Re: Статии за алкохол и алкохолизъм . За болестта . / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Токсикомании /НАРКОМАНИИ/

Токсикоманиите /наркоманиите/ представляват сборна група заболявания, която включва болестна зависимост от алкохол, наркотици и други вещества, влияещи върху психиката на човека.

Тези заболявания имат някои общи признаци.

Първият признак е непреодолимо влечение към дадено вещество или т.н. психическа зависимост /потребност/. Потребността е един от главните, основни симптоми на заболяването. Тя може да бъде периодична или постоянна. Мотивите, които я пораждат,са различни. Най-често това е стремежът на наркомана да се освободи от състоянието на вътрешно напрежение и подтиснатост, да отстрани лошото си самочувствие или да получи еуфория, да подобри социалните си контакти, настроение и работоспособност.

Вторият признак е промяната на толеранса /поносимостта/ към дадено вещество. При всички токсикомании поносимостта на организма към веществото постоянно нараства с времето. Изключение прави донякъде болестната зависимост от алкохола /алкохолната болест/, при която поносимостта най-напред се повишава, а след това намалява и болният се опива от по-малки количества алкохол. Повишеният толеранс е един от ранните признаци на заболяването. От друга страна толерансът към един наркотик може да премине в толеранс към други близки в химично или фармакологично отношение субстанции.

Третият основен признак са явленията на абстинезия - при прекратяване на приема на веществото се наблюдава психичен и физически дискомфорт, изразяващ се в чувство на тревога и страх, раздразнителност, промяна в нас троението, ускорена сърдечна дейност, изпотяване и болки в цялото тяло.

Други общи признаци при токсикоманиите са загубата на контрол върху приеманото количество вещество, както и трайните телесни и психически разстройства.

Съществуват и някои специфични признаци, чието ранно откриване е особено важно за навременното започване на лечението на токсикоманиите. Такива са главоболието, стомашно-чревните оплаквания, по-чести отсъствия от работа или училище, промени в настроението. Загубата на контрол често се изразява в загуба на паметта, агресивно поведение и конфликти с близките. Изгаряния с цигари, дължащи се на сънливост и опиянение, също са ранни симптоми на злоупотреба с наркотици.

Протичането на токсикоманиите зависи от множество фактори. Главно значение имат личностните особености на индивида, вида на веществото,което той употребява, както и социалната среда. Разнообразието в протичането на заболяването се определя от дозата, продължителността на приемане на веществото /или на повече от едно вещество/, честотата и начина на упот реба /през устата, мускулно, венозно, ин халаторно/.

Други фактори, които влияят на токсикоманията, са: възрастта на започване на злоупотребата, полът /жените по-бързо развиват зависимост/, приятелският и семейният кръг. От значение е също възможността за достъп до набавяните субстанции. От опиатите най-бързо води до зависимост хероинът - около два пъти по-бързо от опиума.

Усложненията, които предизвиква злоупотребата с упойващи вещества, могат да се разделят на три основни вида: биологични, психологични и социални.

Всред биологичните усложнения едно от най-често срещаните е предозирането. Комбинацията от няколко медикаменти и паралелната употреба на алкохол водят до подтискане и парализа на дишането и смърт, даже отделните субстанции да не са много високи дози ровки. Особено тежко и опасно е предозирането при инхалиране на ацетонови лепила.

Психологичните последици се изразяват в постепенна деградация на личността, в изчезването на нормалните моралноетични задръжки и на самоконтрола.

Социалните функции на индивида /особено на младите хора/ се нарушават. По правило наркоманите трудно се интегрират в системна трудова дейност. Алкохолно-болните дълго време са със запазена трудоспособност. Инвалидизиране настъпва при развиване на тежки усложнения на болестта /алкохолна цироза на черния дроб, полиневропатии/. Алкохолно-болните и наркоманите носят наказателна отговорност за извършени от тях престъпления, т.е. те се признават за вменяеми. Изключение се прави само при доказана психоза.

Алкохолизъм

Към групата на алкохолизма се включва всякаква злоупотреба със спиртни напитки, както и алкохолната болест /хроничен алкохолизъм, алкохолна токсикомания/.

В тази група влизат:
острото алкохолно опиване /епизодично и по навик/;
системна злоупотреба, без създадена зависимост към алкохола и алкохолната болест.

При алкохолната болест съществува непреодолимо влечение /психическа зависимост/ към алкохола и за нея може да се говори само при наличие на абстинентни явления.

За възникване на алкохолизма значение имат еуфоризиращите и успокояващи качества на алкохола. Те създават решаваща предпоставка за утвърждаване на желанието и за влечението към алкохола. Около 90% от хората над 18 годишна възраст употребяват алкохол и около 5% от тях развиват зависимост към него.

Съществена роля играят индивидуалните качества на личността, нейните психологични особености, способността й за адаптиране към обществената среда, физиологичните особености, както и генетичната предразположеност към употреба на алкохол. Влияние оказват природната и социалната среда, обичаите и традициите, икономическото състояние на лицето,полът и възрастта.

Не всяка злоупотреба с алкохол се приема за хроничен алкохолизъм. Основни показатели за алкохолна наркомания са изменение на толеранса и развитие на абстинентен синдром при прекъсване на приема на алкохол.

Други основни признаци са: непреодолимо влечение към алкохола /психическа зависимост/, загубата на контрол върху приеманото количество алкохол, загуба на паметови функции при опиянение, загуба на повръщателния рефлекс при употреба на големи количества спиртни напитки, трайни психически и телесни разтройства, както и нарушения в социалните функции. Хроничният алкохолизъм създава психическа и физическа зависимост към алкохола.

Преходът от алкохолна злоупотреба към алкохолната болест се изразява в поява на абстинентни явления, изразяващи се най-често в т.н. "сутрешно пиене за оправяне".

Абстинентният синдром се характеризира с раздразнителност, тревожност, напрегнатост, тъга, учестен пулс, повишено артериално налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, изпотявания. Болният изпитва страх и в това състояние може да посегне на живота си, като изход от болестната зависимост.

Приемането на 100-150 мл алкохол концентриран алкохол или 1-2 бири премахва времено абстинентните явления. Най-често болестната зависимост към алкохола се създава след злоупотреба със спиртни напитки в продължение на около 8-9 години, а при жени и млади хора в по-кратко време /4-5 години/.

Хроничните алкохолици са емоционално лабилни. Настроението им от шеговито и глупаво весело лесно преминава в нервно-избухливо и тиранично. Когато етичните задръжки отпадат, алкохолиците се държат цинично към близките си, съпругата,а често и към случайни и непознати лица.

В по-напреднал стадий на болестта се наблюдават разтройства на паметта и интелекта. Забравят се текущи събития, трудно се възприема по-сложна мисъл, разсъдакът се замъглява. Налице е дезориентация за време и място, като обикновено се запазва ориентация за собствената личност.

При алкохолната болест се установяват и телесни промени: подпухнало лице, зачервени очи и нос, чести съпътстващи заболявания /трахеобронхит, пневмония/ гастрит, колит, постепенно развитие на чернодробна цироза и нефросклероза. Нарушенията на нервната система се изразяват в треперене на ръцете и клепачите и на отделни мускули на лицето, нарушен говор, разкривен почерк, болка по хода на периферни нерви /полиневрити/.

На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разтройства - делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза.

Делириум тременс е най-честата алкохолна психоза. Тя се наблюдава обикновено у лица, които злоупотребяват предимно с концентрирани спиртни напитки, по-често над 30-годишна възраст. Развитието на психозата започва остро, обикновено нощем, най-често при непрекъсната употреба на големи количества алкохол в продължение на няколко дни.

Появяват се зрителни халюцинации за допир /тактилни/,тревога, страх, психическа и двигателна възбуда. Могат да се появят слухови халюцинации, ръцете силно треперят, лицето е покрито с пот, сърдечната дейност е ускорена, нерядко се развива колапс.

Разгърнатата картина на делира трае около четири дни, в редки случаи и повече. Болните излизат от това състояние обикновено след продължителен сън. След отзвучаване на психозата те имат непълен спомен за случилото се. Делир се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция.

Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация. Болният има слухови халюцинации. Често гласовете, който той "чува", разговарят помежду си и то винаги за него /антифанни халюцинации/. Отначало той е критичен към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението му. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение месеци и в повечето случаи преминава без особени последици, но нерядко може да премине в делир.

Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време при запазен интелект на индивида и яснота на съзнанието. Болните свикват с "гласовете", като дори се забавляват с тях, но често поради извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа или разговор с действителни лица.

Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. В периферната нервна система се установяват полиневритни промени в крайниците. Болните не могат да запомнят нищо ново, те са дезориентирани за място и време.

Психозата води и до тежко увреждане на централната нервна система. Лекуването и възтановяването са извънредно трудни.

Лечението на алкохолизма представлява тежък психотерапевтичен проблем. Алкохоликът трябва да бъде убеден в необходимостта от лечение. То се осъществява най-добре в затворени лечебни заведения, каквито са психиатричните. С цел да се понесе по-леко абстинентните явления в първите дни след приемането на болния се дават в малки дози успокоителни средства - дизепин, реланиум, седуксен, фаустан. В следващите дни се назначава дезинтоксикиращо лечение с витамини, глюкоза и микроелементи.

Успоредно с това се провеждат индивидуални или групови психотерапевтични беседи. Провежда се т.н. отвикващо лечение, което създава отвращение или непоносимост към алкохола с помощта на определени препарати.

Отвикваващото лечение не е гаранция за окончателно или трайно отвикване от алкохола. Лечебния ефект трае няколко седмици или месеци и след това изчезва. След този период алкохоликът трябва да може сам да осъществи намеренията си за въздържание. В това отношение особено важно значение се отдава на семейната среда.

-----------------
Източник :

АЛКОХОЛЪТ РАЗРУШАВА “ЦЕНТЪРА НА УДОВОЛСТВИЕ” В ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

автор: Екип на Здравни новини

Системната злоупотреба с алкохол или цигари се смята за четвъртия по значимост рисков фактор, водещ до трагични последствия. С световен мащаб, той отстъпва само на дистрофията, секса без предпазни средства и високото кръвно налягане. Според изследванията рискът от тютюнопушенето и алкохолизмът са напълно съпоставими. Те превишават в значителна степен рисковете от авитаминоза, пасивното пушене и професионалните заболявания. По данни на международните организации, алкохолизмът отнема почти десет години от живота на мъжете в развиващите се страни. Основната рискова група е сред младежите – от 36 до 41% от смъртните случаи във възрастовата група 15-29 години са предизвикани от злоупотреба с алкохол.

Кой пие?

Алкохолизмът и наркоманията са “демократични” болести, които покосяват всички слоеве на обществото. Абсолютно погрешна е общоизвестната теория, че бедните пият от лош живот, богатите – от глезотия и скука, а представителите на средната класа не пият. Алкохолът е “добър познайник” на всички общества, в които употребата му не е официално забранена /както в мюсюлманските страни, например/. Дори северните китайци, при които консумацията на спиртни напитки е свързана с неприятни усещания, намират начин да си пийнат.Да не говорим, че дори представителите на дадена култура и да не употребяват алкохол, те заместват спиртните напитки с наркотици. В арабския свят, например, позициите на алкохола са изместени от употребата на хашиш.

Нека споменем и факта, че алкохол не отказват и много от представителите на животинския свят – мишки, кучета, маймуни, прасета....Котките между другото не пият. Разбира се, консумацията на алкохол и алкохолизмът са две напълно различни понятия. Всички ние се храним всеки ден, но от булимия далеч не страдат всички.

При някои народи съществува генетична предпоставка към абстиненция. Част от азиатците, китайците и японците носят ген, който предизвиква негативна реакция на организма при употреба на алкохол – характерни симптоми са: повишаване на кръвното налягане; зачервяване на лицето; обилно потене. И въпреки, че рискът от развитие на алкохолизъм при тези хора е значително по-малък, трябва да признаем, че си имат своите начини за преодоляване на тези биологични бариери.

Какво провокира въздържание?

Религията може съществено да възпрепятства проявата на траен интерес към алкохола. Въздържанието е много по-лесно усвоимо в семейства, където никой не пие отколкото в дома, където разгорещеният татко обяснява предимствата на абстинецията, прочиствайки гърлото си с бира.
Съществуват и културни механизми на въздържание. Ако човек е на мнение, че спиртните напитки са “запазена марка” на слабите и неудачниците, едва ли някога ще погледне по-сериозно към чашката.

Защо пием?

Алексей Кампов-Полевой – професор по психиатрия към Mount Sinai School of Medicine, Ню Йорк разделя две основни категории причини:

Самолечение – когато алкохолът се употребява под формата на психотропен препарат, за да се намалят симптомите на тревожност, социалните фобии, депресиите или просто като начин за “изключване” от реалния свят, твърде болезнен за индивида. Юношата например, може да “обърне няколко чашки” преди купон, за да преодолее свенливостта си и затрудненията при общуване с девойки. Също така, човек може да започне да пие след загубата на близки хора, при усещане за безизходица или след силна психическа травма.

Втората категория причини е генетична. В мозъка на бозайниците съществува т.нар. “център на удоволствие”, който се състои от множество неврони. Всички наши удоволствия, независимо дали са провокирани от секс, храна, постигнати цели, наслада от пейзажа – са съпроводени от отделянето на невромедиатора допамин. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Удоволствието обаче се регулира чрез много сложна система, която дозира възнаграждението. Алкохолът и наркотиците действат непосредствено на структурите на центъра на удоволствие, без да се “съобразяват” с регулаторните механизми. В мозъка се получава нещо като “късо съединение”, в резултат на което човек изпитва удоволствие многократно по-голямо от естественото. Това предизвиква нарушение в мотивационната сфера, или казано по-просто, ражда неудачници. Всички знаем, че всяка награда трябва да се “заработи”, т.е. да се извършат редица действия сега, за да се получи възнаграждение в бъдеще. Консумацията на алкохол и наркотици, когато незабавно изпитваш огромно удоволствие, възпитава друга концепция – искам всичко и то сега. С такова жизнено кредо е много трудно да се постигне успех в реалния свят. Да не говорим, че алкохолът и наркотиците така “успиват” центъра на удоволствие, че обикновените житейски радости като секса, например не предизвикват никакви емоции. Ето защо животът на прогресиращият алкохолик през повечето време е доста тъжен. Сривовете настъпват именно поради факта, че животът без алкохол не носи радост.

Съществуват и такива хора /най-често това са деца на алкохолици/, при които “центърът на удоволствие” не функционира добре по рождение. Те чувстват по-слабо от останалите естествените удоволствия, но пък са чувствителни към силните дразнители като алкохола и наркотиците. Поради това децата на алкохолиците са седем пъти по-склонни към развитие на алкохолизъм от децата на “неалкохолиците”.

“Аз никога не се напивам!” - това е типична реакция за хората с наследствен алкохолизъм. Те понасят спирта много по-добре от останалите хора, но пък за сметка на това трябва да пият през целия ден. Ако надзърнем в романите на Хемингуей, главните му герои по принцип, би трябвало да са наследствени алкохолици. Те пият през цялото време, на всяка страница, но при това успяват да свършат това-онова. Проблемите при този тип хора започват, когато им се наложи за известно време да минат на “безалкохолна диета” – например в болница.

Ненаследствената форма на алкохолизъм (позната още като реактивен алкохолизъм или късен алкохолизъм) обикновено се наблюдава при хората, в чийто семейства няма алкохолици. През целия си живот те пият с мярка и изведнъж нещо се случва – загуба на близък, любовно разочарование, разколебаване на вярата в бъдещето – и хората започват да пият за да се “излекуват”, да “забравят” и.... се напиват. Но се напиват по различен начин: чрез запои.

В зависимост от методите на диагностика от алкохолизъм страдат между 8 и 11 % от населението на всяка една страна. Предпочитаните видове алкохол най-често зависят от географските и културни характеристики. В южните страни предпочитат вино, малко по на север – бира, още по на север – водка. Всяка напитка има своите плюсове и минуси. Тези които предпочитат виното, рядко страдат от сърдечни заболявания, но пък често развиват цироза на черния дроб. При привържениците на силните питиета пък по-често се наблюдават алкохолни психози.

Разбира се, умерената употреба на спиртни напитки е полезна за храносмилането. Проблемът обаче е, че далеч не всички хора могат да се удържат да не преминат границите на “умереността”. Освен това колкото по-рано човек започне да консумира алкохол, толкова по-бързо възниква зависимост към алкохола.

За финал нека завършим с една древна китайска притча: Будистки монах вървял из гората. След време той се уморил и измръзнал. На пътя му се изпречила къща, в която живеела самотна жена. Тя се съгласила да приюти монаха през нощта, но само ако изпълни едно от трите условия – да изяде приготвеното от нея месо, да пие вино или да сподели леглото й. Монахът помислил и решил, че виното е най-малкият грях. Той приел да пийне малко... След това ял месо и преспал със жената.

По материали на Washington Profile