Случки от един живот / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Любопитно и тъжно е ставащото тук.

Любопитно ми е да видя как в нета има живот досущ като реалния - с интриги, клюки, приятелства и предателства. Доскоро мислех, че нетът е да прочетеш нещо в него, да дръпнеш някоя музика или филм.

Тъжно ми е, защото ставащото вече съм го виждал в живота на АА.
Един от основателите на българското АА се беше самообявил за Главен Анонимен Алкохолик на Републиката. (Нататък за улеснение ще го наричам съкратено ГАР)
Опитваше се да контролира всичко и всички в АА и смяташе, че единствен той знае истината за алкохолизма и само той има право да сее тази истина.
Беше се превълнал в Алкохолика Слънце и всичките му действия и думи излъчваха посланието Анонимни Алкохолици това съм Аз.
Когато дойдеше нов човек на сбирките, той го "препитваше" и определяше дали е алкохолик или не. Много се сърдеше, ако друг се опиташе да говори с новодошлите.

Част от останалите недоволстваха, но бяха безсилни. На няколко пъти имаше опити в приятелски разговори да се вразуми Самозванеца, но опитите винаги завършваха неуспешно.
Отговорът му обикновено беше един и същ: Ти ли ще ми кажеш, бе. Аз съм търчал да помагам на толкова алкохолици, ходил съм в домовете им, настанявал съм ги в Суходол, а ти на колко души си помогнал?

Някои се бунтуваха по-яростно и на няколко пъти сбирките завършваха със скандали. ГАР изгони на два пъти една жена, като единия път я и напсува. Тази жена и до днес идва на Веслец.

ГАР беше с трезвост над 10 години, но не беше спокоен. Когато на сбирка възникнеше напрежение, той започваше да трепери целият и вдигаше кръвно.
Не пиеше от много време, пък се държеше като пиян.

Отблъснати от диктатурата му, малка група алкохолици започнахме да се събираме в дома на една от нас. В частен дом обаче сбирки на АА не се получават, защото е рисковано да се канят нови непознати алкохолици.
Около година и нещо се събирахме в този дом, докато накрая няколко души се разтърчаха и осигуриха помещението на Веслец.
Така се роди групата на Веслец.

Около ГАР имаше една група от негови сподвижници, които бяха под неговото силно влияние и отричаха сбирките на Веслец. Интригите и манипулациите не бяха рядко срещани в АА по онова време.
Ние на Веслец си правехме сбирките и не се опитвахме да привличаме от хората на ГАР, които се събираха на Пиротска. Нито много много се интересувахме какво става там.
Постепенно обаче един по един те започнаха сами да идват на Веслец, отблъснати от диктаторското поведение и манипулациите на ГАР.
Сбирка след сбирка ГАР започна да остава все по-самотен на Пиротска - преди там идваха по 10-15 човека, но после започнаха да се събират по 2-3. Казват, че накрая имало случаи той да си седи сам в часа на сбирките.

ГАР все повече губеше нерви и здраве и накрая се чу, че е станал силно зависим от ривотрила (успокоително лекарство). Истината е, че той си имаше разни болести и не твърдя, че само събитията в АА го хвърлиха в тази зависимост. Сигурен съм обаче, че най-много му повлия това, че той загуби смисъла на живота си - да управлява Анонимни Алкохолици като самодържец.

След като се разболя ГАР престана да ходи на Пиротска. Чувах че бил много зле, после чух че се пооправил. После му се обаждах по някакъв повод по телефона и си поговорихме. Изглеждаше, че се е посмирил. Не съм останал с лоши чувства към ГАР, защото той наистина е направил немалко за българското АА в първите му години.

Станалото с ГАР е описано почти едно към едно в 12-те традиции на АА. Никой от нас не успя да го вразуми, но Движението и Висшата сила сложиха нещата по местата им.
Тази и други случки, които съм виждал, ми помагат да гледам спокойно на всичко, което става в АА. Защото знам, че в крайна сметка нещата винаги идват по местата си.

Не съм измислил нито дума от горния разказ. Сред невлизащите в този форум приятели от АА има много свидетели на описаните събития.