|
Здравей !
Намерих това инфо :
Разпечатка :
РАЗКРИВАТ ТАЙНИТЕ НА ДРЕВНА КРЕПОСТ
Даниела Агре възстановява тракийски дом Край Копривщица
Статията е видяна 108 пъти
Гласували: 1 2 3 4 5
Размер на шрифта:
Публикувана на 2007-10-29 18:27:12 от Редактор
--------------------------------------------------------------------------------
Сензациите за археоложката Даниела Агре отдавна са станали всекидневие. Вече сме Към Края на октомври, а неуморната изследователка на тракате ровичка в поредния обект - този път на 90 kм от София, в местността Смиловене, недалеч от възрожденска Копривщица, И отново е на път да извика: "Еврика". "Става въпрос за тюрзис (тракийско укрепление - б.р,), Който е уникален като градеж и е един от най-важните обекти в селищната археология за Тракия и изобщо за Югоизточна Европа", обяснява Агре. Според археоложката това е Жилище на тракийски владетел от племето на одрисите, Живял през IV в. пр. Хр. Предположението й за това се основава и на факта, че през 70-те години на XX в. в близката Жаба могила беше открита царска гробница от същия период, чийто способ на изграждане изумително напомня този на смиловенския тюрзис. Агре уточнява, че всеки един такъв богат некропол има свързан с него в близост подобен дом, в Който е Живяла местната династия.
Това е един от малкото обекти в България, който е на толкова труднодостъпно място", обяснява местоположението на тюрзиса Деян Дичев, дясната ръка на Даниела Агре. От разказа му става ясно, че за селищния живот на траките се знае много малко, затова и интересът на археолозите към това укрепление е голям. Градежът на крепостната стена е от масивни каменни блокове, подредени шахматно, всеки от които Дичев изчислява на около тон. С такива дебели стени - 2,80 м, са били обградени големите тракийски градове Кабиле край Ямбол и Севтополис край Казанлък, но досега не са попадали на подобна царска резиденция. "По всяка вероятност, за да могат да изградят крепостната стена, са направили кариера на място. И едновременно са издълбали рова, за да е труден достъпът", показва Дичев 15-метровата пропаст, обграждаща крепостта. Е, в това си имало и преимущество, защото поне
Камъните били пощадени от Вандали
"За съжаление ние вървим след иманярите. Тук земята е обръщана няколко пъти. Сега откриваме остатъци от керамика, която говори за бита на хората, които са живели по тези земи", продължава разказа си Дичев. По големината на хранилищните съдове археолозите съдят, че в тюрзиса е имало снабдяване за по-дълго време с продукти - зърно, течни храни, вино. Няколкото тежести за стан пък подсказват, че в дома са шетали и стопанки. Открили са и фрагменти от трапезна карамика. "Планировката на обекта също е уникална", развежда ни сред руините Дичев. "За първи път се проучва тюрзис, който е едва 220 кв. м укрепена площ, а с такава масивна крепостна стена. Тук виждаме стените на къщата, пред нея има открит двор. Преградните стени оформят две помещения - едното около 3 м широко и 10 м дълго, а другото 5 м широко и 10 м дълго. По дебелината на стените пък съдим, че къщата е била най-малко на два етажа. Има и много ясно запазен канал в крепостната стена, който е извеждал дъждовната вода", описва картината на древния дом археологът.
Има следи и от последващо обитаване на обекта. Били открити няколко монети от IV в. от новата ера, както и характерно съдче, което древните са използвали за пресяване на злато. Затова Дичев смята, че в по-далечното минало някоя от реките, минаващи под крепостта, са били златоносни.
"Откритията на експедицията ни са изключително важни. Имаме огромен по обем материал с висока художествена и научна стойност, но досега държавата не ни е дала нито стотинка", връща ни към реалността Даниела Агре. Само тази година по време на експедиция "Странджа" екипът й е открил
най-старата царска гробница
от времето на траките. В една от могилите пък е открит богат гроб на знатна тракийка, живяла през I век след Христа. Даровете в него са изумителни... И какво от това? "И експедиция "Странджа", и експедиция "Средногорие", която е на територията на Копривщица и Мирково-Пирдоп, се финансират от спонсори. В първия случай това е международна фондация "Хоризонт", а за обекта в Смиловене парите идват от " Геотехмин" и " Елаците Мед", обяснява Агре и добавя с тъга, че това са неща, които ни показват от най-добра страна, че не сме случайни тук, че има за какво да се идва в България. В същото време държавата няма никаква политика към археологията. "Как щеше да изглежда този замък в Смиловене, който видяхте сега, ако не беше издънен от иманяри? Това щеше да е неописуема красота. На два етажа постройка, с тези величествени стени, това майсторство, което са приложили древните архитекти. Но това е положението", възвиша траколожката. Все пак оптимизъм не й липсва. Той идва от отношението на колегите от местния музей, от хората, които живеят в балканското градче. И надеждата, че в скоро време тракийската царска резиценция в Смиловене ще стане част от неустоимия чар на възрожденска Копривщица.
|
[