА.
(а) „Пламъците" от Йерархията на Духовете, успоредна, ако не и тъждествена с „Пламтящите" Огнени Серафи (Серафими), споменати от Исайей , тези които според египетската Теогония пазят „Престола на Всемогъщия". Мелха е Властелин на „Пламъците". Народната легенда гласи, че когато той се появява на Земята, приема облика на Буд-да. Той е един от най-древните и почитани Лха, буддиския Св. Михаил.
(b) Думата „Долу" не бива да се приема като означаваща Адски Об¬ласти, а просто като духовната сфера, или по-точно - ефирната, бидей¬ки от по-ниска степен по силата на близостта си със Земята, или една степен по-високо от нашата Земна Сфера; докато Лха са Духовете от Висшите Сфери - оттук и името на столицата на Тибет - Лхаса.
Освен твърдения от чисто физически характер, отнасящи се до ево¬люцията на живота на Земята, на този стих може да се припише и друг алегоричен смисъл, или всъщност, както ни учат, няколко. „Пламъци¬те" или „Огньовете" представляват Духа или мъжкия елемент, „Вода¬та" - материала или противоположния елемент. Тук ние отново вижда¬ме Духа в действие, изтребващ чисто материалната форма, покрай на¬учния и космическия факт, намек за вечната борба между Духа и Мате¬рията на физически и психически план. Тъй като, както е казано в след¬ващия стих:
9. ВОДАТА-МАЙКА, ВЕЛИКОТО МОРЕ, ЗАРИДАЛА.
ТЯ СЕ ИЗДИГНАЛА, ТЯ ИЗЧЕЗНАЛА В ЛУНАТА, КОЯТО Я
ВДИГНАЛА, КОЯТО Я ПОРОДИЛА.
Какво може да означава това? Нима не е очевиден намек за действи¬ето на приливите и отливите в ранния стадий от историята на нашата Планета в нейния Четвърти Кръг? Последните съвременни изследва¬ния са изтъкнали много теории относно големите водни приливи в Па-леозойския период. Теорията на Дарвин се е заключавала в това, че не по-малко от 52 000 000 години - по всяка вероятност много повече -Луната е била изхвърлена от пластичната маса на Земята. Започвайки от точката, в която изследванията са били прекратени от Хелмхолц, Ферел, сър Уилям Томсън и други, той проследил далеч назад, в самите дълбини на времето, хода на забавянето на приливите и отливите при въртеливото движение на Земята и поставил Луната, по времето на дет¬ството на нашата планета, само на ,дробна частица от нейното сегашно състояние." Казано накратко, неговата теория се състояла в това, че имен¬но Луната се е отделила от Земята. Издигането на прилива е съвпадна¬ло с разклащането на кълбовидната маса - като при това центробежна¬та сила тогава е била почти равна на притеглянето - последното е било преодоляно и издигнатата от прилива маса могла по този начин напъл¬но да се отдели от Земята.
Окултното учение е противоположно на тази теория. Луната е мно¬го по-стара от Земята; и както е обяснено в първия том, именно Земята е задължена за своето битие на Луната, въпреки всички противополож¬ни обяснения на този факт от астрономите и геолозите. Оттук са и при¬ливите и лунното притегляне, както това се вижда от течната част на нашето Земно Кълбо, постоянно стремящо се да се издигне към своята родителка. Такъв е смисълът на фразата, че Майката-Вода „се издигна¬ла и изчезнала в Луната, която я вдигнала, която я породила".
10. КОГАТО ТЕ БИЛИ ИЗТРЕБЕНИ, ЗЕМЯТА-МАЙКА ОСТАНАЛА ОПУСТОШЕНА. ТЯ МОЛЕЛА ДА Я ИЗСУШАТ .
Настъпило времето на втвърдяването на земната кора. Водите се раз¬делили и процесът започнал. Това е било началото на новия живот. Имен¬но това се разкрива пред нас с един от ключовете. Друг ключ учи за произхода на Водата, нейното смесване с Огъня - „Течен Огън", според употребения израз - и дава алхимично описание на зараждането им -твърди вещества, подобни на минералите и окисите на някои метали.
„От Водите на Пространството" е произлязла Океанската шир на Земята, като порождение на мъжкото начало на Духа-Огьн и Водата, женското начало (газообразна). Варун е свален от Безпределното Прос¬транство, за да царства като Нептун над ограничените Морета. Може да се убедим, че както винаги, народната фантазия са опира на точни научни основания.
Навсякъде Водата е символ на женското начало; Материята, от която произлиза буквата М, се произвежда графично от водния йерог¬лиф. Това е Всемирната утроба или „Великата дълбина". Венера, вели¬ката Дева-майка излиза от морските вълни, а Купидон или Ерос е неин син. Но Венера е по-късен митологичен вариант на Геа, Гай или Земя¬та, която в своя висш аспект е пракрити или неин ноумен.
Следователно Купидон или Любов в своя първоначален смисъл е Ерос, Божествената воля или желание да прояви себе си чрез видимо творение. Оттук Фохат, прообраз на Ерос, става на Земята Велика Мощ, „Жизнено Електричество" или Дух „Животодател". Да си припомним гръцката теогония и да вникнем в духа на нейната философия. Гърците ни учат, че всичко съществуващо, включително и Боговете, дължи сво¬ето битие на океана и неговата съпруга Тетис, като тя е същото, което е Геа, Земята или природата. Но кой е Океанът? Океанът е безгранично¬то Пространство - Дух в Хаоса - което е Божество. Тетис не е Земята, а Предвечната Материя в процеса на образуване. В нашия случай тя вече не е Адити-Геа, раждаща Уран или Варун, главния Адитя сред седемте Планетни Бога, а Пракрити, материализирана и локализирана. С мъж¬ко начало в своя теогоничен характер. Луната е женски пораждащ прин¬цип само в космически аспект, докато Слънцето е мъжка емблема на същия принцип. Водата е рожба на Луната, андрогинно божество сред всички народи.
Еволюцията следва законите на аналогията както в Космоса, така и в образуването и на най-малкото небесно тяло. Така, казаното относно тodus operandi при проявяването на Вселената е еднакво приложимо и към времето на образуването на нашата Земя.
Стансата, която разглеждаме сега, започва със споменаването на 300 000 000 години. Могат да ни попитат: какво са могли да знаят древ¬ните хора за продължителността на геоложките периоди, когато нито един съвременен учен или математик не може да ги изчисли, макар и с приблизителна точност? Дали те са притежавали по-добри начини за това, или не? Твърди се, че те са притежавали такива начини, за което свидетелства техният Зодиак. Но хронологията на древните брамини ще бъде приведена тук с възможната точност.
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАМИНИТЕ
За науката не съществува по-грандиозна загадка, по-безнадежден за разрешаване проблем от въпроса, каква е древността - даже приблизи¬телно - на Слънцето и Луната, Земята и Човека? Какво знае съвремен¬ната наука за продължителността на вековете, през които е съществу¬вал Светът, или поне на геоложките периоди?
Нищо, абсолютно нищо.
Ако се обърнем към науката за хронологични сведения, най-искре¬ните и справедливи, като например известният геолог Пенджели, ще кажат: „Ние не знаем." Ние знаем, че досега не е могло да бъде напра¬вено никакво достоверно изчисление на вековете на съществуване на Света и Човека и че геологията, както и антропологията, се намират в открито море. Въпреки това, когато изучаващият Езотеричната Фило¬софия се осмели да изтъкне ученията на Окултната наука, той веднага е подложен на нападки. Защо това е така, след като най-великите учени, оставени на своите собствени физически методи, не са могли да дос¬тигнат поне до приблизително съгласие?
Наистина, надали науката може да бъде упреквана за това. Действи¬телно, в симерийския мрак на доисторическите векове изследователи¬те се губят в лабиринта, чиито дълги коридори без врати не предлагат никакъв изход към древното минало. Загубени сред купищата от свои¬те собствени противоречиви теории и отхвърляйки, както са го прави¬ли винаги, свидетелствата на източната традиция, без да имат дори един ключ, една вярна маркировка, за да се водят от тях, какво могат да пос¬тигнат геолозите и антрополозите, ако не подхванат тънката нишка на Ариаднатам, където за първи път я срещат, и ако не я последват съвър¬шено на късмет. Затова на нас ни казват преди всичко, че най-отдалече¬ното време, към което се отнасят веществените следи, въобще се разг¬лежда сега от антропологията само като „най-ранната, определено раз¬личима точка на доисторическия период", по думите на автора на ста¬тията в „Епсусlopaedia Britannica ".
В същото време те признават, че „зад границите на този период, на¬зад в дълбините на вековете се простира обширна и неопределена се¬рия от доисторически векове".

Ние ще започнем именно от тези така обозначени „векове". Те са "доисторически" само за невъоръженото око на Материята. Обаче за духовното, орловото око но ясновидеца и ророка във всички раси ниш¬ката на Ариадна е изтеглена зад границите на този „исторически пери¬од", без скъсвания или повреди, уверено и трайно в самите дълбини на нощта на времето; и ръката, която я държи, е твърде мощна, за да из¬пусне или даже да й позволи да се скъса. Древните писания съществу¬ват, въпреки че те могат да бъдат отхвърлени от невежите като измисли¬ци; в действителност много от тях мълчаливо са приети от философите и от хора с големи знания, като неизменно се отхвърлят само от офици¬алната и колективна корпорация на ортодоксалната наука. И след като тя се отказва да ни даде макар и приблизителна представа за продължи¬телността на геоложките векове — с изключение на няколко спорни и противоречиви хипотези - да видим с какво може да ни просвети арийс-ката философия.
Изчисления като дадените в Ману и Пураншпе - като се изключат древните и несъмнено умишлени преувеличения - както вече беше ка¬зано, са тъждествени с тези, които се преподават в Езотеричната Фило¬софия. В това може да се убедим, като се сравнят едните и другите по който и да е индуски ортодоксален календар.
Днес най-добър и най-пълен от всички подобни календари, както това се удостоверява от учените брамини на Южна Индия, е вече спо¬менаваният тамилски календар, наричан Тируканда Панчанга, съста-зен, както казват, на основата на тайни фрагменти с данни, оставени от Асурамая, с които той напълно е сходен.
И както се твърди, че Асурамая е бил велик астроном, така шепнешком се добавя, че той е бил най-мощният „магьосник" от „Белия ост¬ров, станал черен от греха", т.е. един от островите на Атлантида.
„Белия остров" е символично име. Според преданието, запазило се в Джнана-бхаскара, Асурамая е живял в Ромака-пура на Запад; тъй ка¬то това име е намек за страната и люлката на „Послеродените" на третата раса. Тази земя или материк е изчезнала векове преди времето, когато е живял Асурамая, тъй като той е бил атлант; но е бил пряк потомък на Мъдрата Раса, която никога не умира. Многобройни са легендите за този герой, ученик на Суря, самия слънчев Бог, както твърдят индуски-те летописи. Няма особено значение дали той е живял на този или онзи остров, а въпросът е в това да се докаже, че той не е мит, както биха искали д-р Вебер и други. Фактът, че Ромака-пура на Запад се определя като месторождение на този герой на древните времена, е още по-инте¬ресен, защото намеква за Езотеричното Учение на Послеродените Ра¬си, хора, родени от „порите на своите родители". „ Рота- Купас" озна¬чава на санскритски език „пори на косите". В Махабхарата се казва, че народът, наричан Раумас, е бил създаден от порите на Вирабхадра, страшен великан, унищожил жертвата на Дакша. Други племена и на¬роди също са показани като родени по същия начин. Всички те се отна¬сят към края на втората и началото на третата коренна раса.
Следващите числа са взети от току-що споменатия календар-, в забе¬лежките са отбелязани точките на разминаване с числата от школата на Ариа-Самадж:
I. От началото на Космическата Еволюция до индуската година Тарана или (1887) 1 95 5 884 687 год.
II. (Астралното) минерално, растително и животинско царство преди Човека са се нуждаели за своето развитие от 300 000 000 год.
III. Времето от първата поява на Чове¬чеството (на нашата планетна верига) 1 664 500 987 год.
IV. Броя на годините, изтекли от Манван-тарата на Вайвасвата - или Човешкия
Период до 1887 г. се изчислява точно 18 618 728 год.
V. Пълен период на една манвантара 308 448 000 год.
VI. Четиринайсет манвантари плюс периода на една Сатя Юга съставляват един ден на Брама или пълна Манвантара, или 4 320 000 000 год. затова Маха-Юга се състои от 4 320 000 год.
Между 1887 година и началото на Кали-Юга са изминали 4989 год.
За по-голяма яснота на подробностите тук се привеждат следните изчисления на Рао Бахадур П. Сринивас Роу от „ Тheosophist", от ноем¬ври 1885 г.
ГОДИНИ НА СМЪРТНИТЕ
360 дни на смъртните съставят една година 1
Крита Юга съдържа 1 728 000
Трета Юга съдържа 1 296 000
Двапара Юга съдържа 864 000
Кали Юга съдържа
Съвкупността на всичките четири посочени Юги
съставя Маха-Юга 4 320 000
Седемдесет и една такива Маха-Юги съставят
периода на царстване на един Ману 306 720 000
Царстването на четиринадесет Ману обхваща
продължителността на 994 Маха-Юги,
което се равнява на 4 294 080 000
Добавете Сандхис, т. е. промеждутъците между
царстванията на всеки Ману, което ще отговаря
на шест Маха-Юги, равняващо се на 25 920 000
Резултатът от тези царствания и междуцарствия
на четиринадесет Ману се равнява на 1000
Маха-Юги, което съставя Калпата, т.е. един
Ден на Брама 4 320 000 000
Тъй като Нощта на Брама е със същата
продължителност, един Ден и една Нощ
на Брама ще съдържат 8 640 000 000
360 подобни дни и нощи съставят една
Година на Брама, равняваща се на 3 110 400 000 000
100 подобни години съставят пълния
период на Века на Брама, т.е. Маха-Калпа 311 040 000 000 000
Такива са екзотеричните цифри, приети в цяла Индия, и те доста близко съответстват на числата от Съкровените Учения. Освен това вто¬рите ги допълват с подразделения на няколко езотерични цикли, които никога не се споменават в общодостъпните брамински писания – едно от които е именно подразделянето на Югите на расови цикли и е приве¬дено като пример на друго място. Останалите, разбира се, никога не са били публикувани в детайли. Въпреки това те са известни на всеки „два пъти роден" (Двиджа или Посветен) брамин. Пураните също така съ¬държат споменаването на някои от тях с прикрити изрази, които нито един от нашите изтоковеди не е опитал да дешифрира, но дори и да поиска, не би могъл.
Тези съкровени астрономически цикли се отнасят към дълбоката древност и повечето от тях принадлежат, както е казано, към изчисле¬нията на Нарада и Асурамая. Вторият е известен като великан и въл¬шебник. Но от допотопните Гиганти - Хиборимите на Библията - не всички са били лоши или магьосници, както би искала това християнс¬ката теология, която вижда във всеки окултист слуга на духа и злото; също така те не са били по-лоши от много „верни синове на църквата". Торквемадо и Катерина Медичи са причинили в свое време и в името на своя Господ несъмнено много повече зло от това, което е било извър¬шено когато и да е, от който и да е великан на Атлантида или полубог от древността, независимо дали са се наричали циклопи, или медузи, или дори орфически титан, чудовище, известно като Ефиалтес. В древните времена са съществували добри „великани", както сега съществуват лоши „пигмеи". И Ракшасите, и Якшасите от остров Ланка не са по-лоши от нашите съвременни динамитчици и някои християнски и ци¬вилизовани генерали от времето на днешните войни. Те също така не бива да се разглеждат като мит.
„Тези, които искат да се подиграват на Бриарей и Орион, трябва да се въздържат от посещение на Карнака и Стоунхендж или даже от разговор за тях " - отбелязва един съвременен автор.
Тъй като приведените по-горе брамински числа са приблизително еднакви с изчисленията на нашата езотерична система, молим читате¬ля добре да ги запомни.
В „ Епciclopaedia Britannica " срещаме като последна дума на наука¬та допускането, че древността на човека би могла да обхваща не много повече от „десет хиляди години". Става очевидно, че след като тези числа могат да се колебаят между 10 000 и 100 000, те имат твърде малко значение, ако въобще имат такова, и само още повече сгъстяват мрака около този въпрос. Освен това, какво значение има дали науката поставя раждането на човека в, до или в следледниковия период", ако в същото време ни казват, че така нареченият „ледников век" е просто дълга последователност от векове, които:
„Преминали без някакво рязко изменение в това, което се нарича човешки или близък период... припокриването на геоложки периоди един върху друг е било правило от началото на времето."'
Следствие от последното „правило" е сведението, което предизвик¬ва още повече недоумение, дори то да е правилно и научно точно. А именно, че:
„ даже в наши дни човек е съвременник наледниковия период в доли¬ните на Алпите и във Фипмаркен. "
По този начин, ако не са уроците от съкровеното учение и даже екзо-теричния индуизъм и неговите предания, ние щяхме досега да сме в недоумение и неувереност между неопределените „векове" на една на¬учна школа и „десет хиляди години" на друга, и 6-те хиляди години на тълкувателите на Библията. Виждаме една от многото причини за това, че при цялото уважение към изводите на съвременните учени, ние сме принудени да ги игнорираме във всички подобни въпроси за доистори-ческата древност.
Разбира се, съвременната геология и антропология би трябвало да се разминават с нашите възгледи. Но Окултизмът ще намери толкова оръ¬жия против тези две науки, колкото съществуват и срещу астрономи¬ческите и физическите теории, независимо от увереността на Ленг, че:
„В (хронологическите) изчисления от този порядък, отнасящи се до древните и по-късни формации, теория не съществува, тъй като те са основани на положителни факти, ограничени само от някакво количес¬тво възможни (?) грешки в една или друга посока."
Като разполага с признанията на науката, Окултизмът ще докаже, че геологията твърде много се заблуждава и понякога даже много повече от астрономията. В същите тези думи, приведени от г-н Ленг, който дава в точността преимущество на геологията пред астрономията, ние намираме думи в явно противоречие с допусканията на най-добрите геолози. Авторът твърди:
„Казано накратко, във всеки случай чак до Силурийския период , когато сегашният ред на нещата е бил вече достатъчно заложен, се явя¬ват приблизителни (наистина е така) факти, а не теории, докато астро¬номическите изводи са само теории, основани на толкова недостовер¬ни данни, че в някои случаи те дават невероятно кратки следствия... а в други - следствия с невероятна дължина..." .
След това съветват читателя, че най-верният път:
„Явно се съдържа в предположението, че геологията действително доказва, че продължителността на сегашния ред на нещата се изчисля¬ва приблизително на 100 милиона години и повече; астрономията отде¬ля на раждането, израстването, зрелостта, упадъка и смъртта на Слън¬чевата система - в която нашата земя е малка планета, преминаваща сега през фазата на обитаемост - огромно, макар и неизвестно време, простиращо се далеч зад границите на това в миналото и в бъдещето."
Ако се съди на основата на предишния опит, няма ни най-малко съм¬нение, че след като учените бъдат поканени да отговарят на „нелепите, ненаучни и самохвални твърдения на екзотеричната (и езотеричната) арийска хронология", както ученият, утвърждаващ „невероятно крат¬кото следствие", т.е. само 15 000 000 години, така и ученият, „който би поискал 600 000 000 години", заедно с тези, приели числата на Хъксли, а именно 1 000 000 000 години „от момента на началото на седимента-цията на Европа", всички те ще са еднакво догматични. Също така те няма да пропуснат да напомнят на окултиста и брамина, че само съвре¬менните учения са представители на точната наука, чийто дълг е да се бори против „неточностите" и „суеверието".
Земята преминава през „фазата на обитаемост" само за сегашния ред на нещата и доколкото нашето съвременно човечество се нуждае от своите днешни „кожени обвивки" и фосфор за костите и мозъка.
Ние сме готови да се съгласим със 100 000 000 години, предложени от геологията, тъй като ни учат, че сегашното физическо човечество -или човечеството на Вайвасвата Ману - е започнало само преди 18 000 000 години. Но както вече доказахме, геологията не може да ни даде факти за определяне на продължителността на геоложките перио¬ди, както и астрономията. Оригиналното писмо на Пенджели, член на Кралското общество, цитирано на друго място, твърди:
„Днес, а може би и винаги ще бъде невъзможно да се изрази макар и приблизително геоложкото време в години ши даже в хилядолетия. " .
И тъй като геологията още не е намирала вкаменелост на човек с някаква друга форма освен сегашната, какво може тя да знае за него? Тя е проследила зоните и заедно с тях първоначалния зоологически живот назад, чак до Силурския период. Когато тя по същия път просле¬ди и човека назад до неговата първична протоплазмена форма, тогава ние ще признаем, че тя може и да знае нещо за първичния човек. Ако не е много съществено „за следствията на съвременните открития на на¬учната мисъл", дали действително :
„Човек е съществувал в състояние на постоянно, макар и бавно развитие в течение на последните 50 000 години на периода от 15 000 000 години или в течение на последните 500 000 години на пе¬риода от 150 000 000 години",
както съобщава това на своите читатели С. Ленг, а то е твърде важно за твърденията на окултистите. Ако те не докажат възможността, а дори и съвършената достоверност на това, че човек е живял преди 18 000 000 години, „Тайната Доктрина" би могла със същия успех да остане ненаписана. Ето защо трябва да се направи опит в тази посока и именно свидетелствата на нашите съвременни геолози и учени ще бъ¬дат използвани в третата част на настоящия том за потвърждение на този факт. Независимо от факта, че индуската хронология постоянно се изтъква от изтоковедите като измислица, нещо неосновано на „дейст¬вително изчисление" , а просто като „детска хвалба", тя често се изопа¬чава до степен на пълна неузнаваемост, за да бъде пригодена да съот¬ветства на западните теории. Нито едни цифри не са били така обърка¬ни и изкривявани, както прочутите 4, 3, 2, съпровождани от нулите на Югите и Маха-Югите.
Тъй като целият цикъл на доисторическите събития, подобни на ево¬люцията и превръщането на расите и извънредно голямата древност на човека, е основан на тази хронология, става изключително важно тя да бъде сверена с другите съществуващи изчисления. Ако източната хронология бъде отхвърлена, ние ще имаме поне утехата да докажем, че никоя друга - като числа на науката и църквата — не е достойна за пове¬че доверие. Както се изразява проф. Макс Мюлер, често е полезно да се докаже също и какво дадено нещо не е, както и да се покаже какво то може да е. И след като успяхме да докажем заблудите както на христи¬янските, така и на източните изчисления — като им предоставим прек¬расен случай за сравнение с нашата хронология - нито един от тях не би имал разумно основание да провъзгласи езотеричните числа за по-малко достоверни, отколкото своите собствени.
Тук можем да насочим читателя към нашия ранен труд „ Разбудена¬та Изида "' за някои бележки, отнасящи се до числата, приведени пре¬ди няколко страници.
Днес могат да се добавят още няколко факта към даденото там све¬дение, вече известно на всеки изтоковед. Съкровеността на цикъла 4320 с допълнителни нули се съдържа във факта, че цифрите, които го съста¬вят, взети поотделно или съединени в различни комбинации, всички без изключение са символи на най-великите тайни на Природата. Наис¬тина, независимо дали ще вземем отделно 4 или 3, или заедно и едното, и другото, съставящо 7, или пък всичките три заедно 4, 3, 2, даващи 9, всички числа имат своето приложение в най-съкровените окултни въп¬роси и описват работата на Природата в нейните вечно периодични прояви. Тези числа са винаги точни, постоянно се повтарят и разкриват на този, който изучава тайните на Природата, наистина божествената система, разумния план в Космогонията, изразяващ се в природните космически подразделения на времето и сезоните на годината, в неви¬дими въздействия, в астрономичните феномени и техните влияния и реакции върху земната и даже моралната природа: на раждания, смърт, растеж, здраве и заболявания. Всички тези естествени събития са осно-зани и зависят от цикличните процеси в самия Космос и произвеждат периодични посредници, които като действат отвън, влияят на Земята и на всичко, което живее и диша върху нея от началото до края на всяка манвантара. Причините и следствията са езотерични, екзотерични и „ен-декзотерични", така да се каже.
В „Разбудената Изида" написахме това, което повтаряме сега: „Ние се намираме в най-ниската точка на цикъла и очевидно в преходно със¬тояние ". Платон подразделя умствения прогрес на Вселената по време на всеки цикъл на плодоносен и неплодоносен период. В подлунните области сферите на различните елементи остават вечно в съвършена хармония с Божествената Природа, казва той, „но техните части", бла¬годарение на твърде тясната близост със Земята и смесването им със земните (което е Материя и поради това област на злото), „понякога се съгласуват с (Божествената) Природата, а понякога й се съпротивяват". Когато тези кръговрати - които Елифас Леви нарича „токове на Астрал-ната светлина" - в световния ефир, съдържащ в себе си всички елемен¬ти, протичат в хармония с Божествения Дух, нашата Земя и всичко, което й принадлежи, се наслаждава на плодоносен период. Окултните сили на растенията, животните и минералите магически симпатизират или се съгласуват с „висшите природи" и Божествената Душа на човека се намира в съвършено съзвучие с тези „низши" природи. Но по време на безплодните периоди, последните губят своята магическа връзка и духовното зрение на мнозинството от човечеството дотолкова се замъг¬лява, че то се лишава от всякакво разбиране за висшите способности на своя божествен дух. Ние се намираме в безплоден период; осемнайсто-то столетие, по чието време така неудържимо се е разпространила злос¬тната треска на скептицизма, е родило недоверие, което то е предало като наследствена болест на деветнадесетия век. Божественият Разум е замъглен в човека и „философства" само неговият животински мозък. Но занимавайки се само с философстване, как може да се разбере „Док¬трината на Душата"?
За да не се прекъсва нишката на разказа, ние ще представим във втората част няколко поразителни доказателства на тези циклични за¬кони, а засега ще продължим нашите обяснения на геоложките расови цикли.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ КаБаЛа=КА+БА+РА; *Тшовешката деволютсия* - Майкълъ Кремо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

360 дни на смъртните съставят една година 1

Или това е старата година, преди настъпващите промени,
довели днес до 365 и 1/4.

360 е и в кръгът.
Или това най-вероятно е била и старата форма на Земята.
/предположение/

24 часа или 24 части съставляват 1 ден на смъртните :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би. Но не е ясно, дали въпросното 360 от изчисленията има отношение към земната година, макар привидно да е така.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Притеснително е съвпадението с тези "360 дни".
Предположенията ми са, че това не е случайно,
както и при 360-те градуса на кръга.