Библейска археология / Наука / Хуманитарни науки / Археология

В духовните училища се изучава една наука, наречена "Библейска Археология"

Дали това учат бедните ученици?

Според моите проучвания Моисей = Аспарух. А пък и времето на Изхода се оказа съвсем друго.

ИЗХОД на Моисей

Да напиша историята на Иисус Навин ми беше много по-лесно, отколкото тази на Моисей и Аарон. За изходна точка използвах преминаването му през Дунав (Иордан), а оттам нататък познанията ми по българска история и география ми помогнаха да проследя пътя му. Не така стояха нещата с “Изхода” на Моисей. Не знаех къде е този Египет и откъде точно е тръгнал народът на Моисей в похода му към Обетованата страна. Затова тръгнах по най-простия, но и най-труден начин. Започнах отзад напред. В историческите ни библиотеки има съвсем малко литература за историята на съседна Румъния и Молдова, но аз притежавах няколко книги, карти и монетни каталози, които ми помогнаха да се справя и с тази задача. Така от територията на стара Влахия, минах през Трансилвания и “стигнах” до Молдова и Бесарабия. Тук около Кадес-Варни, където Моисей остава повече от 30 г. нещо зациклих и изведнъж на помощ ми дойде “Анонимен български апокриф”. Този извор е пренебрегван от нашите историци, като носител на реална българска история. На него се е гледало повече като авторова измислица и митологизиране на нашата история. Когато отново го прочетох, аз го сравних с библейските герои и видях същата последователност на царуването на героите от апокрифа и първите библейски владетели след “Изхода”.
“И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав.
В Исая от апокрифа, аз припознах Моисей, а в първият митологичен цар Слав – библейският цар Иисус Навин и цар Самуил, брат на Моисей, Аарон и Давид. За да открия и времето, когато са се състояли тези събития, продължих да търся в Библията. За много от изследователите и е останал неизвестен факта, че Макавеите са живели непосредственно след Иисус Навин. Сами можете да се уверите в това, след като прочетете първа глава на Книга Съдии. Там пише, че след Иисус Навин войните в Обетованата земя продължават Иуда и брат му Симеон. Това са двама от Макавеевите братя, но какво правят те в началото на Библията? Книги Макавейски се разказват за Муса бей (Макавей), който е живял в началото на 15 век, а негов дубликат е още и хан Крум. По тази логика излиза, че Иисус Навин и Моисей са свързани с падането на България под турско робство и тях ще трябва да ги поставим в средата на 14 век. Сега с тези ориентири, аз можех много по-лесно да продължа в търсенета на истината за Моисей.
В АБА пише:
“Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.”
Кои са тези кумани? Ако този текст първоначално е бил написан на гръцки, то тогава под «кумани» може би се крие името «кубани», или народ, живеещ около река Кубан. Това ли е библейският Египет? На гръцки Египет се пише още и Екубту или просто Кубто, според различните гръцки диалекти. Египтолозите днес ни убеждават, че днешният Египет се е наричал Кемет, като гласните са сложени по усмотрение. Самите жители на днешен Египет са наричали своята стран Мисрим, но това наименование е дошло много след иероглифите.
Приех, че от Кубту, Екубто, или по-точно от река Кубан, са тръгнали Моисей (Исая) със «третата част от кубаните, наречени българи». Тръгнах по тази следа и започнах да сравнявам Библията с историческите сведения дошли до нас за идването на българите, начело с Аспарух на територията на България.
За по-голяма точност направих и сравнение между Синодалната Библия от 1925 г. и Острожската Библия от 1581 г. Днес вярващите християни мислят, че книгата Библия е запазила своето съдържание през вековете непроменено, но аз реших да проверя, дали наистина е така. Сами ще се уверите какви са разликите.
След разривът в Златната орда през средата на 14 в., част от кубанското население тръгва на запад. Според Иосиф Флавий в “Иудейски древности”, след първото бягство на Моисей от фараона, той попада в град Мадиен. Този град се е намирал на брега на Червено (Черно) море. Там Моисей се жени за Сепфора и от нея има двама сина. Започва да пасе овцете на тъст си Иотора и с тях отива на планината Синай. Тук, Моисей за пръв път вижда величието на Бога и Бог започва да му говори. След смъртта на Фараона, той се завръща отново в Египет и моли новият фараон да изведе народа си в Синай за да се поклонят на този нов Бог. След нещастията преживени от фараона и египетския народ, най-накрая фараона се съгласява Моисей и неговият народ да тръгнат за Синай. Всички тръгват, предвождани от двамата братя Моисей и Аарон. От библията не се разбира дали Иисус Навин има някаква роднинска връзка с тях, но по всичко личи, че той е бил трети брат. Нека сега да видим откъде са тръгнали нашите герои и да се опитаме да проследим пътя им до Обетованата земя. Целият път на Моисей е предаден в четири от петте книги на Стария завет, наречени Тора от евреите. Това са Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Изход
[12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
[12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.
От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет).
[12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
[12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
[13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

[13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

[14:1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:
«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”
Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Фоменко и Носовски прокарват теорията, че народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.
[15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (алешковские пески) три дни и не намираха вода.
[15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). *

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис – Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази река също е бил кръстен от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон).

[15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътяна Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите.

[16:1] И потеглиха от Елим (лимана), и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.

[17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът.
[17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
[17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
[17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
[17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
[17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев).
[17:7] И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)* (изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”.

[19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
[19:2] И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
[19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
[20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
[20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
[20:13] Не убивай.
[20:14] Не прелюбодействувай.
[20:15] Не кради.
[20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
[20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

Краят на Историята на Моисей

През тези 38 г., когато българите са оттатък Дунава и живеят в Бесарабия, те провеждат войни срещу няколко римски наместника в Молдова, Влахия и Трансилваня. Първият, който се опълчил срещу тях е бил аморейският (ромейският) цар Сихон.

[21:21] И проводи Израил (Илирик) при Сихона (с мирно предложение), да му кажат:
[21:22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
[21:23] Но Сихон Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
[21:24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
[21:25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
[21:26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
[21:27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
[21:28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
[21:29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
[21:30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
[21:31] И живееше Израил в Аморейската (Ромънската) земя.

Нека сега да се прехвърлим на Книга Второзаконие, където са описани тези войни:

[1:1] Това са думите, що говори Моисей на всички израелтяни отсам Йордан (Дунав) в пустинята, (на запад, близо до Черно море – остр. б-я (на равнината срещу Суф (БЕСарабия), между Фаран (Бендер) и Тофел (Калфа), Лаван (Белград Днестровски), Асирот и Дизагав (Никостомо);

“Сим словеса и хже гла мовсим всему Иордана, въ пустыни на западый, близ чрьмнаго мора, между Фараном, и то Фаломъ, и Лобономъ, и зл станкомъ.” (Остр. б-я).

[1:2] а от Хорив (Синай), по пътя от планина Сеир (Карпати), до Кадес-Варни (Бендер) има само единайсет дена път.
[1:3] На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви (на Илирик) всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
[1:4] След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон СВН (Кишинев CSNV), и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот (Търговище), в Едрея (Арджеш),
[1:5] отсам Иордан (Дунав), в земята Моавска (Молдовска), Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:
[1:6] Господ, Бог наш, ни говори на Хорив (Синай) и каза: доста сте живели в тая планина;
[1:7] обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци (ромейците) и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска (крайбрежна, генуеска), и към Ливан (Албания), дори до голямата река, река Ефрат (Марица);
[1:8] ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

[2:30] Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
[2:31] И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца (ромънеца),) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
[2:32] И Сихон (цар есевонски - яшки) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац (Иасъ – Яш);
[2:33] и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
[2:34] тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
[2:35] само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
[2:36] От Ароир (град в горното течение на р. Сирет със същото име, Сучава, Suceava), който е на брега на поток Арнон (Сирон, Сенира, Сирет), и от града, който е в долината (устие водоточи), до (планина) Галаад (Галац е при устието на р. Сирет), нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
[2:37] Само до земята на амонитци (банатци) не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок (Бахлуй) И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).

Нека сега да видим и кой се крие под името Сихон, цар Васански (асевонъ). Ако погледнем в историята на Молдова от периода на Изхода I338 г. до превземането на Тракия през I378 то само едно име ще отговаря на нашето търсене. Това е Богдан І воевода на Молдова (Bogdan of Cuhea) 1359-1365 г.). Името буквално означава Божи дар на Сихон. Той управлява Молдова и воеводството му е служило за барикада между Карпатите и Черно море, срещу монголските нападения от изток. Бил е васал на унгарският крал.
След Бесарабия и Молдова до р. Серет, българите продължават своя завоевателен ход на запад, към останалине големи градове на Трансилвания и Влашко:

Книга Числа:
[21:32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците (ромънците), които бяха там.
[21:33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан (Влахия). И излезе срещу тях васанският (влашкият) цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи (Арджеш).
[21:34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
[21:35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

След Молдова идва ред на Влахия (Васан). Тук управлява Влашкият цар Ог от градовете Арджеш (Едреи) и Търговище.

Книга Второзаконие:
[3:1] И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).
[3:2] И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския (ромейския) цар Сихона, който живееше в Есевон (Ясса – Яш).
[3:3] И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански –влашки), и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
[3:4] Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов (Арджеш), царството на Ога васански (влашки).
[3:5] Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
[3:6] И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски (яшки), като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
[3:7] а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
[3:8] И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон (Прут) до планина Ермон (Вранча), -
[3:9] сидонци (финикеи же) казват на Ермон (Вранча) Си'рион (Санииръ), а аморейци го наричат Сенир (Исаниръ), [3:10] всички градове на равнината, цял Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия) до Салха (Слон) и Едрея (Арджеш), градове от царството на Ога васански (влашки);
[3:11] защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
[3:12] Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир (Рени), който е при (оустие водотечие) поток Арнон (Прут); а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
[3:13] остатъкът пък от Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия), царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов (Търговище), с цял Васан (Влахия). (Тя се нарича земя на рефаими.)
[3:14] Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов (Аргоговы – Гюргево) до пределите Гесурски (гаргасинскихъ – Каракал) и Маахски, и нарече Васан (Влахия), по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
[3:15] на Махира (Щахирови) дадох Галаад;
[3:16] а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и (средо водотечи) предела, до поток Иавок (Бахлуй), предела на Амоновите синове,
[3:17] тъй също равнината и Иордан (Дунав), който е и предел, от Кинерет (Махеиереда) до морето на равнината (аравъскаго), Солено море (и моръ сланаго), при полите на планина Фасга (Фагараш) към изток.

Ог, или по-точно Драгош, по това време е бил воевода в Румъния. Вижте как се казва поставеният от Моисей владетел на Молдова – Петру Мусат (1375-1392 г.). Муса наричат в Корана Моисей, а Мусат навярно означава Моисеев

Тук свършва одисеята на Моисей. Той умира във Влахия и там е погребан:

[34:1] Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав),
[34:2] и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
[34:3] и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
[34:4] И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
[34:5] И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
[34:6] и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Вет фегор (Шегарча, Segarcea), и дори доднес никой не знае де е погребан.
[34:7] Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
[34:8] И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

Ето, че накрая от страниците на Билията разбрахме и къде е погребан нашият герой Моисей, Исаия, още и Аспарух. Това е в долината срещу град Шегарча и река Дунав, който се намира на около 45 км. на северозапад от Оряхово (Ерихон), точно срещу Козлудуй.