"Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Нашите човешки резерви, начело с волята, не бяха достатъчни - те напълно се проваляха.Проблемът ни се състоеше в липсата на сила. Трябваше да намерим сила, чрез която да живеем и това очевидно трябваше да бъде Сила, по-висша от нас. Но къде и как можехме да открием тази Сила?
Е, тази книга се отнася точно до това. Нейната основна цел е да ви помогне да откриете Сила по-висша от вас, която да разреши вашия алкохолен проблем." ..
Гл. ІV от Голямата книга-"Ние агностиците"

Цял живот съм правил винаги каквото си искам като най-голямата лудост беше,че всъщност наистина никога не съм знаел какво искам.Това обаче въобще не ми е пречело постоянно да върша всякакви простотии,които един колкото и да е нормален или ненормален човек никога не би направил..
Та освен тия простотии и всякакви ненормалности аз си пиех, и си пиех като през всичкото това време алкохола си беше в центъра на живота ми и по никакъв начин дори и не съм допускал,че някога може да дойде момента когато ще трябва наистина да престана да пия.През тия близо 30 години на пиене и непиене се опитвах след като не успявах да не пия,поне да се науча да го правя без да се наливам като свиня,но и това не успях да направя.В последните години на моето зверско пиянство вече нито можех да пия,нито да не пия и то въпреки,че пиех всякакви психо-хапове като за световно.Опитвах се доста пъти да се трепя,исках да умра повече от всичко друго на тоя свят,но и това не ставаше,а продължавах да пия,да не пия и да се побърквам постепенно и напълно необратимо ден по ден-година след година.Молел съм се със сълзи на очите да не се събудя на следващия ден без значение пиян или "трезвен",но изпълнен със страхове,депресии и омраза към света и най-вече към самия себе си.Няма да описвам отново къде съм бил,какво съм се опитвал да правя за да се откача от тоя АД,но само ще споделя,че наистина преди да се убия,да се побъркам или да убия майка си,Бог ми изпрати Анонимни Алкохолици и това ме спаси да не направя нещо напълно непоправимо...
Днес и сега съм жив,и съм трезвен само и единствено затова,че Бог ме откри и ме заведе в Анонимни Алкохолици където ми беше показано кое и как да направя,за да живея трезвен и да се радвам на живота се без необходимостта от дрога или алкохол.Ако искам да продължавам да живея просто трябва да продължавам да се връщам там където намерих Свободата си и да споделям с тия,които биха пожелали наистина да оживеят,но такива,които наистина не могат да живеят без алкохол и не могат сами да се справят без помощ свише.
От тук насетне всеки си има правото да си приказва и да плюе каквото си иска,против когото си иска,но преди някой да поиска да го направи,би било малко по-добре да се замисли,че явно някъде има някакви хора,които не могат сами да се справят с болестта си;че има хора,които умират но биха могли да бъдат спасени,ако имаха същата тази възможност,която толкова щедро не беше подарена от Бог/както всеки си го разбира/.....

Желая на всички мои братя и сестри-алкохолици,които не могат да се справят с "проблема" алкохолизъм без Божията помощ просто да потърсят най-близката група на Анонимни Алкохолици докато все още не е станало наистина късно за каквото и да е....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от stefko_aa на 30.01.14 16:51.

Така де. И при мен същата работа. След 25 години пиене за малко да загубя човешкия си облик. Нищо свято не остана в главата ми ,освен къркане,жени и как да набавя пари за тия две неща. Ама това ,че имам близки ,роднини ,приятели ,приятелка ,че се срамуват хората от мен и че ги наранявам ежедневно с поведението си хич даже не ми пукаше. Пиене да има и съм шапка на тояга. Надявах се с годините желанието за пиене да намалее и да почна да пия като нормалните хора. Тя па болестта се оказа прогресираща. Това в АА го рабрах.
В АА дойдох с подут корем, с вдървени крака от пиене ,малко преди това бях свалил патериците,с кръвясали очи,с подагра ,полиневропатия, и понеже докато пия пуша цигара след цигара и с хроничен бронхит,с увреден очен нерв от качествени питиета. А пък в главата ми беше пълен качамак. Бях изпълнен с омраза към света ,който толкова неуспешно се бях опитвал да променя ,ама не можах. Наложи ми се да започна да променям себе си ,ако искам да живея. А аз съм се пънел да променям хората и всичко около мен. Било е грешка:) Вървял съм в грешна посока и съм благодарен ,че отидох в АА та там ми светна ,че нещо бъркам. Дойдох в АА подозрителен към всички ,мнителен и дебнех от къде ще се появи врага. После видях ,че врага съм аз самия.
С други думи с идването с в АА бях физическа развалина и почти деградирал човек. И не таях особена надежда .
Доста трудно ми беше ,докато се приуча да ходя на сбирки. Исках да не пия ,но да си правя старите неща. Ама като правя старите неща ще получа и старите резултати. Та почнах да ходя на сбирки ,но не когато имам време ,ей така да се разходя ,а за да си спасявам живота. Да си взема лекарството там. Една алкохоличка скоро даде хубав пример-каза ,че ако някой е болен от диабет не се двоуми в определения час да си бие инслулин ,а става и си го бие. Същото го чувствам аз за сбирките.
Със сигурност мога да кажа ,че АА направи чудо с мен. Като приех това ,което ми се предлага като действия и започнах да ги правя тези простички действия нещата тръгнаха. Оказа се ,че тези действия са много по-леки и по-малко от това да търся пари за пиене ,да се излагам себе си и близките си, да преживявам махмурлук ,да не знам на кой съм звънял снощи и какви глупости съм му говорил, да си докарам един куп болести и да живея в безпаричие и мизерия. Тези действия ми станаха приятни и се надявам начин на живот.
Сега три години след идването си в АА съм в прекрасна физическа и психическа форма. Имам прилична работа ,която харесвам , най -важното трезвен съм и съм спокоен. Старая се да се наслаждавам на днешния ден и да благодаря на Бог за това ,което прави за мен и за всички около мен в АА.
За миналото гледам много да не мисля. Бъдещето не е ясно и не го мисля. Най-важен е днешния ден да мога да му се насладя.
Пиел съм ,защото съм мислел единствено за мен ,а за другите хич. Демек -егоист.
В АА се уча да мисля повече за другите и по-малко за мен. А това се оказа ,че действа.

Благодаря ви братя и сестри от АА.

Проблемът е, че сме невъзстановени алкохолици, или поне аз съм такава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам въпрос. Ще го задам тук.

Вярно ли е, че при спиране на алкохола след дълго и продължително пиене се получават припадъци.
По време на абстиненцията прочетох, че може, но има ли възможност алкохола да доведе до епилептични припадъци продължаващи и без алкохол. Какво се прави при такъв случай.

При мене лично нещата бяха повече от добре.Спрях изведнъж,при положение че всекидневно пиех по 500-600мл концентрат и няколко бири и това последните 6 години назад.В началото се страхувах от делириум,треперене но всичко мина нормално.Но не спрях веднага като почнах да ходя на сбирки,може би 45 дена след това се получиха нещата.То си е цяло чудо че днес съм трезвен,и пиша тука.
Поздрави.