Много интересен и РЕАЛЕН "експеримент" и най-важното успешен...."булгарски"...

може ли да кажеш конкретно от къде е извадката

ще кажеш ли конкретно от къде е извадката?

Не никога няма да кажа дори под дулото на оръжие

Освен ако ме помолиш...

ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ

За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхестествени тайни ли крие това на пръв поглед неврзрачно, а може би, вълшебно място ?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Слава Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни мисии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседналив хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина – кипро селце, сгушено в южните склонове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни ракопки. С каква цел ? – Само те знаят.
Всъщност знаят ли ?
- Лельо Славе, почна се ! ... От утре – на обекта !... Гласовете им тръпнат. – Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Атлантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака...Кажи!
Умолително я поглеждат.
- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
- О, какво има там!...
- Да, лельо Славе! Знаем... Достигнем ли дълбините, които очакваме, ще се промени представата за Човечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли „вратите към Космоса”?!... – Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
- Ама и вие... Колко сте смели! – Благодушно се смее пророчицата. – Защо ще копаете?
- Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо – какво ще бликне от земните недра? Второ – към правилния квадрант ли сме се насочили? Трето – ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
- Вижте, не ми харесва таз работа! – Слава Севрюкова рязко сменя тон. – Опасно е! Казвате, „врата към Космоса”. Да един от „вселенските проходи” действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
- Но обектът е идеално защитен. Чуйте внимателно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам – огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? – Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
Лельо Славе, но как!? Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копаем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
- Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
- Авторитет си, о-о-о, лельо Славе! Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
- Какзвам, не му е дошло времето – непоклатимо отсича. – А инак, виждам – ще ровнете тук, ще ровнете там. И каво? – Антики. Знам друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... – Отново се позасмива. – Права ли съм?
Мълчание.
Прорицателката заговорнически снишава глас:
- Чуйте добре, безценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбоко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. – Рой тревожни видения са преминали през очите й. Гласът й е строг. – Бедни хорица... Старци изнемогват, бедстват сираци.

- Но, лельо Славе!...
- Казах, недейте! – Безкомпромисна е. – Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да чакат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразниха с твърдоглава решителност? Или вникващата отвъд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?стр.28
* * *
Същата година със сензитивите Цветана Рангелова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио – програма „Хоризонт”. От 00,00 до 03,00 часа след полунощ демонстрираме енергийна диагностика на непознати по телефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред медийната сграда.
Нервите опънати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журналисти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачервени. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистически рейд, мигновенно надушва сензация. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
- Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
- От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
- Изненада?! Министерството на отбраната копае от месеци забуления в тайнственост обект. Убийствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
- С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка! Диаметър – над метър. Идеално закръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
- От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
- Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? – Водещият забавя темпо. – От коя епоха е находката? Касае се за археологически артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
- За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. – Журналистите снишават глас. – Надвечер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
- Невероятно! Къде са находките?
- Потулиха ги. Цензура. Все едно не са съществували. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме „карантината”... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се – земни ли са реликвите? Или?...
Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичинската експедиция. Известен от предната книга за Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят” – доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информационен мрак събития той си спомня:
Няма случайности на тази земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноманалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника

Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме – станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така на 06.12.1990 година бе даден старт на операция „Слава”. (Случайно съвпадение с името на пророчицата? – б.а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация „Феномени”. Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележително творение. Лявото крило – прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Безпрецедентна находка. Науката мълчи.
- Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
- Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел – над 160 метра дължина. Схема на работа получавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
- Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
- То бе още по-интересно – загадъчно се усмихва докторът. – Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части – с въжета, макари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж – с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея – тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
- Господин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят давност.
Разкопки с кодово название „Слава” под ръководстото на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето.
Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ванга. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?.
- Първият изкоп бе спираловиден – встарни и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува – усмихва се докторът. – След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутване ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!...”
- Петричката пророчица системно ви насочваше?
Да , поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието – консервирано. – Човек? Мумия?... Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. – Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? – Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?...” – Прорицателката шумно се засмя.
Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участвалия в разкопките полковник професор Наплатанов. Непознати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?

- Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничетата изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст – скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втора година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегряха. Какво да правим?... Пред нас масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
- Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
- 66 метра надолу по вертикала, близо 180 – по спирала.
- Загатнахте – колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте лия описали?
- „...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за „първия безполов човек на Земята”.
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време занапред... – Тръсна глава. – Ке биде разчетена. – И тихо допълни. – Она е история на човешкио род от първороднио син насам...”
(Незнайно защо, откак свят светува феноменалността предявява странни, трудно обясними предпочитания – компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава – поредно доказателство за това. – И двете с начално образование, но с недостижим самороден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга – старши научен сътрудник ( с ранг професор ) към закрития „Институт по сугестология” в София. Слава – извън страната за доказани приноси в областта на ядрената физика – б.а.)
Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!...”
Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
- По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: „Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития.” Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо – збрани изнасяне на пръстта от войници. Второ – с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се запечати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
„...Защо бе всичко това? – Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название „Слава”. – Част от военните, вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопчите. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалния подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистичени изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюция та на разума. Доказва – не сме сами във вселената. Не сме и „проходили” още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите...” Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата „ден” може да означава столетие или хилядолетие.

...Пред нас се открои отвор с формата на арка. Зад нея – ясно оформен таван и стени. Узна се – съществува пряк вход – „врата към Вселената”. Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и...
...След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано... – Мълви като омагьосан докторът.
Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:
- Думица повече не чакайте!
* * *
Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.
Какво ново може да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката „царичинска дупка”? Отдали предимство на поредния „по-голям брат”...
Плетеница от мистерии. Подземния оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, телеграфично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал.
Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят „обекта” в непроницаемост? Възможно ли е Министерството на отбраната да „покрие” завинаги поразителните находки?
Отговорът – реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение
Нека обсъдим и други интригуващи факти. От първия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните продължават работата саморъчно. Тогава настъпват загадъчни паранормални явления. Неиндентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от нечие невидимо присъствие, охраняващите обекта кучета раздразнено лаят.
(В една от следващите глави ще узнаем за сходните, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контакти с неведоми сили – б.а.)
По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психоенергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физическото проникване енергийни полета с неясен произход – б.а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, превърнала се без причина в безпомощна.
Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двугодишно лутане из влажните подземни лабиринти, военните взимат най-мъдрото решение – спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение.
Какви са енергийните стопери ?
От кого са заложени? Какво е отвъд тях ? – Съмненията ожиявават в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Разкопките практически са прекратени. Досега няма официален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписа Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна операция, извършвана, както се твърди, с „хирургическа точност” струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е да се запитаме: автентична ли е „мъглявата епопея” или съмнителна игра на въображението на хора с болна фантазия?
Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за „Бог да прости”. Насочващите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията впечатляващи.