... ние, които не катерим нямаме право на мнение.
Ние не сме малоумни и искаме отговорите на нашите нормални въпроси! Ето още един:

Защо Джордж Дижмареску ще лъже, че Христо е приличал на герой от филм на ужасите на върха. А може би той е разчитал на кислорода на Николай Петков, но оня се е направил на ударен. Защото нали така разправя, Христо е бил в отлична кондиция на 50 м. под върха.
Съвестта му била чиста. Ха! Има ли съвест тоя тип изобщо се питам? Има нужда от помощ, това има!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може ли точен превод на текста, благодаря предварително

Да, това е пропуск.
До вторник вечерта ще пусна един, но не обещавам екстра качество. Има някои специфични неща, които не ги хващам и ще налучквам.

Преводът го има поне в два форума. Не се мъчи излишно, а виж темите по-назад.


поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

Редактирано от Yassen на 06.06.04 11:29.

Статия беше покъртителна. Благодаря!

Ето го и моят вариант на превода. Още един опит никога не е излишен.


На върха бях с един български алпинист, който го покори без кислород, но начинът, по който се изкачи, сядайки почти на всеки 20 стъпки, не е това, което аз разбирам под планинско катерене и изпитване на удоволствие.

Той взе решение да не рискува с падане от третото стъпало, а да го заобиколи. Опитах се да му кажа, че това не е пътят (по-долу той ме беше попитал, дали един от малките наклони е първото стъпало).

Изпадна в беда и не можеше да намери изход оттам към снежната пирамида.

От върха на третото стъпало го видях два пъти да се пързаля надолу, но успяваше да се спре. След като си възвърна баланса, той изтри с ръка снега от една издатина и започна да си удря леко главата в камъка, а после да го удря с юмрук. Погледна ме и в очите му се четеше отчаяние, сякаш ми казваше "Провалих се!" - спускането от неговата позиция беше невъзможно, предвид състоянието на снега.

Извиках му да завие надясно. Имах по-добър изглед от моето място и виждах тясно снежно дере от дясната страна, което беше единствената възможност за този български силен мъж със силен дух. Той успя да излезе и достигна върха заедно с нас.

Лицето му приличаше на герой от филм на ужасите. Той легна по гръб на върха и така го оставихме. До нас достигна съобщение, че не е успял да се завърне.

Празненството на българите бе помрачено, а това не беше краят.

Алпинистите си спомнят Проданов и неговото легендарно изкачване преди 20 години. Човекът, който срещнахме, положи толкова усилия да се изкачи без кислород, но струваше ли си?

Не мисля така и не мисля, че семейството му мисли така.

Той опитваше нещо различно и аз винаги изпитвам уважение към хората, които избират трудния път, но този път е свързан с толкова голямо пропиляване на живот и носи толкова много болка.

Редактирано от hoodoo на 06.06.04 14:04.

А, имаш. Ама няма кой да те чуе и да ти отговори. Аз от алпинизъм не разбирам нищо. Знам само, че където и да е, човек трябва да прави това, което му диктува сърцето и това, което иска на него да направят, ако изпадне в подобна ситуация. Най-трагичното е, че точно този, който е щял да направи всичко, но да помогне, е имал нужда от помощ.
Всъщност целия постинг го пиша, за да дам един много хубав линк за изкачването на Талай Сагар:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Sled tazi tragedia ne mi se gleda televizia, strah me e che ste zyrna licata na tezi samodovolni ubiici! Otnovo i otnovo si predstaviam mychitelnata i bavna smyrt na Hristo Hristov i ne moga da razbera, ne moga da proumeia kakvi hora giveiat sred nas! Izrodi!

Ето коментара на Николай Петков, отнасяща се до разказа на румънеца:
----------------------
Новини - България: Коментар върху публикациите на Dijmarescu в Интернет
От: npetkov на 06.06.2004 14:39, 91 прочита, Коментари
Румънецът George Dijmarescu е включил в писанията си разказ за българин, изкачил на 20 май Еверест. В България погрешно се смята, че това е Христо Христов. Всъщност ставая дума за Дойчин Боянов.

Докато пребивавам в болница, ми донесоха на дискета няколко публикации от сайта Everestnews.com. Казаха ми, че се отнасят до изкачването на Христо на Еверест. След като ги прочетох, установих, че съществува огромна заблуда. Този, за който се отнасят разказите, не е Христо, а Дойчин. И е хубаво това да стане ясно в интернет-пространството.

Ето фрагмента от разказа на Dijmarescu, за който става дума:

"I was o­n the summit with a Bulgarian who made the summit without the use of Oxygen but the way he climbed, sitting almost after every twenty steps is not what I call mountaineering and having fun. He decided not to topple the third step but to go around it, I try to tell him that this is the way (he was asking me previously if o­ne of the little incline was the first step), He run in trouble and couldn't find an exit to the snow pyramid. I was at the top of third step and I saw him sliding couple of times but he managed to regain his balance, then he wiped the snow from a ledge with his arm and he was pounding his head against the rock, not very hard, then he started to pound his fist o­n the rock, he looked at me and his look was in desperation and sounded like :"I screwed up", down climbing was out of the question giving the snow condition. I yelled at him to go to the right, I had a vantage point and I saw a little snow gully to the right and the o­nly option for this Bulgarian strong man or strong mind. He managed to exit and be at the summit with us. His face look like from horror movies, he laid o­n his back at the summit and we left him there, is a report he never made it back."

Тук няма да коментирам глупавите емоционални забележки на Dijmarescu, на който му се струва чудно защо се почива на 20 крачки и защо човек може да се просне по гръб на Еверест, след като го достигне. Важното е, че това, което описва, е едно към едно изкачването на Дойчин, който също потвърди, че е бил заедно с румънеца на върха. Dijmarescu не може да опише изкачването на Христо, защото когато Dijmarescu се намира заедно с Дойчин на върха, Христо е някъде около Третото стъпало, а когато Христо е на върха, Dijmarescu е далеч надолу по склоновете на Еверест. А аз срещнах цялата тази група хора, заедно с Лхакпа Шерпа и Дойчин, при слизането им от върха. Тогава Христо беше на съвсем друго място.

В горното писание Dijmarescu все още никъде не споменава имена. Лошото е, че като слиза в ABC, той разказва на всички историята, като вече твърдо свързва името на Христо с виденията си. В резултат на това в Интернет се появява още едно писание, този път на Michael Kodas:

Dijmarescu told the Bulgarian climbers that he had seen Hristov, who was climbing without supplemental oxygen, o­n the summit. "He was far behind," Dijmarescu said. "And very, very tired. He summit with us." At the Third Step - the last of three particularly steep passages leading to the summit pyramid - Hristov got into trouble when he tried to walk around the step rather than climb directly up, and Dijmarescu tried to show him the way. Chuck Boyd of the Connecticut team said Hristov was pounding his head against a rock in frustration. When he reached the summit, Hristov lay o­n his back in exhaustion as the Connecticut team departed.

Тези неща са взети от по-горния разказ на румънеца и в разказа на Kodas те пряко се свързват с името на Христо. А те никога не са му се случили - това са факти от изкачването на Дойчин.

Това уточнение може да изглежда маловажно, но го правя в интерес на истината и на чистата памет на Христо.

Николай Петков
------------------------

Ако Дойчин е бил толкова зле то какво остава за Христо?????????

И аз като Лиа дни наред се срамувах от нашите алпинисти.
Ники :
- " Аз лично съм жив и здрав!!" (казано по тел. на 21.05 вечерта, по повод изчезването на Христо)

Мисля, че това говори достатъчно за "всеки сам за себе си"

Много съдите...много.

И на повечето (не само в тази тема) Ви личи, че дори на Мальовица не сте били през зимата.

Лесно се коместира от ниското. Още по-лесно се изисква героизъм от някой друг.

А най-лесно една смърт, една жертва се използва за себеизява.

Няколко Корейци загинаха при опита да спасят свой. Ако Николай и Дойчин бяха умрели щяхте да сте горди, че сте Българи нали? Не, нямаше! Щяхте да плюете в изблик на героизъм другите членове на експедицията, че са ги оставили безразсъдно да си отидат. Ако беше загинала цялата ни експедиция...и т.н.

Изчакайте зимата. Сложете си котки. Разходете се из Пирин. Идете три поредни седмици до Тевно езеро от трите подстъпа. После прочете тук, където се говори за място, където парцеалното налягане е толкова ниско, че има обратна дифузия на кислород от кръвта към дробовете.

И още нещо. Не всеки е герой като вас...


поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...