Хайде станете одитори де! / Взаимопомощ / Счетоводство

Запознах се накратко с публикуваната информация относно изпитите за придобиване на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител. За съжаление, трябва да се съглася, че неколкократно дочуваните от мен становища, че ИДЕС провежда политика на “затворени врати” и намаляване на броя на регистрираните одитори, имат своето основание. Намирам това за ощетяващо професионалните интереси на счетоводителите в България.
По подробно бих искал да се спра на няколко въпроса по правилата за провеждане на изпитите и дам един конкретен пример.

Правила за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност на д.е.с.
Това не са просто правила за провеждане на изпитите, каквито е нормално ИДЕС да утвърди. Това на практика са правила за придобиване на правоспособност на д.е.с., което е приоритет на Закона за независимия финансов одит.

В Правилата са включени изисквания, които ограничават правата на кандидатите за правоспособност да я добият и нямат нищо общо с провеждането на изпитите:
- “Изпитите се полагат по реда, посочен в предходната точка. Всеки следващ изпит се полага след успешно полагане на предходния.” – ИДЕС въвежда ред в полагането на изпитите като така ограничава правата на кандидатите да се явяват на тях. Законът е предвидилсамо едно предварително условие за явяване на изпит – виж чл.18, ал.2 ЗНФО.
- “Положилите успешно част от изпитите могат да придобият правоспособност в рамките на следващите 3 последователни години, считано от сесията, на която е взет първият изпит.” – ИДЕС не следва да решава кога кандидатите могат да придобият правоспособност като д.е.с. Това решава изчерпателно ЗНФО в своята глава IV. Когато са предоставени специални правомощия на ИДЕС, това е изрично споменато (виж чл.17 ЗНФО: “ИДЕС определя …”).

В Правилата отсъства ред за осигуряване на отговорност на участниците в изпитите, с изключение на кандидатите, които заплащат такса за явяването си:
- Не е ясно каква и по какъв ред е отговорността за неспазване на декларацията за неразпространение на изготвените казуси, задачи и тестове. Впрочем подписваната декларация не включва неразпространение на решенията.
- Не е определено каква е отговорността на изготвящите вариантите за изпита относно техните задължения в комбинирането на казусите, задачите и тестовете.
- Не се споменава нищо за проверка на решенията на казусите при комбинирането им във варианти.
- Не се регламентирани правила за възможен конфликт на интереси.

Не е добре регламентирано съдържанието и провеждането на изпитите:
- В какво се състоят писмените изпити – споменати са казуси, задачи и тестове, но не става ясно дали те са задължителни елементи на изпита.
- Не е изяснен състава на изпитните комисии. Не е ясно квесторите част от тях ли са или са технически лица, кой ги определя и т.н.
- В помещенията, в които се провеждат изпитите, се допускат да присъстват “контролиращите органи”. Изразът е неясен, възможни са няколко тълкувания.
- Прави впечатление нищожното внимание отделено на правилата за провеждане на устния изпит. Липсва регламентация на: достъп до помещенията, организирането на последователно изпитване на кандидатите, формулиране и брой на темите, правила за задаване на уточняващи въпроси, възможните причини за задаване на въпроси извън темата, недопускане на конфликт на интереси (например, обвързаност на кандидат и член на изпитната комисия) и т.н.
- Не е изяснена разликата между изпитна и проверяваща комисия, ако има такава.
- Не са регламентирани правилата за определяне на проверителите.
- Не е ясно кой определя максималния брой точки на всяка задачи и дали има методически указания за оценяване на частичните решения.
- Не е ясно дали проверителите дължат писмена обосновка за оценката.
- Начинът на обявяване на резултатите от изпита не е изяснен. Същото – за дните за разглеждане от кандидата на писмената му работа.
- Не е ясно при преглеждането на писмените си работи дали кандидатите имат достъп до поставените им оценки и обосновката за тях.
Това са бележките ми по регламентирането на организацията на изпитите. Не мога да не очаквам подобно нехайство да цари при провеждането на самите изпити.

Взимам повод от това да Ви представя още първия “казус”, който ми попадна (виж казус 1 от изпитната сесия за 2003г.):

Нарушен е обхвата на изпита
Авторът на казуса изисква “да се има предвид изискванията на данъчното законодателство” без да се съобрази, че става въпрос за изпит по счетоводство. Този изпит обхваща познанията по осчетоводяване на данъците, а не по прилагане на данъчните закони. Такъв изпит също е предвиден в програмата.
Моля забележете, че други автори на казуси са се съобразили с това като изрично описват приложимите данъчни правила.

В текста са допуснати непълноти
Изискано е “да се съставят счетоводните записвания по повод на апортната вноска” [на машина], а от решението става ясно, че трябва да се посочат и записванията по повод на пускането й в експлоатация.
Пускането в експлоатация, макар описано в текста на казуса, не може да се бърка с (и може да произтече години след) апортирането й. Ето как кандидатите са подведени.

В текста са допуснати множество неясноти
Описано е, че съдружниците приели оценката на машината от вещите лица и решили тя да бъде записана в баланса на дружеството за 130 000 лв. Решението за стойността на апорта, която приемат съдружниците, се дава в дружествения договор (виж чл.72, ал.1 ТЗ). Т.е. то предхожда оценката на вещите лица.

В казуса се говори за “подмяна на резервни части” за “въвеждане на машината в експлоатация”. Това е непознаване на езика и машините. Машините нямат резервни части, те имат машинни части. Има и резервни части за машините, които също се наричат и резервни машинни части.
Резервните части не се подменят в машината (какво казахме в машината няма резервни части), а се влагат в нея. Подменят се машинните части с резервни такива.
Има обаче един случай на подмяна на резервни части: това е при обновяване на запаса от резервни части.
Разликата в счетоводните записвания (респективно решения на казуса) е очевидна. Грешно описаното действие е ремонт, другото е замяна на материален запас.

Иска се начисление на амортизациите на машината за първата и втората година. Никъде не се изяснява дали първата година е пълна календарна.

Не се прави разлика между “съгласно данъчна фактура са платени Х лв.” (използвания в казуса израз) и “изплатена е данъчна фактура на стойност от Х лв.” Първият израз би могъл да се отнася до частично плащане. Не е изяснено дали сумите включват ДДС.

В текста е записано “всички лица са регистрирани по ЗДДС” без да е съобразено, че:
- едното лице е новоучредено;
- “У” АД издава опростена фактура за ремонт.

Решението на казуса е спорно
Ще си позволя да не коментирам подробно. Компетентността не ми позволя. Но намирам за много опасно при писмен изпит, когато кандидатите нямат възможност за доуточняване на условието на задачата или решението си, да се предлагат спорни решения.
Като това стойността на една инвестиция да се определя не по справедлива цена (дадена от вещи лица, приета от съд и съдружници), не по историческата стойност на апортирания актив, а по някаква стойност определена от ръководството на придобиващото дружество.

Кратък поглед върху другите казуси ме кара да мисля, че и те създават същите или подобни проблеми.

Нека бъда ясен: не претендирам, че съм прав за всичко. Но става въпрос за множество и значими недостатъци, които са обект на дейността на висококвалифицирани хора. С ясна властова позиция спрямо други и със сериозни права дадени от закона.
Немарливостта или – да го кажем директно – създаването на впечатление за злоупотреба с тези права е сериозна причина за изграждане на система за обществен контрол. Или обществено наблюдение, както деликатно предлагат представителите на Световната банка.

Позволявам си да отправя директно горните забележки, защото не се явявам страна по личностни или институционални спорове между хората със счетоводно образование, които са добре известни. Мисля, че позицията ми – дали говорейки за МФ, счетоводителите или одиторите (а всеки от споменатите е бил обект на моите критики) – е била принципна и е изхождала от искреното ми разбиране на обществения интерес.

(текстът е писан отдавна. надявам се да се постнат лични впечатления от последната изпитна сесия.)