Да разкажа и аз. Историята на моето пиене е досущ като десетки други истории в този форум затова не я смятам за интересна. Когато стигнах дъното, то изглеждаше така: съпругът ми, след многократни надежди, че ще изтрезнея, беше вдигнал ръце и заминал за неопределено време. Прекият ми шеф във вестника, в който работя, ме помоли да си взема продължителен отпуск и да си реша проблема (а аз мислех, че никой не знае!). Най-добрата ми приятелка ми обърна гръб, каза, че не може повече да ме гледа в това състояние. Майка ми се беше поболяла от отчаяние. Моето здраве също беше разклатено... И така, останах сама. Болна, без съпруг, без работа, без близки. Тогава спрях да пия (как, защо и къде спрях също няма общо с темата). Оттук нататък какво се случи:
Съпругът ми се завърна с доста опасения, не вярваше, че този път ще успея. Половин година по-късно вече беше обнадежден, а днес - 6 години по-късно, е напълно спокоен що се отнася до мен и алкохола. Имаме си своите кошмари, преживяхме много, но важното е, че миналото вече не пречи на настоящето. Това се случи обаче, защото аз не просто спрях да пия, а драстично се промених. Промених стратегията си за справяне с проблемите, промених житейската си философия, нагласата си към света. Станах спокоен, дружелюбен, отговорен и весел човек.
Една година след като спрях алкохола, нямах следа от какъвто и да било здравословен проблем (черен дроб, гастрит, нервни кризи, безсъние и т.н. всичко отшумя.) Междувременно бях започнала да спортувам редовно, а и със съпруга ми решихме да живеем през зимата в София, а от април до ноември - на вилата. Тя е съвсем близо до града и пътуването до работата не е проблем. Там се захванах с градинарство. Днес имам (сега ще се изфукам най-безсрамно) умопомрачителна цветна градина с повече от 200 розови храста, направена със собствените ми ръце до последната тревичка. Естествено, че и зеленчуците лятото са екологично чисти и отгледани от мен. Цяло лято идват приятели, почти всеки уикенд се пали барбекюто; това, че домакинята не пие, никак не пречи на веселбата.
Работата... В началото се чувствах изключително засрамена пред колегите си, които, както се оказа, са били отдавна наясно с проблема ми. След може би една година аз самата почувствах приятелско отношение и осъзнах, че притеснението ми се дължи на лично мои силно преувеличени комплекси. Казах си, че в края на краищата аз сега не пия и утре също няма да пия, и вчера също бях трезва. Започнах да поемам повече отговорности. Започнаха и да ми ги възлагат. Станах отговорен редактор на ново списание към нашата медия. Страхът, че няма да се справя, беше изчезнал. Вече с всичко можех да се справя. И не само в журналистиката. Издадох нова книга след 15 години творчески застой (алкохолът беше убил и това). Сега пиша нов роман.
С една дума: хепиенд. Благодаря на Бог за него и го пожелавам на всички!

Редактирано от memi2011 на 02.12.14 16:01.

Браво Меми!

Аз мисля да правя големи промени в годината която идва. Няма нищо общо с алкохола, но с годините много общо. Решенията съм ги взела.

Аз също имам виличка и за съжаление тази година ремонта й претърпя застой поради климатичните условия.. Надявам се, че тази година ще успея да се установя по- добре. Време е за разумни промени т.е. използване на ресурсите за по- спокоен и разумен живот.

Харесвам цветята, но съм в доста безводен край. Някога, надявам се някога да имам възможност да си направя красива градина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бе незнам доколко търпят жените предимно в България мъжкото пиене?!
Предимно мъже алкохолици познавам аз лично.
Като се сетя за баща ми..пък и за много други,те въобще не позволяваха на жените им да дискутират пиенето им.
Баща ми не..но съм ставал свидетел..как заради пиене мъже са били шамари..че и шутове на половинките си.
Че им сривала реномето пред компанията.
Моите приятели не съм виждал да посягат на половинките си..не са чак такива.простаци..но е факт че почти всички ги зарязаха жените им.
Те никога няма да си признаят истинската причина за това.
Събираха се заедно на бутилки и чашки да се утешават взаимно..какви лоши жени имали.
Какви кучки..
И ако си имали тайни любовници..защо не им кажели като на хора..да не ги правели за резил.
Ами щом се съберяхме преди..и алкохола беше номер едно..жените оставаха на заден план.
Донеси чушкопека..ракията..салатата..
По бързо ма..уж в кръга на майтапа.
Ама децата им израстнаха по поляни..вирове..палатки..вили..хижи..
Едва ли помнят един път бащите им да са били трезви.
Трезви са били макс до там..ако ракия..и мезе е трябвало да се ходи да се взима от града.
И после..пет часа и спящи красавици по масите.
Та имам дълбок опит..понеже бях до едно време част от картинката.
Чужбина ме спаси за добро.
Пък и промени.
Някой от тези гореспоменатите са и те по чужбина..ама продължават старата песен на нов глас със жени номер две.
Или поне гаджета.
Двама от тях са с вегетарианки..единия дори стана вегетарианец..ама.алкохола и цигарите не бил спирал.
Дори и до 2ро пришествие.
То олкохола ще ги спре.
Като товарен влак..и после в канавката.
Незнам..но ни завиждат..че сме като оазис..измежду разведени.
Че ни било време и на нас..
Ей сега..давайте бурето..пък тя жената ще ме прати с еднопосочен билет при вас им викам.
Пък после детето..на ваша сметка ще го пиша..че няма да го виждам.
Такива битовизми:))

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Успех желая и тя двете ви.
Аз ако имах повече сили..и аз бих започнал ремонти.
Ама съм зле с.мускули и сухожилия.
Пък и сметки тук..там..пари за бг..и няма откъде сега.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Алоун, ти нямаш представа каква енергия и жизненост дават физическата работа на открито и животът сред природата. Силно адмирирам решението ти, направо ще се почувстваш нов човек!

ПП За терен без вода розите са много подходящ вариант: искат поливане веднъж на десетина дена, единствените грижи по тях са да ги подрежеш напролет и да ги наториш, а цъфтят цял сезон.
Ето ти един линк да ми разгледаш градината:

https://www.facebook.com/profile.php?id=570963211&sk=photos&collection_token=570963211%3A2305272732%3A69&set=a.10152233599488212.1073741826.570963211&type=1&pnref=story

Редактирано от memi2011 на 03.12.14 12:30.

Имам, имам. Аз купих вилата 2006 година.
Досега успявах да се справя поне като начин да почиваме събота и неделя, но определено покрива е за смяна.
Не можем да живеем там защото нямаме транспорт, но усилено мисля как тази година да реша проблема поне да може да останем по- дълго.

Имам рози / в никакъв случай не колкото теб/, но ти защо ги подрязваш напролет? Ще трябва и аз да ги наторя.
Иначе, всички обожават това място. Аз също, но ми е доста натоварено.
Искрено се надявам някога да остарея там. Имам и планове след време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уау! Извинявай, че се бутам в темата ти, обаче се изкуших да видя градината и сега цъкам с език. Впечатляващ микс от лилиуми и рози. Но погледът ми залепна на онова лилавкото в дъното на снимката, какво е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега го видях това и съм ти пратила една покана за приятелство.

Имаш прекрасна градина, но моето място е предпоследно в планината и няма нищо общо с тази вилна зона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

alisalisa, това лилавото е клематис - многогодишна лиана, увива се около каквото намери и цъфти с месеци.
Как може да се извиняваш, че се "буташ в темата", бе, човек?! Темата е отворена за всички!

Първо ми заприлича на клематис по форма на цветовете, обаче на твоето от цвят зелентията му не се вижда. А като гледам комшийските клематиси натюр, са доста по-рехави. Как го постигаш този номер с обилния цъфтеж? Специално торене? Обилно поливане?

Ще ти оспамя темата с градинарски въпроси. Все се каня да подхвана занемарената цветна алея в овощната градина на свекъра ми, пусто ми е на половин час път, а лятото е суша и кладенчовата вода едва стига за зеленчука. Само куча марка цветя виреят, също джоджен и плевели на корем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите