ТЕСТ: безсилен ли съм пред алкохола? / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравейте!
Помествам този ТЕСТ и разяснението към първа част на Първа стъпка, защото мисля, че е важно за всеки трезвеник или алкохолик, както и за тези, които искат да тръгнат по пътя на трезвеенето. Долупоместеното е преведено от Соня, за което и благодаря и се надявам, че ще има продължение.

Това разяснение има една цел: трябва да разберем Първата стъпка на АА, за да живеем чисти и трезви. Алкохолът, наркотиците и лекарствата са химични субстанции (ХС) , които променят нашето състояние. Затова използвам думите алкохолизъм и химична зависимост с еднакво значение, а също така употребявам и думите: алкохолик и химично зависим.

УВОД

Животът е по-голям от всеки един от нас. Думите: Безсилие и Загуба на Властта, споменати в Първата Стъпка, са силни думи, които ни показват един много прост факт: когато някой от нас използува алкохол или наркотици, животът става неконтролируем. Не можем да спрем да употребяваме дори и когато имаме желание. И когато употребяваме, губим контрола върху количеството, което консумираме и върху начина по който реагираме.
Всичко това може да бъде трудно за приемане отначало. Когато четете мислете само за това: целта на Първата Стъпка не е да ни унижи или да ни накара да се чувстваме зле.
Истинската цел е да ни помогне да мислим, да чувстваме и действаме по нови начини. Като разберем това, ще се чувстваме ние самите много по-удобно, както и с другите.
Животът започва отново - по-добър от всякога.
Когато правим Първата Стъпка е още по-лесно, ако помним и друго нещо: не можем да контролираме резултатите от която и да е ситуация.
Само сме отговорни за усилието, което полагаме.
Поканваме ви да се присъедините към нас в чудесния опит да останете чисти и трезви. 12те стъпки на АА са дали на хиляди хора този опит.
И всичко започва от това да кажем истината как сме: сега, тук, днес...
Започва с тези думи: БЕЗСИЛИЕ и НЕКОНТРОЛИРУЕМОСТ.

ЧАСТ ПЪРВА : БЕЗСИЛИЕ

Признаваме, че сме безсилни пред алкохола...
Голяма част от нас започнаха да употребяват алкохол или наркотици по някои от общите причини:
- да се отпуснат, да бъдат по-общителни;
- да се развличат по-добре, да бъдат по-забавни;
- да принадлежат на някоя група;
- да не бъдат отблъснати;
- да имат успех.
Предполагаме, че никой от нас не е започнал да употребява алкохол с идеята да се превърне в зависим. Но в определен момент проблемите ни започват да се натрупват. В отговор на това много от нас казват или си мислят неща като тези:
АЗ НЕЩО ПРЕКАЛЯВАМ С АЛКОХОЛА, ОБАЧЕ:
- ако аз открия проблемните области в моя живот, ще стана добре;
- моят единствен проблем е работата ми, не се издигам така бързо както заслужавам;
- не се разбирам с моя началник (баща,съпруг, съпруга,и т.н.)
- моят приятел(ка) е много взискателен, прекалено критичен;
- семейството ми (никой) не ме разбира;
- живея в един отвратителен квартал, не понасям съседите;
- само трябва да се опозная по-добре, да не оставям нещата да ме отегчават (засягат,ядосват ,т.н.)
И ЩЕ МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ ПИЕНЕТО СИ.

Познавате ли някои от тези разсъждения? С такива отношения не можем да видим какво НА ПРАКТИКА се случва в нашия живот.

ЕДИН ПОГЛЕД КАК НАШИЯТ ОРГАНИЗЪМ РЕАГИРА НА ХИМИЧНИТЕ СУБСТАНЦИИ

Хората с химична зависимост имат нещо, което можем да наречем фактор Х. Това означава, че реагират на алкохол или други ХС по начин, различен от нормалния.
Много хора се променят, когато използуват алкохол или ХС, но успяват да спрат без да се чувстват зле или без да си създадат проблеми. Това обаче не се случва със зависимите. Когато пием или вземаме ХС, се чувстваме много добре. И когато употребим, не можем да спрем, дори и когато искаме.
Изследователите смятат, че това се случва, защото нашият организъм реагира на алкохола по един уникален начин. Наричаме го фактор Х, защото никой не знае защо точно така се случва. Направени са много проучвания по този проблем, но досега никой не е успял да обясни защо едни хора се превръщат в зависими от химични средства, а други не.
Главното е, че не сме отговорни за фактор Х.
Опитайте се да го погледнете по този начин: има хора със сини очи и други с кафяви. Някои имат проблеми със сърцето или диабет, други не. По същия начин някои хора, когато използуват алкохол и ХС стават зависими, други не. Тези, които имат сини очи или диабет, не са лоши хора. Не са слабаци или мързеливи. Нашияторганизъм просто реагира на алкохол и на ХС по различен начин.
Можем да наречем физическо безсилие на фактор Х.
Това означава, че не можем да контролираме начина, по който нашите организми реагират на алкохола и на наркотиците. Не трябва да се чувстваме неудобно или виновни заради това. Факторът Х е само една болест, която имаме. Просто е един факт от нашето съществуване.
Нашите организми могат да станат зависими от алкохола и наркотиците, но химичната зависимост е една болест както на тялото, така и на разума. Нека разгледаме внимателно начина, по който нашите мозъци функционират .

ЕДИН ПОГЛЕД КАКВО МИСЛИМ ЗА ПСИХИЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

Знаещите казват, че това което имаме е една зависимост колкото психологическа, толкова и физическа от алкохола и други ХС. Разгледахме физическото безсилие, но какво разбираме под психологично безсилие?
Като зависими от ХС имаме една голяма нужда да използуваме нашата избрана /предпочитана/ ХС. Тази необходимост ръководи нашия живот. Реално, необходимостта да останем отново под ефект е толкова силна, че забравяме много, ако не и всички наши морални ценности. Оставяме настрана всичко, което е било най-важно за нас: семейство, уважение, работа, добро вътрешно състояние, интегриране...
Действаме по този начин, за да задоволим нашата необходимост, за да се "изключим". Спомняме си колко добре се чувствахме в началото на нашата употреба и искаме да го изпитаме пак на всяка цена...
Един път инсталирана, тази необходимост започва да има свой собствен живот. Можем да не мислим, да бъдем "изключени"през цялото време, но истината е, че тази необходимост остава винаги присъстваща в очакване да атакува...
И без да забележим, необходимостта започва да ръководи нашия живот във всеки момент...

Не можем да разберем причината, защо това се случва с нашите мозъци, така както и не можем да разберем как факторът Х интерферира с нашия организъм...
Още един път е просто, защото имаме една болест: ФИЗИЧЕСКА и ДУШЕВНА и още един път това показва колко сме безсилни пред алкохола и ХС.
Ако четете Голямата Книга АА (около 20 стр), ще прочетете описано по следния начин: "Знаем, че когато един алкохолик се поддържа далеч от пиенето, което може да се случи с месеци и години, той реагира като която и да е друга личност. Имаме и абсолютно същата сигурност, че когато един път започне да пие, колкото и малко да е, скоро се случва , както физически така и психически невъзможно той да спре.." И е истина, че той ,така както и ние, няма никаква идея ЗАЩО е изпил първата чаша...
Някои пиячи намират различни претексти (напрежението, всекидневния стрес, махмурлука, семейните проблеми, проблемите в работата) , които им служат за оправдание в по-голяма част от случаите, но дълбоко в себе си те не знаят НАИСТИНА защо са го направили. Един път, когато тази болест се инсталира окончателно, те се превръщат в хора, които не подлежат на "ремонт".
Физическото безсилие показва, че не можем да използуваме алкохол и наркотици като другите хора. Психически, безсилието означава, че когато започнем да пием, ние НЕ МОЖЕМ да спрем... Ние сме на края на пътя.
Стигнали сме до края на пътя. Ако продължаваме по този перкурс, умираме или нашата болест ни отвежда до безумието...
Това се нарича безсилие.
Зависимостта е прогресивна. Това означава, че с времето може само да се влошава, а ако не бъде спряна, ще ни унищожи напълно - не само физически и емоционално, но също и духовно.
Дори и да гледат честно своя живот, някои хора имат съмнения и трудности да признаят своето безсилие. Голямата книга ни съветва следното: "Влезте в най- близкия бар и се опитайте да пиете с контрол; поръчайте си и после спрете изведнъж." (стр. 34) Малко от нас се нуждаят да направят този опит. Знаем прекрасно какъв би бил резултатът...

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ПРЕЧКИТЕ И ДА ПРИЗНАЕМ БЕЗСИЛИЕТО

Основателите на АА знаели колко е важно за нас да признаем безсилието.
И заради това са и направили това признание в първата част на Първата Стъпка.
Не е лесно да признаем безсилие за каквото и да е... много от нас биха предпочели да не трябва да правят това. Не искаме да гледаме болката и тревогите на другите, причинени от нашето пиянство или употреба на ХС. Това е един от симптомите на нашата болест, така както проблемите на черния дроб, абстиненцията или на стомаха. Така както пише в Бялата Книга около стр.45 :" Хората, които не се възстановяват са тези, които не могат или не искат да се отдадат на тази Програма, която е проста. Като цяло са мъже и жени, неспособни по собствена природа, да бъдат честни със себе си."
"Но аз нямам нужда да пия, не пия винаги" казваме често на другите и на самите себе си много пъти.
Казвайки това, вярваме на мита, който казва: "Това от което имам нужда, за да контролирам пиенето или ХС е СИЛА НА ВОЛЯТА." Този мит може да ни попречи да признаем собственото си безсилие.
Друго препятствие за признаване на нашето безсилие е вярата в определени обществени идеали, които изискват да бъдем мъжки момчета или еманципирани жени, избягвайки на каквато и да е цена да ни наричат алкохолици или наркомани...
Негативните отношения към зависимите вече се променят, все повече и повече хора приемат, че зависимостта е една болест, но всичко това е един бавен процес. Все още се гледа на зависимостта от наркотиците като на най- долната степен на зависимост. Болестта е една и съща. Слава богу, има само проблем с алкохола, не и с наркотиците често пъти казват семействата на алкохолиците, подценявайки сериозността на проблема. На стр. 15 от Бялата книга има списък с още фрази, които често чуваме:
- остави силните/твърдите/ питиета;
- защо не пробваш да пиеш вино или бира;
- той няма достатъчно силна воля;
- той може да спре, когато поиска.
Тези идеи правят много по-трудно поискването на помощ. Само когато се стигне до семейни скандали, проблеми в работата, загуба на себеуважението или друга някаква криза, се стига до търсене на помощ.
Нашата болест - зависимостта по-лесно се разбира, когато успеем да се задържим трезви. Не сме отговорни, че имаме тази болест, но сме отговорни да правим каквото е необходимо, за да влезем във възстановяване.

ПРИЗНАВАНЕ НА БЕЗСИЛИЕТО: ПРЕОТКРИВАНЕ НА НАС САМИТЕ

Признаването на безсилието е път към свободата. Освобождаваме се от безумието, от треперенето на ръцете, от липсата на уважение. Връщаме си интереса към това, което ни е било скъпо. Спираме с агресията, предизвикана от алкохола и ХС върху нашата нервна система. Спираме да увреждаме черния дроб и другите жизнени органи, преди да сме ги унищожили напълно. Променяме нашето изкривено мислене, лъжите които толкова пъти сме повтаряли, че вече самите ние не им вярваме... Спираме с нашата морална деградация и отново завоюваме нашите личностни ценности.
Зададете сами на себе си следния въпрос: " Какво е това, което губя, ако призная безсилието си?" Това , което реално губим е нещастието, болката, мизерията, неудобството, просто съществуването.

ДА ИЗГРАДИМ ЕДНА СОЛИДНА ОСНОВА

Признаването на безсилието е като изграждането на фундаментите на една сграда. Преди да се построи сградата, трябва да се направят здрави основи. Когато признаваме напълно нашето безсилие, изграждаме една солидна основа на нашето възстановяване.
Много пъти виждаме хора, които се отнасят към безсилието като към гарантирано или много повърхностно. Приемането на безсилието е основата на всяко успешно възстановяване. Наблягането на безсилието не означава, че забравяме останалите 12 стъпки. Означава само, че поставяме на един солиден терен нашето възстановяване.
По начина, по които започваме да разбираме нашата зависимост, започваме също да разбираме и нашето собствено безсилие. Не се срамуваме да признаем, че сме безсилни пред тази болест, по същия начин, по който сме безсилни и пред коя и да е друга болест. Възприемаме също, че ще оцелеем чрез една цялостна Програма на възстановяване. Хората, които имат проблем със сърцето или диабет, имат една продължителна програма да контролират своето здраве. Нуждаем се от същата стратегия за нашата химична зависимост.
Личната отговорност за която и да е болест, започва само когато признаем и приемем нейните симптоми. Оттук нататък следването на една програма за възстановяване е наша отговорност. В този момент не ни помага да се осъждаме затова, че сме зависими, това само ни кара да се чувстваме разбити, вината и угризенията ни отвеждат до повече поражения.

ИЗОСТАВЯНЕ НА СТАРИТЕ НАВИЦИ НА ПОВЕДЕНИЕ

Когато спрем да използуваме химични субстанции, не разрешаваме проблема. Страхът от физическата абстиненция и да се справяме с живота без нашата "подкрепа" ни е правил да бъдем анестезирани дълго време. През време на този период ние сме придобили определени отношения, които са ни довели до закоравели поведения.
Стр. 23 на Бялата Книга, може да ни помогне да изоставим тези навици:
"Разбираме, че трябва да признаем най-дълбоко в себе си, че сме алкохолици. Това е първата стъпка за възстановяване. Необходимо е завинаги да прекратим илюзията, че сме или можем да станем като другите.
Като алкохолици сме мъже и жени, които сме загубили способността да контролираме нашия начин да пием. Знаем, че никой истински алкохолик никога няма да възстанови този контрол"

ПОЛУЧАВАНЕ НА НЕЖНОСТ И РАЗБИРАНЕ

Да се признае безсилието води обикновено до силно емоционално страдание, а зависимите като цяло са малко издръжливи на болка, особено психологична. Заради това нежността, разбирането и стимулирането, открити в АА и клиниките за възстановяване, са изключително важни за нас.
Зависимите обикновено живеят, ходейки по въже. Във възстановяването откриваме нашата крехкост. Другите може да ни помогнат да видим болезнената страна на нашата употреба на алкохол и наркотици. В същото време се нуждаем от емоционална подкрепа, за да се справим с този процес.

САМО ТАКА МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ ПРИЕМАНЕТО НА НАШАТА БОЛЕСТ ЕСТЕСТВЕНО

Братя и сестри зависими, нека да ви обясня откъде е това, което пиша.
Не са мои думи, нарочно се сдържах да не коментирам, да не оцветявам по моя маниер. Това е една брошура, автор: William Springborn, издадена от HAZELDEN на англ., Стъпка 1, основата на възстановяването. Асоциацията за лечение на зависимите е официален представител на Фондацията HAZELDEN тук. Това разяснение ми помогна на мен да почувствам Първата Стъпка, то не е цялото, липсва втората част на Първата Стъпка, която не е толкова дълга като тази. Помогна ми...
Тестът за безсилието се прави след като се прочете това, което е в тази тема. Има тест и за неуправляемостта.

ДА ПОГЛЕДНА МОЕТО СОБСТВЕНО БЕЗСИЛИЕ

Когато правех Първата Стъпка, ми дадоха писмена работа. Като в училище. Само че оценките ми ги слага животът...
И тези зависими, които искат да поемат Пътя на щастливата Съдба, но още не са се определили, могат да направят като мене...
С лист и химикалка, честно да отговорят на следните въпроси, но ЧЕСТНО. Това може да им помогне да докажат сами пред себе си своето безсилие и да го признаят и приемат на много дълбоко ниво.

1. Опишете 3 неща, които сте направили под въздействие на алкохола или ХС, които не бихте направили, ако бяхте трезви?

2.Опишете 3 ситуации, в които сте изневерили на своите морални ценности, когато сте употребили алкохол или ХС.

3.Опишете 3 промени на личността, които изтърпявате, когато сте употребили алкохол или ХС.

4. Опишете 3 периода, когато сте се опитвали да спрете и не сте успели.

5. Опишете 3 ситуации, когато сте се наранили физически себе си или сте наранили други хора в резултат на употреба на алкохол или ХС.

6. Дайте други примери в които безсилието (или загуба на контрола) са се разкрили във вашия живот.

7. Какви физически вреди ви е нанесла болестта?( поне 3)

8. Дайте 3 примера на личностни характеристики, които ви пречат да признаете своето безсилие.

9. Напишете 3 причини, които ви карат да мислите, че не можете да употребявате повече алкохол или ХС.

10. Считате се зависим от.....?

Има една тънка подробност. Много е важно да не се обобщават примерите, а да са специфични, с подробности...
И да съдържат отговори на въпросите:
1. кога се е случило;
2. кои хора са били замесени в ситуациите;
3. как са били засегнати;
4. как сте се почувствали ВИЕ?
Важно е , защото ние, зависимите, много обичаме да генерализираме и минимизираме.. .
Когато трябваше да дам специфични примери ме завладяха отново чувствата на срам, вина и неудобство...
Когато трябваше да опиша хората, които съм засегнала, видях лицата им... и в очите им болка и мъка...
Неща, които исках да забравя, но си стояха скрити в тъмните ъгли на паметта ми...
Фантомите на миналото. Пробвайте, братя и сестри. Няма какво да загубите.

ЧАСТ ВТОРА: НЕУПРАВЛЯЕМОСТ

.... и че сме загубили управлението на нашите животи.

Ако искаме да се възстановим, трябва да приемем нашето безсилие. Това, което най много ни помага е да погледнем честно по какъв начин употребата ни на алкохол или наркотици е засегнала, нас и живота ни като цяло. Вместо да живеем като свободни и естествени хора, сме сведени до нивото да се борим за нашето оцеляване. Това е не управляемост.
Не управляемостта е свързана с безсилието. Различните форми на социален натиск и на "стрес" не ни дават възможност да дирижираме нашите животи и това насочва към два вида не управляемост: социална и лична.

СОЦИАЛНА НЕУПРАВЛЯЕМОСТ

Социалната не управляемост е директен резултат от употребата на алкохол или приемането на какъвто и да е вид химични вещества, които ни променят. Няма големи съмнения, че една личност, интоксикирана, когато управлява автомобил е безотговорна.
Хората, които приемат амфетамини и са физичски отвъд изтощението, също са неконтролируеми. Виждаме социалната не управляемост в алкохолизираните шофьори, в затворените за нарушаване на обществения ред, във фамилните кавги или в разправиите след интоксикиране. Хората под ефекта на какъвто и вид химични субстанции реагират по начин повлиян от тях. Активната зависимост влияе директно на нашите емоции и на нашето поведение, и в действителност засяга всичките сфери на нашия живот.
Тези поведения не са типични само за зависимите, който и да е човек след употребата на алкохол или наркотици вколичествата, които ние употребявахме, би загубил контрол.
Откриваме много пъти поведения неуправляеми в нашето минало. Поглеждаме назад и се замисляме за семейните събирания или за социалните събития. Някои от нас може би често са преминавали границите и са се превръщали в по екзалтирани, отколкото е нормално. Може би сме "разказвали истории" или танцували или общували с противоположния пол по начин неприсъщ на нас. На работа активната употреба ни е довела до загуба на много часове и до несправяне с отговорностите. В който и да е случай сега виждаме, че сме били неуправляеми и безотговорни.

ЛИЧНА НЕУПРАВЛЯЕМОСТ

Личната не управляемост включва отношения и убеждения за нас самите, заобикалящата ни среда и хората, с които живеем. В много случаи личната не контролируемост се е проявявала много години преди да се превърнем в зависими от химични вещества.
Много хора вярват, че алкохола или наркотиците са "демоните" на нашите животи. В действителност сме самите ние, не алкохола или лекарствата, които създаваме по голяма част от нашите проблеми. Химичните вещества могат да разрушат един човек, но само ако този човек се научи да оправдава своята злоупотреба.
Според АА да се запуши бутилката с тапа не е достатъчно. Имаме нужда да обновим нашите личности и да се научим да се опознаем в много по интимен вид. Трябва да открием това, което в АА наричат "дефекти на характера" или "недостатъци" и постепенно правейки го, се научаваме да се приемем като човешки същества, със слаби и силни страни като всички хора.
Зависимите имат някои общи типични недостатъци. Един от тях е егоцентризъм. В действителност този дефект е крайно необходим, за да може нашата болест да се развие. Необходимо е да атакуваме най напред егоизма, за да можем да разрушим отрицанието ни, да възстановим доверието и състраданието към останалите.
Друг недостатък на характера е незрялостта, която изглежда да е изключително предоминираща при зависимите. Незрялостта има като последица едно отношение на поражение пред живота и може да ни завладее дори и когато сме трезви достатъчно време, без да го забележим. Някои хора например функционират добре, когато са във възстановяване. Но когато се почувстват дори и малко развълнувани, или тяхната рутина е нарушена, реагират по един начин силно преувеличен.

Преувеличена реакция е очевидно едно незряло отношение.Всъщност, каквото и да е поведение, което има като последствие едно намаление на уважението към нас самите или на нашето достойнство, е едно незряло поведение. Пристъпите на лошо настроение, или да споделяме нечестно, или да настояваме да правим нещата само по нашия начин, са други примери за незрялост. Тези модели на поведение могат да се разширят и да овладеят постепенно нашите личности.

Личната не управляемост обхваща много форми на поведение, в зависимост от хората, които също са много различни едни от други. Съществуват обаче някои основни желания, които всички споделяме. Искаме да обичаме и да бъдем обичани. Искаме да чувстваме, че струваме нещо. Въпросът е, че можем да реализираме тези желания много по лесно, ако приемем условията на живота, вместо да се опитваме постоянно да моделираме живота, за да постигнем нашите желания.

Погледни своята собствена не управляемост
Ако отговориш честно на следващите въпроси, това може да ти помогне да докажеш сам на себе си и да приемеш своята лична не управляемост на едно много дълбоко ниво.

1. Какво означава за теб не управляемост ?

2. Опиши 3 инцидента, които са се случили, когато си употребявал /а/ и които са те накарали да изпитваш срам.

3. Дай примери на своето поведение, когато си се опитал/а/ да "спреш без една програма".

4.Дай 3 примера как употребата на алкохол или наркотици е попречила на твоите лични цели.

5.Дай 3 примера на опити да промениш чувствата си , използвайки химични субстанции.

6.Дай 3 примера за най здравословните начини, които си научил /а/, за да се справяш с увствата.

7. Е възможно да искаш да влезеш във възстановяване след една криза в живота ти. Освен нея каква друга би могла да ти се случи, ако продължаваш да употребяваш?

8.Какви промени в твоя живот очакваш да ти се случат във възстановяване?

9. Напиши 6 лични обещания, които очакваш да изпълняваш във възстановяване.

___________________________________________________________
СТЪПКА ПЪРВА : НИКОГА НЕ СВЪРШВА

Ако забравиш за Първата Стъпка, ще си спомниш ли как да се поддържаш чист и трезвен?????

Да се признае безсилието и не управляемостта не е приятно. Нуждаем се от смелост и добра воля, за да се изправим срещу това, което болестта е направила от нас. Да погледнем честно колко сме болни, може да ни даде сили да вървим напред и да приемем жестоката реалност, която е нашата болест и какво трябва да направим, за да се подобрим.

Ако някой каже, че това е лесно, той лъже. Но от друга страна е ВЪЗМОЖНО да се живее тази Програма. Ако не беше възможно, не бихме оцелели. Да преживеем тази болест може да се окаже толкова трудно, колкото ние поискаме.

Така че, обичай самия себе си достатъчно, за да признаеш, че си безсилен пред химичната субстанция, която употребяваш, и че нямаш контрол над твоя живот. Вече познаваш добре резултатите от начина, по които си живял в миналото. Това, което още не можеш напълно да видиш, е обещанието, което възстановяването пази за ТЕБ!!! Дай шанс на себе си!

Абсолютно си правазнаеш ли!!Преди броени дни ми се случи случка-отидох в 1 часа на обяд пиян на работа,а бях 2 смяна.И не става въпрос за бг където и да загубя работа за 400лв,знам че пак ще си намеря нещо подобно.Става въпрос за скандинавия.норвегия.Получих предупреждение и то писменно.Бях толкова зле че обръщах табли,троших чинии(работя в ресторант) и накрая колкото и да се опитвах да не давам вид на пиян,то се усеща,залитанията,реакциите,неадекватността....ни дъвки ,ни бомбони за измирисване помагат.От едно известно време увеличих консумацията,и то не вечерите или свободните дни(защото знам че жена ми не обича да пия,а и заради детето ми което е само на четири)а сутрин в 9,10 до 12 съм готов понякога.Първа смяна само по 1,2 бири,катоп съм 2 смяна понякога поне по 6,че и отделно концентрат.Може би прекалено много негативи ми се събраха в личен план,сега в рамките на 1 год трябва да реша ще приемам ли норвежко гражданство,и да се отказвам от българското,или ще си оставам българин,и дали дори и живееки тук ще имам право на пенсия с бг паспорт.Това не ми дава покои.Това е ебати и парадокса,хиляди пъти едва ли не съм се клел че ще го зацепя бг паспорта и мечтаех за чужд,сега когато времето доиде и разбрах че не мога да запазя бг паспорта,че норвежците с новия си закон от 2006 не признават двоиното гражданство и изведнъж в мен се отприщи порои от чуства,емоции,гняв,че не те ще ми диктуват живота...разума ми казва вземи норвежки,сърцето и душата/ДРЪЖ НА БЪЛГАРИЯ.Че може и мащеха да е но ми е родина.Защото тук колкото и да е уредено,банката те притежава и финансово и физически,да не кажа духовно!!Точно това ми липсва духовното.Сина ми е с двоино гражданство,жена ми също,всичките сме българи.Заселници.Страх ме е да не загубя имотите си в бг,къщи,апартаменти,земи,ако се откажа от бг гражданство.Незнам даите съвет че ме яде отвътре,бг посолството по скоро ще те загроби тук отколкото да помогне,а пък норвежците ме провокират и съветват че от норвежки по добро нямало,защо ми бил българският??Ами само едно ме интересува да разбера.Ще получа ли пенсия от норвегия един ден,след като работя тук,макар и не взел един ден норвежки паспорт или ще ми го увесят един ден??Защото от бг няма каква пенсия да чакам!!За 5 години стаж с казармата е смешно да очаквам нещо.И започнах пак да пия,не ме свърта в тази държава,не ми се гледат кухите им материалистични физиономии,не ми се работи в този ресторант вече,изведнъж в мен порои от чуства и терзания на емигрант тип траи бабо в чужбина за хубост се отприщиха.Но се натискам и навивам всеки ден пряко волята си,че не искам да се върна в бг за 400 на месец и на несигурността,колкото и да си обичам края и приятелите и близките.Детето ми се роди тук.За какво беше тази борба в чужбина???Да си остана българин отново след 7 години чакане тук.Бг не е виновна,Норвегия е виновна.Щом се правят на много интересни си оставам Българин.Може и да ме наречете пълен тъпак и ненормалник,ама това е повика на сърцето ми.Този проблем с граждансъвото отприщи пороя от другите останали проблемчета и емигрантски неволи.Може би пък и да нямам проблем,а да драматизирам.Ще намеря адвокат може би,да ми каже какво печеля и губя и в двете ситуации.Защото процедурата по отказ от гражданство четох някъде извадка от вестник сега е дълга,тромава,изискваща време и трябва да се подпише от вицепрезидента,ако не и от самия президент.Не чакаите от Норвегия вече двоини гражданства,свърши.И ако можете,хич не стъпваите тука.Само депресия.И по-добър живот за жалост отколкото в бг.Парите не са всичко обаче.А тези вечно са роби на банките,само за париговорят и за имоти,и вечно ги нямат.Стандарт на кредит това е запада!!За които още не го е разбрал.Едно необходимо зло,чужбината.Малко по-добро от бг за жалост.Та в държавите на скандинавския синдром,рано или късно колкото и да не пиеш започваш.Освен ако не тръгнеш от джоинта нагоре направо.Няма опастност за мен от наркотици,но алкохола ми е проблем.Даите ми съвет какво да правя.Ако се изтърва и ида пиян пак на работа,ще приключа там.А това ми е единственното място където съм работил.За препоръки от там.Издъних се яко.Писменно предупреждение,а иде ли и до полицията копие,и господ не може ме взе на работа вече.Тези са толкова предубедени тук.Маи ще си изгния в ресторанта и на миялното.Чусртвам че никои не ме разбира тук,говорим но на различни вълни с норвежците пък и другите чужденци.Чуствувам се като в капан.Време ми е за нова работа,промяна,а маи се осрах яко занапред.Помощ ми даидте и надежда моля ви.Че мога да загърбя всичко.Не пия редовно,обаче имам периоди и фази.Макар и да се ограничавам,изпускам контрола на моменти.Алкохолик ли ставам.Баща ми умря от пиене и беше алкохолик,които така и никога не си призна пред себе си проблема.Аз съм ходил и в софия на АА на срещи,казаха ми че пия от стрес,че наи вероятно не съм за тях.Че нямам запои по 40 дена нон стоп.Да обаче запия ли се забелязвам че с годините ми е все по триудно да кажа достатъчно и да спра.Спирам като поема порядъчно.Сега съм решил че заедно с това спирам и цигарите за кои ли път,но мисля да огранича и кафето до минимум.При липса от 2 дена на цигари и по малко кафе,се чуствам като ходещ сомнамбул.Отделно че два дена се потих от махмурлук.Не искам да си разбия живота,работата да загубя,както и семеиството.Шефа ми ми даде последен шанс.Нямам право на грешки.Маи след ваканцията ми в бг,ще почвам да търся усилено работа за да приключвам там.Гледат ме колегите 2 дена,никои не казва нищо,обаче знам че всички знаят и са ме видяли пиян да губя баланса с таблите,дъхтял съм,знам че са шушукали,знам че съм бил обсъждан само като се скрия зад ъгъла......незнам много ми се насъбра.Благодаря че ме четете,и не искам да ви оттегчавам повече.Всичко наи/трезво и добро на вас хора зависими.

Човека е ненаситен.Винаги иска да има това което не може!