просто спри да пиеш и се радвай на живота

От ден-два търся да напиша най-правилните думи за това... някога, преди години и аз не виждах нищо лошо да се пие алкохол, особено по време на празници.
Алкохолик за мене беше морална категория, т.е. - обида.
Сега знам, че е диагноза.

Тогава, понякога ми е липсвало, че съпругът ми не пие по малко за наздраве.
Сега дори аз почти не пия. Открих, че малко да близна алкохол и бузите ми стават доста червени, което ми е неприятно.. не се чувствам добре от това.
И се сетих, че една позната не пие алкохол, защото е алергична. Това моето състояние дали може да е някаква форма на алергия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Повече се страхувам от хубавите поводи или случайни събития.

Любопитно ми е защо?

Чувала съм например от анорексички и булимички, че се ужасяват от празниците ... защото там има храна.

Ако искаш отговори, не си длъжна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Калин Терзийски:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не се страхувам от празника, а от това, че е прието по такива поводи да се пие.
Не се ужасяващ, че има алкохол, а от „ наздраве” или по случай срещата или за даден повод да пийнем.
Това ” не пия” някак не действа на хората и не подхожда винаги.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Така е.
Гледат те като полезно изкопаемо.
И се ослушват за обяснение,защо не пиеш?
Винаги някаква версия измисляш,все пак преценяваш на кой може да кажеш евентуално истинските причини.
В началото ме беше срам,но със времето казвам истината на повечето.
Признат грях,половин грях.

Може и да е болест,но все пак работи относно алкохола.
И аз се чуствам доста често така,гледайки старите си дружки в България които се наливат нон- стоп летата.
Те са алкохолици,само че никога няма и да го осъзнаят,за разлика от мен.
А дори и да им просветва за проблема,си казват такъв съм..но не искам да се променя.
За мен е по-удобно така.
Аз си взех живота в ръце обратно.
На път съм да приклщча и с гадни шефове и гадна работа която ми изпива последните капки живот в мен.
Всеки работен ден за тези боклуци е като на заточение.
При все че шефа все ме тупа по гърба че съм бил най-добрия.
Е ми щом като съм най-добър и ме оставихте сам та да пестите от мои колеги на мохй гръб...до тук ще е.
Ползвам си годината болнични която имам..бачкам процентово за да не ми правят въртели доктора и бюрото по труда..и догодина след лятото ако не намеря дотогава нова работа...се оставям в ръцете на всевишния.
В крайна сметка силата отгоре има план за всекиго.
В моя случай нарочно ми докара на гърба шибани диктатори,експлоататори и концлагеристи...за да се махна най-накрая след деситилетия на страдания при какви ли не боклуци.
Всеки нов собственник се оказа че е още по-голям лайнар от предишния.
Това много показва генерално за човешкия манталитет,някъде върви изобщо този свят!!!

Неслучайно хората масово се интоксикират по всевъзможни начини... Опитват се да избягат от реалността. По-лесният начин е този, защото ако не бягаш трябва да се изправиш срещу враговете и препятствията си, да поемеш отговорност..

А не да залъгваш мозъка си с екзогенни химични аналози на щастието (алкохол, цигари, трева, хероинове-мероинове)

Номерът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При случай, че си от хората които бягат от реалността няма начин да стане, но ако си любител на хапчето ”алкохол” определено ще стане.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Така е,да.
Аз предпочитам болезнената реалност,отколкото опиатите.
Понеже рано или късно се разплащаш със истината.
За илюзиите и самозалъгванията.
Трудно е да.
Но мищо не е невъзможно.
Не съм богат,не съм популярен..макар и живящ в чужбина..но се стремя да бъда истински човек с добродетели.
И да се боря с недъзите си.