|
Ето линка:
А ето и превода:
На територията на Балканския полуостров преди появата на елините(които етруските, а след тях и римляните наричали гърци), са живеели пеласгите-народ, родствен на елинския, но притежаващ по-висока култура, по-развита представа за боговете. Пеласгите не са имали пирамиди, нито грандиозни храмове, подобни на египетските, месопотамските или ханаанските, но при тях вече съществували оракули(светилища, където се извършвали пресказания от името на този или онзи бог), които питали за волята на боговете. Пеласгите били първите на земята на Елада, които оказали сериозно влияние на религиозните представи на народите, приели впоследствие общото име елини.
С падането на египетското владичество под натиска на номадските племена и „морските народи” на източното крайбрежие на Средиземно море, политическа независимост от Египет придобиват градовете, населени с финикийци. Започналата в края на II хилядолетие преди н.е. грандиозна финикийска колонизация по Средиземноморското крайбрежие на Африка и Иберия (Испания) засегнала даже островите и полуостровите, населени с елини. Според елинско предание, още през II хил.преди н.е.преселникът от Финикия Кадъм се заселил в Средна Елада, ставайки основател на Кадмея, бъдеща Тива, великия елински град. От засятите от Кадъм зъби на дракон изникнали въоръжени боини-спартанци. Те се смятат за първопредците на тиванските аристократически родове, усвоили изкуството на писмеността и рудодобива.
Легендата за Кадъм намерила потвърждение във финикийския произход на гръцката азбука, в паметниците, открити по време на разкопките на Кадмея, в култа на много елински богове и герои, на които съответстват финикийски прототипи. Например в подвизите на гръцкия бог-герой Херакъл се забелязват делата на финикийското божество Мелкарт, герой от времето на колонизацията, достигнал през XII в. пр.н.е. пролива, отделящ Средиземно море от океана. Финикийците нарекли този пролив Стълбовете на Мелкарт, а елините заменили Мелкарт с Херакъл.
Египетското, ханаанско-финикийското и малоазиатското влияния върху елинската религия, колкото и да са били големи, не са успели да изместят исконната религиозна основа, която елинските преселници донесли от своята прародина (коя прародина???)и която само се обогатила от общуването с пеласгите, хетите, траките и другите народи от индоевропейски произход. Неслучайно на върха на елинския пантеон стои Зевс-бог, притежаващ чертите на бога-гръмовержец на индоарийците, иранците, славяните, келтите, германците и други индоевропейски народи, а високия Олимп, макар и приел няколко източни божества-пришълци(Аполон, Афродита), живо напомня планината на боговете в други индоевропейски религии.
Съществуването на всяка религия си има определен срок. След раждането на боговете в неизменността на законите на природата следва смърт и ако след това се получи възраждане на култа на богове със същите имена, то това по стечение на обстоятелствата вече са нови богове. Въпреки широко разпространеното мнение признаците на хронична болест на елинската религия се проявяват не тогава, когато се заражда елинската наука. Античните мъдреци, в това число и тези, които се причислявали към материалистите, не само не се борели с елинската религиозност, но я укрепвали и задълбочавали.
Кризата на елинската религия съвпада с кризата на полиса, по-точно – с неговата последна фаза, започнала със завоеванията на Александър Македонски. Още не завършил разгрома на Персийската държава, Александър се обърнал от Египет към гръцките полиси с молба да го признаят за бог. Такова нещо при елините още не се било случвало. Завоевателите били признавани за герои, оказвали им божествени почести, но не приживе, а след много години или даже столетия след заминаването им в Аид(отвъдното). Но на желанието на Александър спартанците снизходително отвърнали:”Нека Александър, син на Филип, да бъде бог, щом толкова иска.” Това първо, макар и направено под натиск, признание на правото на управляващия да влезе в пантеона, дало начало на широка практика на признаване за богове и на приемниците на Александър, а по-късно – и римските императори.
Изчезва в небитието това, което е съставяло най-съществената разлика на елинската религия от религиите на Изтока, където царете отдавна са били считани за живи богове и където даже летоброенето се водело от качването им на престола. Оттук нататък изчезва духовното препятствие за обединението на Запада и Изтока под властта на един монарх, за създаването на всемирна империя. Империята на Александър се оказала краткотрайна, но затова пък идеята за лична божествена власт била внедрена здраво в съзнанието на древните гърци. В живота на това поколение, което можело да слуша речита на последния защитник на елинския начин на живот Демостен, в света светих на атинската религия-Партенона- се настанява един от приемниците на Александър. И това не само не предизвикало протести, но било посрещнато със стихотворно приветствие, изразяващо новата идея, че да се покланяш на жив бог е по-разумно, отколкото на каменен или дървен.
Едновременно с това при елините(които преди за разлика от римляните не привличали чужди богове, а напротив, отнасяли се към чуждите с подозрение) нахлули множество източни богове-пришълци, така както на Изток пък се появили много храмове на елински богове. Може да се каже, че „обмяната” на богове благодаряние на завоеванията на Александър се осъществявала с такава лекота, както размяната на стоки. При това новите богове при елините дотолкова излезли на мода, че понякога засенчвали и измествали старите.
Въвеждането на новите богове, чийто култ не ставал държавен, било съпроводено със създаването в полисите на религиозни общини- феаси. Така се появили обшини почитатели на Митра, Херакъл Тирски(Мелкарт), Адонис. В тях били допускани не само гражданите на полиса, но и чужденци(метеки) и роби, които се ползвали с право на глас на общите религиозни събрания.
С внасянето на чуждото за елинската религия разбиране на божественото, влиза в обръщение и нова теогония. Живеещия в Сицилия елински писател Евхемер около 300 г.пр.н.е. създава по образец на платоновата Атлантида своя собствена, източна „Атлантида”-остров Панхайя. Но ако на платоновата Атлантида почитали елинските богове, то в Панхайя Евхемер „забелязал” тяхното погребване. Това трябвало да подкрепи неговата теория, според която класическите гръцки богове били първоначално смъртно хора, обожествени подобно на Александър за справесливостта и величието на подвизите си.
|
[