Интересно ми е какво мислят хомосексуалистите за жените. Изобщо интересува ли ги този пол като такъв? Биха ли се ядосвали/коментирали някакви женски недостатъци/негативно отношение към хетеро мъжете. Примерно какво мислите за някой който твърди, че е гей (твърд), но за него хетеро взаимоотношенията са една безкрайно любима тема за размисшения. Дали я използва, защото се опитва да докаже на другите колко по-яко е да си гей, или самият той не е чак такъв 100% гей, и жените все още го интересуват, преживява ги, и затова се ядосва толкова какво те правят с хетеро мъжете.

Интересен вьпрос... с безкрайно много отговори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно... но защо това те кара да им се удивляваш? Защото искаш да си като тях, или защото ти харесва да бъдеш от другата страна?

Като зачекна темата. Мъжете също са двойствени. Хем могат да изглеждат сурови и властни отвън, хем да са меки отвътре. Всъщност в крайна сметка това е хетеросексуалната игра. И обикновено в нея, ако мъжът се влюби и стане мек - губи войната, дори и да е спечелил някоя друга битка, и властта отива в женските ръце. Защото жените отвътре са много по-сурови и безмилостни от мъжете... Затова и като че ли изглежда доста "гейско" мъж да се влюби , независимо в кой пол. Което честно казано мен доста ме обърква, и се опитвам да мисля и над други гледни точки. Изглежда да си хетеро те обрича или да не показваш какъв си отвътре - т.е. да поддържаш образа на мъжкаря който не се влюбва; или да се влюбиш в някоя жена, която ефективно да те направи своя курва. Сякаш в тези отношения, няма как да има баланс на властта, просто защото където е силата на единия пол, е слабостта на другия. От всичко това, един достатъчно интелигентен мъж, с хомосексуални наклонности, може да направи доста сериозни изводи относно кое в крайна сметка е по-извратено положение за един мъж :)... Поне такъв който наистина търси себе си, и не се задоволява с някаква роля. Дори подобно твърдение - "търси себе си", пак като че ли звучи "гейски"... Какво да търси - обществото има доста ясни изисквания към него, и той трябва да е пределно наясно със себе си (демек - да не поставя под съмнение ролята си в обществото). Аз ако има нещо за което да завиждам на жените, това е, че са много по-свободни психически и обществото има много по-малко претенции към тях. Разбира се, като всяка свобода - и тази има склонността да развращава...

Тъй че моят въпрос е по-скоро в контекста - като мъже, можем ли да се абстрахираме в крайна сметка от жените, и разгледаме взаимоотношенията си (независимо с кой пол) такива каквито са. Сега, надали някой избира сексуалните си предпочитания, но не мисля, че това е основание те да са довод да се съди или да не ни пука. За мен е факт, че хетеросексуалността (като по-разпространена), всъщност създава повече грешни модели за мъжете. И изобщо поставянето на един индивид в контекста на сексуалността, го обрича да бъде във властта на някакъв модел, и дори го задължава, защото няма да бъде приет иначе.

Иначе съм съгласен - жените *изглеждат* по-хубаво, по-интересно, по-нежно, и наистина могат да минат за визуална творба на изкуството. Това е според мен най-силната точка на хетеросексуалността от мъжка гледна точка :). Въпреки че горко на този, който реши че това е достатъчно основание да се влюбиш...

Еееей, по-полека......, толкова много вьпроси предполагащи комплексни отговори, аз няма да мога да смогна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами жените като цяло не ме интересуват, вече дори не спя с тях :)

Имам разбира се приятелки, но с тях отношенията ни са изцяло извън рамките на половете, така че предпочитам да мисля за тях като за приятели, а не като за ходеща вагина...

Иначе хетеро-мъжете са тези, които искрено ме удивляват... Не рядко се среща ситуацията в която някой мъж става "пут*а" заради "пут*ка"... Да не говорим, че в последните години медиите "кастрираха" мъжете от проявата на каквото и да е мъжество - внушава им се, че трябва да са щастливи в ролята на кръстоска между вибратор и банкомат...да живеят за да се грижат за жена си и децата си... Много смешна цел в живота на един мъж... За жените - разбираемо - инстинкти итн, но един мъж да дундурка бебета и да задоволява прищевките на жена си е доста жалка картинка...

Ето на това му се вика "извратяване на естествения ред на нещата". Столетия жената се е грижела за ежедневието на мъжа - готви, чисти, пере, занимава се с децата, за да може той да разгърне творческия си потенциал и да движи Човечеството напред към бъдещето... Със сегашните путьовци обаче нищо чудно да виждаме все повече жени по върховете на политиката, бизнеса и тн, а за съжалнеие, жените макар да могат да повтарят нещо до съвършенство /затова са добри редови счетоводителки/, не могат да измислят нещо наистина нова, защото не смеят да поемат отговорност и да допускат грешки. Това е пак от женската природа, която иска да съхранява, да съзидава и тн, което кара жените да избягват всякакви рискове, а развитие без рискове не може...

Така че, добре че са гейовете :) Освободени от бремето да издържат жените и техните деца, могат да се нагърбят с това, което винаги са правили - да дърпат напред във всички области :)

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mizrahi! на 15.02.12 20:10.</EM></FONT></P>

Редактирано от mizrahi! на 15.02.12 20:11.

Хм, това всъщност е общо взето един от интересните въпроси на нашето време... Кой се превръща в по-голяма "пут*а"... Не знам дали са по-добре гейовете (макар че съм склонен да го вярвам), но пък виждам какво е пък да си хетеросексуален и не мога да намеря повод за хвалба...
Не толерирам патриархата, но според мен е бил работещо разпределение на ролите, що се касае до това което представлява половете. Мъжът се връзва със жена, гледа деца, оставя им пари и т.н., но с уговорката, че ще го слушат и ще поемат ангажименти към него. А той ще има време да си гледа и работата, а не да се превърне просто в обслужващ персонал на фракцията "семейство"... Не звучи много идеалистично, но какво става сега - мъжът се нагърбва да гледа семейство, да дондурка деца, вероятно готви и чисти, да дава пари, оставя мечтите си за развитие и т.н... и за какво? Аз лично много ще се учудя ако някой има смислен отговор... Честно казано, късничко си го зададох тоя въпрос, но пак по-рано от други, и преди да направя някоя грешка дето ще я плащам цял живот... И искам да подчертая - тук не става дума за сексуалност. Който каквото го влече. Но съвместяването на понятия като сексуалност, пол, брак, партньорство, поведение и т.н. в един общ стереотип на обществото... Става брутално очевидно в днешно време що за фиаско е...

Жените са жертви точно на външния си вид, и това да изглежда като произведение на изкуството. Всичките те знаят че по това са оценявани, и дори го искат. Но мисълта ми беше, че извън това изискване, обществото е доста широко скроено за тях. Има женствени жени които се гордеят с това. Има мъжкарани които се гордеят с това. Има и недорасли момиченца които се гордеят с това. Една жена може да се развива вътрешно както иска, да бъде себе си, за сметка на по-скоро външни изисквания. Докато мъжът е оценяван повече по характер, по нагласа, по виждане и действия в живота. Което създава повече вътрешни скрупули и блокажи. Повече мъже за мен са поради тая причина "дървени" и общувам повече с жени, защото са по-естествени и повече се питат кои са, как се чувстват и т.н.. Проблемът е, че с цялата си естественост, нямат особено какво да кажат... Като цяло смятам, че партньорство в истинският му вид не е възможно когато съществува такова нещо като пол, който дава едни характеристики, пък лишава от други. Което потвърждава тезата ми, че животът поначало е извратен, но това е една друга тема :). Може да не го наричаме чак извратен - просто не е предвиден за по-висока степен на съзнателност и вероятно затова се наблюдават периоди на регресия, след уж големите възходи...

Но мисълта ми беше, че извън това изискване, обществото е доста широко скроено за тях.

Хмммм... много интересен вьпрос повдигаш. Е ли, аджеба, светьт по-широко скроен за жените, както казваш; или всьшност жените са по-широко скроени за света....? Защото е очевидно и за двама ни, че независимо от ограниченията наложени им (в продьлжение на хилядолетия) от двуполюсния модел за половете те сьумяват да са по-флуидни и по-верни на себе си (това, разбира се, е широка генерализация, но разбираш, какво имам предвид).


Жените са жертви точно на външния си вид, и това да изглежда като произведение на изкуството. Всичките те знаят че по това са оценявани... .... Докато мъжът е оценяван повече по характер, по нагласа, по виждане и действия в живота. Което създава повече вътрешни скрупули и блокажи."

Всички сме преценявани в значителна степен по вьншния вид, не само жените. Просто така сме устроени като биологичен вид: зрението е най-мощното ни сетиво, кьм което се прибавя и социокултурното значение на облеклото, за да усили още повече културната значимост на вьшността. И тук стандарта, на чиято висота трябва да са мьжете е нелепо скован и ограничаващ, което между другото, вероятно отразява дьлбоката вьтрешна несгурност на мьжете. Помисли си, колко пьти всеки от нас се е сбльскал с ограничаващото и стандартизиращото ни "това не е мьжко" или "мьжете така не се дьржат"... Това набива в сьзнанието на подрастващия подчинение на условностите, което малцина успяват да отхвьрлят като зрели индивиди; често именно това генерира скрупулите и блокажите, за които споменаваш.


Като цяло смятам, че партньорство в истинският му вид не е възможно когато съществува такова нещо като пол, който дава едни характеристики, пък лишава от други.

Нима? Та не е ли партньорството базирано поне в някаква степен на обмен? Даваш, онова с което разполагаш и тьрсиш, онова което не ти достига/липсва... взаимно допьлване (което, предполага се, временно води до някаква форма на хармония)... Защо според теб польт се явява пречка за това?

Съгласен съм с теб. И на мен ми става тъжно, като гледам, как жените и мъжте се разкъсват между старите стереотипи, които са им набити от раждането - мъжът трябва да е мъжкар, а жената нежна и любаща, грижвна съпруга, от една страна и опита мъжът да покаже "нежната си страна" а жената да бъде "пич от всякъде"...

Смятам, че това рано или късно води до някаква форма на шизофрения. Жените се разкъсват между инстинкта си да бъдат майки и нежеланието си да бъдат слугини в кухнята... Искат да са добри съпруги и в същото време - добри професионалистки...

Мъжете също - от една страна трябва да отстояват "мъжката сила", но насреща си вече нямат слаба и крехка женичка, която го гледа в очите, а силна, властна жена, която е не по-малко образована и кадърна от него... После пък жените се оплакват, че мъжете им вече не ги чукат... Ами все си мисля, че половината от мераците на мъжа да чука жени идват от усещането му, че така властва над тях... Когато обаче жената казва "ХАйде идвай да ти ударя една путка, че имам събрание", нещата вече не вървят :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами за жените, може би си чувал термина - "незаменимост на самката" :). Това е от един тип научна литература, който не се нрави на много хора... Жената е приемана, точно в ролята си на жена. Мъжът трябва да се докаже, иначе е безинтересен... Що се касае до сексуалността и нещата които произтичат от нея (а те изобщо не са малко), не мисля, че особено сме мръднали от животните... Дори хомосексуалността е като че от малкото по-различни неща в тая насока...

Може външния вид да е важен за мъжете, но не чак до толкова. Примерно братовчедка ми от 5 клас не можеше да се покаже от вкъщи негримирана, защото изглеждала грозна... Конкуренцията между жените спрямо външния вид е огромна. И докато един мъж може да покаже и други "видими" неща - като пари, положение, хумор, кажи какво друго може да покаже една жена на първо четене? Вярно, и тя може да извади пари и известност, но ако се замислиш, не това ще впечатли чак толкова мъжете. Особено след като тя гледа някой НАД своето ниво, който има достатъчно от тях. Докато наобратно - просто, но хубаво момиче ще бъде забелязано от мъж с положение и пари. Разбира се има си изключения от правилото, но пак не са без причина в подобен ред на мисли... Повечето жени всъщност не се гласят, за да станат по-привлекателни за мъжете, а да изглеждат по-хубаво от конкуренцията.

За партньорството, наистина зависи как разбираш партньорство. Патриархата е бил някакъв вид "партньорство" с разделяне на ролите, отговорностите и стереотипите. Идеята за "допълването" е някъде по средата между истинската индивидуалност и идеята за подобно "стандартизирано" партньорство. Т.е. значи - аз влизам в тая роля, защото се приемам еди какъв си и поради тази причина, се нуждае от еди какво си, за да компенсирам собственото си самовъзприемане. Това да кажем не е ограничение което обществото ти налага, но ти си налагаш. Но поради самият факт че го създаваш, създаваш пак роля. И единствената разлика със стереотипа е, че това не е обществено наложена роля. Реалността е, че ако не си дебил, ще ти омръзне да се самоопределяш по този начин, и утре ще решиш нещо друго. Айде сега въпрос с понижена сложност - какво ще стане с досегашният ти "партньор" :)? Тъй като си го избрал по това което на теб ти е липсвало, а то вече не ти липсва, той ще загуби интерес за теб. Това е сигурно най-баналното нещо което става в днешно време...

Тъй че това представлява партньорство по роля за мен. И величавото "взаимно допълване", което е дълбоко вкоренена илюзия у всички. Истинското партньорство не е спрямо качествата които ти не притежаваш, а спрямо индивидуалността на другия. И всъщност за мен това е по-интересният обмен, който е трайното партньорство. Ако се замислиш, "полът" е нещо характерно за животните, създадено с определена функция. Той не е връхта на еволюцията... Дори ще кажа, една спекулация, че оригинално човек е бил еднополов. Всъщност на същия писател който ме провокира да пиша тук по тези въпроси. Но подобна идея се мотае и на други места. Включително и в идеята за душата която е безполова, а полът идва от тялото. Това до някаква степен той твърди, че има връзка и с хомосексуалността и един вид, че програмата се "обърква", защото много "програмисти" са бъркали в нея. Но това са неща в сферата на "фантастиката", и не всеки би се замислил. Аз намирам упражнението за полезно де...

Най-интересното е, че от целият този цирк който се разиграва, човек може би най-много научава за себе си. Докато старото поколение с цялата си градивност и целенасоченост, изглеждат доста по-ограничени и в невежество за себе си. Може света да отива по дяволите (и той го прави...), но честно казано можеш с гордост да кажеш - "на мен пък не ми пука, аз съм си добре" :).

А оточно това "слугиня в кухнята" е доста интересен феномен... И въпреки че доста мъже и жени го повтарят като латерни, нещата както винаги са по-комплексни... Как така стана, че ако готвят вкъщи за семейството си стана слугинство, но ако го правят за заплата, вече не е?
Моят отговор е промишлена революция.... Докато навремето "работата" на обикновения мъж е била гадна, мръсна и безпереспективна, а парите дето е изкарвал са стигали за едното оцеляване, то индустриалната революция е създала нови възможности и появата на понятие като "кариера". Т.е. начин да получиш повече пари и повече уважение чрез работа. Това трябва да се отбележи, че е най-вече процес при обикновените хора, които нямат високо положение в обществото и поради това - достатъчно ясна самооценка. Така и с появата на повече пари, се появяват и нуждата от повече решения. Което създава и конфликти как ще бъдат разпределени и кой ги е изкарал. Разбира се няма как да е нямало злоупотреби от страна на мъжете, но е било въпрос на личен избор. Това изглежда се е използвало с политически цели, чрез движения примерно като феминизма, което е довело до сегашното положение на нещата - вече всички да работят за обществото, но никой за семейство, чрез илюзията, че всъщност всеки има право да се "развива", демек работи за обществото. Самото общество въпреки това, не смята за достатъчно важна ролята на самата жена, и е използвало нейната несигурност да й наложи стереотипа на мъжете - че самооценката идва от това колко пари изкарваш и на каква позиция си. Затова и в днешно време жените се опитват да бъдат равни/еднавки на мъжете, но не и равнопоставени, изразявайки собственият си пол. Аз не че съм за дефинирането на половите роли... Просто моето виждане за това което се е случило и трудно може да се нарече - вървене към нещо по-добро. В момента е толкова очевидно какви пък деца биват отглеждани и възпитавани поради това че и двамата родителя са насочени по този начин в собствените си междуполови игри. На мен лично ми е трудно да видя личната полза от това да имаш дете, при положение, че не само ти нямаш нужното време за него, но и човека с който сте го направили няма. Това дете разбира се е нужно за обществото, да работи и то на свой ред за него. Обществото няма нищо против от "деца на конвейр", които минават през детски ясли, градини, училища, университети и накрая се оказват много повече продукт на обществото отколкото на родителите си. Разбира се, и с второто се злоупотребява, но и това е въпрос на личен избор.
А под обществото имам предвид масата, която разбира се е дирижирана, но след като тя е извършителя, то нека не обвиняваме малцината "управляващи" които без тая маса щяха да са едно нищо...

Между другото, като стана въпрос за партньорството, аз лично го деля на условно 4 големи типа:
- сексуално
- битовото
- душевно
- духовно

Като всяко от тях е движено от различни мотиви и "обединението" им често е насилствено и с това - временно. Половете действат на първите 2 типа, които в миналото са се опитали неразривно да обединят. Душевното ниво според мен се среща рядко, а духовното хич. Първите 2 са до голяма степен изкуствено обединени, а какво остава пък за 3-тия и 4-тия... Индивидуалността започва някъде на душевното ниво (макар че то не се нуждае задължително от нея), и продължава на духовно (където е определяща).

Истинското партньорство не е спрямо качествата които ти не притежаваш, а спрямо индивидуалността на другия.

Добре казано, вьпреки че малко вулгаризираш думите ми. Защо взаимно допьлване да е "илюзия"? Индивидуалността на другия е само част от уравнението... тя не е предмет, който да грабнеш... за да има партниране е необходима някаква степен на взаимност (интерес/привличане-отбльскване/допьлване/и пр.).




Между другото, като стана въпрос за партньорството, аз лично го деля на условно 4 големи типа:
- сексуално
- битовото
- душевно
- духовно

Като всяко от тях е движено от различни мотиви и "обединението" им често е насилствено и с това - временно.

Сериозно ли смяташ, че човешките отношения са като бурканчета с етикети в химическа лаборатория? Стриктно дефинирано сьдьржание, които се смесват едно с друго по предсказуем начин?
Лично аз гледам на отношенията между двама като една флуидна цялост, която може да докосва/обхваща променливо различни сфери; и самите сфери си повлияват една на друга (битови отношения да се разрастнат и в сексуални - сексуалните да стимулират духовни, и т.н.)

За жените гейовете са като лесбийките за мъжете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Защо взаимно допьлване да е "илюзия"?"
Обяснил съм защо.

"Сериозно ли смяташ, че човешките отношения са като бурканчета с етикети в химическа лаборатория?"

Написал съм - УСЛОВНО. Чети... Иначе гледаш на нещата както повечето хора - като едно голямо мазало, че е по-лесно... ФАКТ е, е, че това са различни категории, които също така УСЛОВНО се съединяват. Идеята ми беше да те наведа на тази условност, защото няма такова нещо като "флуидна цялост", а по-скоро като да смесиш вода с олио...

Хаха... силно се съмнявам... Иначе ми е интересно наистина и отношение на жените към гейовете... поне след като знаят че са такива :).

Мен ми е интертесен и друг аспект на питането ти ..

Са ли гей /било те жени или мъже/ заинтересовани от тройка с двойка - примерно мъж и жена, с която да са .. и заради що?

То е ясно зарад кой - зарад еднополовия им но .. дали са склонни на компромиса, че там ще има и представител на другия пол?

The show Must go On

За такава жена ставам 100% хетеро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха,ха ха, за кое по-точно, за вида на чалгаджийка, за 50-те грама хиалуронова киселина в устните, или за неуспешно прикритите й с грима 45 годинки?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз за теб и преди съм го казвал и сега ще се повторя какво си :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В предишния си автопортрет беше по-симпатичен, явно остаряваш и метаболизмът ти те изоставя постепенно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sapiens на 16.03.12 23:24.

абе това лайно няма ли кой да го разкара ? все се бърка някъде с гнусната си педераска критика- АБЕ ТИ СИ ЛАЙНО МОЕТО МОМЧЕ, НЕ ГО ЛИ РАЗБРА? ВЗЕМИ СЕ СКРИЙ !

Хаха... Голем виц рече...

Великолепна тема, момчета! Поздравления от мен като жена!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SolemnDirge на 07.04.12 14:23.

Аз си мисля, че някой е развалил хубавите момчета и мъже. Това е отношението ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересуват ме ,разбира се,нали всички сме рожби на тази земя!Най добрите ми приятели са жени! Но ги съжелявам понякога ,че има мъже,които са им съпрузи и ги мамят цял живот.Но може би не съм прав,всеки приема живота такъв какъвто е.

Като се има предвид, че повечето мъже са хетеро (или поне се правят на такива според мълвата :Р), реалността е, че има далеч повече хубави момчета развалени от жени. Аз лично познават доста такива...
Но мнението ти си е мнение де...