Ако сте ХИВ позитивни или техни близки,запознати със статуса им, и съпреживявате тяхната съдба, бихте ли имали нужда от някаква психосоциална помощ? И под каква форма бихте искали да бъде тя? Например:
- бихте ли използвали услугите на консултант, които да се предлагат от държавата?/подобно на безплатното АРВ лечение/
- бихте ли участвали в група за взаимопомощ?
- ако имате финансова възможност, бихте ли си платили за такава услуга, ако тя не влиза в пакета безплатно лечение?/на някой може въпроса да му прозвучи глупаво, но българина като цяло едва прохожда в тази сфера според мен/
- понастоящем съществува ли такава форма на подкрепа и от кого я получавате?
- други идеи?
- смятате ли, че изобщо психосоциалната подкрепа е от съществено значение за ХИВ позитивните и техните близки, или има други приоритети?
Ето един пример, на който попаднах на прима виста:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен има нужда от такъв вид помощ. Аз разделям нещата на две:
1.Помощ за хора, които скоро са установили своя ХИВ статус и им е трудно да го приемат. Тук включвам и близките им, които също ще имат нужда от помощ. Не само роднини, но и партньори. Да включа и ХИВ- партньорите, щото някои хора мислят, че те са си добре, ама не е баш така. Може да им бъде изяснено как могат да водят нормален начин на живот, възможностите за терапия, странични ефекти и т.н., които по принцип би трябвало лекарите да им ги казват, но те пък явно нямат желание и време.
2.Помощ за хора, които си живеят с диагнозата и вече са преживяли първоначалния шок. Те пък имат нужда от подкрепа вече по друга линия. Както се казва-всеки с проблемите си. Всеки човек е различен и има различни нужди (говоря за развитие, интереси, създаване на приятелства, контакти и т.н.)

Аз не знам дали трябва да отговарям на въпроса: "ако имате финансова възможност, бихте ли си платили за такава услуга, ако тя не влиза в пакета безплатно лечение?", защото не съм +, но ще отговоря-да, бих си плащала.
Само да вметна, че и аз в началото съм имала нужда от някакъв вид подкрепа, но просто не съм я получила. Чела съм в интернет и съм си помогнала сама, предимно чуждоезични сайтове и форуми, както и съвети на специалисти.

В заключение ще кажа, че не трябва да се забравя следното: хората са различни и с всеки трябва да се подхожда по различен начин.

No Fear
Destination Darkness

За съжаление това, което очаквай да пиочетеш тук е само мнението на единици от целевата ти група и то активните и без това във форумите.
Като цяло пасивността съчетана с необоснован страх да участват дори като анонимни форумисти не са преодолени въпреки очевидните ползи да участват в обмена на опит, знания и информация за добри практики свързани с собствено им качество на живот, с физическо и психическо оцеляване.

Според мен назначен от държавата консултант трудно, но не и невъзможно би си вършил качествено работата. За него първо ще бъде много трудно да влезе в ролята на посредник между две понякога коренно противоречащи си позиции и интереси на лекари и позитивни пациенти. Това е парадокса от който ако намери изход ще бъде успял в задачата си да го допуснат до реална работа в полза на позитивните. С една дума да му е яко ду__eто на осмелилия се да наруши сегашното статукво.

АА многу ма огръмути кат изсричах тез джурналистичиски напъни.
Родих направу.

И все пак защо бе пуснато това в тази тема. Не намерих връзката.

ами там пише очаквайте утре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би намекваш, че има готово решение на дилемата на пусналия поста ли?

то няма дилема, а има въпроси и един пример. Аз обаче дадох друг пример, в който е показана друга група за взаимопомощ, създадена когато Председателя на Каспар Хаузер искал да помогне на инфектирано с ХИВ момиче (както си и пише). От тогава тази група съществува, и изпълнява тези функции. Много хора днес ги ползват. Аз самата ги ползвам! Никой не вижда неищо лошо в това. Има и една друга организация в София, и една във Варна, които се занимават и те с проблемите на момичетата и момчетата които са инфектирани с ХИВ. Тяхната дейност е свързана обаче с подкрепа относно лечение, правилно взимане на лекарствата и придърбане към терапия, защото като щатни сътрудници или основатели са лекари и нфекционисти, дермато-венеролози или вирусолози Така всеки който има нужда от съвет отива или при Каспар Хаузер - за психосоциална подкрепа или в Надежда срещу СПИН за лекарска помощ. Ако е от Региона на Варна пък отива да потърси и двете в месната "и". Но и моето стана дълго. Иксах да кажа, че за някои от зададените въпроси има вече изградена система. Трите организации работят заедно, и резулт тат от това е наскоро проведен семинар в който са участвали повече от 60 човека и са полуили надеждна медицинска, социална или психо-социална подкрепа.

А ясно.
Схемата на съществуващите опции се изясни, но останаха и доста други нерешени въпроси зададени от автора на темата.
Сигурно си наясно, че не всички позитивни отиват да търсят помощ при цитираните организации, най-малкото ведната след откриване на статуса им.
От тук логичиски се е питал и автора, автора, за възможностите извън описаната от теб схема. Т.е. напаво при попадане в отделението да има специалист през който да се получава съдействие и психологическа подкрепа.
И този въпросният да е щатен назначен с доста повече от тези на НПО правомощия поне формално де.

че според лекарка в едно от отделението, пациентите, нямат нужда от такова нещо, за да не се натъжавали и да вземели преждевременно да умрат като чуят колко са болни. За това подхода на шефовете и които са напълно съгласни с нея, е да няма такива хора точно на местата за лечение - за да може да им се улесни живота - на лекарите, де!
Иначе всеки който се е сблъсквал дори още в началото с поведението на медицинския персонал и особенно този в Пловдив - където се изписва неправилно лечение и с занижени дози, винаги воден от инстинкта му за съранение, се е обръщал към:
Каспар, Надежда или И.
Дори и онези хора дето ги даваха по телевизията, например - скоро поискаха скаричка за отделението за лечение в София, защото то е новоремонтирано и благодарение на усилията на директорката е получило акридитация. Но някои от удобствата на пациентите които са болни от спин и пролежават в него вече ги няма - например много пожароопасно е да се излагат електрически уреди за притопляне на храна, и диетичното хранене трябва да се извършва извън това отделение, в офисите на организациите за подкрепа на лекуващи се от СПИН. Там дори има пералня и сушилня, мисля че беше в Надежда, а и двете имат интернет. на едната даже е и с лаптопи!