Ами за жените, може би си чувал термина - "незаменимост на самката" :). Това е от един тип научна литература, който не се нрави на много хора... Жената е приемана, точно в ролята си на жена. Мъжът трябва да се докаже, иначе е безинтересен... Що се касае до сексуалността и нещата които произтичат от нея (а те изобщо не са малко), не мисля, че особено сме мръднали от животните... Дори хомосексуалността е като че от малкото по-различни неща в тая насока...

Може външния вид да е важен за мъжете, но не чак до толкова. Примерно братовчедка ми от 5 клас не можеше да се покаже от вкъщи негримирана, защото изглеждала грозна... Конкуренцията между жените спрямо външния вид е огромна. И докато един мъж може да покаже и други "видими" неща - като пари, положение, хумор, кажи какво друго може да покаже една жена на първо четене? Вярно, и тя може да извади пари и известност, но ако се замислиш, не това ще впечатли чак толкова мъжете. Особено след като тя гледа някой НАД своето ниво, който има достатъчно от тях. Докато наобратно - просто, но хубаво момиче ще бъде забелязано от мъж с положение и пари. Разбира се има си изключения от правилото, но пак не са без причина в подобен ред на мисли... Повечето жени всъщност не се гласят, за да станат по-привлекателни за мъжете, а да изглеждат по-хубаво от конкуренцията.

За партньорството, наистина зависи как разбираш партньорство. Патриархата е бил някакъв вид "партньорство" с разделяне на ролите, отговорностите и стереотипите. Идеята за "допълването" е някъде по средата между истинската индивидуалност и идеята за подобно "стандартизирано" партньорство. Т.е. значи - аз влизам в тая роля, защото се приемам еди какъв си и поради тази причина, се нуждае от еди какво си, за да компенсирам собственото си самовъзприемане. Това да кажем не е ограничение което обществото ти налага, но ти си налагаш. Но поради самият факт че го създаваш, създаваш пак роля. И единствената разлика със стереотипа е, че това не е обществено наложена роля. Реалността е, че ако не си дебил, ще ти омръзне да се самоопределяш по този начин, и утре ще решиш нещо друго. Айде сега въпрос с понижена сложност - какво ще стане с досегашният ти "партньор" :)? Тъй като си го избрал по това което на теб ти е липсвало, а то вече не ти липсва, той ще загуби интерес за теб. Това е сигурно най-баналното нещо което става в днешно време...

Тъй че това представлява партньорство по роля за мен. И величавото "взаимно допълване", което е дълбоко вкоренена илюзия у всички. Истинското партньорство не е спрямо качествата които ти не притежаваш, а спрямо индивидуалността на другия. И всъщност за мен това е по-интересният обмен, който е трайното партньорство. Ако се замислиш, "полът" е нещо характерно за животните, създадено с определена функция. Той не е връхта на еволюцията... Дори ще кажа, една спекулация, че оригинално човек е бил еднополов. Всъщност на същия писател който ме провокира да пиша тук по тези въпроси. Но подобна идея се мотае и на други места. Включително и в идеята за душата която е безполова, а полът идва от тялото. Това до някаква степен той твърди, че има връзка и с хомосексуалността и един вид, че програмата се "обърква", защото много "програмисти" са бъркали в нея. Но това са неща в сферата на "фантастиката", и не всеки би се замислил. Аз намирам упражнението за полезно де...

Най-интересното е, че от целият този цирк който се разиграва, човек може би най-много научава за себе си. Докато старото поколение с цялата си градивност и целенасоченост, изглеждат доста по-ограничени и в невежество за себе си. Може света да отива по дяволите (и той го прави...), но честно казано можеш с гордост да кажеш - "на мен пък не ми пука, аз съм си добре" :).

А оточно това "слугиня в кухнята" е доста интересен феномен... И въпреки че доста мъже и жени го повтарят като латерни, нещата както винаги са по-комплексни... Как така стана, че ако готвят вкъщи за семейството си стана слугинство, но ако го правят за заплата, вече не е?
Моят отговор е промишлена революция.... Докато навремето "работата" на обикновения мъж е била гадна, мръсна и безпереспективна, а парите дето е изкарвал са стигали за едното оцеляване, то индустриалната революция е създала нови възможности и появата на понятие като "кариера". Т.е. начин да получиш повече пари и повече уважение чрез работа. Това трябва да се отбележи, че е най-вече процес при обикновените хора, които нямат високо положение в обществото и поради това - достатъчно ясна самооценка. Така и с появата на повече пари, се появяват и нуждата от повече решения. Което създава и конфликти как ще бъдат разпределени и кой ги е изкарал. Разбира се няма как да е нямало злоупотреби от страна на мъжете, но е било въпрос на личен избор. Това изглежда се е използвало с политически цели, чрез движения примерно като феминизма, което е довело до сегашното положение на нещата - вече всички да работят за обществото, но никой за семейство, чрез илюзията, че всъщност всеки има право да се "развива", демек работи за обществото. Самото общество въпреки това, не смята за достатъчно важна ролята на самата жена, и е използвало нейната несигурност да й наложи стереотипа на мъжете - че самооценката идва от това колко пари изкарваш и на каква позиция си. Затова и в днешно време жените се опитват да бъдат равни/еднавки на мъжете, но не и равнопоставени, изразявайки собственият си пол. Аз не че съм за дефинирането на половите роли... Просто моето виждане за това което се е случило и трудно може да се нарече - вървене към нещо по-добро. В момента е толкова очевидно какви пък деца биват отглеждани и възпитавани поради това че и двамата родителя са насочени по този начин в собствените си междуполови игри. На мен лично ми е трудно да видя личната полза от това да имаш дете, при положение, че не само ти нямаш нужното време за него, но и човека с който сте го направили няма. Това дете разбира се е нужно за обществото, да работи и то на свой ред за него. Обществото няма нищо против от "деца на конвейр", които минават през детски ясли, градини, училища, университети и накрая се оказват много повече продукт на обществото отколкото на родителите си. Разбира се, и с второто се злоупотребява, но и това е въпрос на личен избор.
А под обществото имам предвид масата, която разбира се е дирижирана, но след като тя е извършителя, то нека не обвиняваме малцината "управляващи" които без тая маса щяха да са едно нищо...

Между другото, като стана въпрос за партньорството, аз лично го деля на условно 4 големи типа:
- сексуално
- битовото
- душевно
- духовно

Като всяко от тях е движено от различни мотиви и "обединението" им често е насилствено и с това - временно. Половете действат на първите 2 типа, които в миналото са се опитали неразривно да обединят. Душевното ниво според мен се среща рядко, а духовното хич. Първите 2 са до голяма степен изкуствено обединени, а какво остава пък за 3-тия и 4-тия... Индивидуалността започва някъде на душевното ниво (макар че то не се нуждае задължително от нея), и продължава на духовно (където е определяща).

Истинското партньорство не е спрямо качествата които ти не притежаваш, а спрямо индивидуалността на другия.

Добре казано, вьпреки че малко вулгаризираш думите ми. Защо взаимно допьлване да е "илюзия"? Индивидуалността на другия е само част от уравнението... тя не е предмет, който да грабнеш... за да има партниране е необходима някаква степен на взаимност (интерес/привличане-отбльскване/допьлване/и пр.).




Между другото, като стана въпрос за партньорството, аз лично го деля на условно 4 големи типа:
- сексуално
- битовото
- душевно
- духовно

Като всяко от тях е движено от различни мотиви и "обединението" им често е насилствено и с това - временно.

Сериозно ли смяташ, че човешките отношения са като бурканчета с етикети в химическа лаборатория? Стриктно дефинирано сьдьржание, които се смесват едно с друго по предсказуем начин?
Лично аз гледам на отношенията между двама като една флуидна цялост, която може да докосва/обхваща променливо различни сфери; и самите сфери си повлияват една на друга (битови отношения да се разрастнат и в сексуални - сексуалните да стимулират духовни, и т.н.)

За жените гейовете са като лесбийките за мъжете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Защо взаимно допьлване да е "илюзия"?"
Обяснил съм защо.

"Сериозно ли смяташ, че човешките отношения са като бурканчета с етикети в химическа лаборатория?"

Написал съм - УСЛОВНО. Чети... Иначе гледаш на нещата както повечето хора - като едно голямо мазало, че е по-лесно... ФАКТ е, е, че това са различни категории, които също така УСЛОВНО се съединяват. Идеята ми беше да те наведа на тази условност, защото няма такова нещо като "флуидна цялост", а по-скоро като да смесиш вода с олио...

Хаха... силно се съмнявам... Иначе ми е интересно наистина и отношение на жените към гейовете... поне след като знаят че са такива :).

Мен ми е интертесен и друг аспект на питането ти ..

Са ли гей /било те жени или мъже/ заинтересовани от тройка с двойка - примерно мъж и жена, с която да са .. и заради що?

То е ясно зарад кой - зарад еднополовия им но .. дали са склонни на компромиса, че там ще има и представител на другия пол?

The show Must go On