|
procheteno v http://press.kardjali.com/
Данчо Йорданов: Аз качих Овчаров на Перперикон
Препечатено от всекидневника на Източните Родопи - вестник "Нов живот"
"Балкански имаше перфектна документация"
"На обекта работеше цял екип, невъзможно е нещо да се укрие"
Въпросите зададе : Георги КУЛОВ
Данчо Йорданов е роден в Ивайловград. Дълги години работи в Исторически музей Кърджали като фотограф. Снимал е стотици археологически обекти. Работи в екипа на Иван Балкански в продължение на 4 години. Документира археологическите обекти, проучвани от археолога. През 1993 г. напуска музея. Работи като художник-фотограф на свободна практика. Автор е на дузина албуми за археологията и етнографията на Източните Родопи.
-Г-н Йорданов, появиха се твърдения, че по време на разкопките на Перперикон проведени от Иван Балкански са укрити находки?
-Много съм афектиран от тези твърдения. В тях няма нищо вярно. Гледах репортажите по телевизията.За мен те са инсинуация. Не знам в кого се цели Николай Овчаров. Дали в Държавна сигурност или в Иван Балкански. Ако Балкански бе направил някъкъв ход за укриване на находки, нямаше да си отиде от този свят в мизерия. Последните години живя във фондохранилището на музея.
-Възможно ли е Балкански да укрие нещо от разкопките?
-Той бе много доверчив и честен човек. При мен носеше с чували находки за да ги снимам за документацията на разкопките. Той не смееше да отдели нещо на страни от това, което откриваше. Смяташе, че всичко трябва да се фотографира.
-Пефектна ли бе според теб документацията на Балкански?
-Той изискваше много от мен. Искаше документацита му да бъде много точна. Даже се налагаше да снимам масов керамичен материал . За мен това бе безпредметно, но той настояваше. Той съхраняваше всичко което откриваше, независимо, че нямаше музейна стойност. Той искаше да има перфектна документация за отчетите си в София. Снимал съм всичко предмет по предмет. Всяка находка имаше паспорт. Не приемам нападките , че документацията му не е точна. Ще хвърля малък упрек към Даниела Хаджиева. Тя бе временно изпълнаваща длъжността директор. Главен уредник е в отдел “Археология”. Цялата документация е при нея. Тя е от екипа на Овчаров. Не може да не е издирена документацията,а да се водят разкопки.
-Как приемаш твърденията на ст. н. с. Николай Овчаров?
-Аз през 1986 г. заведох Овчаров на Перперикон. Той не бе стъпвал там. Тъкмо завършваше аспирантурата си. Още от тогава той имаше желание да работи този обект.
-Вие сте участвали при разкриване на гробове на Перперикон. Как ставаше това?
В екипа на Балкански имаше строителен техник, фотограф, реставратор. Съставът му се определяше със заповед на директора .Когато излизаха находки заснемахме всичко. Техникът рисуваше местоположението на каменните плочи от саркофазите, скелетите. Аз правех снимки. Ако имаше ценни находки те се вадеха внимателно. Пред всички. Балкански работеше с ученици. Невъзможно е пред тези чисти души той да укрие нещо. Веднага щеше да се научи.
-Спомняш ли си да е откриван саркофаг? Снимал ли си го?
-Не си спомням да е откриван римски саркофаг с капак. Не съм го снимал.
-Намирано ли е злато на Перперикон?
-Не, не е намирано. Една обеца излезе на Седларе на праисторическата селищна могила.
-Пренасяни ли са сандъци с хеликоптер от Перперикон?
-Имаше много хеликоптери на селскостопанската авиация , коитопръскаха тютюневите насаждения. Смешно е да се мисли, че посред бял ден, някой ще сваля сандъци със злато с хеликоптер от крепостта.Всичко това за някакаква конспирация се твърди от иманярите на Николай Овчаров. Тези хора не бяха допускани в музея по онова време. Сега някой от тях са екскурзоводи на Перперикон. По много грозен начин Овчаров рекламира обекта с тази история.
Материалът се публикува със съгласието на автора, без съкращения и корекции.
Кърджали Прес
О.з.генерал Георги Пилев коментира пред “Нов живот” аферата “Перперикон”
Препечатано от всекидневника на Източните Родопи - вестник “Нов живот”
"Не разбирам за какво му е на Николай Овчарров Държавна сигурност"
"Превърнаха ДС в мит"
Въпросите зададе : Георги КУЛОВ
О.з.генерал Георги Пилев е дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи. Работил е в полицейските управления на Крумовград и Кърджали. Служил е и в министерството в София. След пенсионирането си подхваща адвокатска практика. Живее в Крумовград. През 1982 г., когато се правят разкопки на Перперикон е вторият човек в РДВР- Кърджали. Де-факто той управлява дирекцията поради заболяване на началника. Имал е пряк поглед върху работата на Държавна сигурност.
-Г-н Пилев, Вие сте били зам.-началник на управлението в Кърджали през 1982 г. Възможно ли е Държавна сигурност да е намесена в укриването на находки от Перперикон?
-През 1982 г. аз носех основната отгворност. Началникът на управлението бе болен и аз изпълнавах неговите функции. Да приписва на Държавна сигурност укриване на находки от Перперикон може само болен мозък.
-На времето в София имаше отдел за защита на културно-историческото наследство към Държавна сигурност. Идвали ли са хора от този отдел да търсят вашето съдействие?
-Никога не са идвали. Тогава даже не бяхме чували за Перперикон. За този град научих през последните години. Тогава разкопките не бяха интересни за Държавна сигурност. Искам да подчертая, че тогавашното и служебно и политическо ръководство на Държавна сигурност не биха направили нищо, което накърнява интересите на България. Не е възможно.
-Възможно ли е посред бял ден Държавна сигурност да пренася с хиликоптери злата и други находки от този обект?
-Не! Изключено! Категорично заявавам: Не!.
-Ако това бе работа на ваши колеги от София вероятно щяха да поискат съдействието Ви?
-Това не мога да кажа. Но такава акция не може да остане тайна от местното население, от нашите органи. Това е невъзможна история. Това е измислица. Някоий си трупа точки за нещо.
-Не стана ли мода да замесват Държавна сигурност напоследък. Не се ли извличат дивиденти от това?
-Много хора се опитват да извлекат изгода. Правят се на герои. Направиха от Държавна сигурност мит. Един мит не опасен и сега и приписват всичко. На нас, които сме работили не ни става нито по топло, нито по студено. Поредната глупост. Ще повторя, че разкопките на Перперикон не представляваха интерес за Държавна сигурност. Тогава имахме по-важни задачи. Борехме се срещу турското разузнаване и турския национализъм. И да бяха намерени ценни културно-исторически паметници тяхното място бе в музея. Какво щеше да ги прави Държавна сигурност. Къде да ги дене. Мястото им е в музея. Аз не познавам нито един служител на службата, който да се е увличал по колекциониране на антики. Не познавам!
-Как оценявате внушенията за конспирация?
-Още като чух по телевизията си казах, че това е работа на болен човек. Непонятно ми е какво иска да направи. Николай Овчаров нито съм го чувал, нито съм го виждал. Какво иска да постигне той. За какво му е Държавна сигурност. Смята че само секретните служби могат да извършат такова “велико дело”. Ненормална история. Обидно е, че сериозни хора като журналистите могат да се поддават на подобни внушения и да си губят времето. Ако в Държавна сигурност бяхме направили нещо, бъдете сигурни, че щяхме да го сторим без никой да разбере. Да вдигаме сандъци с хиликоптери по сред бял ден това е абсурд. Много ни подценяват.
-Г-н Пилев, археологът Иван Балкански бе първият разкопвач на Перперикон. Познавахте ли го?
-Познавам покойният Иван Балкански от 1975 г. При изкопа за жилищен блок в Крумовград багерът разкри нещо като фурна. Имаше някаква тава. Беше нещо много старо. Археологическа ценност. Балкански пристигна от Кърджали и препоръча да се спре изкопа. Той каза, че е открито неолитно селище от VІ хил.пр. н. е. Проведоха се разкопки. Работиха до тогава докато не разкриха старините. Едва след това разрешиха да се строи. По късно той идва за да урежда нашия музей в Крумовград. Аз го срещах с ръководителите на общината. Обсъждаше се експозицията. За мен той бе сериозен човек. Почтен!
-Възможно ли е според Вас той да участва в някаква конспирация?
-Не знам дали той може да участва в някаква конспирация. Но той да намери и най дребната старина на пътя ще я отнесе в музея. Като го видях с каква страст и любов ровеше в неолитното селище, разбрах,че каквото и да намери ще го даде в музея. Не можеше да злопуотреби.
Материалът се публикува със съгласието на автора, без съкращения и корекции.
Кърджали Прес
Версия за печат
Назад към Заглавна
|
[