Има ли смисъл да се надявам изобщо ,че може да му се помогне,ако той не осъзнае че има проблем.Благодаря!



Отговорът ми е кратък. НЕ!
Писал съм по тая тема доста. Ако болния не осъзнае, че има проблем, няма шанс.
Казвам ти го като завършен алкохолик, но сух от 5 и половина години вече.
Натяквания и забележки само влошават работата. Той/ние усещаме, че нещо не на ред, но търси вината в другите. Може би трябва да си изградиш поведение, което да го доведе до мисълта, че има толям проблем. Идеята е като при началниците. Да ги доведеш до мисълта, че те са измислили голямата работа.

Ако не успееш слюбов, такт и ненатрапчиво постоятство, по добре бягай. Казвам ти го директно, макар да съм мъж. Все пак жена ми успя в това.

ПП Ако твоя съпруг има приятел в чиито думи се вслушва безрезервно, използвай го!

За съжаление няма човек в чийто думи той да се вслуша.Много горд и упорит е.А относно поведението ми повярвайте ми опитах всичко и добро и лошо.А като се правя,че не забелязвам става по зле.Направо незнам.()

Ти прекалено много негативизъм спрямо себе си видя в един мой постинг. Негативизмът ми е насочен не срещу тебе, а спрямо изказаното от тебе мнение, и нито е свързан с ирония, нито с търсене на кусури, нито със заяждане - огледай още веднъж постинга ми и ми посочи заяждането.
Казах, че твърдението ти е несправедливо и невярно. Виждал съм хора, които умират от язва, но и такива, които успяват да се излекуват, хора, които умират от шизофрения, но и такива, които са поддържали 20 годишна ремисия. Като болест алкохолизмът не прави изключение. Всичко си е до характера и решителността на болния - както и до помощта от страна на близките.
Не се прежалва така лесно близък човек, преди да си направил нещо, за да му помогнеш и преди да си се убедил в окончателния му провал.

Макар и от други заболявания, майка ми претърпя три операции, които ми костваха цяло състояние - да не говорим за нервните сътресения в семеството ми. Мога ли да тръгна да се бягам и да се спасявам, казвайки, че положението е безнадеждно и ще ме съсипе? С какво един случа на алкохолизъм е по-различен? Ако човек има желание и мотивация, той ще успее да се върне към нормалния си живот и отношения.

прочети какво си написал и виж дали няма противоречия в собствените ти твърдения.

Помага се на човек, който иска и приема помощ. Примерът с майка ти е неудачен, макар да знам колко те боли за нея. Не се прежалва лесно близък, преди да си се убедил в неговия провал. За какъв провал говориш? Нали алкохоликът е болен? Може ли болен човек да се е провалил?

Знам, че постингът ти не беше насочен срещу мен. И въпреки всичко ми стана обидно от думите ти, че някъде вече си чел подобен постинг. С други думи, си ми казал бе, я, стига си се оплаквала и трай там, чули сме те вече...

Затова и поисках да ме помилваш. Да пропуснеш покрай очите си оплакването ми, макар да ти е досадно. Да се покажеш милостив към болката ми.

Както и да е.
Понеже съм чела и други неща от теб и покрай тях съм си създала впечатление, че се занимаваш с психология (или нещо от сорта), питам те сега конкретно. Питам те не само заради мен, а заради всеки трети човек в тоя клуб, който плаче заради съдбата си да живее с алкохолик и моли за помощ.

Та въпросът ми е: Като изключим общите приказки, има ли конкретни действия, които близкият на алкохолика може да предприеме, за да му помогне? Особено ако алкохоликът се съпротивлява дори да се спомене темата за неговата болест и става агресивен. Има ли смисъл отново и отново да му вярваш и да му подаваш ръка, след като знаеш, че мирът ще трае два дни, а на третия пак ще се случи същото, както винаги - ще се прибере мъртъв от пиене.

И кога да решиш, че твоят болен алкохолик се е провалил? Нали е болен? За какъв провал говорим?

И какво да правим с всички книги и статии и материали, които сме прочели по темата за съзависимостта и в които главният извод е да бягаме и да спасяваме себе си? И да оставим болния сам да се оправя и да носи отговорност за живота си?

Ти като човек, близък до психологията, до душеведението, би ли взел моята страна, или ще кажеш, че сама съм си виновна? Или ти си над нещата и не взимаш страна? Има ли човек, който би взел моята страна изобщо? Който би пожалил мен, защото може би аз съм повече болна от "болния"?

Знаеш ли какво е някой ден да ти падне пердето и да влезеш за миг в лудостта и да не знаеш какво вършиш? И да удариш пияния по главата с първото нещо, което ти попадне в ръцете? И после да почне да шурти кръв, а изпод кръвта да те гледат безумните, невиждащи очи на човека, с който си създал дете някога? И после да тичаш за доктор, за бинт, да бършеш кръвта по пода и по стените и да се чувстваш като убиец? И после месеци наред щом затвориш очи да заспиваш, да ти се появява оная картина с опръскания с кръв под и безумните пияни очи, обляни в кръв...

Знаеш ли какво е да се обърнеш назад в живота си и да си кажеш: защо живях? И не беше ли по-добре отдавна да скочиш от 12-тия етаж и да те няма?

Пиша ти това не от любов към дърлянето, а защото ми е горчиво. И понякога горчилката излиза извън мен. Не ми се сърди.

Здравейте.Виждам,че моят проблем се превраща в задочен спор.Поисках съвет,а получих някакви лекции на тема колко са болни алкохолиците.Това и аз си го знам. Примера с болната майка ми дойде в повече.Алкохолика е с болна психика и наранява хората около себе си съзнателно,защото фактите са че се чувстват гузни-дори да не го показват.Има разлика между физическата болест,която не зависи от човека и психиката,която до някаде може да се контролира.При алкохолиците май ,става въпрос повече за липса на воля ,отколкото за нещо друго.За това ще опитам още само едно нещо и ако не стане ще послушам торба,защото според мен дадох достатъчно време и изхабих достатъчно нерви.Мисля че трябва да дам шанс и на себе си.Това е.

.....ти си беше взела решението предварително. Преди да пишеш във форума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли болен човек да се е провалил?

Да, може, ако има възможност и шанс, но откаже да се бори. Всяка програма, всеки метод е просто предложение и шанс, от болния зависи дали ще приеме предизвикателството, или ще предпочете болестта си. Говоря за случаи, в които е възможен регрес и ремисия.


И въпреки всичко ми стана обидно от думите ти, че някъде вече си чел подобен постинг

Хайде да не ме четеш повече като дявола евангелието, а? Казах "тема", не постинг. Просто понякога съм виждал как съвсем злонамерено - ей така, да се подиграят с хората - разни зевзеци копират теми от един клуб в друг или отпреди няколко месеца, за да се кефят от това, че другите си губят времето да участват. Стори ми се, че и в случая е същото.

Аз също съм чел "Никога повече съзависим". Но там не става дума само за алкохолизъм, а и за ред други зависимости - ако си спомняш, дори се говореше за склонност към зависимост и на партньорите един от друг, дори без да са болни, както и за религиозен фанатизъм. Мисля, че посланието е доста по-различно от елементарно разчетеното: "Бягай, докато е време." Едно слабо място: бяха подбрани разкази само на хора, които са потърпевши, което вече си е манипулация на читателя. Защото има и хора, които са успявали заедно с партньорите си да преодолеят сътресенията - достатъчно е да надникнеш към четиридесетте спомена на част от първите създатели на АА, вече са преведени и на български.

Или ти си над нещата и не взимаш страна?

Понякога взимам /задължително страната на клиента си/, но понякога не взимам, и то не за да стоя над нещата, а за да не навредя повече или за да не поощрявам поведение, което е саморазрушително. Случвало ми се е и да гоня клиенти от студиото си.

Знам какво означава да ти падне пердето, имал съм алкохолици в рода си. Трагедията им беше, че никой от тях не получи шанс - и то не защото не искаше, а защото нямаше откъде. Знаеш, че едно трийсетдневно психиатрично лечение тук е безрезултатно. Нямаше нито информация, нито хора, които да предложат нещо, което поне мъничко да прилича на смислена програма.

Като изключим общите приказки, има ли конкретни действия, които близкият на алкохолика може да предприеме, за да му помогне?

Има. И ако се зачетеш в част от темите, които и аз от няколко месеца следя /дори пуснах глава от своя още непубликувана книга по проблема преди 2-3 месеца в клубчето/, ще видиш, че много хора са писали на тая тема, няма смисъл тук да повтарям казаното. Но както казваш и ти самата, не можеш да помогнеш на човек, който сам не иска и не търси помощ. А както и други отбелязаха /виж темата за дъното/, повечето алкохолици решават да си помогнат, когато стигнат дъното - за някои това е загубата на семейството и дома, за други здравето, за трети моралните угризения. Няма правила.

Особено ако алкохоликът се съпротивлява дори да се спомене темата за неговата болест и става агресивен.

Липсва ли осъзнаване и желание да се справи с болестта, не можеш да помогнеш на човек, това важи за всяко заболяване - то е и първото условие, с което започва програмата на АА. Но не всички случаи са такива, казах ти, че познавам хора, които са спирали за години наред, някои тук също са такива. Затова и не мога да приема твоята крайност. А и има общество на близките на засегнатите от алкохолизма - "Ал Анон", хората си подпомагат и крепят взаимно в нещастието, изграждат принадлежност, борят се, зареждат се с енергия. Ако смяташ, че това е безсмислено, то и дискусията ни е безсмислена.

Редактирано от Hoвaroдин на 16.08.06 13:22.

Не изнасям лекции, просто си говоря, съжалявам ако ти е станало неприятно или съм те засегнал! А с една гола воля алкохоликът не може да се справи, алкохолът уврежда волевите центрове, необходима е помощ от другаде. Иначе всеки е свободен да чете или да не чете, да слуша или не слуша, когото си ще.

ПП Много още заболявания, и психични, и соматични могат да съсипят живота на близките, алкохолизмът не е единствената с тежки, социални последствия за околните.

Редактирано от Hoвaroдин на 16.08.06 13:29.

откъса от книгата, по която работиш. Чела съм всяка дума, написана в този, а и в много други клубове, форуми, книги, списания и вестници, посветени на проблемите на алкохолизма. Прочетох няколко пъти и това, което току-що си написал. Още не мога да си обясня агресията ти срещу мен, но и няма кой знае какво значение това. По-скоро искам да ти кажа с какво впечатление оставам след прочитането на последния ти, на предпоследния ти, на всеки постинг - твой или на хората, които пишат тук. Както и на цялата огромна литература на български, руски, английски, която съм прочела. Това впечатление за мен се изчерпва с една дума - безнадеждност. Огромна безнадеждност лъха и от току-що написаните от теб думи. На конкретни въпроси да се теоретизира - това е безнадеждност. Сигурна съм, че знаеш колко по-лесно е да събориш бетонна стена, отколкото да разговаряш разумно и нормално с алкохолик. Писанията на местните (от клуба) алкохолици го показват ярко. Постингите им съдържат от откровени безумия до шизофренични прозрения, от папагалско повтаряне на заучени клишета до опити да играят главната роля в театър на абсурда, наречен аз - алкохоликът.

Нищичко, нито дума досега не съм прочела за това как да помогнеш на алкохолика. Не как да го тикнеш в лудницата, а как наистина да му помогнеш. Нито дума рационална не съм прочела и за това как да съхраниш себе си, който си завъртян в порочния кръг на съзависимостта. Само теории, само празни фрази за интервенции, за любов, за търпение.

Не упреквам теб. Сигурна съм, че ако беше измислено лекарство срещу алкохолизъм, щеше да е лесно. Ама не е.

И с риск да те ядосам още веднъж, ще те попитам и друго: Имаш ли лична, конкретна, непосредствена представа от някое т. нар. общество на съзависими? Знаеш ли как протичат срещите им, присъствал ли си? Не смяташ ли, че един отчаян съзависим има нужда не от срещи със себеподобни, а от срещи с други хора - щастливи, позитивни, успели. Отиването на сбирка на съзависими не означава ли, че отново се потапяш в кръга на същите до повръщане известни ти проблеми? Трябва ли вместо да прочетеш една книжка с вицове или да се разходиш из парка, да отидеш на събрание на болни хора, за да слушаш техните истории и да си казваш: бе и аз съм зле, ама има и други зле? С кого се борят Ал Анон? С демоните на алкохолиците, или със собствените си демони? Как си помагат? Бършат си сълзите един на друг и взаимно се окуражават, че шибаният живот все някога ще свърши и да чакаме с трепет края на мъките си?

Къде е моята крайност? В това, че се опитвам да ти покажа и друга гледна точка? С какво те засегнах? С това, че се опитвам да дискутирам с теб тема, която вълнува мен и още хиляди хора? Смяташ ли, че нашите личности имат значение за тази дискусия? Аз не смятам. А пък ако съм те огорчила - прощавай.

Не, не искам да съм съзависима, нито да съм Ал Анон. Дори и да съм такава, искам да се излекувам. И аз като теб и както всички човеци съм се родила на тоя свят, за да живея щастливо и спокойно. Е, така ми било писано, не успях. Поддадох се на мътния прой на алкохолик, който ме завлече и ме удави.

Имам ли право на реанимация според теб?
Имам ли право да стана "клиентка" на някой като теб, или твърде много рискувам да ме изгони от студиото си? Има ли някой, който би ми повярвал колко много страдам и да ми помогне с нещо конкретно, за да се спася? Има ли начин да върна любовта и уважението на единственото си дете? Има ли начин да покажа на това дете, че не е нужно да повтори моята съдба. Има ли начин да попреча и на нея да се случи същото, което се случи на мен?

Нито една врата не затворихме с нашата дискусия, а отворихме хиляда.

Затова и ти казах помилвай ме. Имам нужда единствено от милост. Ако у тебе няма милост, дискусията ни наистина е излишна.

напълно съм съгласен с гого, щом мъжът ти не си признава проблема и не ще и да чуе да се говори за него, че трябва да се махаш. Защото няма по-голям филм на ужасите от това да живееш с алкохолик. Също така знам, че отстрани съвети лесно се дават, седим си на компютрите и те съветваме.
И аз съм алкохолик и моята жена някак ме изтърпя, за което цял живот не мога да и се отплатя. Само че аз си признавах, че съм алкохолик и дълги години търсех спасение.
Само не съм съгласен като става дума за воля при алкохолика. Алкохоликът няма такава за пиенето си. Изпитал съм го на гърба си, защото исках да не пия, пък непонятно и за самия мен пак отивах и пак си купувах пиене.