Здравей,
И аз съм виждала как студенти по археология започват да пият от рано на обекта, дори по- рано от времето, което спомена. Искам обаче да уточня, че целта на тази експедиция не е да намерим римска кръчма до крепостта, а и за съжаление на всички любители на 24- часовото пийване, надали ще е действаща. Та предварителни извинения.
Искам също да споделя, че дисциплината на един обект зависи от ръководителя. Както той или тя делегира (добре в оптималния вариант) задачите, така и определя работните правила.
За душиците по програмите- бедния човек е зает с мисъл за насъщния и в повечето случаи няма и минимален интерес към родната археология...Очакваш качествена работа за една надница, когато няма грам любопитство и стремеж към познание...? Ще прощаваш, ала не мога да се съглася.
Благодаря за пожеланието и всичко добро!
Милица

Здравей,
Да си водим записки...разбира се, сега ми хрумва да офоряме плочки от глината, която излиза и там да си водим документацията...Просветление, благодаря ти.
Поздрави,
Милица

че то на всеки себеуважаващи се разкопки се водят записки

хаха, що бе, готино ще е да намерите римска кръчма все пак
по принцип си права за бедния човек и неговите въжделения, но това си е чиста генерализация, познавал съм работници на обекта, за които работата на разкопките е било повече от удоволствие, интересували са се от история и са се отнасяли с внимание към това, което вършим. та да си беден не означава непременно, че нямаш интерес към онова, което правиш....
междудругото сигурно знаеш, че на някои обекти наемат за работници студенти, които не учат археология, а близки специалности като история, културология и тн., та точно те понякога са много трудолюбиви и заинтересовани, не само бедни хорица се ползват за работници.....

Здравей,
Наясно съм, че на разкопки се води дневник и каталог (друг е въпроса до колко подробни са последните, някои смятат, че в каталога трябва да се включат само най- важните находки например, други описват всички) Оригиналничех в отговора на бележката- "водете си записки" , защото е ясно, че всеки един обект, който се изследва не може да бъде върнат в първоначалното му състояние. И се опитваме да го реконструираме поне в писмен/ компютърен вариант до колкото можем.
Струва ми се, че превръщаме темата, която поместих на сайта в чатене за методология на разкопки (както и за откритие на извънземни скелети по нашите земи, публикувано в руски вестник, е, поне си опреснявам руския :) )
Поздрави,
Милица

Милице, я си качи снимката

Наясно съм, че има дневник. Официалният дневник обаче е едно, но всеки уважаващ себеси млад археолог трябва да си води лични записки.

Един пример - намира се някаква находка на някакъв стратиграфски хоризонт, който не отговаря на очакваното. В официалния дневник се пише това, което трябва да се пише според утвърдената историческа ситуация. Но младият археолог непременно трябва да опише случая подробно, дори и да е в разрез с повелите на ръководителя на експедицията ! Приемете този съвет от мен, защото във вас - младите български археолози, е нашата надежда да разкриете Истината за българската история !

Още нещо - обикновено така се случва, че официалният дневник е унищожен, мистериозно изчезва или е фалшифициран. Знам най-малко два подобни случая.

Единият е от разкопки на сарматски некропол около Яилата преди двадесетина години. Една нощ към края на разкопките малката помощна постройка, в която се съхраняват находките и дневника , лумва в пламъци. Дневникът е унищожен. За щастие двама млади археолози водят паралелен дневник. Информацията е съхранена и е на сигурно място.

Другият случай е скандално известният гроб на Васил Левски в църквата Св.Петка Самарджийска, на който гроб болшинството археолози са върли противници. Оказва се, че дневникът на разкопките е писан и преписван в последствие, вероятно фалшифициран. Това става ясно благодарение на факта, че един патриот, който по време на разкопките е знаел легендата за гроба на Левски, е водел паралелен дневник. Това е архитект Бобчев, за който няма никакво съмнение, че Левски е погребан именно там. Схемите в дневника на арх. Бобчев се различават доста от тези в дневника на Стамен Михайлов. Вие как мислите - архитекта ли чертае по-добре или младия тогава археолог ? Дневникът на архитект бобчев доказва, че гробът на Васил Левски с голяма доза сигурност се е намирал в църквата Св.Петка Самарджийска, но поради плануваното издигане на паметник на Ленин на това място, истината е била скрита. Един от най-срамните дни за българската археология !!!

винаги на разкопки съм си водил личени записки. а и почти всички останали без наемните работници, освен ако не са били студенти, са си водили. някои си правеха и личен фото-дневник (освен официалния такъв).
а от случаите, за които говориш, разбирам от каква важност са паралелните дневници

Abe, Ziezi, ot gde gi znae6 tezi detailni podrobnosti? Kato gobori6 za Bob4ev, poznava6e li go. Ta toi, kogato govore6e za groba na Levski. ve4e e edin izkukal 90 godi6en kukumicin. I ne u4i Milica na dvoistvenost - i bez tova po4ti vseki arheolog, koito raboti s mladi hora gi tolerira da vodiat svoi zapiski. Tova e 4ast ot obu4enieto im, glupako! A koito ne iska takiva nesta, toi vuobste ne vzema stajanti.

Ами здравейте всички дискутиращи темата за дневниците,
Искам само да отбележа, че аз също съм на мнение всеки от участниците в експедиция да си води дневник. Най- малкото чрез сравняване се подобрява акуратността на информацията. Ала 1) зависи каква информация (като детайл) изисква ръководителя на обекта; ако той иска примерно да бъдат вписвани само определени факти голяма част от информацията остава извън дневника, или пък за собствено ползване на участника (отделен въпрос каде ще му трябва) 2) ако има двама квалифицирани души да водят дневници, а останалите са хора по програмите, те често не могат да пишат, да не говорим изобщо, че понятие си нямат какво и как да поисват...А, в зависимост от мащаба на обекта 1-2 души не могат да са на всякъде.
Поздрави,
Милица
П.П. И все пак аз писах във форума на съвсем различна тема...