Горди - големият страх от Истината - 2 / Наука / Хуманитарни науки / Археология

" ... Крал Приам имаше една жена по име Хекуба госпожа.През една нощ тя видя сън, от който се ужаси. Па като стана разказа го на мъжа си и му рече:"Родих главня, която възлезе на небето и после, като се върна, падна в морето от което излетяха искри, паднаха в града и изгоря Троя ."Като чу това крал Приам, обмисляше какво може да бъде това и повика всички пророци и влъхви (гадатели), мъдреци и боляри, простолюдни, малки и големи от Троя да му изтълкуват съня.Те му казаха следното:" Господине кралю, женати ще роди син, за когото ще изгори града Троя и ще се разори, та няма да остане камък върху камък."Приам като ислуша това влезе в двореца и рече на жена си:" Хекубо госпожо, като родиш син, недей го отглежда, а заповядай да го убият." Госпожа Хекуба му отговори:" Господине кралю, доволна ще бъда, това така да стане."И когато тя роди син и го видя, че е много хубав и красив ,смили се майката за чедото си и не можа да го погуби, но като го пови в коприна, заедно с много богатство, сребро и злато, даде го на един момък да го отнесе и хвърли някъде далеч от града Троя.
И слугата направи така. Един стар овчар намери детето и го занесе на женаси, която също беше родила син, и и' рече :"Отхрани ми това отроче." Така и стана.Детето растеше много бързо и като стигна седем години, двете малки отиваха с баща си на полето и играеха около добитъка. Намерения син бе наречен Парис Пастирев.
Парис сваждаше два вола и те се бореха, и който от тях надвиеше виеше, му венец от цветя, а на надвития - венец от слама и ги полагаше на рогата.Когато детето поотрасна като юноша, отиваше да играе със силни юнаци и им надвиваше във всяка игра; дори веднъж пред очите на крал Фригс той прободе един юнак, прикрит зад щит.

В това време се женеше крал Пелейза госпожа Тетида .Той покани при себеси храбри юнаци и момци, каквито чуваше да има по тази страна .Повика и Парис Пастирев, и хубави госпожи .Това като узнаха три вили пророчици, които бяха най - красиви в приморието ,доидоха и те на веселието.Само една госпожа, Дискордия не бе поканена, защото беше свадлива, където отиваше все крамоли устрояваше.Затова не искаха да я викат, да не направи нещо на пиршеството между сватове и боляри.
Бидейки не поканена, тази госпожа намисли в сърцето си да причини някоя свада.Тя направи златна ябълка и на нея написа: Коя от вас три госпожи пророчици, е най - хубава, ней да бъде тази ябълка .После я даде на своя слуга и му рече:" Иди и я хвърли в градината на крал Пелей."След гощавката храбрите юнаци взеха от трапезата обруци (кърпи) и отидоха в кралскатка градина, гдето разиграваха (препускаха) коне; там отидоха и хубавите госпожи, и най - напред трите вили пророчици.Те намериха златната ябълка и прочетоха на нея думите, които казваха: На най - хубавата от вас сестра да бъде тази ябълка.Скараха се тогава и поради това бяха извикани на съд в Троя пред бога Феб (Аполон) и пред пророк Юпитер.И като застанаха пред тях и бяха запитани рекоха Която от нас е най - хубава ней дайте тази златна ябълка. Отговориха им съдийте: "Госпожи, за това ние не можем ви съдим, но я идете пак при Парис Пастирев, защото там се е намирала ябълката, там и да се отсъди." Върнаха се тогава от Троя и дойдоха при Парис, комуто рекоха: "Господине, тази златна ябълка намерихме в градината на крал Пелей и прочетохме на нея писмо, което казва: Която от вас е най - хубава, на нея да бъде тя. Отговори им Парис Пастирев: "Госпожи, идете и се съблечете!" Това им рече, защото по тях имаше бисери и злато, скъпоценни камъни и копринени дрехи. Те отидоха в градина на крал Пелей, съблякоха се и дойдоха по риза пред него. Юнона почна да говори така: "Присъди за мене тази златна ябълка и ме обяви за най - хубава, защото съм властна с богатство, за да не бъде човек по - богат от тебе." После втората госпожа, която се викаше Паладия (Минерва), рече на Париса: "Присъди за мен тази златна ябълка и ме обяви за най - хубава, защото съм властна с юначество, да не бъде по - храбър юнак от тебе." Най - подир третата, чието име беше госпожа Венера, каза: "Присъди за мен тази златна ябълка и ме обяви за най - хубава, защото съм властна с любов, та да направя да те обичат хубави госпожи и да ти дам хубавата Елена, царица гръцка, жена на цар Менелай, която е най - красивата в цяла Гърция, за която си чул още от по - рано, и да ти дам ново име - Александър - Парис - и да ти обадя кои ти са баща и майка - крал Приям и госпожа Хекуба от Троя, които са твои родители, а не си син на онегози старец (Пастирия)." Като чу това Парис Пастирев, зарадва се от все сърце и присъди златната ябълка на госпожа Венера. И като разбра от нея, че е кралски син отиде да вземе прошка от овчаря, който му се бе нарекъл баща, па замина за Троя. Когато се приближи до него, на река, наричана Ксант, той видя госпожа Венера и като я настигна рече й: "О, Венеро, люби ме да те любя." Тя му отговори: "О, Александре Парисе, сега ме любиш, но ще дойде време и ще ме оставиш."
"Венеро госпожо, и каза той. Няма да те оставя. Ако направя това нека тази река Ксант да потече назад." Първата му любов стана с Венера и взе венеца й. И като тръгна за Троя, излязоха му насреща троянските юнаци и госпожи, както и сам крал Приям и жена му Хекуба, които го приеха, въведоха го в двореца и се веселиха от все сърце за него.
Крал Приям повика всички пророци, врачове, велможи и прости люде от града и им рече: "Който ми помогне в граденето на Троя ще му дам три дола злато." Чуха това два земни дявола, дойдоха пред краля и му казаха: "Ние ще съградим Троя, на нас дай и нас знай." И почнаха да зидат. Феб (Аполон) беше музикант и свиреше на лира, и тъй се градеше Троя, гдето кажеха двамата дяволи. А пък така наричания Нептун отиваше в морето и носеше от там вар, камъни и вода. Когато свършиха цялата постройка, отиваха при краля Приама и му рекоха:" Дай ни наградата която ни обеща." Краля им показа три шепи с ръката си и им рече:"Ще ви напълня тия долове догоре, това ви обещах."
Те като видяха че той ги е измамил разгневеха се и му казаха;" Ние направихме Троя ,ние и ще намислим как да я съсипем." ... "