Опасност за българофобите / Наука / Хуманитарни науки / Археология

http://www.bulgarite.info/

http://www.bulgarite.info/node/3

Според Херодот "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..." (Следват цитати по А. Чилингиров.) "За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52): "Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която между "тракийския" и "славянския" етноси връзка няма и не може да има". Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените "славяни" и "траки" са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език" (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.
Славянските нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но "...изследванията на "славянските" топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "славянски". Най-куриозното в случая е, че тези "славянски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на "славяните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав турко-татарско племе" - т.е. българите. Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото "славянско" население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско. Но и много от "славянските" топоними в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други "славяни" - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в югозападната час на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани, ..., А също тъй необяснимо е, че голям брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-славяни", познати на Българите като ловци и рибари. При това преди преименуването на "славянските" топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."