|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 АА и атеизъм
|
|
| Автор |
freeform (непознат
) |
| Публикувано | 06.02.14 09:43 |
|
|
Здравейте, вероятно ще задам ужасно глупав въпрос, съжалявам, но наистина предпочитам да си изясня нещо, което ме притеснява, преди да възложа надежди
Възможно ли е участие в програмата от човек, определящ себе си като убеден атеист?
Прочетох 12-те стъпки и ми направи впечатление честото споменаване на Бог, молитви? Има ли в сбирките религиозни моменти или нюанс на сектантство?
Моля ви за честни мнения, като хора отвътре.
| |
|
|
|
Аз съм трезва вече две години и 9 месеца в АА. Не е секта, има си литература, история на АА. Аз отидох защото моят алкохолизъм започна да ми пречи много в живота. Нищо не е задължително в АА. Всичко е препоръки и опит на други алкохолици. В стъпките се говори за Бог, както го разбираме, т.е. Аз като нерелигиозна и не вярваща не се притесних че не вярвам в Бог. Надявам се да съм ти помогнала с това.
| |
|
Тема
|
 Re: АА и атеизъм
[re: freeform]
|
|
| Автор |
novve (непознат
) |
| Публикувано | 06.02.14 12:58 |
|
|
Всеки вярва в нещо.Атеизма си е вяра в това ,че няма Бог.Друг е въпроса кой в какво вярва и кое е истина и кое лъжа и следствията от вярата която човек има,в живота си .Който търси намира.Щом в АА има положителни резултати-хора които с години не са спирали да се самоубиват с алкохол , идвайки на сбирки и започвайки по стъпките спират да пият алкохол и се чувстват добре,а аз съм свидетел на това,означава че програмата действа.Някои вярват на това и предприемат стъпките и алкохола изчезва от живота им.Други не вярват и продължават да се черпят.Така че,всекиму според вярата.
| |
|
|
|
Аз съм атеист, но споменаването на Бог въобще не ме притеснява.
По този повод си спомням едно думи на Антъни Хопкинс „Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.
Българинът не е толкова вярващ, а по целият свят има хора с различни религии и явно всеки от тях вкарва в "Бог" свой смисъл. Когато човек стигне дъното и е загубил вяра в собствените си сили е добре да вярва в каквото и да е. Вярата най- малкото дава надежда.
Въпросът за сектанството е по- сложен. Без нещо да е секта ти винаги можеш да се превърнеш в сектант и да намериш привърженици при такива обстоятелства.
За мен обаче и двете по- горни неща са с по- малка опасност в началото от това да си сам. Хубаво е човек да отиде и да види и да прецени. От няколко посещения не можеш да станеш нито религиозен, нито сектант. Алкохолиците не са много доверчиви хора и определено усещат нещата. Дори са прекалено чувствителни с твърде изострени осезания.
Няма нищо страшно Бог да ти говори. По- лошо е когато някой говори от позицията на Бог.
| |
|
|
|
Други не вярват и продължават да се черпят.
Аз не вярвам, но не продължавам да се черпя.
Виж във вярата има много мъдрости. То тя е измислена от хора и то хора с ценности.
| |
|
|
|
Благодаря ви за споделеното :)
Тоест да разбирам, че споменатият Бог не е този, който разбираме в общоприетия смисъл, а просто вяра в ... нещо? Опасенията ми са по-скоро свързани с това дали изобщо има ефект, ако повтаряш на глас думи (или извършваш действията по съответната стъпка, в която се говори за Бог и неговата сила), които традиционно са ти свързани с Църква и са ти чужди.... може би не се изразявам добре, но няма ли да остане точно като механично словесно повтаряне, без осмисляне?
Разбирам, че за вярващите в такива случаи определено ще е по-лесно, именно защото го правят с вяра в нещо извън тях, а другите - невярващите?
Признавам, че до момента впечатленията ми са само от филми (художествени), в които сцените са, знаете, класика - Здравейте, аз съм Джон Доу и съм алкохолик, след това разговор в кръга, после спонсор и тн - изобщо само чисто човешка страна, без нищо свръхестествено, и до момента не знаех съдържанието на стъпките и дори не предполагах, че участието на Бог ("такъв, какъвто го разбираме") е толкова застъпено
| |
|
Тема
|
Re: АА и атеизъм
[re: ALONE911]
|
|
| Автор |
novve (непознат
) |
| Публикувано | 06.02.14 14:31 |
|
|
Аз не вярвам, но не продължавам да се черпя.
Алоне ,според мен вярваш ,най-малко на първа стъпка от програмата на АА ,иначе нямаше да пишеш и споделяш в този форум.Все пак и малко вяра в истината е по добре от живот изцяло потопен в мрак и лъжи.Пък и вярата е динамичен процес.Винаги е възможна промяна на позицията .
Редактирано от novve на 06.02.14 14:36.
| |
|
|
|
О, Първата стъпка ми стана основно верую. Бих я редактирала, а не така двусмислено да звучи.
Например: Осъзнах, че алкохола от приятел е станал враг №1 в живота ми / Боже, пази ме от приятелите ми, аз с враговете си сам ще се справя/.
Благодаря ти, Боже, че се осъзнах навреме. Не изоставяй своите чеда. Амин.
Съвременна тактика - игнор.
Чак на "авторство" ме изби.
| |
|
|
|
Първа стъпка има и втора част :
"... че животът ни е станал неконтролируем !
Първата част на първа стъпка аз направих, реално, като действие, когато се предадох, и отидох на лечение, признах пред хора, че не мога сама да се справя с алкохола, пиех денонощно, като организмът ми вече искаше да поддържам някаква концентрация на алкохол, и когато той усещаше, че тази концентрация намалява, желанието ми за още алкохол ставаше неописуемо, мога да го потвърдя отговорно, желанието за още алкохол е нещо много повече от мен като личност и човек : от волята ми, разсъдъка ми, моралните ми норми на поведение, от възпитанието ми, от поведението ми, от всичко, което е личността ми.
До това положение стигнах, като си пиех само вечер, спокойно, за да се отпусна : от напрежението от тежката ми професия, от семейството, от съпруга ми, от неговите изисквания и капризи, от ангажиментите в обществото, от домакинството, от свекърва ми, от изискванията на майка ми и баща ми, от всичко по малко, извинения и оправдания винаги имаше.
Пиех си кротко, тайно, моето пиянство е спокойно, не преча на никого, не влизам в конфликти, напротив, успокоявам се и заспивам.
Втората част на първата стъпка е много по-интересна и съществена за мен. Слушах много американски спикери, страшно много, по съвет на първия си спонсор, слушах, опитвах се да си преведа всичко, и слава на Бог, че съм го направила.
Много съм се смяла като слушах, че алкохолиците ходили по пет години в АА, ходили на сбирки, и не разбрали, и не осъзнали Първа стъпка, или по-точно втората част на Първа стъпка. Вътрешно се смеех, хахаха, тези прости американци, пет години да ходят и да слушат, и така и да не разберат какво се казва, а то е така просто ... аз тогава го проумявах, и го осъзнавах интелектуално, думите, които познавам добре, чисто интелектуално, ми донесоха някакво послание, но то не означаваше нищо за мен, беше скрито от мен...
Първото, което ми се разкри, като слушах един спикер цяла неделя, много пъти ... е следното : реалността не е това, което аз си мисля за нея, това, което мисля, че виждам, това, което години наред съм мислила, че е !
Разкри ми се, че тя е нещо различно от това, което аз мисля за нея, че аз я пречупвам по някакъв мой си начин, болен начин, заради моите недостатъци, и тя ми изглежда не такава, каквато е ... оказа се, че аз съм като сляпа за реалността
Тогава ми стана някак по-леко, отпуснах се ... реалността може би не е така неприятна и тежка, както на мен ми се струва, беше някакво облекчение, което ми се даде като подарък за упоритата ми работа.
В Полша слушах Виктор Осетински, говореше за Стъпките на Програмата за възстановявне от алкохолизъм.
Първа стъпка, Осетински говори точно за втората част на първа стъпка, казва така : "... нека се върнем назад в живота си, имало е много моменти, в които не се е получавало така, както ние сме искали, не сме могли да контролираме живота си ... и какво от това, какво толкова е станало, какво се е случило, нищо ... няма нищо страшно в това, че не можем да контролираме живота си !" Запомних добре тези думи !
Втората част на първа стъпка е много съществена, не бива да се пренебрегва, защото след като се спре алкохола, тогава идва ред на желанието за контрол, което е също така неописуемо голямо, както и желанието за алкохол, но вече няма кой да успокоява и овладява това присъщо извиращо желание на алкохолика ... няма вече алкохол и лекарства, и ако няма спонсор, желанието за контрол на егоцентрика е като стихия !
| |
|
|
|
Слава Богу, аз не съм губила контрол над живота си. Над алкохола - да, но не твърде дълго за да загубя над живота си.
Странно, тази година ми се доказа, че човек никога не може да има контрол над живота си в буквалния смисъл на думата. На поведението си, над държанието си, над избора - да, но на над самия живот като съществуване- не.
Така, че не зная какво разбира всеки под контрол. Аз от контрол над постъпките ми не съм се нуждаела никога и винаги съм постъпвала така както съм считала за правилно. Няма нещо за което да съжалявам.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
