Здравейте мили хора,
Аз съм на 34 години. Начинът по който изглеждам и се чувствам сега ме убива и съсипва. Имам всичко,което една жена би искала да притежава, страхотен мъж с добър имидж в обществото,добро и сладко дете на 6 годинки и аз една добре изглеждаща жена със свой бизнес и то доста сполучлив. Успях да трогна доста българи с това,което правя и оценката за мен бе нещо много важно. Но каква е цената...? Моите родители са обикновени и много добри и разбрани хора. Толкова много са ми дали,като морална подкрепа,защото те не са хора с големи финансови възможности,но сърцати. Нямам смелостта да призная пред тях проблема си...защото винаги съм искала те да се гордеят с мен и с това,което правя. Аз наистина постигнах това,което исках...да бъда най-добрата в своя бранш с цената на това да стана алкохоличка. Прочетох много...дали алкохолизмът е фамилна болест или генетично заболяване нямам обяснение,защото съм в началото на това,което искам да направя. ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМ... Пиша ви в момента на 2 чаши водка и не знам накъде вървя. Много Ви моля помогнете ми! Знам,че смисъла в живота се определя от истинските неща т.е. благодаря за невероятния човек до мен,за страхотното дете,което имам,за признанието ми като специалист все още в областта в това,което правя,НО...алкохола ме съсипва! Нямам сили да се боря с него по този начин - като го прикривам.. Пия много от сутрин до вечер 24 часа няма спирка...няма ограничение,,,няма вид!! Пробвах няколко пъти да се лекувам с чайчета,билки (с елексири от "Био Дар"),но никакви сериозни медикаменти. Единственото,което съм пробвала а и след изследвания,които съм си правила е да пия "Трансметил" и това е... Много ме е страх,че няма да успея да се справя! Всичко ми е толкова замъглено и изглежда толкова далечно,че ми е трудно да намеря смисъл в това да живея и да се раздавам а толкова много съм обичала да го правя преди. Да помагам и да се раздавам....! А сега се чувствам толкова сама...единствено с подкрепата на човека до мен ,за който не знам до кога ще идържи!!! ПОМОГНЕТЕ ми моля Ви!!

Мадмоазел, мисля, че вече ти направи първата стъпка към своето трезвеене, а именно, че започна да пишеш тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярвам, че ще намериш приятели тук, които да ти помогнат, хора, които познават проблема, болестта и които са успели благодарение на други преди тях.
Прегръщам те и ти пожелавам и ти да успееш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много благодря... Предполагам,че сродна душа ми пише!! Какво и как трябва да направя от тук нататък...толкова съм объркана!!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сродна душа... да... в смисъл, че те разбирам...
Но самата аз не мога да ти помогна.
Пиша ти, за да ти дам кураж, да ти кажа, че откакто съм в този форум, вече три години виждам, че много потребители успяват, че остават трезви.
Пишат ти само за да ти подам ръка, докато дойдат другите и ти помогнат.
Но това, което знам със сигурност е, че щом вече искаш, щом пишеш и признаваш болестта си, ще успееш да се справиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега може би ще се появи някой от редовните потребители, ще ти даде скайп, ако ти самата ползваш, ще можеш да си пишеш с хора, които изживяват същото като теб.
Когато видиш, че има и други като теб, които страдат от болестта си, но и се справят успешно, ще повярваш в себе си и ще започнеш мъничко, по мъничко да се справяш и ти...
И ще започнем да празнуваме и твоите рождени трезви първо дни, после седмици, после месеци... години...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lali на 10.01.10 21:58.

Здравей, Мадмоазел,

всяко едно възстановяване от алкохолизма и от алкохола започва с детоксикация.
Трябва да спреш и да прочистиш организма си от алкохола.
Това може да стане и у вас, и в болница - зависи от състоянието ти. Обикновено това означава, че определен брой дни (не мога да ти кажа точно колко, индивидуално е) ще се чувстваш зле, ще си като болна и всъщност ЩЕ БЪДЕШ болна. Организмът ти ще боледува.
Не е добре да се опитваш да изкараш абстиненцията "на крак" - в смисъл да продължиш обичайния си начин на живот и работа.
Първо защото обичайният ти начин на живот включва непрекъснато пиене.
И второ защото, може няколко дни да не си работоспособна.
Детокса, избиването на абстиненцията са неприятни, но минават.
Истинското ти възстановяване обаче ще започне чак след това.

Най-горещо ти препоръчвам да дойдеш на сбирки на Анонимни алкохолици, в който и град да живееш. А ако наблизо няма групи, да се включиш в онлайн сбирките. Но и да знаеш, че онлайн сбирките, както и форумите са хубави и полезни, но те не могат да заместят пълноценно живите сбирки.

В Анонимни алкохолици ние сме ... алкохолици

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей mademoasele,
радвам се 4е си направила парвата крачка, съвсем скоро бе6е когато аз го направих, просто не можех да продължавам да живея по този начин, опитах да се справя сам, но резултата беше поредния зверски запой, тогава събрах смелост да потърся помощ;бях уплашен, отчаян, не виждах никаква надежда.Питах се какво се случва с мен, защо продължавам да го правя при все че знам че ме убива, просто нямах силата да спра а исках, как го исках.Събрах смелост и в отчаянието си реших да отида на сбирка на АА; казах си ако не помогне то поне няма как да стане по зле.Първоначално имах много резерви и не разбирах нищо от това което се говореше на сбирката, но това което ме накара да отида втори път беше, че там видях много хора като мен, които истински ме разбираха и бяха трезви.Няма да забравя една реплика която чух на първата сбирка:"не вярвах че мога да не пия един час, а ето че съм трезв вече 9 месеца" и това беше нещото което ми даде надежда че и аз мога, че все пак има шанс за успех.Там за пръв път разбрах че съм болен, а не слабата воля или хилядите други неща които съм си мислил са причина за това което се случва с мен и живота ми.Това ме уплаши още повече в началото, и как няма - та за мен всичко бе свързано с пиене а тези хора ми казваха че повече не мога да пия никога;е поне аз така го разбирах тогава, сега знам че не трябва да пия само днес, вчера е минало и не мога да го поправя, утре си е за утре и няма какво да го мисля. Болеста алкохолизъм ми звучеше като смъртна присъда едва ли не, но веднъж приел факта,аз разбрах че не е моя вината.Когато за пръв път изрекох думите аз съм..................... и съм алкохолик огромен товар падна от плещите ми.
Успех и знай че не си сама, има много хора които те разбират истински, знаят как се 4увстваш и са готови да помогант.
Изход има стига да го желаеш.

Много Ви благодаря,че ми писахте. Трудно ми е...изкарах ужасна безсънна и без алкохолна нощ! И тази сутрин съм на крачка да не си налея отново. Единствената причина поради,която се въздържам е,че моят съпруг е до мен. Той знае всичко и ме подкрепя безусловно,но ако го нямаше щях да си сипя на секундата... Какво ще правя не знам! Аз от една борбена и корава жена се превърнах в нещо дори и ,което не мога да обясня. Нямам сили и съм изгубила всяка надежда. Не знам за какво да се хвана...всичко е загубило смисъл. Ужасно е! Не знам до кога ще издържа моля Ви помагайте!! Кога и къде са най-добрите сбирки..??

Виж малко по-нагоре в темата на Аня "Групи за взаимопомощ в България"

Мадмоазел, разбирам те много добре (както и повечето тук те разбират).

След като доста години неведнъж бях спирал да пия "завинаги" и след това необяснимо защо и за мен самия започвах отново да пия, се бях отчаял напълно и си бях казал "явно, това е моята съдба, щом е така, ще пия, докато умра". Само че поне при мен и "умирането" не беше лесно, мъки големи, болници и токсикологии, скандали вкъщи и почти разбито семейство, пък все не умирах.

Мислех, че няма изход от това положение и бях напълно отчаян и обезверен. Пък то взе, че стана. Отначалото много трудно - първите седмици беше борба за всеки трезвен час. Писал съм го и друг път тук - първия ден, когато спрях за пореден, но този път и за последен (засега) път, целия ден не смеех да стана от леглото. Беше ме страх, че а съм станал, а съм отишъл да си купя пиене. Поради ембаргото, наложено от жена ми, вкъщи не се държеше алкохол.

Има изход и за теб. Макар че в момента ти не го виждаш.
Тук и най-вече на сбирките на АА ще намериш подкрепа.

Ако си от София - утре от 19 ч. на ул. Княз Борис № 146, пасторалния център на католическата черква, приземния етаж, стая 2.

Ако си от друг град, виж списъка със сбирките.

И кураж

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Nekoi, много ти благодаря за подкрепата и за това,че споделяш преживяното. Сега останах сама и веднага посегнах към чашката , толкова е коварно пак ще трябва да споделя и да кажа на съпруга си аз пак не успях да се въздържа! Знаеш ли, преди два месеца се бях амбицирала и надъхала, издържах без алкохол 1 месец и си казах значи може ДА АМА НЕ зависимоста ме върна с двойно по голяма сила...... тогава рухнах,тогава се предадох!КАКВО ДА ПРАВЯ?А СЕГА НА КЪДЕ? Не живея в СОФИЯ но пътувам доста често, почти всяка седмица. НЕПРЕМЕННО ще дойда. Благодаря ти!