Дан Осман - питане! / Спорт / Алпинизъм

Сигурно сте чели това:

В ПРЕГРЪДКА СЪС СТРАХА
плах поглед към живота, и смъртта, на Дан Осман
от Иво Калушев

“...какво им става на хората тези дни... сега вече
трябва да се хвърляме от 360 метрови скали,
за да докажем, че можем да го направим.”
-Дан Осман

Дори днес, повече от пет години след смъртта му, животът на Дан Осман е предмет на разгорещени спорове в световните катерачни среди. Мнозина го обвиняват в безразсъдство и пълна безотговорност към семейството му, други виждат в него идол и човек, който съзнателно е докоснал границите на възможното, и дори ги е прекрачил...

Роден през 1963 година в Тахо, Дан е далечен потомък на самурайска фамилия. Баща му, японец и бивш спец полицай, го обучава от малък в духа на бушидо и японските войнски традиции. Момчето тренира Айкидо, по-късно и Кунф фу. На дванадесет годишна възраст майка му, Шарън Бъркс, го окуражава да се захване с катерене. Дан е талантлив, но по собствените му думи се развива бавно и му трябват осем години, за да премине границата от 5.12. Катеренето обаче преобразява живота му. Заедно с приятели и сам той прекарва безкрайни часове, катерейки надвесите на Cave Rock – скален мост в близост до източния бряг на езерото Тахо.

Постепенно Дан Осман се превръща в много сериозен катерач. Туровете, направени от него стават известни сред катерачните среди като много красиви и изчистени. За неговият тур Slayer (5.13d/5.14a), Волфганг Гюлих казва, че е най-елегантният тур, който е катерил някога. Наред с класическото катерене, Осман намира голямо опиянение в соловите изкачвания. Той катери изумително трудни турове соло, като сред най-забележителните му постижения, за които се знае, са Space Walk 5.11c (8- UIAA), Atlantis 5.11c (8- UIAA - онсайт!), Insomnia Crack 5.11d (8 UIAA онсайт!), Gun Club 5.12c (9- UIAA)... Това последно солово изкачване разнася славата му из американските катерачни среди. Пред колеги катерачи той изкатерва соло и голяма част от собствения си тур Slayer – 10+ UIAA, “просто за разнообразие”, както сам казва.
По-голяма част от живота на Дан минава в района на езерото Тахо, в малък апартамент, в който няма много други неща освен катерачен инвентар, хеви метъл музика, книги за самурайската традиция и добра колекция катерачни филми. Животът му е като този на повечето вманиачени катерачи - работи строителна работа само толкова, колкото да живее и да може да се катери. За кратък период се жени, като от този брак се ражда и дъщеря му, Ема. Както сам признава, част от причината за последвалата раздяла е неговото катерене и рисковете, които поема. Въпреки това обаче той запазва тесни връзки със семейството си и обичта му към дъщеря му е огромна. Мисълта за нея е нещото, което му създава не-малко угризения по време на рискованите му прояви.

Най-големият обрат в живота на Дан настъпва през 1986 година, когато по време на наковаването на своя тур Phantom Lord, той пада повече от 50 пъти, в опит да постави поредния спит над ключовия пасаж. В този момент той осъзнава, че падането за него крие по-голямо предизвикателство от самото катерене...
...