Всяко откритие се документира с камера

Индиана Джоунс в храма на траките

Работата на археолога - ровене, мерене, записване

Мнозина си представят работата на археолога като Индиана Джоунс, но в действителност често пъти това са дълги и изтощителни дни, в които не излиза нищо, нищо, нищо, споделя Георги Китов. И в един момент - бум, попадаш на находка, но още не знаеш докъде ще те отведе.

Дали е нещо, което ще приключиш за един ден, или ще копаеш с месеци - и това си е част от приключението. Подвеждаща обаче е представата, че при подобно откритие хората просто нагазват в купчина злато. "Повечето от предметите, които намираме, са пръснати на части, понякога дори в резултат на пожари. При тази експедиция например си мислех, че ще свършим за два дни, а се оказахме пред тринадесеткилометров коридор. Навлязохме в гробницата - и в един момент видях нещо да проблясва в краката ми, някакви светли петънца. Това обаче са до голяма степен прашинки, парченца, златни нишки. Не са кюлчета, както някой вероятно си представя. Иска се време, за да разберем за колко грама злато става дума. А в същото време медиите ни питат колко килограма злато сме намерили - явно такава е представата за "извънредно по размерите си съкровище", шегува се той. Самият Китов обаче в дните, когато няма находки, е не по-малка атракция от самите обекти. Археологът не се разделя с панамената си шапка, която го вкарва в образа на Индиана Джоунс, и избягва облеклото. В ден, когато останалите от експедицията работят с пуловери, той се разхожда в обекта по бански. И си слага "официалната" тениска само когато дойдат да го посетят от министър нагоре. Самата археологическа находка засега е далеч от туристическите представи за музеен обект. В дългия коридор цари пълна тъмнина, а отгоре от време на време падат камъни защото в момента археолозите разработват второто ниво на помещението. Затова всеки преминаващ трябва първо да съобщи, че върви по коридора, за да спрат хората отгоре работа за известно време.

Докато Китов разказва, в базата на експедицията част от археолозите внимателно пресяват прашинка по прашинка ценната пръст под зоркия поглед на полицейска охрана. Археолозите се учудват от внезапния интерес на полицията, след като дълги години са използвали само частна охрана в случай на нужда."Находките винаги се документират. Намерените предмети се описват под съответен номер и освен това се заснемат с камера. При необходимост, когато попаднем на нещо голямо, имаме договор с операторска фирма, която идва и снима на място откритията. Не е възможно просто така да скриеш нещо". Докато ръководителят на експедицията обяснява, няколко души с шпакли и други фини инструменти преглеждат терена около каменните плочи в първата камера на гробницата. На обекта са извикани и архитекти, които измерват камък по камък гробницата, така че да може да бъде възстановена в автентичен вид
при реставрацията. Онова, което в приключенските филми изглежда екзотично и вълнуващо, за страничните зрители в този момент наподобява обикновена чиновническа работа - мерене, записване, чистене на повърхности.

Другата погрешна представа за археолозите е, че те копаят.

В действителност грубата работа се върши най-често от хора, наети от съседните селища. Покрай толкова много разкопки обаче и те вече се пишат парче археолози. Самото разкопаване на могилите се прави от три машини. "Скъпи са, но ни спестяват работа за сто души", твърди Китов.

Стела Стоянова


Намерените зъби дадени на ДНК експертиза

Трите човешки зъба, които експедицията на Георги Китов намери в четвъртък в могилата "Голяма Косматка", са дадени на ДНК експертиза. "Очакваме до няколко месеца да стане ясно дали те са на един и същи човек, както и от кой век е той", каза Китов. Експертизата може да докаже приблизително възрастта на починалия и дали той е станал жертва на пожара в гробницата. Възможно е по този начин да бъде установено косвено дали става дума за цар Севт Трети. Два от зъбите са кътници, а третият е прекалено малък, за да установим какъв е, казаха археолозите. По тях няма никакви кариеси и следи от заболявания, което навежда на мисълта, че става дума за по-млад човек.

в-к “Стандарт”
11.10.2004

Археолозите не крият находки в своите джобове

Открихме гроба на великия цар Севт

Градът на владетеля лежи на дъното на язовир “Копринка”, разказва Георги Китов

Доктор Георги Китов е ръководител на археологическата експедиция "Темп", която преди броени дни изрови в могилата Голямата Косматка край казанлъшкото с. Шипка едно от най-големите златни съкровища у нас. Само за два месеца експедицията на Китов се натъкна на уникални златни находки и в други могили в региона. Специалисти траколози заявиха, че откритията може да ревизират някои от основните битуващи теории за траките. В деня, когато стана ясно какво е намерено, десетки полицаи бяха изпратени да охраняват находките и обекта въпреки протестите на археолозите.

- Г-н Китов, знаете ли вече на кой владетел принадлежи гробницата в Голямата Косматка, която предизвика такъв интерес?

- Да. В нея е бил погребан великият цар Севт Трети, който е бил владетел на траките. Това стана ясно от два надписа върху сребърни съдове за вино - фиала и чаша. И върху двата стои надписът "Собственост на Севт Трети", изписан на гръцки, тъй като траките са нямали писменост.

- С какво е известен този тракийски владетел?

- Той е живял в края на четвърти и началото на трети век и е създал Севтополис (тоест градът на Севт), който е бил негова столица. Това е единственият тракийски владетел, който е дал името си на град. Селището е било изградено изцяло от камъни и кирпич, имало е собствен дворец и собствен храм. В момента този град се намира на дъното на язовир "Копринка". Севт е водил битки с македонски владетели и е печелил. С това откритие написахме още едно изречение в историята на тракологията.

- Каква е стойността на съкровището, което открихте в Голямата Косматка и явно е принадлежало на Севт? За колко точно предмета става дума, защото се появиха различни цифри в публичното пространство?

- Ако питате за паричното изражение, не е моя работа да го оценявам. Има хора, които по-късно ще направят това. Важното е, че разкритието е голям напредък в тракологията -неслучайно тук се изсипаха десет световни светила на тази наука и цъкаха с език като стари часовници. Трябва ни време, за да оценим истинския му смисъл. Това е най-мащабната ни находка за досегашните близо три месеца на експедицията. Първоначално открихме в старозагорското село Оряховица най-старата тухлена гробница. В Мъглиж намерихме други 5 гробници, а в могилата Светицата - зидан каменен гроб, където бяха открити истински произведения на изкуството - например прословутата златна маска, тежка над 600 г. Гробницата в Голямата косматка специално е без паралел досега. Само каменният коридор е дълъг 13 метра. Когато започвахме разкопките, си казах - е това ще е 1-2 м най-много, ще го свършим за два дни. Оттогава всеки следващ ден, като напредвахме навътре, си казвах: "Не може да бъде". В централната камера достигнахме до 60-тонен саркофаг, като подът и ложето бяха отрупани с неимоверно количество златни предмети. Имаше и златни нишки, с които е била украсена постелка, застлана там. Намерихме 20 златни предмета и още 50 от сребро и бронз. Открихме и изображение на негърска глава.

- Откъде траките са можели да имат контакт с негри?

- Може и да не са контактували, но да са знаели за тях. Точно поради тази причина негрите са изглеждали нещо екзотично за тракийското общество - и оттам повод да се украсяват ценните предмети с техни изображения. Например върху един съд от Панагюрското златно съкровище също бяха открити два реда негърски глави.

- Какво е представлявало самото погребение?

- Ритуалното погребение за траките след Орфей е било свързано с разчленяването на мъртвия на седем части и погребването им на различни места. По подобен начин е било постъпено явно и с мраморната врата, върху която имаше изображение на Дионисий - тя е била разчупена на няколко части. Останалите съдове, които са били оставени в гробницата, явно са били предназначени да служат на мъртвия в задгробния му живот. В предната камера намерихме и скелет на кон.

- А човекът?

- Човешки кости до момента така и не бяха намерени. Не е изключено той да е бил изгорен и от него да не е останало нищо. Може би това е било ритуал след смъртта, а освен това явно е горяла и самата гробница. В предната камера, където е бил конят, обаче по-късно открихме три човешки зъба. Възможно е те да са на човек, който е бил вътре по време на пожара и е загинал или се е задушил. Аз поддържам версията, че това първоначално е било храм, който след това е превърнат в гробница, а сега е нещо като мавзолей.

- Веднага след откритието ви бяха изпратени полицаи, които да охраняват съкровището. В момента не виждаме нито един.

- Ние сами се отказахме от дневна охрана. Тя е безсмислена, защото ние сме тук. В началото имаше настояване всички находки да бъдат предадени в полицията. Откъде накъде? Полицаите, които дойдоха в началото, ни упрекваха примерно за това, че работим нощем. Защо да не работим? Те нали също ловят престъпници нощем? Ако част от тези сили, които бяха изпратени при нас, бяха използвани за друго, сигурно щяха да спасят от иманяри например някое друго находище. Или да предотвратят обир, убийство някъде другаде. Вместо това ние бяхме подложени на непрестанно пребъркване. Проверяваха дори акад. Иван Юхновски, председателя на БАН, който служеше като парламентьор между нас и МВР. Пребъркваха учени, за които просто е обидно дори да помислиш, че могат да поискат да скрият нещо. Ние сме археолози - за нас повод за гордост е да покажем на света онова, което сме намерили, а не да си го държим по джобовете. Впрочем редовите полицаи непрекъснато ни се извиняваха, че са задължени да вършат подобно нещо. В момента четирима полицаи висят денонощно пред базата ни, където са находките. Чак ми е неудобно да си влизам в стаята, защото точно до нея е седнал полицай, чието име дори не знам. А в същото време срещу иманярите пречки няма.

- С какво ви изпреварват те?

- На първо място - разполагат със скъпа техника, със скенери, а ние още работим с металотърсачи. Освен това не се нуждаят от разрешителни. А ние трябва да си вадим разрешение за всяка отделна могила. Можем да копаем в тази, но в другата, на триста метра оттук - не. Разчитаме предимно на пари от спонсори - в момента спонсор на тази експедиция е фондация "Хоризонт" от Централна Европа. Но чиновниците не могат да ми отнемат едно нещо - вълнението от това, което правя. Те просто нямат такъв дух.

Стела Стоянова


Теориите ще се преосмислят

"Археологическата находка на експедицията на Георги Китов ще хвърли бомба на предстоящия идната година десети конгрес на траколозите в Атина". Това заяви проф. Александър Фол, след като в четвъртък десет светила от Института по тракология към БАН дойдоха на обекта.

Всички са единодушни, че уникалното откритие тепърва ще преосмисли науката за древните заселници по тези земи. "Това потвърждава мои теории, които съм разработвал още преди двадесет години - за единната ценностна система на траките", казва Фол. Неговата концепция противоречи на приетото становище, че траките са заемали безразборно обичаи и вярвания, и доказва, че те са били равноправен партньор на гръко-римската цивилизация. Оценката за реалната стойност на откритието (не само във финансов, а и в исторически план) тепърва ще се дава от специалистите.

в-к “Стандарт”
09.10.2004