Случки от един живот / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Що не разкажеш и ТИ своя път?
Да идваш тук от време-навреме за да се подиграеш на нечии истини, да ги подложиш на съмнение без да посочиш алтернатива... на кого може да бъде полезно?

Аня, тъй като те познавам като една от най-разумните тук, ще ти отговоря напълно сериозно.
Аз своята история съм я разказвал тук и то няколко пъти. Опитвах се да подкрепям със съвети и Еми, Пътуващия, със Спас си разсъждавахме над разни неща и който е помолил за помощ в клуба. Тогава бях един Гого.
Бях оплют, осмян, замерян с притчи и цитати и направен на "Един Глупак", защото сочех други пътища. Смених си НИК-а подобаващо и вече пиша и отговарям съразмерно на името си. На времето тук имаше още много глупаци, но и те като мен си биха шута. И повярмай ми, имаше изключителни пера от тях. Пишеха с чувство и само лично преживяно. Но .... какво да се прави. В първия си пост се опитах да го обясня с любимото четиво на Сталин-"Психология на тълпата". А навестявам тоя форум от любопитство, да видя дали се е нормализирала средата, но -УВИ. Според мен става все по зле. Нови няма, а старите си въртят едни скрижали от 1з2348619 година и се мерят кой е по-праведен и кой спазва по-стриктно едни стъпки. Нямаше да се разпиша и тоя месец, но бях шокиран от едно признание, че еди кой си бил духовен баща(спонсор) на стотици алкохолици, повечето от които продължават да пият, а една част е погребал. И това ли е пътят, питам аз и пак прописах. Но няма повече-обещавам