Искам да попитам дали някой е чел книгата на Калин Терзийски - Алкохол и какво му е мнението?

Много истинска книга.
Каквато може да напише само алкохолик. И каквато е писал всеки от нас с живота си. Всички наши истории си приличат. Независимо дали четеш "Джон Барликорн" на Джек Лондон, историята на Бил У. или откровенията на анонимните алкохолици в едноименната книга. Или К. Т.
И моята история е като на Калин Терзийски, и неговата е като моята. Но има една съществена разлика. Той е спирал сам, аз - сред други трезвеещи алкохолици. Затова ми се късаше сърцето, когато четях за смазващата му самота в първите дни на абстиненция.
Аз имах на разположение всички нови приятели от АА, сбирките, този форум, новата духовна програма и надеждата, че чудото ще стане. И то стана.
Бяхме много тези, дето катерехме, имахме въжета. Бяхме свързани един с друг. Изкачилите се по-високо издърпваха тези в ниското, а те на свой ред - следващите. Понякога някой падаше, повличаше и друг след себе си. После тръгваха отново от подножието. Но бяхме заедно. Да, всеки поотделно катереше, но знаеше, че пред него има други и след него - също. Това дава КУРАЖ.
Струва ми се, че не бих могла да го направя сама, лежаща в стаята, гледаща в тавана стенейки, абсолютно сама завинаги, стискайки зъби до изтъркване и без ясен резултат за края на начинанието...
Познавам и други самотници като К.Т., които се справят сами с проблема. Вероятно е възможно, но не и за мен. Без АА - нямаше да се справя. Опитвала бях стотици пъти. Безрезултатно.
Новите тук понякога се дразнят, че всеки наш пост завършва с "Благодаря на Бог и АА, че се справям." След известно време в редиците ни разбират защо е така. Това не е клише, нито е церемония по връчване на Оскари за трезвост. Това е искрено чувство на преданост, което не се уморяваш да изтъкваш, защото си жив, трезв и животът продължава.
Може ли да ми припомниш последното изречение от "Алкохол" на К.Т.?

Благодаря за отговора! Не мога да ти припомня последното изречение, защото не съм я чела. Прочетох някои откъси, които намерих в мрежата. Сега мисля да си я купя, защото не я намирам в електронен вариант.
Хубав и усмихнат ден!!!

На мен много ми хареса. Купих си я и на един дъх я прочетох (за 2 дена). Всъщност той е говорил пред диктофон и съавторката е подбрала какво да влезне в книгата. На въпроса към него "Ти така ли би я написал" той отговаря "Аз въобще не бих я написал"...
(перефразирам по памет)

Ценна е най-малкото като признание от известен и талантлив човек, при това лекар, при това психиатър за един толкова стигматичен и неразбран проблем като алкохолизма.
Ще ми е интересно да чуя и други мнения.

Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)

Редактирано от rayoflight на 27.05.12 18:21.

Тази книга се чете на един дъх. Стилът е уникален. Циничен и вулгарен,но не те отвращава.
Краят на книгата е : "Но освен алкохол, има и други неща."

Хубав и усмихнат ден!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Калин Терзийски в Медиите ON AIR:

Много добър!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина се чете на един дъх,сутринта я започнах и просто не мога да спра,малко ми остава,а не помня да съм чел толкова много от години...Объркан съм от толкова откровено и красиво писане...

Не се стърпях и я дочетох още снощи.В десетки моменти виждах направо себе си,макар и не в толкова трагичен вид.Книгата е написана безпощадно честно и откровено,чест прави на автора,че като публична личност има тая смелост.Някъде из нета четох,че я е писал 4 месеца след спирането на алкохола...това особено в края на книгата просто си личи като отражение.Моето мнение е,че едно прочитане не е достатъчно,поне за мен,има доста моменти и пасажи,които трябва да препрочета и да мисля върху тях.А инак ми е странно,че в тая тема има толкова малко мнения,пък не е отскоро...мисля че е добро поле за размисли,предвид и последните събития с главния герой...
Аз лично я намерих в електронен формат в нета,ако някой има желание,може да потърся линка.

Редактирано от daliili... на 22.02.16 20:18.

Аз не съм я чела от тогава и съм я позабравила.
А и вече не ме вълнува по този начин темата.
Важна ми е, но тогава ... беше времето, в което откривах, че това пиене Е заболяване.
Сега вече знам.
Други книги са ми нужни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм я чела, но публикувай линка.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн