|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Контролирано пиене при зависимост
[re: д-p]
|
|
| Автор |
finntroll73 () |
| Публикувано | 19.06.12 09:24 |
|
|
Кажи му на тоя доктор,че е в тотална ЗАБЛУДА ако си мисли,че има хапче което да може да НАУЧИ алкохолика да пие само до две,и да става да си ходи да си ляга.
Някой академични глави,явно много са си повярвали.
Аз не го вярвам!!
По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!
| |
|
|
|
плюс 100!!
По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!
| |
|
Тема
|
Re: Контролирано пиене при зависимост
[re: finntroll73]
|
|
| Автор |
kethen (емоционална) |
| Публикувано | 19.06.12 11:11 |
|
|
Капан е това : лекарства+алкохол, от него измъкване почти няма, или е много трудно.
Защо се прави това, защо се прави, ами това е бизнес, както всяко друго нещо, бизнес, продава се, и се купува и се печелят пари, между другото същото е и с цигарите, същото е, ама кой да прочете и осмисли.
Прави се рекламна кампания, това с билбордовете е така въздействащо, гледа се от много хора, очаква се хората да повярват и да си купят така лелеяното лекарство, което видите ли, ще ни доведе до възможността да пием контролирано и да си решим проблемът на живота, да, проблемът на живота.
Болната мисъл, болния мозък това очаква, и така, разчита се на това, прави се бизнес върху страданието на болни хора, това именно и казах аз на една сбирка на АА, върху моето страдание някой решава да прави пари, и се очаква, аз, заблудена, замаяна, не на себе си, не наясно с болестта алкохолизъм, без информация, полуабстинентна, полу адекватна, очаква се, и то съвсем правилно, да ида и да си закупя лекарството и да очаквам решение на проблема си, Боже, това е така страшно.
Решение на проблема с алкохолизма с помощта на лекарства не е възможно, аз съм пример за това, пила съм девет години лекарства, антидепесанти с транквиланти, заедно с алкохол, и стана много страшно, и още по-страшно и най-страшно...
Преди време, отидох на семейния ни зъболекар, от много години се лекувам при него, зъбът ми под моста се беше развалил, и трябваше да се свалим моста и да се извади зъба. Направихме снимка, свалихме моста и така, зъболекарят ми предложи да напаравим операция, за да запазим половината корен на зъба, не бях чувала дотогава за такава възможност.
Помислих доста, така се страхувам от интервенции на зъболекари, и бях още така зле, тъкмо оставях лекарствата и алкохола, и просто не знаех как ще понеса това, и отидох при друг зъболекар, на консултация, после при синът на една приятелка на майка, който е хирург стоматолог и той ми каза, че според него този зъб е за вадене, каза ми, че това, което ми се предлага е описано по книгите, но е така, по-скоро теоритично, не се прилага на практика, после, така с половин корен зъбът можело да издържи около година, това го потвърди после и една приятелка, лично потърпевша.
Той ми предложи да го извади и го извадихме.
Защо описвам това, в моето положение, толкова нестабилна психически и физически и материално, ми се предложи такова нещо, за да се правят пари, няма как да реагирам, това е описано в литературата, има такива опити, винаги могат да се намери медицинско обясняние за предложеното ми лечение.
Сега лекувам зъбите си при друг зъболекар, не искам на гърба ми да се прави бизнес, хм, бизнес, с болката ми.
Хапчето за контролирано пиене е нещо като предложената на мен операция на зъб, някой решава да направи пари и да опита нещо на мой гръб...
| |
|
Тема
|
 Без алкохолен алкохол...
[re: д-p]
|
|
| Автор |
stefko_aa (Загорец) |
| Публикувано | 21.06.12 12:29 |
|
|
Спомням си един стар сръбски филм"Горещ вятър".
В този филм бяха успели да направят "без алкохолна ракия,без алкохолен ром,без алкохолно вино" и други "без алкохолни алкохолни напитки".Трябваше да опитат това,което бяха направили,и което бяха го сътворили с идеята шофьорите да пият,да изпитват удоволствието от вкуса на алкохола,но без да се напиват и да правят простотии.Главния и първи "дегустатор" бе един мой събрат-алкохолик,който съвсем колебливо и с пълно недоверие отпи от "без алкохолния алкохол",а главния изобретател и изпълнител на проекта с огромно очакване и надежда попита:"Как е?"Когато събрата остави с явно отвращение бутилката каза,че от това няма да може да се напие,"шефа на проекта" каза,че нали това е идеята и тогава пиещия съвсем простичко каза,че след като няма да се напие,защо въобще да го пие?.....
Както и да е -в крайна сметка проекта се оказа съвсем ненужен и неуместен,а това ми припомни сега като видях тази тема как аз винаги пиех и исках да се наслаждавам на пиенето,винаги се напивах и винаги когато някой срещу мене вземе да се лигави с едно питие,аз се ядосвах,че ми се подиграва(навярно?)В Анонимни Алкохолици първо осъзнах,че никога няма да се науча да пия и да се наслаждавам на пиенето,но също така,едва на четвъртата си трезва година в АА и следвайки програмата за възстановяване от алкохолизма,осъзнах,че аз нямам проблем с пиенето,а съм болен от една душевна,умствена и физическа болест наречена алкохолизъм,която няма нищо общо с алкохола,колкото и странно да изглежда отстрани.И въпреки,че това го бях чувал десетки(поне) пъти на сбирките,въпреки че "доста неща знам",едва тогава съвсем елементарно си го проумях защо е така и това съвсем простичко ми показа,че освен болен душевно,съм болен и умствено,щом при толкова много повтаряния на едно и също,ми бе необходимо "малко повече от нормалното" за да го видя.Просто си го обясних-ако имах проблеми с веществото "Алкохол",то при тези многобройни спирания на алкохола,по принцип би трябвало да "оздравея",да не пия и да не ми се пие,но точно след като спирах,винаги ставах по-зле и по-зле,което ми показа защо нямам проблеми с алкохола,а съм болен от една болест-алкохолизъм.
Сега действайки в Анонимни Алкохолици по програмата за възстановяване от това заболяване,виждам за какво става дума,но най-вече намерих Пътя,по който да се движа без постоянно съпътстващите ме до скоро страхове и утеснения,бидейки постоянна част от живота ми и то без необходимостта от това "Да пия контролирано"...
Бъдете здрави и трезви,мои братя,и сестри-алкохолици и Бог да е с вас!
Поздрави.
Бъди себе си.
| |
|
|
|
Когато прочета за подобни експерименти, изпитвам единствено гняв. Първосигнално и съвсем емоционално реагирам на шарлатани, които правят пари на гърба на болните хора. После идва състраданието, което няма как да ме подмине, като се сетя за всички онези мои събратя, които сами или с помощта на близките си, ще хукнат към поредното кухо "чудо". За да останат за пореден път излъгани в надеждите си, че могат да пият нормално. За да пиеш нормално обаче, ти трябва мозък на нормален човек - нещо, което алкохолиците нямат. Както очите ми няма да станат от кафяви на сини, така и мозъкът ми няма да стане нормален. Никога. Така че аз знам, че няма смисъл да се опитвам да пия контролирано, с лекарства или без тях. Знам, че имам сили единствено да не пия само 24 часа, не повече. И че тези сили трябва да ги използвам всяка сутрин, за всеки нови 24 часа. Да презареждам отново и отново батериите в объркания си мозък, защото иначе ще умра. Ще умра по начин, по който умират алкохолиците - в смрад, лудост, самота и дълга агония. Аз го знам, но онези хора, които ще си купят от вълшебното хапче, не го знаят. Заслепени от алчност, "специалистите" ще продължават да ни предлагат все по-ефикасни средства за нормално пиене, за контролирано пиене, за пиене без махмурлук, за пиене без напиване, за пиене без да ти миреше устата, за пиене без повръщане, напикаване или осиране.....
Аз не искам да пия контролирано, аз искам изобщо да не пия. Само днес, само тези 24 часа да не посягам към отровата, в която си търся ефекта. И това не се постига с нито едно лекарство. Знам, че не се харесва, защото не се купува от аптеката, но по-важното в случая е, че на мен не само ми харесва, но и действа. Действа вече осма година, без да е нужно да се тровя с хапове за илюзии.
Благодаря но Бог, че ме доведе преди осем години на сбирки на АН и АА. Благодаря на моите събратя, които ме научиха на щастлива трезвост, благодаря на спонсорите си, които ми дадоха инструментите на Програмата и ме научиха как да ги използвам в днешния ден.
Благодаря ви, защото без вас и аз може би щях да съм на опашката за "вълшебства", в случай, че не умирам в този момент в някоя канавка.
Усмихни се, има изход.
| |
|
|
|
Здравей,напълно съм съгласен с теб.
Относно хаповете и относно излъганите надежди.
Знаеш ли през годините ми на опити и дънене за контролирано пиене разбрах едно-че човек сам си е роб или господар на себе си.
Живота ми беше стигнал до най-важния кръстопът,трябваше да реша искам ли да умра сам в пиене и мизерия,или да взема живота си в ръцете си най-после и да изживея остатъка ми на тази земя със семейство до себе си,с топлината на най-близките ми.
От тогава до сега,постигнах много,с неоценимата помощ на АА,но и на себе си.
Значи според мен когато узрееш най- после веднъж завинаги,че СРЕДЕН ПЪТ относно алкохола и това че си Алкохолик,че среден път такъв НЯМА -то тогава може би си започнал да се спасяваш от кошмара.
До преди този момент само лъжех себе си и околните,и го знаех.
Винаги съм го знаел,че се заблуждавам че не съм алкохолик,че мога и аз да пия като другите(нещо което никога не се случваше,понеже пиех като змей за отрицателно време и все повече и по начесто ми се пиеше),и това беше гадното,че осъзнавах с малкото си здрав разум останал в мен,че и аз като баща ми съм болен,че ставам бащичко номер 2,но не взимах никакви мерки.
Това беше нещо което очаквах да се разреши от само себе си,както съм очаквал и повечето неща в живота ми да се решат от само себе си.
Нещото за което ме е яд,че никога не съм бил ВОЛЕВ И ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН,било то в учене,избор на професия,развитие и переспективи.
Младините ми минаха в пиене и живот за купона,ден за ден,към следващия купон,много алкохол,метъл музика до зори и осиране.
Сега си страдам и от болестта и от акъла,ама нищо не се връща.
Опитвам се да градя на 40 това,което хората отдавна имат.
Дали е заради болестта,дали заради тежкото ми обременено детство,дали заради глупостта,мързела ми и страга...незнам,но никога нямах куража за истински важните неща.
И за съжаление все още го карам по течението по един или друг начин ,като все си повтарям,дръж гадната работа която ненавиждаш,понеже без нея,нито сметки,нито кола ще изплатиш,нито пък ще можеш да се оправяш,пък и без работа ако остана,мер е страх че ще пропия и пропуша отново,и пак ще се пързулна по главоломно-бързата алкохолна пързалка.
Гледах да закрепя нещата ДА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ особенно,с изключение на непиенето ми,понеже ме беше страх,а и все още ме е,макар и по-малко,че остана ли безработен и в неравностойно положение,едно че и кола и жилище ще литнат,ами и семейството може да отлети ако се заиграя с алкохола отново.
И така без хапове за контролирано пиене,предимно сам,успявам да удържам фронта.
Не ми се пие,но нервите останаха и на моменти изпадам в депресивни състояния.
Сякаш в опититите си да съм перфектен,защото по принцип съм такъв,изисквам и света да е такъв с мен,но това не става.
И се дразня на хорската несериозност и неточност.
Явно все не успявам да разбера и проумея най-важното,че нищо и никой не е перфектен и безгрешен.
И все се дразня,че щом аз мога 200,то и хората са длъжни да го могат.
Хубаво ми говореха хората за смирението и прошката в АА,явно се главозамаях малко или много след като постигнах трайно непиене и в живота ми има осезаем подем,и някак си се усещам ,че на моменти гледам пияниците по улиците с възмущение и гняв,че не са разбрали най-важното,че не са опитали,че не са извървяли голготата и те като мен...яд ме е че причиняват зло и страдание на близките си.
Даже веднъж в един автобус рано сутринта ,се качи един нацепен до козирката рано сутрин в 9,с бири в чанта и най-безцеремонно взе да се прави на интересен нещо с хората заразменяха реплики,аз мълчах ,но след няколко минути го хванах за ръката ,понеже не се стърпях повече и му рекох-знам че най-вероятно отиваш в парка където са наркоманите и пияндетата,но малко преди това е сградата в която се помещава АА клуба.
Не е зле да идеш следобяд ,има сбирка.
И аз по същия път като теб съм вървял,и аз съм алкохолик като теб,но намерих пътя.
Мисля,че не е още късно.
Усетих огромния срам в очите му,които всячески отбягваха контакт докато му говорих,а какво да кажа за хората в рейса...гледаха ме като гръмнати.
Какво им викам,АЛКОХОЛИК СЪМ и не ме е срам да си го призная.
По-важното е да откриеш пътя и начина,понеже всеки има силата вътре в себе си.
Гледаха ме като еретик на клада едва ли не повечето,като прокажен.
По-късно забелязах една обща семейна позната,която не бях забелязал,и ми стана гадно,понеже се почуствах че съм се изложил.
Тоя слезна някъде си,но видях че изхвърли остатъка от бирите в едно кощче.
Може би не трябваше толкова директно,но ми се прищя шоково да го разтърся,и да се замисли.
Оттогава не съм говорил на никой,незнам дали да се опитвам изобщо отново,от опит знам,че алкохолик,и особенно когато е в запой,акъл от никой не иска.
Тук в Норге помагат на пияните да ги качват и свалят от автобусите,казват тоя е болен дайте му път или място.
Хората осъзнават,може би са на по-високо ниво в това,че не е порок алкохолизма,а болест,но пък докато ги толерират и им помагат по автобусите,тези ще пият и очакват помощ още повече.
В бг си го знаем,дюдюкане и подигравки и присмехи с подхилквания по автобусите,когато някое чиче неможе да уцели вратата на слизане или качване.
Много малко отстрани разбират реално проблема.
Който не е вътре в нещата и сам да е засегнат лично от проблема,няма как да оцени адекватно ситуацията.
Според мен,няма нужда обществото като тук в Норге да толерира толкова много алкохолиците и наркоманите.
Жал,жал..ама всеки сам трябва да потърси изцелението и решението на проблема.
Иначе отглеждат търтеи и хрантутници,които стават с времето много нахални.
По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!
| |
|
|
|
И да добавя,не е добра социалната държава,понеше 100 бачкат като волове и им се взима акъла,заради 1000 на социални помощи,пияндета и наркомани повечето,както и многодетни норвежки и чуждестранни майки,и такива от опит знам,че щом веднъж са усетили,че минава номера и държавата така или иначе храни и оправя сметки,почти никой от тях не се и напъва и на една стотна да си намери работа и да се махне от социалните.
И накрая като се разболеят такива като мен,където не пият,стискат зъби и бачкат за да може да им плаща държавата на тях за да лежат по гръб,и щеш не щеш органически почваш да намразваш негърките или норвежките с по 4,5 деца които се водят и социално слаби.
Горе долу циганска работа.
Колкото и да е толерантен и добър човек почва да навдига справедливо глас и гняв.
Понеже гореспоменатата категория става все по-голяма и по-обширна.
Сутрин отивайки на работа виждам дузина пияндета и алкохолици които чакат магазина да отвори.виждам и няколко наркомана които бързат към парка да си купят дозата треперейки,докато аз целия схванат,с болки и неразположения отивам да се трепя да изкарам насъщния,който те така или иначе им се осигурява от държавата.
Според мен когато им кръцнат парите и ги оставят на хляб и вода ,и да нямат пари за ток или телефон,тогаеа ще изтрезнеят и излезнат от нарко и алкокомата и абстиненцията,
Познавам тук разни алко-звезди които от деситилетия висят към социалните и бюрото по труда,и ходят да плачат и молят за пари социалните,пияни,заляни и осрани.
Това и е гадното на социалната държава,отглежда и създава,търтеи,алкохолици и наркомани,които нарича болни,и сме длъжни да им помагаме по автобуси да ги качаме и да ги слизаме.
Видя ли някой неугледан да се приближава към мен,се отдалечавам право пропорционално на другия край.
Било то просяк,наркоман или пияница да просят пари.
Колкото да ги съжалява човек,в един момент ги намразва.
Понеже то борейки си успял,а те са се предали и цял свят не е длъжен според мен да им слугува.
И тези изгубени души които нямат желание за промяна и нещо истински стойностно,според мен не заслужава човек да се опитва да им помага.
Няма да го оценят и разберат.
Ами ти просто ще излезнеш откачения.
Дайте мнения по този наболял проблем,как помагате на хора от гореописаната катергория?
Понеже мен ме е яд когато се замисля,как оцелявам,работя с болки,и се бъхтя,докато те НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ НЯМАТ!!!
Обществото работи за тях!!!!
По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!
| |
|
|
|
finntroll73, прав си, не е справедливо, ама никак не е справедливо, така е. Но има и неща, по-висши от справедливостта, например милосърдието.
| |
|
Тема
|
Re: Без алкохолен алкохол...
[re: memi2011]
|
|
| Автор |
girasol* (усмихната) |
| Публикувано | 22.07.12 17:07 |
|
|
finntroll73 , прав си за всичко, което си написал. И какво от това? Струва ли си да се ядосваме за нещата, които не можем да променим? За яд си е, но защо да си вредя? Системата е сбъркана и това е нещо, което не мога да променя. И на мен не ми се иска да плащам такива високи данъци, за да може някой във ФакултетО по цял ден да си щрака кючеци и да си бие децата. Но плащам и вече спрях да се ядосвам, за което благодаря на моята ВС, че ми показа безеперспективността на намесите ми в държавните дела.
И после какво? Да си затворим очите и се правим че няма проблем, та да изчезне? Ами не. Но тогава идва ред на онова милосърдие, за което се споменава в предишния пост. Има хора, които го проявяват и аз може да съм един от тях. Или не, както си реша. Но вече не въздишам над "греховете на света", защото той винаги, винаги си е бил такъв. И ще продължава да бъде, но хората могат да се променят. И слава Богу.
Не се ядосвай за нещо, което не зависи от теб. Радвай се, че не си част от това нещо и не по твоя вина севтът е такъв, какъвто е.
Усмихни се, има изход.
| |
|
|
|
Здравей, финтрол73,
И аз да напиша нещичко, няма спор, това което пишеш е вярно, интересно за някои хора, и сигурно твърде актуално, аз самата не се интересувам вече така много от модела на държавата ни, от социалните помощи, от системата ни, от справедливостта на света и така нататък.
Според мен обаче тук не е и мястото да се пише за такива неща, защо ли, според мен има много медии, където може да се прочете професионално становище по тези въпроси, може и да се прочетат специализирани информационни материали, аз лично искам да се придържам към това, защото иначе се получава едно преливане от пусто в празно, дърдорене, извини ме, което така ми напомня моето пиянско водене на диалог, нищо контретно и съществено, нищо конструктивно и градивно, нищо полезно, просто бърборене, за да мине времето.
Конкретно, искам да кажа, че алкохолизмът, наркоманията, зависимостта са болести, нямат нищо общо със социалната или не социалната държава, с бедността или богатството, това е болест.
Близък мой роднина беше наркоман и миналата година почина на 50 години, той се роди и живя в провинциален град в една твърде несоциална държава, и през почти целия си живот беше наркоман, с малки изключения, опити в края на живота си да се изчисти от тази гадория, но не успя, за съжаление. Искам да споделя, че бидейки наркоман, той успя така да си организира живота, та винаги да има около него необходимото му накрокично вещество.
Как се помага на такива хора ли, аз нямам много голям опит, самата аз сега се уча да живея и да създавам нови навици, нови схеми на поведение, общуване, диалог, всичко наново, болестта ми е създала много грешни представи за света, грешни модели на поведение, на контакт и други подобни, и как се помага все пак, мога да кажа на мен как се помогна, така и аз помагам, с търпение, търпение и толерантност към болния човек, към неговите болестни изменения, с милосърдие и внимание към загубилия надежда, същевременно без компромиси по отношение на отровната зависима субстанция и някои прости правила на живот и дисциплина, това мога да споделя.
Разбира се, моето мнение е, че човекът трябва да поиска сам промяна, било под давление на близки или роднини, но сам трябва да пожелае да тръгне по нов път, и да прави неща, които да му помогнат да заслужи и запази трезвостта си.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
