|
Св. Михаил Воин, българин
(† 867)
Чества се на 22 ноември
Кратко животоописание
Св. Михаил Български войник бил родом от гр. Потук (вероятно гр. Батак). Живял свято и затова е наречен "святото дете". Като храбър и със слово храбро се е сражавал с противниците на Христовата вяра. Починал в 867 година. Господ го прославил с мощи нетленни, чудотворни.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Житие
Св. Михаил Войн е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на една дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на Българската държава. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) против агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българския цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Почитта към св. Махаил Воин като към общобългарски светец се установила едва след пренасянето на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния пролог е включено най-ранното известно до днес "Проложно житие на св. Михаил Воин Българин", дело на търновски агиографи от XIII век, което споменава неговия български произход.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По различните мнения става дума за св. княз Борис-Михаил, или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкова боголюбив, че според житието Михаил Воин бил "пръв сред първите по родовитост християнин" и родителите му, и другите хора го наричали "светото дете". Когато станал на 25 години бил "избран за примикюр над свободни войници". т.е. за техен военачалник.
В своето "Похвално слово за Михаил Воин от Потука" св. патриарх Евтимий възкликва: "Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!"
Св. Михаил Българин
Св. Михаил е светец, чиито живот и дела са извънредно слабо познати. Живял е най-вероятно през ХІ век. Предполага се, че е български болярин на византийска служба, участвал във войните на Византия със "сарацините" (арабите) в Италианския катапанат (Южна Италия). Имал чин "примикюр" и командвал свой български отряд от "свободни войници" – честа практика във времето на византийското владичество.
Тази хипотеза обяснява, защо патриарх Евтимий - в по-късната агиографска традиция през XIV век свързва подвизите на светеца с кръстоносците. Ето какво пише той в "Похвалното слово":
"Когато двете страни се сблъскаха в бран, римляните не можаха да се противят и веднага побягнаха. Щом видя това, божественият Михаил, удивен от неочакваното бягство, и с ръце и очи, вдигнати към небето, казва : "Към Тебе, който живееш на небесата, въздигнах очите си."... Като прекръсти бързо лицето си и подтикна към бой цялото войнство, ония, що бяха с Михаил, мъжествено воюваха и мъжествено побеждаваха; варварите пък, надявайки се на многото воини, много се съпротивляваха. ... Когато прочее праведникът видя враговете напълно покрити с вечен срам и своето от Бога напълно запазено войнство, завръщат се в страната си със светла победа".
Връщайки се от война, св. Михаил Воин защитил християните от загадъчното "Тиранското място" (крайбрежието на Тиренско море?), които според преданието страдали от някакъв "триглав змей". Митичният звяр се канел да погълне поредната девойка като данък, когато се явил българският воин и го убил. Оплакван от местните хора, светецът починал от раните си в битката с чудовището. С други думи, в "биографията" на св. Михаил Воин се преплитат антични и фолклорни мотиви, като най-силно е влиянието на историята с прочутия "змееборец" Св. Георги.
Почитта към св. Михаил Воин придобила ново съдържание и национална значимост, когато цар Калоян (1197-1207) пренесъл мощите му в столицата Търновград. Това било извършено с "голяма тържественост" - великият български владетел и в други случаи отбелязвал победите на българското оръжие, свързвайки ги със сакрални личности и събития. Според проложното житие мощите били положени в църквата "Св. Четиридесет мъченици", а според св. патриарх Евтимий те се пазели в построената отново от Калоян патриаршеска катедрала "Възнесение Христово" (в крепостта Царевец). В случая надали има някаква грешка, тъй като това са свидетелства от преки извори, дело на търновски автори. Ясно е, че във времето на св.Евтимий светите мощи са били в патриаршеската църква, като по-рано (неизвестно докога) са се пазели в "Св. Четиридесет мъченици".
Св. Евтимий свидетелства, че св. Михаил бил почитан като воин и лечител. Той призовава светеца да дари вярващите не само с физическо, но и с нравствено "изцеление от недъзите", да помогне за опазване на вярата и "избавление от злините" – не ще и дума, че споменът за светеца българин, победител над мюсюлманите–араби и многоглавото "зло", е бил окуражителен за българите в тежките дни на османската експанзия. Какво става с мощите на св. Михаил Воин след завладяването на Търново, не е известно. Не е изключено те до днес да лежат в земята нейде около патриаршеския храм на хълма Царевец.
Пламен Павлов и Христо Темелски
Източник: aba.government.bg
|
[