|
Informaciata e stara,no vse pak ...
Празната гробница на владетеля на Юдея бе открита в построената от него крепост Иродион, на 12 км. от Йерусалим
Мястото на разкопките на хълма Иродион.
Цар Ирод I Велики.
Избиването на младенците, фреска в Капела Скровени в Падуа, 1304-1306 г.
Археологически екип на Еврейския университет в Йерусалим (Hebrew University of Jerusalem), воден от проф. Ехуд Нетцер (Ehud Netzer), откри в Юдейската пустиня гробът на един от най-известните царе на библейската държава, Ирод I Велики (Herod), съобщава израелският ежедневник Haaretz. Откритието било направено в знаменитата крепост Иродион (Herodium), посочена като място, където е погребан Ирод още от древноеврейския историк от I в. н. е. Йосиф Флавий (Josephus Flavius), съобщава Reuters.
Според неговите хроники, Ирод I, който умира в 4 г. н. е., бил погребан в едноименния комплекс на издигнатия от него изкуствен хълм Иродион, разположен на около 12 км. южно от Йерусалим, който бил завършен около 23 г. пр. н. е. и използван от царя като лятна резиденция. Първите разкопки на територията на Иродион започнали още през 1956 г., но доскоро на хълма не били открити никакви находки, свързани с царското погребение.
Нетцер, който започнал работа през далечната 1972 г., водил разкопките в района между Горен Иродион и двата дворци, построени от Ирод, който предшествениците му не разглеждали място на погребението. Откритата от него богато украсена гробница с флорални мотиви е с дължина 2,5 м. Тя била изградена от йерусалимски варовик и покрита с бронз, но в нея не били открити кости. Археолозите посочват, че гробът бил разбит, вероятно по време на Великото юдейско въстание от 66 до 72 г. н. е. Иродион бил една от последните твърдини на еврейските бунтовници и е разрушен от римските войски през 71 г. н. е., година след разрушаването на Втория Храм в Йерусалим. Проф. Нетцер уточни, че разкопките на археологическия обект продължават.
Дядото на родения през 74 г. пр. н. е. Ирод бил от от народа на идумеите (Idumaeans), но заедно с баща му, Антипатер Идумейски, приемат юдаизма. Антипатер, който е назначен от Рим за прокуратор на Юдея през 47 г. пр. н. е., прави 25-годишния си син управител на Галилея. След отравянето на Антипатер, около 40 г. пр. н. е. Римският Сенат обявява наследилия го Ирод за “Цар на юдеите”, посочва USA Today. Посредством втория си брак с принцеса Мариамне I, той се свързва и с предишната династия владетели на Юдея – Хасмонеите (Hasmonean) и остава юдейски цар в продължение на 34 години.
Ирод Велики остава в историята с легендарната си жестокост и мащабното строителство. Той се отличавал с параноична подозрителност и наказвал жестоко всички, които смятал за заговорници срещу властта му, включително и собствените си синове. В християнските текстове, името на цар Ирод е нарицателно за жесток и властолюбив владетел, с който е свързана евангелската история за Избиването на младенците – узнавайки за раждането на Исус Христос, Ирод решил, че той ще го свали от трона, и за да го предотврати, заповядал избиването на всички 14 000 новородени във Витлеем.
Сред строителните паметници, издигнати по време на управлението на Ирод Велики, са преустройството и разширяването на Втория Храм в Йерусалим, построявенато на град Цезария (Caesarea) на средиземноморското крайбражие, мащабните строежи в Самария, Йерихон и крепостите-резиденции Масада и Иродион.
При управлението на Ирод територията на Юдея е разширена почти до пределите на древното царство на Давид. Демонстрирайки лоялност към Рим във външната си политика, Ирод I успял да постигне ненамесата на Римската империя във вътрешните дела на Юдея.
Tova " Демонстрирайки лоялност към Рим във външната си политика, Ирод I успял да постигне ненамесата на Римската империя във вътрешните дела на Юдея." ne e syvsem vqrno.Toj e izpadal v takava paranoq,4e dori e ubival rimski pratenici,strahuvajki se za sobstvenata si vlast,ubil dori i naj-verniq si priqtel.
Archeologist: King Herod's tomb desecrated, but discovery 'high point'
By Amiram Barkat, Haaretz Correspondent, and Haaretz Staff
The archeologist who located King Herod's tomb at Herodium said Tuesday that the grave had been desecrated, apparently shortly after his death, but called the discovery a "high point."
The Hebrew University of Jerusalem announced Monday night that it has uncovered the grave and tomb of Herod, who ruled Judea for the Roman empire from circa 37 BCE.
Professor Ehud Netzer of the university's Institute of Archaeology told reporters Tuesday that the tomb was discovered when a team of researchers found pieces of a limestone sarcophagus believed to belong to the ancient king.
Advertisement
Although there were no bones in the container, he said the sarcophagus' location and ornate appearance indicated it was Herod's.
"It's a sarcophagus we don't just see anywhere," Netzer said. "It is something very special."
Netzer led the team, though he said he was not on the site when the sarcophagus was found.
He said the sarcophagus had been smashed into pieces, most likely by someone seeking revenge on Herod during the great Jewish rebellion of 66-72 CE.
"The discovery of the grave is the high point in the excavation at the site," said Netzer.
The professor, who is considered one of the leading experts on King Herod, has conducted archeological digs at Herodium since 1972 in an attempt to locate the grave and tomb.
The discovery solves one of Israel's greatest archeological mysteries.
The majority of researchers had believed that Herod was in fact buried at Herodium, based on the writings of the ancient Jewish historian Flavius Josephus, but multiple excavations at the site failed to locate the grave.
Netzer's successful dig focused on a different part of the site than previous excavations, between the upper part of Herodium and the site's two palaces.
Herodium, a fortified palace built by Herod some 12 kilometers south of Jerusalem, was destroyed by the Romans in 71 CE.
Herod, whose father and grandfather converted to Judaism, was appointed governor of Galilee at the age of 25 and was made "King of the Jews" by the Roman senate in approximately 40 BCE. He remained king for around 34 years.
Herod, also known as Herod the Great, is credited with expanding the Second Temple and building Caesarea, Masada, and many other monumental construction projects. He died in the year 4 BCE in Jericho after a long illness.
Herod decided to construct his tomb at Herodium because the site played a role in two dramatic events in his life. In the year 43 BCE, when Herod was still governor of the Galilee, he was forced to flee Jerusalem along with his family after his enemies the Parthians laid siege to the city.
His mother's chariot flipped over near Herodium, and Herod became hysterical until he realized she was only lightly wounded. A short while later, the Parthians caught up to Herod and his entourage, although Herod and his men emerged victorious in the ensuing battle.
At Herodium, Herod built one of the largest monarchical complexes in the Roman Empire, which served as a residential palace, a sanctuary, an administrative center and a mausoleum. Herod first built an artificial cone-shaped hill that could be seen from Jerusalem, on which he constructed a fortified palace surrounded by watchtowers that he used solely in wartime.
At the base of the hill, he built an additional palace, which was the size of a small town and known as "Lower Herodium." The palace included many buildings, fancy gardens, pools, stables, and storage areas.
Herod spared no expense in an attempt to turn the site into a regional gem, bringing water from Solomon's Pools and special soil to allow his gardens to blossom in the heart of the desert.
Following Herod's death, his son and heir Archilaus continued to reside and Herodium. After Judea became a Roman province, the site served as a center for Roman prefects.
With the outbreak of the Great Revolt, Herodium was seized by the rebels, but then handed over without resistance to the Romans following the fall of Jerusalem in 70 CE.
Fifty years later, Herodium was also used by the rebels during the Bar Kokhva revolt, but was abandoned thereafter.
In the 5th century CE, the site was settled by Byzantine monks, and then served as a leper colony before being finally abandoned in the 7th century CE.
The first archeological dig at the site, between the years 1956 and 1962, was conducted by a Franciscan monk and revealed most of the currently-known remains. Isra Six-Day War
el began excavations at the site in 1972, several years after its capture during the
|
[