Така е,да.
Осъзнах го преди 5 години.
Когато наистина живота ми отиваше яко към тоалетната.
Във всякакъв план.
И работен,и семеен и социален.
Оттогава до днес много препатих.
Но с похвала мога да кажа че се събудих,за много неща и истини в живота ми.
От едно известно време виждам еднакви цифри,по двойки цифри..числа,номера на коли,часовници..маниакално е направо.
В началото се плашех..мислех на тото ли е,на лошо ли е..?
С алкохолишкия си мозък всена депресии и на лошо ме кара.
На добро е..на промяна е обаче.
Цялостна и съдбовна.
Предпочитам да мисля че е така.
Акашиевите записи и симхронността ми говорят.
Всичко това са знаци..да повярвам в себе си и силите си,предполагам.
Че мога и че ще успея.
И да слушам само интуицията си и вътрешния си глас.
Понеже съм доста колеблив и нерешителен.
Дева см..все меря,анализирам,претеглям..страх ме е от риска.
А не трябва.
Шибана работа имам..която реално съм загубил.
Няма какво да губя повече.
Загубих съня си,вътрешния мир и баланс..какво повече да губя?
Угнетен съм..насила хубост не става.
Само напред ще вървя.
За добро или лошо.
И най-лошото ще свърши един ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алкохола на никого не е помогнал.
Предпочитам хиляди пъти болезнената реалност,отколкото сладкия хап алкохола.
И стойка на завряна шия в пясъка.

Най-хубавото е, че се бориш!

Нали знаеш онази притча за жабчето, дето паднало в един съд с мляко и не можело да излезе. Но скачало с крачета, скачало, докато млякото станало на масло.
То стъпило на твърдо, скокнало и избягало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така де....днес е девети ноември - ден 1

П.П. Защо започнах отново не мога да кажа със сигурност, но въпреки, че съзнателно си признавам, че съм алкохолик (по критерии добре го докарвам)....реално не се усещам като такъв...

А днес кой ден е?

Щом си признаваш това е голям напредък. Стъпка по стъпка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес(25.11.15) е 17ти ден (на осми беше последната молекула етанол, която си прелях и на девети бях детокс)...
Бая истории попрочетох, включително и такива от голямата книга и е направо потресаващо как една и съща траги-комедия се разиграва отново и отново:) Потресаващо, глупаво или дзен...не знам кой термин да използвам...

Наистина трудно бих определил с точност и дали е смешна или трагична съдбата на пияндурниците.
...Със сигурност много повече мъдрост е донесла минута от безумието ни от алкохола отколкото вековете здравословно живеене на разни вегета, които не са вкусили от това да загубят самите себе си и само се оплакват от дреболии и направо и са дребнави, понеже не знаят цената на съществуването си...

Пиенето е уникална глупост и ако ти остане акъл за да го прозреш получаваш естествена ваксинация против дребнавостта в живота...

"... или трагична съдбата на пияндурниците."

Аз не съм пияндурник. Аз съм алкохолик от безнадеждният тип, аз съм истински алкохолик. И това не го споделям с чувство на гордост. С какво чувство го споделям? - в случая не е от особено значение. За мен е важно и полезно, че не го споделям с чувство на гордост и не по - маловажно - без чувство на вина.

"...Пиенето е уникална глупост..."

В моя случай, пиенето не е уникална глупост. В моя случай пиенето е болестта "алкохолизъм". Нито повече, нито по - малко. Каквото и да значи това.

И разбира се, поздравявам те за дните без алкохол. Ако, пък и без алкохол в тези дни липсва у теб чувството на безпокойство, чувството на страх... и на вид не изглеждаш само нормален, а пък вътрешно малко нервен - всичко е о, кей... Може би ще успееш да го контролираш алкохола - 30 дни не пиеш, после малко пийваш, послек пак не пиеш, после пак малко пийваш... Аз не го искам за себе си това, но ти може и да можеш.

Благодарен съм, че пишеш тук, щото на мен ми е полезно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм на мнението на Димитър, но явно много не разбирам алкохолизма. Днес бях свидетел на изказване на един човек за син на хора който е алкохолик.
Нямаше никаква доза обида, а съжаление.
Замислих се...

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

не знам кой термин да използвам...

Колко е еднакво просто. Като симптомите при болестите. Това може да ти светне като лампичка.

Сега, ако спреш и да сравняваш болестите .... каквато-такава. Нещо като да сравняваш в личностен план диабетик и раково болен или бъбречно болен ..
Това са просто хора, които са засегнати от различни болести. Няма морален отенък.

...

Има една наука, дял от психологията, която се нарича психосоматика. И тя се занимава с връзката между душата и тялото на човек.
Но и 200 психолози да имаш ... все тая. Ако няма с кой да споделиш, дето да отговаря на принципа "Не питай старило, питай патило" ... едва ли ще получиш нужното ти разбиране.

Хората не случайно търсят себеподобни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ура за твоите чисти 17 дни!
Браво на теб.
На тези, другите, "дребнавите", техните проблеми им изглеждат също огромни. Всеки стига до мъдростта и светлината по свой път. Не по-малко труден, и не по-лесен от нашия.
Имаме си едно правило в АА - "Живей и остави другите да живеят". В началото на пътя мислех, че е тъпо това. Как ще ги оставя бе, си казвах, че нали те, другите, са ме докарали дотук, че аз щях ли да пия толкова ако те се държаха нормално с мен. Само да си стъпя на краката и ще видят те...Бяха ми виновни всички - и близки и далечни, колеги и врагове, майки и бащи, деца и мъжове. И международното положение също.
Болестта ме кара да мисля, че съм по-специална. Че мъките, на които съм била подложена в десетилетията на активна употреба, са несравнимни с тези, на НЕзависимите. Какви хленцала само...Знаят ли те изобщо какво е страдание. Знаят ли те какво е да умираш всеки ден, да не ти стига въздухът, да не можеш да станеш от леглото, главата да я чувстваш десетократно увеличена и туптяща, да разлееш кафето от треперене, да се напикаеш в леглото без да искаш, да повърнеш на най-неподходящото място...Да не знаеш на кой свят си, да нямаш спомен къде си като отвориш очи, да искаш да те няма, да си изчезнал...
И тогава случайно попаднах на съседния форум до този - за раково болни...И разбрах, че моите кански алкохолни мъки са абсолютно незначителни и маловажни, направо дребнави и са несравними с техния ад.
Исках само да кажа, че наистина всичко зависи от гледната точка. Всеки има своя ад и той му се вижда най-страшният. В молитвата, дето си я казваме най-често, има една прекрасна фраза - Господи, дай ми свободата да живея извън ограниченията на своя предишен опит.
Това ми е нужно всеки ден. Защото цял живот с клишетата кое е правилно и кое не, кое е добро и кое лошо съдех наред и осъждах хора, обстоятелства, действия, чувства, мнения...И бях вечно на черешата.
Радвам ти се, Димитре, на новото начало.
И нека Силата бъде с теб.

Права си, не оценяваме какво имаме...Често само си мислим какво сме изгубили