Пещерата на древните / Наука / Хуманитарни науки / Археология

" ...Нали си отворил дума за внуците, че да вметна...

Май на шумерски ПОТОМЦИТЕ на АН и КИ (АН-Бог Космос и КИ земя - материя - използвам полско тълкуване на "значенията-задълженията" на тези главни богове) се наричат АН УНА КИ.

Така че допускането, че думата е/случайно съвпада (80% или 4/5) с българската дума УНУ КИ - потомци на земята.

Като добавим, че звукът О е двойно съставен от А и У (сътворение,раждане, начало - А ( в шумерския и санкритския) и съществуване, развитие, осъществяване - У (пак на същите) можем да "разгледаме" и следните думи:
НАУКИ и УКИ.

Да скептиците ще кажат,че това са думи в множествено число, но и двете в този си вид изразяват едното, цялото между Ан и Ки в своето осъществяване.

Дали и двете са български думи ??? Сигурно не.

Само че един от обредните хлябове в Западните покрайнини се нарича КИЯ погача и съставните му хлебчета представляват 7 спирали долепени една до друга в тавата.
Направете си я с краве масло.
Много е хубава и страшно вкусна.
Да ви е сладко.

А да не забравя.
В шумерския има няколко диалекта. Колко - питайте дядо Миньо от форума.
Най-възвишения, този на който се е пишела поезията, държавните документи и дипломатическата поща, дори след като изчезва Шумер, като държава, е ЕМЕСАЛ.
"Съгласно" тълкуванията (на поляците) звукът Е в шумерския е със значение на обиталище, храм.

Познайте какво "кощунствено недоразумение" представлява изразът на български - ХРАМ на МЕСАЛ.

Тук нещо се меси си мисля аз.
Приятно четене на поредната ми ерес. ..."

" ...Вместо това ще предложа нещо друга за разМЕСАЛ.
Двама от синовете на Ан и Ки са ЕН ЛИЛ и ЕН КИ.
Ен лил е бил натоварен с досътворяването на света - ЛИЛ, а Ен ки е натоварен с грижите по управлението на земята КИ.
Ен в шумерския е със значение наместник.
Енси са се наричали "стопанските" ръководители на градовете - държави в Шумер.
Такъв е и Еньов ден - най-дългия ден от годината - "наместник" на най-краткия ден от годината - Игнажден, Игнатов ден, Единак ден.
Интересното е че на санкрит ЛИЛ е със значението - божествена ИГРА на сътворението. Това написано от мен с главни букви съществително нарицателно е втората част от името ТАН ГРА с добавена гласна И. А като допълнение първата част на същото име е името на Бог Ан с добавен звук Т.
И двата добавени звука имат точно сакрално значение.
Като допълнителни примери в тази посока са думите Т очен, Т очка, Т ри с всички нейни "аватари" Т ра, Т ре, Т ро, Т ру ( на санкрит "всички" тези вариации са със значение три, троица.
За добавката И засега се сещам само за думата И с к РА и И МЕ.
И в английския и в българския смисълът е с един и същ, но синонимен смисъл, а ИМЕННО:
na-me - от ан (Б) ме и и-ме. (Дано не бъркам, но на персийски наме е книга със синоним съдба) - "Шах наме")
Сричката и в двата случая е шумерското МЕ - божествените сили (закони) които действат независимо от Боговете.
Водачът на коледарите от време оно до сега се нарича не станеник, а станенин. "Раздробено" на понятия е С Т Ан Ен Нин. Някой ще каже че "изнасилвам" значението (етимологията) на думата, но я я потърсете в тълковния или етимологичния речник да видим дали ще откриете някаква връзка на тълкуванията с предходния ден - Игнатов ден.
Най-спорно, според мен, е дублирането, добавянето на звука Н преди НИН.
Това "появяване" и "изчезване" на един повтарящ се звук от събирането на две срички (понятия) не е никакво изключение дори за шумерския.
Колкото за думата НИН тя в шумерските речници е със значенията "владиката" "господаря" и е добавка на доста от синонимните имена на шумерските богове.
За да ви "убедя" или истински да Ви разгневя за "аватарите" на едно понятие, като това за три-те, е различните звукови, но и сакрални, (глаголни) форми на Ра: ра ботя, ре дя, ро-вя, ру-ша
Нан-о, Нен-о, Нин-о, Нон-ка и т.н.
Четете, Хулете ме и Бъдете живи и здрави. ..."

Горенаписаното е препис от клуб Египтология заключената тема за РА.