Стъпка втора:повярвахме,че сила,по-висша от нас,ще ни върне здравия разум...Сила,по-висша от нас е моят клуб АА.За мен господ е космическият разум.И този Господ е счел за добре на бял свят да се появи клуба АА.Повярвах в него,този клуб,събрани заедно хората в него създават магическа лечебна сила.Хвяащам се за този знак от Господ.Ако някога вярата създаде мъчениците,то сега мъчениците създадоха вярата.Аз съм една от тях.

Здравей Мара! Много си симпатична - хареса ми което каза; Ако някога вярата създаде мъчениците, то сега мъчениците създадоха вярата.

Бог да те благослови!

Здравей,Алки!Приятелите от "Веслец" те поздравяват!Пиши ми!Ще предавам твоите послания!

Здравей Мара! Благодаря за поздравите от приятелите на "АА Веслетц".

Втората Стъпка няма за цел да възбужда вяра, или ни убеждава в съществужането на Бог, но ни дава надежда и възможност да ни се възвърне здравият разум.
Тука е грешката ни, повечето от нас (алкохолици) отричаме, не само алкохолизмът си, но възможноста да сме полудели. С една дума, Втората Стъпка ни казва че сме изкукуригали, но ни дава шанс за възстанояване!!!
Лично мен, 2-та стъпка ме изкефи и изпълни с надежда - знаех си, че от дрогата бях се побъркал. Много години наред, преди да се запозная с дружеството на АА, се съмнявах в загубата на здравия си разум. Но неможех да си обесня туй странно поведение. По късно, благодарение на АА разбрах, че съм болен човек и, че болестта алкохолизъм както обхваща физическата ми цялост, така също тя е душевна и емоционална болест.
Втората Стъпка ни кани да забравим предубежденията си, щот ние сме пълни с предразсъдаци. Когато престаним да се съпротивляваме и безугуворно отстъпим, ние даваме възможност на Висшата Сила своето чудо да върши. Но ако продължаваме съпротивлението и отричаме реалноста на болният ни дух, тъй ние продължаваме да боледуваме дори умираме.
Висшата сила работи в нас, когато признаем немощието си. Така в немощието си намерихме сила - Висшата Сила. "Когато сме слаби, ние сме силни!!!"

Поздрави!!!

kak kogato sme slabi-nie sme silni?

"Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена."

Вярващият в унижение намира смирение, той приема Божията воля без съпротива.
Когато приемем безсилието си спрямо алкохола и признаем алкохолизмът, чрез духовната програма на АА се изпълваме с надежда, която ни дава сила и воля за живот.
Ако продължаваме съпротивлението, тогаз дори на Бог е трудно да ни помогне.
Затуй аз вярвам, че, когато призная слабоста си, аз остъпвам и давам место на Бог Своето чудо да върщи, щот Той работи в мен, когато съм безсилен!

Следи от стъпки

Една вечер човек сънува. Той сънува че заедно с Бог ходят покрай
морски бряг. От пряко небето бляснаха сцени от неговия живот. Той
забеляза че на всяка сцена имаше две редици със следи от стъпки по
пясъка; едните следи бяха негови а другите принадлежаха на Бог.

Когато сцените до последна пробляснаха пред него, той се обърна и
погледна назад към стъпките по пясъка, тогаз забеляза че много пъти
през времето на живота му се виждаха следите само на един. Той също
забеляза, че тyй се получаваше през неговите най-лоши и затрyднени
времена на живота си.

Тyй го разтревожи, затуй той попита Бог за причината; "Боже", ти ми
каза че веднъж когато аз взема решение за да те следя, Ти ще бъдеш с
мен винаги. Обаче аз забелязах че през най трyдните времена на
живота ми да има следите от стъпки само на един. Аз немога да
разбера защо когато най-много се нуждаех от теб Ти си ме изоставил."

Бог my отговори, "Мои драги, скъпи сине, Аз те обичам и никога няма
да те изоставя. През тия трyдни времена на изпитване и тревоги,
където се виждат следите само на един, тyй беше тогаз когато аз те
носех."

“Дъждът на божествената милост не може да се събере върху планинския връх на гордостта, но той се стича лесно в долините на смирението.”

Здравей,Алки!Чудесна притча!И аз знам толкова много мъдри притчи,че се чудя дали това значи,че съм мъдра или съм просто паметлива.Едно е сигурно,че поне с притчи и моя житейски опит се старая да помогна на по-младите да не си загубят живота като мене в безпаметност.Поздрави!

Здравейте алки и мара,
Точно тази притча ми разказа онзи ден една приятелка и сега като чета ми се приплаква. Защо е толкова трудно човек да повярва и да се смири?
Защо е по - лесно да се бием по гърдите на върха на самотата и изтерзани да се чудим какъв е смисъла на живота?И казваме - нека първо някой ме излекува , после ще повярвам?Държим вратата затворена и си умираме в инат край нея.

"Ето стоя на вратата и чукам и ако някой чуе гласа ми и отвори вратата,ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене"
Така е много здраво залостваме вратата за да може Той да влезе .Бунт,своеволие и глупост постоянно ни пречат да се освободим.Признавайки безпомощността пред алкохола признаваме,че своеволно и с голямо усилие сме държали вратата затворена и сега искаме тя да се отвори и да остане отворена.
Пожелавам на всички трезв уикенд.

не вярвам в Господ и във Висшата сила. Не смятам да оставя някой друг да се грижи за мен. Досега не го е направил.