От една седмица научих, че земите на Тракия се наричали още Ракхива.
Порових се в българските страници, открих няколко автори, които също споменават този факт, но толкова - никакви подробности.
Вчера обаче прежалих 10 лева за една езотерична книга "Великите посветени" на Едуард Шюре и нали не съм много наблюдателен прибирайки се в дън горите Тилилейски (Балкана) с неудоволствие открих, че автора отдавна е покойник (роден 1848 - починал 1929) и малко без ищах зарових пръсти в страниците.
Господи, вижте какво "открих" сред тях...
(Всичко в скоби е мой уместен или неуместен коментар)

стр. 191 (Великите посветени - Орфей)
...Сред местните божества се срещат и мъжки богове, но притиснати от бляскавия кортеж на женските божества, те имат малко влияние. Богът на слънчевия цикъл Аполон Делфийски (1) е вече роден...
(1) Според древно тракийско предание създател на поезията е ОЛЕН. На финикийски език името означава Всемирно същество. Името Аполон е със същия корен. Ap Olen или Ap Wholon означава Всемирен баща. Първоначално се покланят на Всемирното същество, наричано Olen. Култът към Аполон е въведен от жрец под влиянието на учението за Слънчевото слово, разпространено в светилищата на Индия и Египет. Този реформатор отъждесьтвява небесния Отец с двойственото му проявление - като духовна светлина и видимо слънце. Тази реформа обаче не напуска храмовете. Орфей пръв влива сила на слънчевия култ към Аполон, като го оживотворява и зарежда с мистериите на Дионис.

...Отвъд Гърция се простира сурова Тракия. На север верига планини, обрасли с гигантски дъбове и увенчани със скалисти върхове, ту се снишават, ту извисяват снага, ту се разстилат в амфитеатър.

(пише го сякаш е бил по нашите земи, дори последната фраза напомня чувството за разхождал се в Софийското поле)

Населението принадлежи на дорийската раса. То се отличава както с красивите си изяви - с решителния си (???) и открит нрав, така и с грозните - с присъщата на античните Горгони и Медузи величавост (!!!)
Подобно на Египет, Израел, Етрурия и ???Гърция??? има своята свещена география, където всяка местност символизира сферата на духа.
Защо гърците почитат Тракия (2) (продължението е след бележка 2)
(2) Името на Тракия, според Фабър д'Оливие (не само не го зная, но не бях го и чувал), произлиза от финикийското Rakhiwa, което означава етерното пространство (ТРА) или небесната твърд (КИя) (това вече ми беше известно). За гръцките поети и посветени като Пиндар, Есхил или Платон (и за него има в тази книга) името Тракия има символичен смисъл и означава страна на СВЕЩЕНАТА НАУКА И ПОЕЗИЯ (а бе и тук не се стърпях и писането с главни букви отново е мое).
Името има за тях и ФИЛОСОФСКИ, И ИСТОРИЧЕСКИ СМИСЪЛ. От позициите на философията ТО ОПРЕДЕЛЯ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ОБЛАСТ - УЧЕНИЯТА И ТРАДИЦИЯТА, които ПРЕДСТАВЯТ ПРОИЗХОДА НА СВЕТА ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ. Исторически, ТО НАПОМНЯ РАСАТА И СТРАНАТА< В КОЯТО ВЪЗНИКВА ДОРИЙСКАТА ПОЕЗИЯ, ТАЗИ МОЩНА ПРОЯВА НА ДРЕВНОАРИЙСКИЯ ДУХ,

КОЯТО ПО-КЪСНО, КАТО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ СВЕТИЛИЩАТА НА АПОЛОН, РАЗЦЪФТЯВА В ГЪРЦИЯ. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТОЗИ ВИД СИМВОЛИКА Е ДОКАЗАНО ПО-СЕТНЕ ОТ САМАТА ИСТОРИЯ. В ДЕЛФИ СЪЩЕСТВУВА ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ ТРАКИЙСКИ ЖРЕЦИ <ТРАКИДИ>. ТЕ СА ПАЗИТЕЛИ НА ВИСШЕТО ЗНАНИЕ. ТРИБУНАЛЪТ НА АМФИКТИОНИТЕ Е ОХРАНЯВАН ОТ ТРАКИЙСКА ГВАРДИЯ - ПСВЕТЕНИ В ТАЙНИТЕ ВОЙНИ. Спартанската тирания премахва тази неподкупна гвардия и я замества с наемници. По-късно глаголът тракизирам (thraciser) се използва в ироничен смисъл по отношение на привърженици на древни учения).
(ПРОДЪЛЖЕНИЕТО след 2)
...като свещена страна и родина на музите? Защото във високите й планини са най древните светилища на Кронос, Зевс и Уран. От там се спуска в свещени рими Поезията, от там идват Законите и Изкуствата. Легендарните поети на Тракия ни убеждават в това. Възможно Тамарис, Линос и Амфион да са имена на реални личности, но според езика на храмовете те преди всичко олицетворяват поетическите жанрове. В храмовете историята се пише по едн единствен начин - алегорично. Тамарис, който възпява борбата на Титаните и е ослепен от Музите, олицетворява поражението на космогоничната поезия и победата на новите течения. Линос, който внася в Гърция меланхоличните песни на Азия, подсказва за нахлуването на една сълзлива и сладострастна поезия, която отначало не допада на мъжествените дорийци. Линос символизира също победата на лунния култ над слънчевия. И обратното, Амфион, който според легендата кара скалите да се движат и със звънката си лира издига цели храмове, изразява пластическата сила на слънчевото учение и на дорийската поезия, отразени върху цялата елинска цивилизация(3)
(3)Страбон убедително твърди, че древната поезия е език на алегориите. Дионисий Халикарнаски твърди същото и посочва, че с това було са прикривани и природни закони, и възвишени идеи. Древната поезия е назована език на боговете не само метафорично; тайният смисъл, в който е и нейното очарование, присъства в самото и име. Болшинството лингвисти виждат произхода на думата поезия от от гръцкия глагол poeiein - правя, създавам. Тази етимология изглежда на прър поглед естествена и разбираема, но малко се съгласува със свещенния език на храмовете, откъдето поезията тръгва. По логично е наред с Фабър д'Оливие да приемем, че poiesis произлиза от финикийското phohe (уста, глас, език) и ich (Висше същество, в преносен смисъл - Бог). Етруското Aes или Aesar, галското Aes, скандинавското Ase, коптското Os (Господ), египетското Osiris произлизат от един и същи корен (ами да, то в българския местоимението АЗ си е също бог - да не сме паднали от Марс. "Всички" племена около нас го наричат така само ние не , ама не го пише в тълковния речник), като добавим, че според Иван Дуриданов в тракийския език Zi е бог (същ.нарицателно), а звука Е е дом, обиталище, храм и божествения звук на Аполон - ЕЗИ е със значението Храм на Бога. Такава е част от етимологията на МУЗИ и МУЗИКА.)
Засега толкова. В понеделник пак. Там ще има тълкувание на името Орфей, "сянката" на "истината" за "раждането" на гладиаторските борби в Тракия. Тази "гладиаторска ерес" се роди преди 10 години в главата на вече починалия Георги Русев от Севлиево, но никой в Института по тракология не му повярва. Сега да ми падне Ф.., да му тикна пред очилата това "мухлясало" френско "пасквилче"...
... Твърдението, че свещенните гладиатори са "порасли" по нашите земи трябва да бъде казано от хабилитиран учен е неписан постулат...
Ще му намеря мейла ииии....
Ама хайде чао. Засега...

Браво високо отценявам труда ти,
очаквам с нетърпение продължението.
Жив и здрав бъди.

+ Ще прегледамъ отново Е. Шуре.

...През тази епоха Тракия е арена на ожесточени битки. Слънчевите и лунни религии си оспорват водещата роля. Борбата между поклонниците на слънцето и луната съвсем не е празна разпра. Двете вярвания представляват две теологии, две космогонии, две обществени организации с напълно различен характер. Култовете на слънцето и на Уран се изповядват в храмове в планините, подчиняват се на строги закони и са представяни от жреци. Лунните култове господстват в долините и се водят от жрици. Обредите се отличават със сладострастия и отгии, с безразборно (??? спорно е) прилагане на окултни умения. Жреците на слънцето и жриците на луната воюват на живот и смърт. Това е борба между половете, започната от древността, една открита или замаскирана, но никога несекваща борба между мъжкото и женското начало, изпълнила с певратности цялата човешка история.
(Коментара мой - Ето къде се появяват и амазонките - пазителките на лунния култ - посветени в тайните на техните вярвания бойци, както "тракийската гвардия" от посветени мъже бойци край Делфи. Остава само "една въздишка в близост до светая светих на някой от храмовете от противника" и ритуалния бой на живот и смърт между двата култа може да е факт. Такъв е описан в "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър отдавна, без да е персонифициран полът на пазача на дървото на живота и кандидатът да му отнеме мисията да бъде пазител)
...Както в съвършеното сливане на мъжкото и женското начало е същността и тайната на божественото, така само равновесието между тези две начала е способно да създадде велика цивилизация.
Навсякъде в Тракия, както и в Гърция, боговете на мъжкото начало са принудени да се оттеглят във високите планини. Пред тях народът предпочита неспокойните женски божества, които възбуждат опасни и стаени страсти. Жриците на луната, или тройната Хеката, завземат върховната власт и превръщат древния култ към Бакх в кървав ритуал. Започват да се наричат Вакханки, за да подчертаят върховното си управление и господство над мъжете. Вълшебници, съблазнителки, жрици на кървави жертвоприношения, те градят светилищата си в закътани места из равнините. В какво е мрачното очарование на тези светилища, които еднакво притеглят и мъжете и жените? Голи тела, похотливи танци, викове, кикот...и вакханките повалят на земята любопитния чужденец. Той е длъжен да се почини и да участва в обредите, в противен случай го очаква гибел. Вакханките опитомяват лъвове и пантери (?) за участие в празненствата им. Но щем почитат тройната Хеката, сетне с лудешки танци в кръг призовават подземния двуполов и с глава на бик Бакх (4)
(4) Бакх с глава на бик се среща в XXIX орфически химн. Това е остатък от старинен култ, който по никакъв начин не принадлежи на чистото учение на Орфей. Защото Орфей пробразява народния Бакх и небесния Дионис, символ на божествения дух, който еволюира във всичките природни царства...

+ Вижъ сега, като четешъ, не приемай всичко едно къмъ едно. Шуре си е Шуре, моите почитания, но не всичко е добре разбрано и отъ него.
+ Озирисъ/или Осирисъ/ е ЕШЪ/ копие/двойникъ/ на РА, тукъ на Земята. Той представлява всичко ЗЕЛЕНО на Земята! РАстенията, тревичките......Отъ тия РАстения, некои даватъ ПЛОДЪ, други ги пасатъ добичетата и те отъ своя страна даватъ МЛЕКО, МЕСО, КОЖИ и ВЪЛНА!
+ А ОРеха дава ОРехи!
+ Отъ плодовете ХОРРА-та са избрали ЯБУЛКА-ТА и ГРОЗДА/респективно ВИНО-ТО/ за "лого" на ДИО-НИСЪ - двойника на РА, тука на Земя-та. Това не значи, че не са се ползвали съ благодарностъ отъ Кайсия-та, Праскова-та и СЛИВА-ТА. Още повече, праскова-та и слива-та се ползватъ, като синонимъ на женския половъ ОР+ганъ, не отъ вчеРА, който също дава наслада, като плодовете! А също дава и плодъ.
+ Ферментиралия СОКЪ на ГРОЗДА, е считанъ за ЕМАНАЦИЯ на ДИО-НИСЪ, Двойника на РА. Следъ употребата на порядъчно количество отъ СОКА/ВИНО-ТО/, Мъже-те и Жени-те са си подарявали здраво ЕБАНЕ, съ което са затваряли кръга - извършвали са акта на зачатие-то, сливане-то! Така родените деца са били благословени и обречени на Бога.
+ Що се отнася до име-то на ОРъ+ФЕЙ, то требва да се произнася ОРъ+ПЕЙ!
Имамъ една статия въ сайта на РЕКСЪ МИЗОРУМЪ - БЪЛГАРОФОБИЯ и СЪПРОТИВА!

Редактирано от XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ на 18.11.05 20:29.

Мъже-те и Жени-те са си подарявали здраво ЕБАНЕ

За тебе сексът е подарък, така ли? Само на Нова Година и рожденият ти ден!!?
А "акта на зачатието" си го пусни на филм!

Както са казали хората: "Дето е текло, пак ще тече".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лутомке !
Пак те лутат лутомките тебе ... Но си Ра+събрала да вникнеш в нещата...

Добро Ти е попадението.
От мен запомни следното :
За да има добро, трябва и да има зло !
Препечатахме сведението, но подготвяме свое за да млъкнат псетата .

Абе ти си пишеш историк, ама си пълен невежа. Защото никой историк няма да пише РА+ еди що си! Ама никой! Запомни го! Дори не се казва така богът?