Обръщам се към вас, но и към себе си.
Моля ви да бъдем бдителни и да не забравяме, че номер едно в нашия живот е трезвостта. Демокрацията, революцията, социалната справедливост и диалектическия материализъм са изключително важни компоненти за свободата на личността, но за нас е важно да не пием.
Политическата обстановка е "благоприятна" за пробив. Гражданската еуфория е опасна за алкохолика. Всяка свръх-емоция е. Нашето място не е на улицата, колкото и да ни се иска. Нашият площад е другаде...
Исках да споделя с вас това. Краят на една статия на Бил. У. за страха.


" Ето една история, която често разказваме, но си струва да я повторим още веднъж.

В деня, когато над страната ни се стовари страшната трагедия на Пърл Харбър, един приятел на АА, в последствие станал един от най-известните духовни фигури в цялата ни история, вървял по улиците на Сент Луис. (Пърл Харбър е американска военноморска база, намираща се на о-в Оаху, Хавай. Към 7 декември 1941 г. това е най-модерната американска база. На тази дата Япония напада Пърл Харбър и въвлича САЩ във Втората световна война. – б. пр. ) Да, това бил не друг, а всеобщият ни любимец отец Едуард Даулинг от Ордена на Йезуитите. Макар че той самият не е бил алкохолик, е един от основателите и преките вдъхновители на борещата се за съществуване група на АА в този град. Доста от неговите обикновено трезви приятели вече били здраво хванали бутилките си за да залеят страшната мисъл за катастрофата в Пърл Харбър и отецът бил съвсем обяснимо изплашен, че отгледаната от него група на АА едва ли ще спре дотук. По негово мнение, това би било само по себе си най-тежката катастрофа.
По едно време към него се присламчил един от новите членове на групата с трезвост по-малка от година и го въвлякъл в разговор на духовни теми, главно за АА.
Отец Ед си отдъхнал като разбрал, че събеседникът му е абсолютно трезв. Освен това не обелвал и дума за случилото се в Пърл Харбър.
Радостно недоумявайки как така, отец Ед възкликнал:

- Как така, нима нямате какво да кажете за събитията в Пърл Харбър? Как успявате да устоявате на подобни удари?

- Знаете ли, - отговорил му членът на АА - наистина се учудвам как не го разбирате. Всеки и всички ние в АА вече сме преживели своите лични Пърл Харбъри. Е, питам ви, откъде накъде трябва да се пробием точно заради това? "

Много уместно Харакири! Номер едно е трезвостта ни !Когато започнах Програмата за мен това беше най-голямият проблем.Но първите работи на първо място ,както ми беше обяснено тогава .Спрях да слушам новини да чета вестници и почнах да пазя строга хигиена на съзнанието .За да мога един ден да живея за идеите си, а не както винаги преди това да се убивам за тях ..Сега ме има и съм благодарна на АА затова .Сега виждам и чувствам какво става мога и да участвам според възможностите ,лимитите си на човек с болест на емоциите и ума ! Разумно да се радвам..Много умерено! Вчера се разболях яко и си го приех ..Бог ме пази ...щото май се бях засилила доста !Благодарна съм ,че се смирих и не се чувствам прецакана изобщо ,а напротив усетих как Висшата Сила ме подреди

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

За да мога един ден да живея за идеите си, а не както винаги преди това да се убивам за тях ..

---

Знаеш ли тези, които действат яко са много скромни хора млади хора ,а и не толкова млади !Младежът ще има младост и ще расте заедно с това на което е творец .Пътя е дълъг и непознат и те го знаят !Но тревогата си е тревога и не ти е лесно !Бог ще ги пази !