Латини, ти май взе да забравяш фактите около дискусията - въпросния Калоян е стоял непогребан между 6 и 12 дни, а не между 12-15, както сега изведнъж реши да бъдат. За Инкова-обърни внимание, че тя привежда само някои примери от изследване на гроб в Русия, (до вземане на отношение от страна на специалист не виждам смисъл да го обсъждаме). А за това дали на погребението на богат и известен човек могат или не на идват хора от други места, и погребването да се забави поне с шест дни, всеки сам може да си реши. Сега защо този човек при цялото си богатство е бил погребан в дървен ковчег, защото така са погребвани и останалите богати хора от некропола - такъв е бил обичаят за тях, докато обичаят за погребването на императори е в зидани гробове със скъпи украси и този обичай не е възникнал след 1207 г. (ето защо е сега се дяла каменен саркофаг за Калоян от гроб 39 - да не се срамим пред чужденците), (обърни внимание на сведенията за погребването на византийските василевси). А това, че този Калоян е бил "фамозен търновски болярин", това си е твое мнение - човекът си е един нормално богат човек от епохата, имало е и други като него (да ти напомням ли отново за гроба от некропола с по-масивна диадема от гроб 39, който ти също сметна за царски). А за какавидите - аз не отричам възможността вътрешностите на погребания да са били извадени (макар, че ясни данни за това няма, а самия проф. Йорданов говори за вероятност). Въпросът ми беше за осоляването и за развитието на насекомите в тази среда, въпрос, който ти изглежда отбягваш. И последно за пръстените - ясно е, и ти самата го сочиш, че пръстенът от гроба е два и повече пъти по-голям от обичайните пръстени на аристократи от епохата, като интерпретираш това като знак за царски пръстен, но пък нали титлата цар там липсва защото Йоаница си го е направил преди да стане владетел - ето отново взаимно противоречие в предлаганите доказателства. Колкото до данните за по-късно датиране на гроба вече се спрях върху тях, като те са достатъчно показателни, поне за специалистите археолози, които толкова недолюбваш.

Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на "трети Рим, втори Константинопол", е един от най-големите в европейския югоизток.


На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост



Основните улици в крепостта започвали от Главния вход и продължавали в северна, южна и източна посока покрай крепостните стени. Специални подходи водели към Двореца и Патриаршията.




Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа-официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор.
Тронната зала и приемните помещения са разположени в западната половина на двора. От изток е жилищният блок и административното крило, а под тях - огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията , а от северната-гвардейските казарми.
В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.


Специални подходи водели към Двореца и Патриаршията.


Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл

Radiocarbon анализ датира верно но с +-100годиниЗащо анализират археолозите, ровейки се в помийните ями и събирайки изхвърления боклук,
е много просто защо?Защото така могат да си измислят каквото си искат наволя.Имьм познат, който търсеше епископско седалище там, където никъде не е имало, само по един зид, строшени керамични отломки и накрая налери един турски ръждясъл катинар ха-ха кеф!!! На времето майка ми интервюирала един голям археолог Йозеф Поулик и той казал, че Радиокарбоновия метод е чудесен но 100 години напред, или назад
не били от значение в случая. Много интересно

Четох с известен интерес темата. Прави впечатление, че се изтъкват добре проучени предимно исторически факти. Но трябва много ясно и категорично да се каже, че ГРОБ №39 Е НА КАЛОЯН, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ И ЦАР КАЛОЯН. Точка на спора. Това отдавна е доказано и в последно време няма сериозен учен, който да застане зад обратното твърдение, като изключа проф. Йордан Андреев, но той като историк защитава тази теза от дестки години вече по навик. Също и проф. Йордан Йорданов, чиито лекции съм имал честа да слушам, но той застъпва тази теза, най-вече заради възстановката която прави на черепа на този Калоян. Както бе споменато и сегашния екип проучватели нееднократно потвърждават, че въпросният гроб е от 14 век.
А относно коментарите за С14 датиране, явно участниците във форума нямат достатъчна представа за същността на този метод.
Ако все пак толкова държите да се разбере къде би могъл да е гробът на цар Калоян, трябва не толкова да разнищвате средновековните извори, а по скоро се замислете за външната политика на цар Калоян и по точно дипломацията му. Мястото не е "Св. Мъченици", но е логично гробът му да бъде локализиран в недалечна близост, в един друг църковен храм!?

Stiga s tozi grob
Pisna mi!
Vie izglezda ste bolni na tazi tema.

Ваше величество, благодаря за "известния" интерес към темата, който сте ни отделили))). Все пак бихте ли представили и загатното от вас ваше виждане за евентуалното място на гроба на цар Калоян. Дали в случая нямате предвид църквата "Св. Петър и Павел", за която е изказано становището (доколкото ми е известно неподкрепено с по-сериозни факти) че е била построена от този владетел във връзка с унията? И все пак, ако вземем предвид археологическите данни, сочещи, че "Св. Четиридесет мъченици" е била изглежда основния мавзолей на Асеневци и че цар Калоян е бил неин ктитор, не е ли доста вероятно той да е бил погребан в някой от мраморните гробници вътре в храма?

"....А относно коментарите за С14 датиране,
явно участниците във форума нямат достатъчна
представа за същността на този метод."
.............
Това е вярно.
Не е лошо да се направи определено изложение
на основните моменти на този метод.
За грешката от 100 години или повече също съм чел...
Защо не пуснете една тема за този метод ,
както и за други методи за датировка?
С ентусиазъм бих се включил в подобна дискусия.
Карлуковски преди известно време изложи накратко данни за магнитометричните методи на изследване.
За Иванчо;
Темата за гроба виждам едвам сега и я прочетох с голям интерес.
Ако се абстрахираме засега от определени чисто
...политическо-познавателни моменти( псевдопатриотизма на науката в тоталитарната държава и честта на
неподкупния и обективен изследовател
...), дискусията около идентификацията на останките е
една от малкото стойностни дискусии напоследък в клуба.
Поздравявам основните действащи лица -Латани и Тукидид

Tulsa,nqmam ni6to protiv,no te taka se vjivqvqt v edin grob,sqky6 e na jivot i smyrt.
Ne vijda6 li,4e vseki tvyrdo dyrji na svoeto i nqma da ima konsensus po vyprosa.Naj-mnogo otnovo da se izpokarat.

Точно изразена позиция по въпроса няма, но най-много съвпадения има с цар Калоян - ръст, белегът на черепа, доказателствата, че тялото на покойния е било балсамирано и пренесено до Търново от далеч (убит е при Солун) и т.н. Въпросът опира до прословутия пръстен - печат, на който пише само "Калоянов пръстен", а няма никакви титли. И все пак 99% това е царят (1187-1207). Що се касае до севастократор Калоян - той си е ктитор на Боянската църква и владетел на този район, няма причина след смъртта му да е бил погребан в Търново.

А, това не бива да ти прави впечатление. Те, историци, археолози и тям подобни се карат, както и циганките на Женския пазар не се карат и се мразят като в басня!