|
Тема
|
Момчил,българския народен епос
|
|
Автор | i/istoriq (Нерегистриран) |
Публикувано | 07.07.05 22:38 |
|
1345 г.
Феодалният владетел Момчил е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън. Момчил е независим феодален владетел в Родопите и Беломорието, един от първите борци против османското нашествие на Балканския полуостров. Първоначално е главатар на разбойническа дружина, поради което е преследван от централната власт. Принуден да избяга във Византия, Момчил постъпва на служба при император Андроник III (1328 г.-1341 г.). По-късно заминава за Сърбия и служи при крал Стефан Душан. През 1343 г. подпомага Йоан Кантакузин да заеме византийския престол, в резултат на което получава Смолянската област и става неин управител. През следващата година нанася поражение на османските кораби при Портолагос. Момчил скъсва връзките си с Византия и се обявява за самостоятелен владетел в Родопите и Беломорието с център Ксанти и крепостта Перитерион. През 1345 г. е нападнат от византийски и османски войски, предвождани от император Йоан Кантакузин. В сражението при Перитерион дружината е разбита, а самият той - убит. Момчил е възпят в българските народни песни като храбър борец срещу османските завоеватели и народен защитник.
| |
Тема
|
i ne6to ot rodata na Tulsa
[re: i/istoriq]
|
|
Автор | i/istoriq (Нерегистриран) |
Публикувано | 07.07.05 22:48 |
|
1867 г.
С разрешение на Панайот Хитов Васил Левски посещава сам Карлово. Панайот Хитов e деец на националноосвободителното движение. Роден е в Сливен през 1830 г. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата сам я оглавява. Под въздействието на Георги Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г., заедно с Коста войвода, организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Георги Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. Ръководи чета, която през април 1867 г. преминава р. Дунав и навлиза в България. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК (април–май 1872 г.) е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877 г.–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. Развива активна обществена дейност – депутат в Шесто Обикновено Народно събрание (1890 г.–1892 г.), председател на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи". Умира на 22 февруари 1918 г.
| |
Тема
|
I ot sysedite,no bez datirovka
[re: i/istoriq]
|
|
Автор | i (Нерегистриран) |
Публикувано | 07.07.05 23:03 |
|
Археолози откриха в Гърция развалини на древно светилище на Аполон
6 Юли 2005
Древният храмов комплекс е разположен на площадка 30 на 20 метра и е снабден с крепостна стена.
Гръцки археолози откриха на остров в Егейско море развалини от древно светилище на Аполон, съобщава атинският вестник “Нефтемборики”. Според публикацията, уникалната археологическа находка е направена на необитаемия остров Деспотико. Той се намира близо до по-големият остров Антипарос в Егейско море, където от май месец се извършват разкопки от археолози.
Древният храмов комплекс е разположен на площадка 30 на 20 метра и е снабден с крепостна стена. От светилището на Аполон до наши дни са съхранени само фундаментите на основите и остатъци от капителните колони. Освен това специалистите открили фрагменти от древна мъжка статуя. Според археолозите такива статуи се използвали при строителството на сгради в доста по-късна епоха от тази, в която е изграден храма.
В светилището е открита много добре съхранена мозайка и част от водопроводната система. Открити са също няколко мраморни и глинени съдове.
Разкопките на древното светилище продължават.
| |
|
|
|
|