|
Днес сутринта на връщане от работа реших да мина край един голям Хипермаркет за да купя някои неща,от които се нуждаех и когато отидох се постарах да не бързам така,както цял живот съм правил докато пиех,а просто го направих съвсем спокойно,без да се шашкам от каквото и да е и от когото и да е.Докато пазарувах наистина ми беше приятно,благодарях за всичко,за което можех да се сетя(което не беше въобще малко),радвах се на това си състояние и продължавах да се движа,да разглеждам без да бързам и да треперя от мисълта "кой,какво ще си помисли за мен като ме гледа как се шлая из магазина"-така,както винаги до скоро съм си мислел-че едва ли не "целия свят се интересува от това къде ходя,какво правя,какво пазарувам,откъде имам пари,как може въобще дори да го правя" и тн и тн-въобще всякакви лудости,от които нямаше никакъв покой без значение дали пиех или не пиех.Но за да можех да живея по някакъв начин,стараейки се да се включа в картинката,то виждаше се,че трябва да пия и...пиех.
Днес така или иначе до момента не бях пил,наложи се дори на два пъти да мина покрай наредения с различни шарено-лъскави бутилки щанд,помолих се,благодарих и си продължих по изпълнението на списъка,който предвидливо си бях приготвил още преди да почна да действам.Взех си най-необходимите неща,видях,че за в момента нищо повече не ми е необходимо и се наредих на една каса,за която сметнах,че плащането на нея ще стане по-бързо,което и стана,но имаше една малка случка,която доста простичко ми припомни,че все още не съм "излекуван от алкохолизма",а просто ми е дадена "ежедневна отсрочка" и то при положение,че продължавам да действам ден по ден както ми се предлага.
Та за какво става въпрос.Стоях си на опашаката колкото се може по-кротко и смирено,мислех си за това как по-правилно да стане номера с плащането,тъй като имах в картата едни пари,които исках да изхарча,преди банката да си ги удържи за някакви си такси и прочие,но също така и да доплатя с ваучери и да стане така,че да платя колкото се може по-малко в брой.Така си мислех,помолих се и... пред мен плащаше един мъж с "купони",зад мен стоеше и нервничеше един друг мъж,който така явно беше настроен против "мръсните купони" и явно против цялостната финансова система в БГ,че за момент се замислих.За кратко осъзнах в какво ситуация си намирах-стоях на касата,пред мен един плаща с купони,зад мен има доста хора,а точно зад гърба ми един друг гражданин съвсем недвусмислено показва "колкото е против този начин на пазарене".Ако това не засягаше лично мен и предстоящото ми заплащане на касата,то щеше да си е просто едно поредно отразяване на това "Колко много са лудите в България,а аз колко съм добре",но работата си беше там,че аз стоях точно пред него и дори се обърнах да го видя как изглежда,преди да се наложи да се направи цялата тази процедура.
Това,което се сетих на момента,преди да започна да мрънкам вътрешно и да недоволствам водейки се от страха си от това "Какво ще кажат хората?" и тн,просто се помолих и дори колкото и да ме беше странно благодарих за точно тази ситуация и се изправих пред служителката.След като маркира стоката аз и казах да изтегли от картата определена сума,имайки в предвид наличността в момента,като и казах,че останалата сума ще покрия с ваучери и момичето повика една нейна колежка,която се зае със сложната операция,а аз се стараех да сметна колко още трябва да доплатя в "ценни книжа" и нещата да се оправят.Казах една цифра,която тя почна да въвежда,но в един момент се усетих,че това няма да ми свърши работа като комбинация "карта-ваучер" и я поправих да въведе друго,което тя си правеше съвсем нормално и това си мина без каквото и да е "усложнение".На излизане от магазина трябваше да си подредя багажа,който не беше въобще малък като обем,но вярвайки в своите неограничени способности,както и в надеждността на съответната чанта се заех да го правя бавно и прилежно.Като бонус към ситуацията, при старанието си да натъпча всичко,което бях напазарувал в голямия си сак стана така,че ципа му се скъса,въпреки това положих известни усилия да събера всичко,успях да го направя и без много да се нервя или обвинявам когото и да е кротко си тръгнах към дома.
Днес и сега съм убеден,че това наистина е само началото на нещо,за което преди време дори не бях си и помислял,но след като виждам резултатите при положение,че близо 30 години живеех в постоянен Кошмар от пиене и непиене,след като виждам,че това се случва на всеки,който искренно го пожелае и полага необходимото старание да действа,мога наистина да бъда благодарен,че съм един от многото мои събратя в Анонимни Алкохолици,които имаме невероятния Шанс да живеем втори Живот без нуждата от алкохол,или лекарства-променящи съзнанието.
Благодарен съм на Бог за Анонимни Алкохолици и на всички-пишещи,и четящи тук и сега!
Благодаря ви,че ви има и има с кого да споделя това,което ми се случва,и което не е само за мен,а за всеки,който го искрено пожелае.
Бъди себе си.
|
[