Още един театър под амфитеатъра на антична Сердика е бил открит в центъра на София. Разкопките са в района на столичната улица „Будапеща". Новината съобщи Жарин Величков, научен ръководител на археологическото проучване. Председателят на комисията по архитектура в Столична община Борислав Бориславов определи откритието като „най-сензационното за сезона".
Според Жарин Величков подобно нещо няма никъде по света - амфитеатър и театър в едно. Величков съобщи, че тепърва ще се проучва кога е строен театъра, какви са били неговите размери. Известно е само, че в края на III и началото на IV век над него е бил изграден амфитеатърът на антична Сердика.

Арената му е 60 на 40 метра, което е само с 10 метра по-малко от тази на Колизеума в Рим. За съществуването на амфитеатъра се е знаело отдавна, но не и точното място, на което той се намира. През 1919 година е открита една каменна плоча от него.

Следващото откритие идва 85 години по-късно, през 2004 г. След това археолозите попадат на западната част на амфитеатъра. В момента над нея се строи сграда на Националната електрическа компания. Председателят на архитектурната комисия в общината Борислав Бориславов обяви, че ще предложи на областния управител да бъде намерен друг терен, който да бъде предоставен на компанията.

Бориславов каза още, че не си прави илюзии, че е възможно всичко над амфитеатъра да бъде сринато, за да се разкрие той изцяло. Въпреки това той ще направи подобно предложение на общинските съветници

Грандиозна игра на Провидението е фактът, че върху руините на тези два театъра - античния и амфитеатъра за гладиаторски борби - в средата на 20-ти век е построен Младежкия театър !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Пловдив над/до античния театър пък е построена сградата на Академията за музикално, танцово и изобр. изкуство.

Улиците и постройките около ул. "Будапеща" не са кой знае какво , това е един от най-лошо изглеждащите райони, пълна цигания. Така че няма да е кой знае какво ако това се срине. Но за сметка на това пък ще получим уникална емблема, известност, ще се пълни с туристи и ще е неверяотно лично преживяване за всеки, ако откритието се възстанови . Разбира се, ако е в достатъчно добро състояние .

Жарин Величков изкопа амфитеатър под сградата на НЕК
Археолог се бори с бетонни мелници
Откривателят ще даде всичко от себе си, за да запази руините


Буквата В е издълбана на един от трите каменни стълба в древния амфитеатър, който "изплува" в центъра на София. Античният строител оставил знак, който сега ще трябва да се разчете. Сигурно е маркирал сектор В на амфитеатъра, шегува се археологът Жарин Величков. Той откри уникалната находка и я нарече"две в едно", защото под римския амфитеатър излезе още по-стар античен театър. Дотук обаче с откритията. Следва битка за запазване и консервиране на руините.
Повечето археолози копаят, правят своите открития и оставят обекта на грижите на общините, коментира Жарин Величков. А на него се пада незавидната роля да агитира и да преговаря за своето откритие. Част от амфитеатъра вече е вградена в новия хотел "Арена ди Сердика". Почти цялата елипса на древното арт съоръжение обаче се намира в терена, за който е предвиден градеж на сграда на НЕК. Малкият Индиана Джоунс - така наричали гальовно Жарин някои от известните му колеги. "Нито съм малкият, нито Индиана Джоунс", отсича Величков. Според него няма конкуренция между археолозите. Всеки си вършел работата. Жарин е роден във Враца. Случайно, казва той. Родителите му са софиянци и по това време баща му, който е адвокат, работел във Враца. Огненото му име е всъщност литературният псевдоним на баща му. Има по-голям брат, който е стоматолог. Археологът е столичанин по дух и по призвание. Вероятно и затова е готов да се пребори за единствената цялостна археологическа находка в столицата. Тя трябва да се покаже в цялата й красота и да е достъпна за хората, смята той. Величков е завършил история в Софийския университет. От 1990 г. е главен инспектор в Националния институт по паметниците на културата. През 1992 г. е специализирал във Франция. Има куп публикации в научната преса. Името му се завъртя преди няколко години в медиите, когато се дебатираше идеята за създаване на частни музеи. Според него експонатите "притежание на частни колекции" трябва да се вкарат в регистър и да се "амнистират", а след това да се иска вече документ за произход.
"Копал съм на много места у нас", споделя Жарин. Работил на разкопките край Свищов, в с. Дебелт край Бургас. Пет поредни сезона е бил на обекти в Кабиле, Ямболско, после в Годеч и Костинброд. И така 25 години от всичките му 47.
"Никога не съм искал да рекламирам себе си, правя усилена реклама на паметника", сигурен е Величков. Според него на археолозите им е трудно единствено когато не знаят какво копаят. Той пък имал само един противник - древния архитект, построил паметника. "Оставям го той да ми каже кой е, какъв е бил", споделя Жарин. Руините говорели, подсказвали за себе си. Той се гордее с това, че има пространствено мислене и че не му е трудно да си представи, как са изглеждали амфитеатърът с трибуните, театърът по него със "скена" и "орхестра".
Нерядко откриването на древните паметници е чист късмет, разказва археологът. Преди години отишъл да види терен до летището в Бусманци, за който имало данни, че крие старини. Оказало се, че това е една блатиста нива. Къде да копаем, попитали го копачите. Жарин хвърлил археологическата си шпатула в средата и посочил - тук. И така отдолу се появили руините на римската ферма Вила Рустика.
Сияна Севова

Dokumentirat li se takiva otkritiq,predi da se uni6tojat ili gi izostavqt na proizvila?
Mogat da se zasnemat podrobno s videokamera pone,sled kato ne se znae byde6teto i sydbata im.

Всичко в България е с главата надолу. Защо ли в Рим върху Колизеума не е построен хотел - пък мафията в Италия е по-стара от нашата и с по-добри позиции. Защо в Гърция не е построен хотел или сграда върху Акропола? Защо ли някой реститут не си построи хотел и върху пирамидите в Гиза? Защото там хората мислят и за култура. Къде е българският министър на културата? Къде е въздесъщият ВсеБойко. Може ли такива открития да се затриват толкова леко. Напомня ми случая с една министърка на културата, която заяви, че ще покрие с бетон Старосел, за да не бъде обрана гробницата. Толкова тъпи хора само в българското правителство могат да влезат.