Здравейте!Попаднах тук случайно и бих искала да споделя с вас проблема си.Омьжена сам и имам две деца.Сьпругат ми от доста време пие,но нещата вече излизат от контрол.Всеки ден пие поне по бутилка водка,а напоследак забелязах че пие рано сутрин и през ноща.Става мн агресивен,сменя си рязко настроенията и най-лошото е 4е кара колата в такова сьстояние.Посяга на децата решавайки че нещо са му виновни или че някой го льже.Всяка ве4ер скандали и разправии.Когато се опитвам да му кажа,че има проблем с алкохола той ми казва,че говоря глупости,вьобразявам си или че било нормално.Знам че е мн.трудно човек да се излекува ако сам не реши,но сам чувала че има някакви лекарства които могат да се дават на болния без той да знае.Моля Ви ако някой знае за такива безвредни билкови или някакви други хапчета нека да ми пише.Обичам го и от 17г сме заедно искам да му помогна.Предварително Ви благодаря!

Няма да му помогнеш. По никой начин - нито с добро, нито с лошо, нито с тайно сложени лекарства в супата му.
И за да не ти затрие останалата част от живота, бягай! Бягай, колкото ти държат краката! Не оставай при алкохолика и не позволявай на инерцията да те влече към неговото дъно. Остави го да се спасява сам, макар да е ясно, че спасение няма. Не чети в тоя клуб. Тукашните хора имат дарбата да те повличат към тъмните дебри на собствената си болна психика. Помоли някой да ти помогне - брат, сестра, братовчед, приятел - и се махай. Любовта ти към алкохолика е куха фраза. Фраза на още по-болния от двамата, на съзависимия.
Ако имаш сили, б я г а й! А ако нямаш сили, приготви се да пиеш всеки ден от горчивата чаша, която ти се е паднала в тоя живот. И Бог да ти е на помощ!
Не очаквай помощ от алкохолиците. Не очаквай и акъл от тях. Те са болни и представата им за света и за отношенията между хората е изкривена. Те се мъчат да спасяват себе си и никой друг не ги интересува. А ти ги интересуваш толкова, колкото току-що изхвърлена найлонова торбичка с боклук в контейнера.

Благодаря ти за разбирането.Лошото е че нямам сили и незнам от каде да ги взема.Хората с които споделям са на твоето мнение.Кога ли ще се реша обаче?!Дали да продьлжа да се боря?Знам ,че изборьт е мой,но е толкова трудно........

Още ведньж много благодаря!

Разбирам те повече, отколкото можеш да си представиш. И знам колко трудно и колко невъзможно е да оставиш всичко в миналото и да почнеш отначало. И какви нечовешки сили се искат за това. И колко по-лесно е да оставиш нещата такива, каквото са, да се примириш и да се оставиш на течението да те влече... към края.
Събери сили веднъж, за да не събираш сили всеки ден. Потърси помощ. Не се страхувай от неизвестното бъдеще, а от известното. Защото колкото и да искаш да не е така, много добре знаеш, че твоят човек няма да се оправи. Не загубвай уважението на децата си, като оставаш с него. Рано или късно те ще те намразят заради твоето безсилие и безволие да запазиш живота и достойнството си. Не ги оставяй да наблюдават всеки ден какво става с родителите им и това да изкривява душите им.

Не вярвай на нито една дума на алкохолика, на никакви обещания, на никакви сълзи, на никакви припадъци, обвинения и нови лъжи. Спасявай се, предстои ти истинския ад. Засега си само в предверието му и все още живееш с налудничавата надежда, че има изход. И че с БЕЗВРЕДНИ лекарства ще спасиш болния. Виж се отстрани - ти търсиш безвредно лекарство, а той пие и буйства.

Много ми е жал за теб. Много... Дано намериш сили и Бог да е с теб!

В общи линий си права за повечето от нас...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В общи линий си права за повечето от нас...

Но и не всички сме убийци и рецидивисти. В края на краищата сме болни и би трябвало да ни се даде шанс. Аз го имах и не го изтървах. Всеки може-стига да поиска.

Решението е твое! Моята съпруга ме изтърпя 10 години и за мен сега е принцеса, защото си дадох сметка какво съм и причинил и въпреки всичко не се е предала.

Не, не съм егоист. Даже съм много добра и нежна душа. Само че 30 години живея с прогресиращ алкохолик. Целият ми живот мина като филмова лента, сякаш не живях аз, а гледах отстрани как някой друг живее. Бях и мъж, и жена, и майка, и баща. Живеех всеки ден с надежда и всеки ден виждах надеждата си мъртва. Казвах си, че той е добър човек и ще се осъзнае, без да разбирам, че той е болен и няма да се оправи. Сега съм старица, без минало, без настояще и без бъдеще. По-точно с ужасен страх за бъдещето. Дъщеря ми ме презира, близките ми, приятелите ми - всички ме напуснаха и се отдръпнаха от мен, защото не можеха да ми помогнат. Майка ми и баща ми умряха с отворени очи да ме видят щастлива...

Не искам никоя жена да преживее това, която преживявам аз. Която има сили - да бяга. Това е съветът ми.

На алкохолиците мога да кажа само дано Бог да ви дарува просветление и оздравяване. В което не вярвам.

Благодаря ви за мненията,но освен торба никой друг не ми предлага нещо конкретно.От 17г.сме семейни,а адът продължава 5-6г.и сигурно ще става все по зле.Стрхувам се че торба е права и ако някой не ми каже скоро някакъв сигурен начин за неговото лечение няма да мога да издържа.Търпението ми се изчерпва,а и децата ме укоряват за живота който живеят.Не е лесно затова,моля Ви бъдете по конкретни.Има ли смисъл да се надявам изобщо ,че може да му се помогне,ако той не осъзнае че има проблем.Благодаря!

Ти проектираш соствения си ад като бъдеща съдба на събеседника си, когото дори не познаваш. Това, което говориш, е до голяма степен невярно и несправедливо - доколкото има доброкачествена и злокачествена форма на всяко заболяване. Аз познавам алкохолици с по 4-8-12 годишна ремисия и то след изкарани един-два делириума.

ПП Струва ми се, че тая тема съм я чел вече някъде из другите клубове.

Редактирано от Hoвaroдин на 14.08.06 12:28.

Новагодин, защо искаш да се заяждаш с мен, да ми търсиш кусури и да ме иронизираш? Нали тоя клуб е ВСЕКИ, КОЙТО ИМА ПРОБЛЕМИ с алкохола, да може да си каже мнението? Да разкаже за себе си.
Момичето искаше съвет - отоворих й, както аз бих я посъветвала. Надявам се, че не е малоумна и няма сляпо да следва съветите на който и да е, най-малкото на развалина като мен.
Що се отнася до опита ти за апологетика на излекуваните (в ремисия) алкохолици - нямам против. Просто аз съм имала малшанс да попадна на заклет алкохолик.
Новагодин, имаш ли някаква представа какъв е адът на близките на алкохолика?
И Новагодин, да, чел си подобно мнение пак тук в тоя клуб, но по друга тема. И доста отдавна писано. Явно ти е направило впечатление, щом си запомнил. И явно нищо в живота ми не се е променило, щом почвам да се повтарям.

Бъди здрав и ми повярвай, че нямам нужда от забележките ти. Просто ме помилвай. Пожали ме. За което ще съм ти благодарна.